Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 07.10
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: И.Д. като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 319 по описа на съда
за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод
подадена искова молба от Г.Г.Т. ***, БУЛСТАТ *********, като пълномощник на
държавата, представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството,
съгласно пълномощно с изх. № 02.01-227/ 15.05.2017 г., срещу С.В.С. ***, Е.С.В.
*** и В.С.В. ***, действащи чрез пълномощника си адв. Н.Л. ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното в исковата молба,
ищецът предявя установителен отрицателен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с което
моли съдът да приеме за установено по отношение на ответниците С.В.С., Е.С.В. и
В.С.В., че същите не са собственици на имот ***, в местността „Населено
място" в землището на с. Ъглен, тъй като владението на наследодателя на
техния праводател е прекратено с декларация от 12.10.1988 г. от Г.В.Г.за
построяване на павилион на ПК „Съзнание" с. Ъглен. На основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК, съдът да отмени нотариален акт № **, том I, дело № ***/ 1992 г.
на Луковитския районен съд, с който В.Г.В.е признат за собственик на този имот
въз основа на наследство, давностно владение и договор за доброволна делба, тъй
като към момента на съставяне на този нотариален акт собственик на имота е била
държавата по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 6 от ЗС в редакцията им към
1988 г.
За доказване на претенцията са представени
писмени доказателства, копия от следните документи: Нотариален акт № ** том I,
дело № ***/ 1992 г. на Луковитския районен съд; Нотариален акт № ***, том I,
дело № ***/1992 г. на Луковитския районен съд; Акт за частна държавна
собственост № ****/27.05.2010 г.; Договор № *** от 18.08.1969 г. с нотариално
заверени подписи от председателя на общинския съвет в с.Ъглен; Декларация от
12.10.1988 г. от Г.В.Г.; Нотариален акт. № ***, том I, дело № ***/ 19** г. на
Луковитския районен съд; Удостоверение № ***/ 25.01.2010 г. на Кметство с.
Ъглен; нотариален акт. № **, том IV, дело № 277/2010 г. на нотариус Б.М. с
район на действие Районен съд - Луковит; Договор № **/ 09.06.2011 г. за
продажба на имот - частна държавна собственост; Заявление с вх. № ****/
28.06.2010 г. от Д.Е.С.; Писмо с изх. № ЛП-28/ 09.03.2010 г.; Молба с вх. №
Р-401/06.10.2010 г.; Писмо с изх. № Р-401/ 03.11.2010 г.; Решение № **/16.03.2015
г. по гр.д. № 4/20** г. на Луковитския районен съд; Решение №1**/ 23.06.2015 г.
по в. гр. д. № 248/ 2015 г. на ЛОС; Решение по гр. дело № 834/1993 г. на
Луковитския районен съд; Решение от 30.12.1993 г. по гр. д. № 834/1993 г. на
Луковитския районен съд; Удостоверение Изх. № 188/28.09.2010 г. от ОСЗ –
Луковит и Скица № ******/12.11.2010 г. на ОСЗ - Луковит.
Поискано е прилагането на гр. д. № 834/ 1993
г., гр. д. № 4/ 20** г. и гр. д. № 313/ 2016 г. всички по описа на Районен съд -
Луковит и допускане на съдебно-техническа експертиза с вещо лице
инженер-геодезист, със следните задачи: Да даде заключение относно
идентичността на имота, описан в АДС № ****/ 27.05.2010 г. с този, описан в
декларация от 12.10.1988 г. от Г.В.Г.и Нот. акт № **, том I, дело № ***/ 1992
г. на Луковитския районен съд, като провери и вписванията в разписните листи
към действащия и предходен регулационен план на с.Ъглен, община Луковит. Да
провери в архива на Община Луковит има ли издадено разрешение за строеж или за
поставяне на преместваем обект по реда на чл. 120а от ППЗТСУ в имота, на кого и
кога е издадено. Отправено е искане да допускане до разпит на двама свидетели
при довеждане, които да установят кога и от кого се владее имотът.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от тримата ответници, подаден чрез пълномощника им
адв. Н.Л., с който се оспорва основателността на иска. Освен подробно
изложените доводи за неоснователността на исковата претенция се твърди, че
представеният акт за частна държавна собственост № ****/ 27.05.2010 г., няма
правопораждащо действие и само с факта на съставянето му Държавата не става
собственик на процесния имот. Поискано е прилагането на гр.д. № 294/ 2016 г. по
описа на PC - Луковит.
В съдебните заседания ищецът се
представлява от В.И.Х. – Директор на дирекция АПОФУС, която поддържа иска.
