О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020 година
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ СЪСТАВ в закрито заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №2544 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е образувано
по искане за обявяване на нищожност на
административен акт подадено от Р.М.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
оф.2 срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл.107, ал.3 ДОПК
№МД-АУ-5072/11.07.2019 г., издаден от орган по приходите при Дирекция „Местни
данъци“ на Община Варна.
Съдът намира, че жалбата е
процесуално недопустима, поради следното:
С уточняваща молба депозирана в
деловодството на Административен съд – Варна по електронен път и входирана с
вх. №14997/30.11.2020 г. е уточнено, че обжалваният акт не е бил връчван на
жалбоподателката и не е бил обжалван по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК (пред
Директора на териториалната дирекция)
Предмет на обжалване в
настоящото производство е Акт за
установяване на задължение, който е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във вр.
чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната
община, който в случая е директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна. По аргумент от чл. 144 от ДОПК, който препраща към
реда за обжалване на ревизионните актове по чл. 152 и сл. от ДОПК, административният
контрол за законосъобразност е задължителен и не е предоставена възможност
съдът направо да се произнесе по жалба срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Спазването на този ред е предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване -
на оспорване пред съда подлежи само акта в частта му, която не е отменена с
решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Едва след
като административното обжалване бъде изчерпано и компетентният решаващ орган
се произнесе, а жалбоподателят не е удовлетворен от неговото решение, ще е
налице правна възможност за оспорване на акта по съдебен ред на основание чл.
156, ал. 2 от ДОПК.
Видно от данните по делото, както
и посоченото от жалбоподателката в молба с вх. №14997/30.11.2020 г. процесният АУЗ се
обжалва за първи път пред съда, без да е проведено задължителното
административно обжалване. Това съставлява абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на съдебното оспорване, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено, а жалбата – да бъде изпратена по подведомственост на
компетентния да я разгледа орган по чл. 107, ал. 4, във вр. чл. 152, ал. 2 от ДОПК – директора на дирекция "МД" при община Варна.
Водим от горното
и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на от Р.М.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, оф.2 срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №МД-АУ-5072/11.07.2019
г., издаден от орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело №2544/2020 г. по описа на
Административен съд - Варна
ИЗПРАЩА делото като преписка по
подведомственост на директора на дирекция "МД" при община Варна за произнасяне по реда на чл. 155 от ДОПК по жалбата
на Р.М.П., ЕГН **********,***, против АУЗ №МД-АУ-5072/11.07.2019 г., издаден от главен инспектор при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателката са установени задължения за ДНИ и ТБ за 2018 г. за 11 бр. имоти, подробно описани в АУЗ.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: