№ 2503
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря зс
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110206277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Е., с ЕГН ********** чрез адв. С.
против наказателно постановление №9187/19.03.2025 г. на и.д. Началник на
отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53 ал.1 т. 2 пр.2 от Закона за
пътищата, му е наложена глоба в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 26
ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 от Закон за пътищата вр. чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ и чл. 8 ал.1 и
чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата и в молба от 02.06.2025 г. се излагат доводи за допуснати
процесуални нарушения по чл. 42 т.4 и чл.57 ал. 1 т.5 ЗАНН – липсва посочена
каква е била максимално допустимата маса на процесното ППС; обект на
проверка е ППС с четири оси, като липсва посочено натоваване на всяка една
от осите, а не само на двойната задвижваща ос; не е посочено мястото на
извършване на нарушението, липсват доказателства, че актосъставителят е
преминал обучение за рабоа с мобилна везна, липсва единство на описаното
нарушение в АУАН и НП. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното
постановление, алтернативно да намали размера на наложенага глоба.
Претендира адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата юрисконсулт Николов са постъпили
писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли
съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок.Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна на дата 25.02.2025 г. в 15:46
часа на път II-18, км 29 в посока ххх, спрели за проверка жалбоподателя,
който управлявал ППС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел
ТГС с per. № РК0793КА. При проверката било установено, че Е. извърша
превоз на фрезован асфалт, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от Разрешително контролните органи приели, че е
налице, на основание направено измерване с електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845
и ролетка №1311/18/5 м, при което е констатирано, че измереното разстояние
между осите е 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос на МПС е 28.495 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19
тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата, т.е, превишаването е с 9.495
тона.
Съгласно чл.3 т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7 - ППС е тежко, като измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Контролните органи приели, че жалбоподателят като водач е могъл да
провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при
установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми.
Приели, че е налице нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 от Закон за
пътищата вр.чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал.1 и чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Свидетелят А. М. А. заемащ длъжността гл. инспектор в отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и
2
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, съставил и
връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №10470/25.02.2025 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетелите А. М. А. и Р. Й. Г., които са
еднопосочни. , тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като неса налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
НПК, писмени доказателства - Кантарна бележка от измерване №
190/25.02.2025 г., свидетелство за регистрация на МПС - Част II, пътен лист №
44215/25.02.2025 г., заповеди за компетентност, заявление за проверка на
електронна везна и приложение към него, удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване, сертификат зя съответствие DIN 50049-
2.1, ЕС декларация за съответствие ТВ, писмо от председателя на БИМ с вх.
№189226/30.05.2025 г., Протокол за проведено обучение за работа с мобилни
везни на А. А., Протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни на
Р. Г.
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН
и възраженията в жалбата в обратната насока са неоснователни.
3
В разпоредбата на чл. 36 от Наредба №11/03.07.2001 г. е предвидено, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол
при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и съставят акт за установяване на административно
нарушение, когато се установи, че движението се извършва без
разрешителното. Материалната компетентност на органите в случаи на
установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата обаче е
предвидена в чл.56 ЗП, където в разпоредбата на чл.56 ал. 2 т. 1 ЗП е
предвидено, че актовете за установяване на нарушения по републиканските
пътища, се съставят от длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура", а разпоредбата на чл. 56 ал.3 т. 1 ЗП предвижда, че
наказателните постановление за нарушения по републиканските пътища се
издават от председателя на Управителния съвет на Агенцията или от
упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията.
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по
републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция "Пътна
инфраструктура", а участието на органите на МВР е единствено с цел
съдействие. В случая АУАН е съставен от упълномощено да осъществява
контрол по републиканската пътна мрежа, видно от Заповед №ЧР-СП-
12/17.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от Виолета
Асенова – и.д. Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция "Пътна инфраструктура", видно от Заповед №ЧР-СП-
42/20.01.2025 г. председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", която в съответствие с чл. 56 ал.3 т. 1 ЗП е упълномощена
да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за пътищата.
Съгласно параграф 1 т. 8 ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е
и използването на пътищата за превозването на тежки и извън габаритни
товари.
Съгласно чл.26 ал.2 т. 1 б. „а”, пр.2 от Закона за пътищата във връзка с
чл.7 ал.1 т. 5 б. “в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредбата, движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително)
за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата
на администрацията управляваща пътя (АПИ).
Съгласно чл.3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има
натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл.7 от Наредбата. Съгласно
чл.7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата, когато разстоянието между осите на ППС е
4
от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона.
В конкретния случай, процесното МПС е било с измерено разстояние
между осите е 1.40 м, а сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е била 28.495 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата, т.е,
превишаването е с 9.495 тона. Измерването на тези показатели е станало от
контролните органи с електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка №1311/18/5
м. За същите от съда са изискани доказателства за техническа изправност към
датата на нарушението.
Представени са: удостоверение за признаване на одобрен тип средство
за измерване, сертификат за съответствие и ЕС декларация за съответствие. И
двамата служители са преминали обучение за работа с мобилни везни от този
тип, видно от приложените по делото Протоколи за проведено обучение.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване, тъй като от
писмените доказателства се установява техническата годност на използваните
в случая средства за измерване. Измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Доколкото управляваното от жалбоподателя МПС се явява "тежко" по
смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №11/3 юли 2001 г., то съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1
б. "а" пр.2 от Закона за пътищата се касае за специално използване на
пътищата от републиканската пътна мрежа, за което е било необходимо
специално разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласно чл. 8 ал.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. В случая жалбоподателят
не е разполагал с такова, с което е извършил процесното нарушение.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното
ползване на пътищата, без съответно разрешително за това.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
необходимото разрешително, но не е сторил това.
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал. 1 т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
5
нарушението, се налага административно наказание "глоба" в размер от 1 000
до 5 000 лв.
Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.
В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в под
средния размер - 2 500 лв. Преценил е като отегчаващи вината обстоятелства
високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение и съдът
изцяло сподели тези съображения. Касае се за извършен от жалбоподателя
превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3 т. 1 и т. 2 от Наредбата, като по този
начин водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Това от своя страна създава реален риск от сериозни
технически неизправности, свързани с претоварването на ППС и увеличаване
броя на ПТП.
Съдът намира, че глоба в размера, определен от наказващия орган в
пълнота ще изпълни целите на законодателя, визирани в чл.27 ЗАНН
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП размер на 80 лв. за настоящата инстанция, като съобрази представените
писмени бележки от процесуалния представител.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №9187/19.03.2025 г. на
и.д. Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция "Пътна инфраструктура", с което на В. С. Е., с ЕГН ********** , на
основание чл. 53 ал.1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата, е наложена глоба в
размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 от Закон за
пътищата вр. чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ и чл. 8 ал.1 и чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
ОСЪЖДА В. С. Е., с ЕГН **********, да заплати Агенция "Пътна
инфраструктура" сумата от 80 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
6
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7