Представя писмена защита, в която прави подробен анализ на събраните писмени
доказателства и изслушаната експертиза и счита, че от тях се установява, че ответниците
не са собственици на имот № ***, в местността „Населено място“ в землището на
с.Ъглен, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК моли съда да отмени нотариален
акт № **, том I, дело № ***/ 1992 г. на Луковитския районен съд, с който В.Г.В.е
признат за собственик на описания в нотариалния акт имот въз основа на
наследство, давностно владение и договор за доброволна делба.
Ответниците С.В.С., Е.С.В. и В.С.В.,
редовно призовани, не се явяват в съдебните заседание. Представляват се от пълномощника
си – адв. Н.Л. ***. Представя писмена защита, в която прави подробен анализ на
събраните писмени доказателства, като изразява становище за неоснователност на
иска и претендира сторените от ответника разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
От съдържанието на Договор за
покупко-продажба от 18.08.1969 г. на недвижим имот се установява, че на същата
дата пред Председателя на Общинския народен съвет в с.Ъглен бил изготвен и
подписан договор, с който Г.В.Г.закупил дворно място в чертите на с. Ъглен, в
кв. 11, парцел ІХ от 910 кв.м.
От представената Декларация от 12.10.1988
г. се установява, че на същата дата пред секретаря на Кметство с.Ъглен, Г.В.Г.е
направил следното изявление: „Декларирам пред всички власти на НР България, че
давам съгласието си в парцел 224, който владея да бъде построен павилион на
потребителната кооперация за квартален магазин смесен на площ от 75 кв. метра
за постройката и 125 кв.м. свободна площ около магазина за складиране на
амбалаж. Строителството да става в югозападната част на парцела. Същия парцел
по новия регулационен план от 1**5 г. се предвижда „За отчуждаване“. Местото от
200 кв.м., което отстъпвам за строеж на търговски павилион, давам
безвъзмездно“.
От приложената на стр. 27 от архивно гр.
дело № 834/ 1993 г. скица № */ 21.09.1988 г. издадена от Общински народен съвет
– с.Ъглен е видно, че направени следните удостоверявания в щемпела по образец:
записано е, че парцел № 224 в кв. 24 по плана на с.Ъглен е записан на Г.В.К.(за
отчуждаване) и че регулацията е утвърдена със Заповед № *4 от 25.11.1**5 г.
Описания имот е отразен графично, като в северозападната му част с червено е
изчертан червен правоъгълник („стр. петно – търговски павилион) с посочени
размери 9.50/ 7.60 м. С червен ръкописен текст е написано: „Търговски павилион
на основание декларация от собственика.“, което изявление е направено на
13.10.1988 г. от архитекта.
От представената по архивното дело скица
71/ 08.10.1992 г. /л.25/, издадена от Община Луковит, Кметството на с.Ъглен е
видно, че са направени следните удостоверявания в щемпела по образец: записано
е, че парцел № 224 по плана на с.Ъглен е записан на Д.Е.С.въз основа на нотариален
акт № ***, д. ***/ 92 г. Отразено е, че регулацията е утвърдена със Заповед № *4/
1**5 г., че първият регулационен план на селото е утвърден през 1923 г. и
регулачните сметки са уредени. Описаният имот е отразен графично, като в
северозападната му част на границата е нанесена масивна сграда „МС“, границите
на целия са очертани в черно, като в така очертаната площ на имота е поставена
синя линия, която разделя имот № 224 на две части с отразени площи от 300
кв.м., в която е нанесена и сградата, и друга част с посочена площ 610 кв.м.
Върху скицата е направено отразяване от техника към 16.12.1993 г., че изменения
по плана не са настъпили.
От представените по гр. д. № 4/ 20** г. на
РС – Луковит - Договор за доброволна делба на наследствен имот от 10.07.1992 г.
/л.172/ е видно, че на същата дата В.Г.В.и Н.Г.И. постигнали съгласие
останалият в наследство от баща им Г.В.Г., бивш жител ***, починал на
21.01.1992 г., имот, представляващ дворно място от 910 кв.м. в чертите на
с.Ъглен, парцел с планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на
селото с данъчна оценка 910 лева, да остане за Е.Г.В., който да заплати на
сестра си Н.Г.Василева равностойността на дела й от ½. Подписите,
положени под договора от страните, са заверени от ответника Г. К.Г.– в
качеството му на кмет на с. Ъглен.
От представения Нотариален акт № **, том
І, дело № *** от 1992 г., издаден от Луковитския районен съдия Ц.К.на
13.07.1992 г. /л.229/, се установява, че въз основа на обстоятелствена проверка
Съдията е признал В.Г.В.за собственик по наследство, давностно владение и
договор за доброволна делба върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в
чертите на с.Ъглен, представляващо парцел с пл. № 224, в кв. 24 по регулационни
план на селото.
