№ 538
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502286 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3183 от 29.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 5798/2023 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 18-ти състав, А. Б., гражданин на Република Гърция е осъден да
заплати на „Алианц Банк България“ АД, на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 99434 от 16.03.2021 г.:
сумата от 36 465.56 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението; сума в размер на 916.89 лева представляваща дължима възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 16.09.2022 г.; сума в размер на 6243.01
лева, представляваща наказателна лихва за просрочена главница за период от 17.09.2021 г. до
16.05.2023 г. и сума в размер на 119.29 лева, представляваща неустойка в полза на банката
върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021 г. до
16.05.2023 г., както и следните суми, дължими по рамков договор за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен
инструмент международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от
24.03.2021 год.: сума в размер на 5 000 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението; сума в размер на 305.42 лева, представляваща дължима
просрочена възнаградителна лихва по тази главница за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2022
г. и сума в размер на 516.86 лева представляваща обезщетение за забава за периода
1
01.04.2022 год. до 16.05.2023 год. С решението са разпределени и разноските между
страните.
Решението се обжалва от ответника А. Б., чрез назначения от съда особен представител, като
се излагат доводи за неправилност. Правят се оплаквания досежно изводите на съда с които
е прието, че не са налице неравноправни клаузи в сключения договор за кредит и рамковия
договор за предоставяне на платежни услуги, и въз основа на това е достигнато до погрешен
извод за дължимост на сумите. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия „Алианц Банк България“ оспорва наведените по жалбата доводи като
неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ, като ищецът „Алианц Банк България“ АД твърди, че с ответника сключили
договор за потребителски кредит № 99434 от 16.03.2021г., по силата на който е предоставен
потребителски банков кредит в размер на 50 000 лева, които да бъдат използвани за текущи
нужди, като кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя А. Б. на 16.03.2021 год.
Ответникът платил пет вноски, но дължима такава на 16.09.2021 г. не е внесена и
ответникът е изпаднал в забава, считано от 17.09.2021 г., а крайният срок за погасяване на
кредита бил 16.09.2022 г. Съгласно т.3.10 от процесния договор за потребителски кредит
кредитополучателят се е задължил да ползва и кредитна карта, поради което на 24.03.2021 г.
между него и банката е сключен и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по
банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент
международна кредитна банкова платежна карта с кредитен лимит в размер на 5 000 лева.
Поддържа, че кредитния лимит е използван изцяло още първите два дни след активирането
й, като на 26.03.2021 г. са направени 7 броя тегления в брой по 400 лева, а на следващия ден
още пет също по 400 лв. или общо са били изтеглени 4 800 лева в брой за тези два дни. При
теглене в брой от кредитна карта се начислява значителна такса - в случая по 16 лева за всяко
теглене или за 12 тегления това са още 192 лева, поради което за два дни са усвоени 4 992
лева от кредитния лимит. Последвали са частични плащания за лихви и вноски за
поддържане на кредитната карта, но на 06.09. 2021 г. са направени нови две тегления в брой
и едно плащане като по този начин възстановената част от кредита отново е изтеглена
изцяло. Към 15.09.2021 г, не е направена дължимата минимална погасителна вноска, с което
ответника изпаднал в забава и по отношение на този кредит. Въпреки поетите задължения с
договора, изплащането на натрупани задължения по кредитната карта не е последвало като
не е внесена нито първата дължимата минимална погасителна вноска на 15.09.2021г., така и
тези за следващите месеци. Договора за кредит е изтекъл към 31.03.2022 г. и вземанията по
2
него са изцяло изискуеми. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати суми в
общ размер на 49 567.03 лева, от които: по договор за потребителски кредит № 99434 от
16.03.2021 г., както следва: сума в размер на 36 465.56 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023
г., до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 916.89 лева
представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода от 17.09.2021
г. до 16.09.2022 г.; сума в размер на 6243.01 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница за период от 17.09.2021 г. до 16.05.2023 г. и сума в размер на 119.29
лева, представляваща неустойка в полза на банката върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021 г. до 16.05.2023 г., както и по рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и
използване на платежен инструмент международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит от 24.03.2021 г., както следва: сума в размер на 5 000 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 305.42 лева,
представляваща дължима просрочена възнаградителна лихва по тази главница за периода от
01.09.2021 год. до 31.03.2022 год. и сума в размер на 516.86 лева представляваща
обезщетение за забава на основание чл.18, т.1 от договора за периода 01.04.2022 год. до
16.05.2023 год.