От представения Нотариален акт № ***, том
І, дело № *** от 1992 г., издаден от Луковитския районен съдия Ц.К.на
13.07.1992 г. /л.20/, се установява, че на същата дата В.Г.В.прехвърля на
дъщеря си Д.Е.С.недвижим имот от 910 кв.м. в чертите на с.Ъглен, представляващ
парцел планоснимачен № 224 в кв. 24 по регулационния план на селото, който е с
уредени регулационни сметки, с граници: от две страници улици и дол, за
грижите, които досега приобретателката е полагала за него и съпругата му и
срещу нейното задължение да се грижи за гледането и издръжката им докато са
живи.
Към този момент Д.Е.С.е била в граждански
брак с ответника С.В.С., сключен на 15.05.1983 г., видно от представеното по
гр. д. № 4/ 20** г. на РС – Луковит удостоверение за граждански брак /л.19/,
издадено от Общински народен съвет Плевен.
С Решение от 30.12.1993 г. по гр.д. № 834/
1993 г. Луковитският районен съд /л.29 от приложеното архивно дело № 834/ 1993
г./ е отхвърлил предявеният от Д.Е.С.срещу П.К.– с. Ъглен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за отстъпване на владението върху незастроено дворно място
от 910 кв.м. в с.Ъглен, представляващо парцел с пл. № 224, в кв. 24 по плана на
селото. За да отхвърли иска, съдът е приел, че с Декларацията от 12.10.1988 г.
дядото на ищцата е отстъпил безвъзмездно правото на строеж върху 75 кв.м. за
павилион и 125 кв.м. за струпване на амбалаж. Прието е, че процедурата по
учредяване на вещно право на строеж е спазена, и независимо от това, че при
прехвърлянето на целия имот в полза на ищцата, тази тежест не е била отразена,
то тя е била известна на Д.С..
От представения Нотариален акт № ***, том
І, дело № *** от 19** г., издаден от Луковитския районен съдия В.Ф.на 07.03.19**
г. /л.45/, се установява, че на основание постановление за извършена
обстоятелствена проверка Съдията е признал П.К.„Съзнание“ с.Ъглен, за
собственик по давностно владение върху следния имот, находящ се в с.Ъглен:
масивен метален павилион със застроена площ от 70 кв.м., заедно с 200/ 910
идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, цялото с
площ от 910 кв.м., съставляващо имот с пл. № 224, в кв. 24 по регулационни
план, при граници: улици от две страни, дере и Д.Е.С..
В приложеното към Удостоверение с изх. № ***/
25.01.2010 г., издадено от Кмета на с.Ъглен /л.15/ е посочено, че имот № ***,
представляващ земеделска земя, е бил в регулация по стария план на селото от
1923 г. и е представлявал част от парцел ІХ-общ. в кв. 11, който със сега
действащия план от 1**5 г. е изключен от регулация и представлява част от ПИ с
кад. № 224.
На 27.05.2010 г. бил издаден Акт за частна
държавна собственост с № ****, вписан в Службата по вписвания на 03.06.2010 г. /л.11/,
за поземлен имот № *** с площ 0.200 дка в землището на с. Ъглен, местност
„Населено място“. Като правно основание в акта е записано „чл. 68 и 70 от
Закона за държавната собственост; Скица № *****/ 24.11.2009 г. на ОСЗ Луковит“.
От представеното и приложено по гр. д. №
4/ 20** г. на РС – Луковит писмо с изх. № Р-401/ 07.09.2010 г. е видно, че
Областният управител на Област Ловеч е отговорил на Д.Е.С.по повод на нейно
заявление с вх. № Р-401/ 28.06.2010 г. С писмото на Д.С. е съобщено, че за да
бъде отписан от актовите книги за държавна собственост имот № *** в землището
на с. Ъглен с площ от 0.200 дка, актуван с АДС № ****/ 27.05.2010 г., е
необходимо да представи: Решение за възстановяване на имота от ОСЗ Луковит и
актуална скица на имота.
От приложените писмени доказателства по
гр. д. № 4/ 20** г. на РС – Луковит, се установява, че по повод на същото
заявление от 28.06.2010 г. от Д.Е.С., Областният управител й изпратил
последващо писмо с изх. № Р-401/ 03.11.2010 г., с което заявил, че оставя
молбата за отписване на имота с № *** от 0.200 дка от актовите книги, поради
липсата на достатъчно доказателства и условия за отписването на имота.
От съдържанието на Нотариален акт № **,
том ІV, рег. № 2706, дело № 277/ 2010 г. е видно, че на 23.07.2010 г. П.К.„Съзнание“
е продала на Г. К.Г.масивен метален павилион със застроена площ от 70 кв.м. /съгласно
НА/, съгласно скицата 77 кв.м., заедно с правото на строеж върху държавен имот
– Поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на с. Ъглен с площ 0.200 дка.
На 09.06.2011 г. бил сключен Договор № ** за
продажба на имот – частна държавна собственост, с който Областният управител на
Област Ловеч – Н.Н., продал на Г. К.Г.имот – актуван с АДС № ****/ 27.05.2010
г., съставляващ имот с № *** в землището на с.Ъглен, с площ 0.200 дка.
В удостоверение с изх. № 188, издадено от
ОСЗ - Луковит на 18.09.2010 г. /л.21/ на Д.Е.С., е посочено, че имот № ****** с
площ 0.710 дка е нейна собственост по силата на нотариален акт № ***/ 1992 г.,
а не на основание решение на ОСЗ. Въз основа на същия нотариален акт тя е
собственик и на имот № *** с площ от 0.200 дка, ката двата имота заедно образуват
„парцел – планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на с.Ъглен“ с
площ 0.910 дка, съгласно нотариален акт ***/ 13.07.1992 г. Имоти № ****** от
0.710 дка и *** от 0.200 дка към момента фигурират в КВС на с. Ъглен и са извън
регулация.
От изисканите по гр. д. № 4/ 20** г. на РС
– Луковит: Справка за имот № *** /л.165/, се установява, че партидата за имота
в Общинската служба по земеделие е открита на 17.06.2007 г. като собственик
първоначално е била отразена Държавата до 20.06.2011 г. Документът, въз основа
на който е това записване, е посочено, че е АЧДС № ****/ 27.05.2010 г., след
което като собственик е записан Г. К.Г.; Справка за имот № ****** /л.166/, се
установява, че партидата за имота в Общинската служба по земеделие е открита на
08.07.1999 г. като собственик е била регистрирана Д.Е.С., въз основа на нотариален
акт № ***/ 13.07.1992 г.; От служебно изисканата справка от ОСЗ - Луковит с изх.
№ ПО-05-280/ 26.06.20** г. се установява, че изпълнител на техническите
дейности по поддръжка на землищата на територията на Община Луковит са
извършвани от ЕТ „ДИКК–К.К.“ до месец 07.2010
г., а след това от „Геопрециз Инженеринг“
ООД. На изисканата от съда информация /Писмо л.178/ въз основа на какви
документи и на чие име е открита партидата за имот № *** през 2007 г. (както е
отразено в историята за имота) отговор не е получен. След изискване на
допълнителната информация е постъпило писмо с изх. № ПО-05-423/ 31.07.20** г.,
с което Началника на ОСЗ - Луковит удостоверил, че справките „Пълна история на
имот“ се отпечатват от програмата „ФЕРМА – регистър на земеделски земи, гори и
земи от горски фонд“, в която се отразяват всички промени в имота, извършвани
от фирмата изпълнител на технически дейности. Всички партиди на имоти за
землището на с.Ъглен са от дата 08.07.1999 г., която дата се зарежда
автоматично от програмата. За имот № *** е представено Заявление с вх. № 1**/ 07.06.2010
г. от ПК “Съзнание“ за отразяване на АЧДС № ****/ 27.05.2010 г.
От представените по гр. д. № 4/ 20**
г. на РС – Луковит скици, издавани в различни периоди от 2008 – 20** г. от ОСЗ
Луковит за имот № *** и имот № ****** е видно, че в Скица № ******/ 25.11.2008
г. е отразено, че една от границите на имот № ****** записан на името на Д.С.,
е имот № *** записан на ПК „Съзнание“. От
приложената Скица № *****/ 24.11.2009 г. е видно, че като собственик на имот № ***
с площ 0.200 дка и на построената в него сграда – Павилион с площ 77 кв.м. е
била записана ПК „Съзнание“.
В заключението на вещото лице инж. К.К., изготвил съдебно-техническата
експертиза, са проследени регулационните и кадастрални изменения на плановете
на с. Ъглен и е установено, че имотът описан в АДС № ****/ 27.05.2010
г. е идентичен с имота, описан в декларация от 12.10.1988 г. от Г.В.Г.и със
северозападната част от имота описан в нотариален акт № **, том 1, дело № ***/ 1992
г. на Луковитския районен съд. В разписния лист към стария кадастрален и
регулационен план на с.Ъглен от 1923 г. за този парцел IX-общ. в кв. 11 няма запис за собственост, тъй като
липсва планоснимачен номер на имот за който да е отреден този парцел. По самия
запис на парцела „IX-общ.” може да се приеме, че е бил общински. В разписния лист към
действащия кадастрален и регулационен план на с.Ъглен от 1**5 г., този имот с
пл. № 224 в кв.24 е записан като “двор на Г.В.К.- отчуждава се”. Съдът възприе заключението като обективно, обосновано и компетентно
изготвено.
По делото са
допуснати и гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели от
страна на ищеца. Свидетелите И.Д.И.и Ц.С.К.изясняват обстоятелството, че към 1990
г. процесният имот е бил застроен с павилион от РПК „Витска долина“, а след
разделянето на кооперациите - от ПК „Съзнание“ с.Ъглен.