Ответникът А. Б. оспорва иска като навежда правоизключващи и правопогасяващи
твърдения за недължимост и моли за отхвърлянето му.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Видно е от събраните доказателства, че между страните, на 16.03.2021 год. е сключен
договор за потребителски кредит с № 99434 по силата на който ищцовата банка е
предоставила на ответника, като кредитополучател сумата от 50 000 лева за текущи нужди.
Съгласно договора, лихвеният процент по кредита е променлив и се формира от фиксирана
надбавка в размер на 4,6% и референтен лихвен процент-базов депозитен индекс за
физически лица, представляващ ефективен годишен лихвен процент по срочни депозити в
левове над 1 ден до две години на сектор Домакинства в банковата система на България.
Лихвата за редовна главница се променя към 01 януари и към 01 юли. Към момента на
сключване на договора, годишния лихвен процент е в размер на 4,75%. Наказателната
надбавка върху просрочената главница е в размер на 10% годишно. Договорена е и
неустойка в размер на 10% годишно и върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва. Страните са договорили и еднократна такса за проучване и
изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 1,25% от одобрения лимит.
Кредитополучателя се е задължил да превежда пълния размер на месечното си
възнаграждение от трудово или служебно правоотношение по разплащателната си сметка
при банката, да ползва пакет „Алианц Старт+“ за срока на кредитния договор, както и да
ползва издадена от кредитора кредитна карта за срока на договора, като нарушението на
3
което и да е от тези негови задължения рефлектира в различни по размер увеличения на
лихвения процент по договора. Посочен е краен срок за погасяване по договора за кредит -
16.09.2022 год. Съгласно представения погасителен план, кредита следва да се издължава с
деветнадесет на брой месечни равни погасителни анюитетни вноски, дължими на 16- то
число на месеца.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че неплатените суми по процесния договор за кредит са както следва: 1/ сума в размер на 36
465.56 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението; 2/ сума в размер на 916.89 лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва върху главницата от 36 465.56 лева за периода от 17.09.2021 г. до 16.09.2022 г.
включително; 3/ сума в размер на 6243.01 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница за период от 17.09.2021 г. до 16.05.2023 г. и 4/ сума в размер на 119.29
лева, представляваща неустойка в полза на банката върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021 г. до 16.05.2023 г.
Установява се също така, че по силата на Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент
международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021 г.
посредством кредитната карта са извършвани плащания и тегления на различни суми, като
експертизата е установила, че на 09.09.2021 г. кредитния лимит от 5000 лева е достигнат,
като липсва плащане по минималната погасителна вноска, дължима на 15.09.2021 г. До
изтичането на процесния договор на 31.03.2022 г. няма констатирани плащания по
кредитната карта, като е установена само една корекционна служебна транзакция към
22.02.22 г. за 1,67 лева. Поради това и експертизата е установила, че по същия договор
неплатена е цялата главница в размер на 5 000 лева. Дължимите суми по договора за
кредитната карта са: сума в размер на 305.42 лева, представляваща дължима просрочена
възнаградителна лихва по тази главница за периода от 01.09.2021 год. до 31.03.2022 год. и 2/
сума в размер на 516.86 лева - представляваща обезщетение за забава на основание чл.18, т.1
от Договора за периода 01.04.2022 год. до 16.05.2023 година.
Настоящия състав приема, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит № 99434 от
16.03.2021 г. и рамковия договор за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021 г. Представен е и
погасителен план към договора, който е достатъчно конкретен и ясен и в него не е отразен
променлив лихвен процент, а и не се установява такъв да е прилаган. Не се установяват и
твърдените от въззивника неравноправни клаузи. Настоящия състав намира, че клаузата за
заплащане на наказателна лихва по договор за потребителски кредит, по своята правна
същност представлява уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
дължимите с договора месечни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна
4
част от договора, включващи главница и договорна лихва, ако същите не бъдат платени в
установените в договора срокове. В разпоредбата на чл.33, ал.2 от Закона за потребителския
кредит е предвиден максимално допустим размер на наказателната лихва, като в настоящия
случай предвидената в договора наказателна лихва е в размер на законната такава, поради
което и не е неравноправна клауза.
При горните изводи и действителността на сключените договори не се установи изпълнение
от страна на ответника поради което исковите претенции са основателни и същия следва да
бъде осъден да заплати исковите суми, категорично установени от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски в размер на 5 214 лева, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3183 от 29.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 5798/2023 год.
по описа на Софийския градски съд, ГО, 18-ти състав.
ОСЪЖДА А. Б., гражданин на Република Гърция да заплати на „Алианц Банк България“
АД сумата от 5 214 лева, разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5