С Решение № ** от
16.03.2015 г. по гр. д. № 4/ 20** г. на РС – Луковит, влязло в законова сила на
23.06.2015 г., съдът е признал за установено по отношение на ответника Г. ***,
че ищците Д.Е.С.и С.В.С. ***, са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен в нотариална форма
с Нотариален акт № ***, том І, дело № ***/ 1992 г. на Районен съд - Луковит, на
недвижим имот в землището на с. Ъглен с № *** по КВС с площ 0.200 дка, с начин
на трайно ползване „Индивидуално застрояване“, представляващ част от дворно
място с площ 910 кв.м., представляващ имот с планоснимачен № 224, кв. 24 по
кадастралния и регулационния план на с.Ъглен, област Ловеч, одобрен със Заповед
№ *4/ 1**5 г., със следните ограничения: върху имота има изграден павилион със
застроена площ от 77 кв.м., собственост на ответника Г. К.Г..
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК от Г.Г.Т. ***, като
пълномощник на държавата, представлявана от М.на регионалното развитие и
благоустройството, съгласно пълномощно с изх. № 02.01-227/ 15.05.2017 г., против
ответниците С.В.С. ***, Е.С.В. *** и В.С.В. ***, действащи чрез пълномощника си
адв. Н.Л. ***, с искане да се постанови решение, с което да се установи досежно
тримата ответници, че същите не са собственици на имот № ***, в местността „Населено
място" в землището на с.Ъглен, тъй като владението на наследодателя на
техния праводател е прекратено с декларация от 12.10.1988 г. от Г.В.Г.за
построяване на павилион на ПК „Съзнание" с.Ъглен.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отправено
искане съдът да отмени нотариален акт № **, том I, дело № ***/ 1992 г. на
Луковитския районен съд, с който В.Г.В.е признат за собственик на този имот въз
основа на наследство, давностно владение и договор за доброволна делба, тъй като
към момента на съставяне на този нотариален акт, собственик на имота е била
държавата по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 6 от ЗС в редакцията им към
1988 г.
Предявеният отрицателен установителен иск
относно правото на собственост на ответника върху недвижимия имот, предмет на
спора е допустим. Този извод се обосновава с факта на съществуващия АЧДС № ****/
27.05.2010 г. на Областен управител - Ловеч и констативен нотариален акт № **,
том І, дело № *** от 1992 г., за признато право на собственост Е.Г.В., за един
и същ недвижим имот, както и претендираната 10-годишна придобивна давност,
необходима за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. По
делото е установено наличие за ищеца на защитимо материално право, което е
предпоставка за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск с
цел отричане правото на собственост на ответника.
В тежест на ищеца по предявения отрицателен иск е да докаже фактите, от
които произтича правният му интерес от предявяването му, а в тежест на
ответниците е да докажат съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост, тоест, че ответниците основават правото си на собственост върху
процесния имот № ***, дворно място с площ 910 кв.м., представляващо имот с
планоснимачен № 224, кв. 24 по кадастралния и регулационния план на с.Ъглен,
област Ловеч, одобрен със Заповед № *4/ 1**5 г. и находящ се в местността
„Населено място" в землището на с.Ъглен - на нотариален акт № ** /в
исковата молба погрешно е посочен с № **/, том І, дело № *** от 1992 г., за
признато право на собственост Е.Г.В., както и претендираната 10-годишна
придобивна давност, необходима за придобиване на правото на собственост върху
процесния имот, тъй като техният праводател В.Г.В.е притежавал правото на
собственост върху дворното място, което се установява от представения
Нотариален акт № **/13.07.1992 г., с който е признат за собственик по силата на
наследство, давностно владение и
доброволна делба.
Ищецът иска да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като бъде
обявен за нищожен нотариален акт № **,
том І, дело № *** от 1992 г., за признато право на собственост Е.Г.В., поради
противоречие на закона. По отношение на този нотариален акт следва да се посочи,
че по своята правна природа същият е констативен нотариален акт и правният
извод на Съдията, изпълнявал нотариални функции е, че В.Г.В.е собственик се
счита за верен, докато не бъде опроверган от оспорващия го. В този случай в
тежест на ищеца е да докаже, че този акт засяга неговите права и оспореният
нотариален акт противоречи на императивни правни норми.
От доказателствения
материал по делото е видно, че с договор от 18.08.1969 г. Г.В.Г./праводател на
ответниците/ е закупил дворно място от 910 кв. м., представляващо парцел IX в
кв. 22, по плана на с.Ъглен от 1923 г. Договорът не е бил сключен в
предвидената в чл. 18 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ нотариална
форма, поради което няма вещно-прехвърлителен ефект и с него не се е
прехвърлила собствеността върху имота, а само владението върху същия, като няма
доказателства, че прехвърлителите по този договор са били собственици.
Видно от заключението
на вещото лице инж. К.К., парцел IX в кв. 11 по плана на с.Ъглен от 1923 г. в
плана е отбелязан като общински. След сключване на договора имотът е изключен
от строителните граници на с.Ъглен с действащия регулационен план на с.Ъглен,
който е в сила от 1**5 г. С изключването на имота от регулацията на населеното
място, същият попада под разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗТСУ /отм./.
Редакцията на тази норма към 1**5 г. гласи, че имоти, които се изключват от
строителните граници на населеното място, се включват в държавния поземлен
фонд, а когато собствениците са кооператори - във фонд на
трудово-кооперативното земеделско стопанство, след като бъдат обезщетени. В
случая обаче не са били налице предпоставки за обезщетяване на Г.В.Г., тъй като
той не е бил собственик, а само владелец на имота. В заключението на вещото
лице е посочено, че в кадастралния план на селото от 1**5 г., процесният имот е
нанесен като имот пл. № 224 в кв. 24, а в разписния лист към този кадастрален
план е записан като „двор на Г.В.К.- отчуждава се“. Няма вписан нотариален акт
или друг документ за собственост. Това също води до извод, че към момента на
одобряване на действащия регулационен план на с.Ъглен за този имот не са
издавани и вписани надлежни документи, удостоверяващи право на собственост.
С декларация от
12.10.1988 г. Г.В.Г.е отстъпил безвъзмездно владението върху имота за
построяване на павилион на кооперацията. Същият изрично е посочил, че мястото
от 200 кв.м., което отстъпва за строеж на търговски павилион, дава
безвъзмездно.
Съдът намира за
основателни доводите на ищеца, че с тази декларация и по негова воля Г.В.Г.е
учредил право на строеж на кооперацията. От текста на декларацията се вижда, че
волята на лицето е да даде безвъзмездно 200 кв. м от имота, които да се ползват
за нуждите на кооперацията. Дори и да е имал намерение да учреди право на
строеж, не е имал право на това. Правото на строеж, като ограничено вещно
право, може да бъде учредено само от собственика на имота. Съгласно текста на
отменения чл. 6 от Закона за собствеността към 1**5 г. „Държавни стават и
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите,
които нямат друг собственик.“ Предвид това процесният имот, дори да е владян от
други лица, е бил държавна собственост. Съгласно чл. 77 от Наредбата за
държавните имоти /отм./, актове за държавна собственост се съставят за
държавните недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените
места и вилните зони. На основание на тази норма и поради това, че имотът е бил
изключен от регулационния план на селото не е следвало през 1**5 г. държавата
да установява правото си на собственост с акт за държавна собственост.
От изложеното по-горе
е видно, че собственик на този имот към 1988 г. е била държавата, а Г.В.Г.е бил
само владелец. Разпоредбата на чл. 63 от Закона за собствеността е поставила
изрично изискване лицето, което учредява ограничено вещно право на строеж, да е
собственикът на имота. Мероприятието, за което Г.В.Г.е отстъпил владението върху
имота е реализирано - павилионът е построен.
В представената писмена защита, процесуалният
представител на ответниците излага доводи, че с договор от 18.08.1969 г. Г.В.Г.е
закупил дворно място с площ от 910 кв.м., представляващо парцел IX в квартал 11
по плана на с.Ъглен от 1923 година. Договорът не е сключен в предвидената от
Закона за Задълженията и договорите нотариална форма, поради което същият няма
вещнотранслативен ефект и с него не се е прехвърлила собствеността върху имота,
а само владението върху него, но от този момент за него тече придобивна
давност. Твърди се, че дори и да не се прехвърлила собствеността на имота с
този договор по отношение на Г.В.Г., то това не прави, нито Общината, нито
Държавата собственик на този имот, тъй като по този договор има прехвърлители -
физически лица, видно от договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Сочи
се, че с декларация от 12.10.1988 г. Г.В.Г.е направил следното изявление
"Декларирам пред всички власти на HP България, че давам съгласието си в
парцел 224, който владея да бъде построен павилион на потребителната кооперация
в с.Ъглен", тоест Държавата в лицето на потребителната кооперация в
с.Ъглен е поискала да й бъде дадено разрешение да построи павилион в процесният
имот и въз основа на която декларация са издадени строителните книжа за
построяване на павилиона. Твърди се, че с този си акт държавата е признала
правото на собственост на Г.В.Г., като по отношение на него към момента на
подписване на декларацията вече е била изтекла необходимата 10-годишна
придобивна давност. На това основание се прави възражение, че праводателят на
ответниците - Г.В.Г., е придобил правото на собственост по отношение на
процесния имот на основание давностно владение от датата на сключване на
договора за покупко-продажба от 18.08.1969 г. до 12.10.1988 г. - датата на
съставяне на декларацията за учредяване право на строеж на павилион.
Съдът намира, че праводателят на ответниците - Г.В.Г.,
не е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на
основание давностно владение от датата на сключване на договора за
покупко-продажба от 18.08.1969 г. до 12.10.1988 г. - датата на съставяне на
декларацията за учредяване право на строеж на павилион, както и на основание
придобивна давност в периода след 1992 г.
Общите правила на чл. ** и сл. от ЗС регламентират
давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост
върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен
способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на
собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия.
За придобиване по давност, е необходимо да бъде установено владение върху конкретен
имот. Това владение трябва да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. А с нормата на чл.
69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи
една вещ, има намерение да я държи за себе си. Освен това във всички случаи
следва да бъде доказано, че съответният спорен недвижим имот е годен обект на
придобивна давност, тоест, че за съответния период, за който се твърди, че е
бил подведен трайно под фактическа власт, същият не е бил държавна,
кооперативна или общинска собственост. Това несъмнено включва в себе си и
установяване на обстоятелството какъв е бил характерът на имота, но в
разглеждания случай ответниците не ангажираха доказателства, от които да е видно,
какъв е характера на имота през претендирания период на придобивна давност.
Съдът намира, че по делото няма данни, които да сочат
по несъмнен начин, че този имот може да бъде придобит от праводателя на ответниците
по давностно владение през горепосочения период, тоест, че не е съществувала
забрана за придобиването му. Съгласно Закона за държавната собственост от 1991
г. държавна собственост са всички имоти, които нямат друг собственик. Подобно
положение е било установено и в периода от 01.06.1996 г. до 31.10.1998 г., с
изключение на недвижими имоти, които са общинска собственост по силата на
действащата тогава разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 5 Закон за общинската
собственост. Следователно, от датата на влизане в сила на посочените разпоредби
държавата е придобила на оригинерно основание по силата на закона всички имоти,
които нямат друг собственик. Придобиването на това основание настъпва ех lege,
като е без значение дали е бил издаден акт за държавна собственост - същият има
само констативно значение, а не и конститутивно. При това положение за
решаването на конкретния казус е от значение дали към датата на влизане в сила
на Закона за собствеността от 1951 г., праводателят на ответниците е придобил
процесния имот. С текста на чл. 86 от ЗС от 1951 г., действала до 1996 г. е
налице забрана за придобиване на имоти, държавна собственост по давност, а след
тази дата е налице мораториум, като давността за придобиване е спирала да тече
за кратко време през 2006 г. и до 31.12.20** г. Такова придобиване не се установява,
а от друга страна следва да се отчете, че липсват каквито и да е било
твърдения, а съответно и събрани доказателства, за начина, по който
праводателите на ответниците са придобили процесния имот.
Съгласно чл. ** от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Не е налице и позоваване по разбиране на съда, че праводателите на
ответниците през изследваните периоди са придобили имота по давност.
Придобивната давност включва два елемента: владение през определен срок,
посочен в закона, и позоваване на давността от владелеца, като давността не се
прилага служебно от съда. По делото не е доказано, че тези два елемента от
фактическия състав на придобивната давност са били осъществени в полза на
ответниците. По отношение на претендираното давностно владение в периода от
18.08.1969 г. до 12.10.1988 г., следва да се посочи, че установяването на този
период или периоди е от съществено значение с оглед датата на влизането в сила
на Закона за собствеността от 1951 г. и забраната да се придобиват имоти
държавна собственост. Ето защо, тримата ответници по настоящето дело не могат
да се легитимират като собственици на посоченото оригинерно придобивно
основание – придобивна давност, поради забраната да бъде придобита държавна
собственост.
Праводателите на ответниците, респ. и самите ответници,
не са придобили собствеността върху процесния имот и на основание придобивна
давност в периода след 1992 г. От показанията на свидетелите И.Д.И.и Ц.С.К.се
установи по безспорен начин, че към 1990 г. процесният имот е бил застроен с
павилион от РПК „Витска долина“, а след разделянето на кооперациите - от ПК
„Съзнание“ с.Ъглен. В.Г.В.е признат за собственик въз основа на наследство,
давностно владение и договор за доброволна делба на незастроено дворно място от
910 кв.м. в чертите на с.Ъглен, Ловешка област, представляващо парцел
планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на селото, който е с
уредени регулационни сметки. Към този момент обаче процесният имот вече е бил
застроен с павилион и не е владян от
лицето, посочено в оспорвания акт, а от кооперацията. В подкрепа на този извод е приложеното писмено доказателство – констативен
нотариален акт № ***, том І, дело № *** от 19** г., издаден от Луковитския
районен съдия В.Ф.на 07.03.19** г. (л. 45), се установява, че на основание
постановление за извършена обстоятелствена проверка Съдията е признал П.К.„Съзнание“
с.Ъглен, за собственик по давностно владение върху следния имот, находящ се в
с.Ъглен: масивен метален павилион със застроена площ от 70 кв.м., заедно с 200/
910 идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, цялото с
площ от 910 кв.м., съставляващо имот с пл. № 224, в кв. 24 по регулационни
план, при граници: улици от две страни, дере и Д.Е.С..
Съдът споделя доводите на ищеца, че имотът не е придобит
по давност от праводателите на тримата ответници, тъй като по делото безспорно
се установява, че към 1992 г. процесният имот от 910 кв.м. е бил застроен с
павилион и на практика е представлявал застроен поземлен имот, както и че този
период от време не е бил изтекъл към момента на постановяване на констативен
нотариален акт № **, том І, дело № *** от 1992 г., тъй като от 1990 г. до
средата на 1996 г. е действала разпоредбата на чл. 86 от ЗС, забраняваща да се
придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост /а преди
това - вещ, която е социалистическа собственост/. Ограничението на закона е
отпаднало с изменение на цитираната разпоредба от 01.06.1996 г., след което
забраната е останала по отношение на публичната държавна и общинска
собственост.
Следователно, при
постановяването на констативен нотариален акт № **, том І, дело № *** от
1992 г. - десетгодишният период не е бил изтекъл, следователно не е била налице
и придобивната давност в полза на Е.Г.В., която в нарушение на закона му е била
призната с горепосочения констативен нотариален акт. Наред с това за същия имот
е бил съставен АЧДС № ****/ 27.05.2010 г. на Областен управител – Ловеч.
Налага се извод, че и
към 1988 г. и към 1992 г. Г.В.Г., съответно и Е.Г.В., а в последващите периоди
и самите ответници, не са придобили на годно правно основание собствеността
върху целият процесен недвижим имот с площ от 910 кв.метра. Този извод се
подкрепя и от Решение № ** от 16.03.2015 г. по гр. д. № 4/ 20** г. на РС –
Луковит, влязло в законова сила на 23.06.2015 г., с което съдът е признал за
установено по отношение на ответника Г. К.Г., че ищците Д.Е.С./наследодател на ответниците по настоящето дело Е.С.В. и В.С.В./ и С.В.С. /ответник по настоящето дело/ са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и
гледане, сключен в нотариална форма с Нотариален акт № ***, том І, дело № ***/
1992 г. на Районен съд - Луковит, на недвижим имот в землището на с.Ъглен с № ***
по КВС само с площ 0.200 дка, представляващ част от дворно място с площ 910
кв.м., представляващ имот с планоснимачен № 224, кв. 24 по кадастралния и
регулационния план на с.Ъглен, област Ловеч, одобрен със Заповед № *4/ 1**5 г.,
със следните ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ
от 77 кв.м., собственост на ответника Г. К.Г..
В тази връзка, с оглед основателността на
иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт № **, том І, дело № *** от 1992 г., издаден от Луковитския
районен съдия Ц.К.на 13.07.1992 г. (л. 229), въз основа на обстоятелствена
проверка Съдията е признал В.Г.В.за собственик по наследство, давностно
владение и договор за доброволна делба върху незастроено дворно място от 910
кв.м. в чертите на с. Ъглен, представляващо парцел с пл. № 224, в кв. 24 по
регулационни план на селото, е основателно. В производството по издаване на
т.н. констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява
съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни.
Предвид изложеното съдът не споделя
доводите на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба. Същите са
необосновани, недоказани и без законова опора.
Съдът не се следва да се произнася за
присъждане на разноски, тъй като такова искане от страна на ищеца не беше
направено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Областен управител на област Ловеч, гр.Ловеч, ул. „Т." № **,
Булстат *********, като пълномощник на държавата, представлявана от М.на
регионалното развитие и благоустройството, съгласно пълномощно с изх. №
02.01-227/ 15.05.2017 г., че С.В.С. ***, Е.С.В. *** и В.С.В. ***, не са
собственици на недвижим имот, актуван с Акт за частна държавна собственост № ****/
27.05.2010 г. на Областен управител – Ловеч и представляващ поземлен имот № ***,
в местността „Населено място", в землището на с.Ъглен, с площ от 910 кв.м.
и представляващ
парцел с пл. № 224, в кв. 24 по регулационни план на селото
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № **,
том І, дело № *** от 1992 г., издаден от Луковитския районен съдия Ц.К.на
13.07.1992 г., въз основа на обстоятелствена проверка, с който Съдията е
признал В.Г.В.за собственик по наследство, давностно владение и договор за
доброволна делба върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в чертите на
с.Ъглен, община Луковит представляващ парцел с пл. № 224, в кв. 24 по
регулационни план на селото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: