№ 146
гр. гр.Несебър, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20222150200126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59д – 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Р. М., ЛНЧ:
**********, с адрес: с. *********** чрез адв. А.Ж., АК гр. Бургас, със
съдебен адрес: гр. Несебър, **********, срещу Наказателно постановление №
22-0304- 000040 от 14.02.2022г., издадено от И.Г.Т. Началник Сектор към ОД
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказанието е
наложено на М. за това, че на 25.01.2022г., около 02.00часа, на ГП I – 9 Е
87 204км., от Екшън Аква парк в посока КПП Кошарица, управлявал л.а.
„Мерцедес” с рег. № *******, като водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Сочи
се, че е бил издаден талон за медицинско изследване № 131319, като М. бил
отказал да даде кръв за химически анализ за установяване наличие на
алкохол. Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяния по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание, Р. М. обжалва наказателното
постановление чрез адв. А.Ж., АК гр. Бургас. Наказаният не отрича, че на
посочените в НП дата и място е управлявал лек автомобил, но твърди, че не е
отказвал да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличие на
алкохол в кръвта му. Жалбоподателят сочи, че няколко пъти е издишал
въздух в техническото средство, след което служителят на МВР го взел. М. не
бил разбрал дали уредът е отчел резултат. Жалбоподателят твърди, че е
преболедувал от коронавирус и не му стигал въздуха, за да издиша в уреда.
Наред с това по време на проверката не му бил назначаван преводач от
български на руски език, който да му обясни правата му и какви документи
му се връчват. Наказаният твърди, че не му е връчван талон и не е отказал да
1
даде кръвна проба за изследване. Заявява, че не е получил никакви документи
по време на проверката. Била нарушена Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В наказателното постановление не
било описано състоянието му, както и какви обяснения е дал по време на
проверката. Иска се цялостна отмяна на наложените наказания.
В съдебно заседание Р. М. се явява лично и с адв. Ж.. Жалбоподателят
дава обяснения, с които преповтаря жалбата си.
Административнонаказващият орган не се явява в с.з. С изрична писмена
защита се претендира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24 срещу 25 януари 2022г. свидетелят СТ. К. П. – мл. автоконтрольор
при РУ Несебър , изпълнявал служебните си задължения по контрол на
пътното движение, заедно с полицай Стоян Куртев. Около 02.00часа двамата
се движели със служебен автомобил от КПП Кошарица в посока ГП I – 9 , по
пътя за магазин „Ж.“. Зад аквапарк и бензиностанция „*****“, свидетелят П.
забелязал, че по главния път, криволичейки се движи лек автомобил.
Наложило се полицай П. да предприеме маневра, с което да напусне пътя, за
да избегне ПТП със забелязания лек автомобил „Мерцедес“. Двамата
служители незабавно последвали превозното средство и успели да го спрат
преди КПП Кошарица. В лекия автомобил бил само водачът Р. М.. Водачът
бил е нетрезво състояние, като не представил документи, за да му бъде
извършена проверка. Направени били многократни опити да бъде извършена
проверка с техническо средство „Дрегер 7510“, но не било възможно да се
извърши проверката. Свидетелят сочи, че са направени около десет опита с
посоченото техническо средство, за да бъде изпробван водачът. Последният
не вкарвал или не искал да вкара достатъчно въздух в апарата, за да се отчете
резултат. Водачът бил отведен в РУ Несебър, за да се установи самоличността
му. Там отново били направени няколко опита да бъде изпробван с
техническо средство, но резултатът бил същият. Полицай П. издал талон за
изследване № 131319, в който вписал отказите на М. да бъде изпробван с
техническо средство, доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване. На водачът било обяснено , че може да даде кръвна
проба за изследване. М. отказал да подпише и получи съставения талон.
Свидетелят мл. автоконтрольор С.П. съставил против водача АУАН бл. №
005512/ 25.01.2022г., предявил го на водача Р. М., който отказал да го
подпише. Свидетелят разказва, че разговорът между него и водача е воден
както на български, който М. разбирал, така и на руски език, който П.
владеел, макар и недобре. За установеното полицай П. съставил и докладна
записка. В законоустановения срок срещу Р. М. било съставено оспореното
Наказателно постановление № 22-0304- 000040 от 14.02.2022г.
Свидетелят П. К. Т., служител на РУ МВР Несебър, сочи, че е на
посочената дата е бил дежурен в управлението. Водачът Р. М. бил доведен от
екипа на полицай С.П.. Свидетелят сочи, че водачът е бил в нетрезво
2
състояние и е отказвал да бъде тестван за алкохол. Жалбоподателят отказал и
да подпише съставените документи. Екип на ФСМП Несебър посетил РУ
МВР Несебър , за да извърши преглед на М. за задърЖ.о на лицето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 005512/ 25.01.2022г.,
Наказателно постановление № 22-0304- 000040 от 14.02.2022г., талон за
изследване № 131319, докладна записка, Заповед Рег. № 8121з- 515/
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие СТ. К. П., П. К. Т., справка изх. №
05-11-1/ 13.04.2022г. от ФСМП Несебър.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това 14 -дневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели
до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно постановление, а съставените
съдържат нужните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разгледани по същество са неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
на 25.01.2022г., около 02.00часа, в на ГП I – 9 Е 87 204км., от Екшън Аква
парк в посока КПП Кошарица, Р. М., ЛНЧ: **********, с адрес: с.
*********** е управлявал л.а. „Мерцедес” с рег. № *******, като е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол, както и че е бил издаден талон за медицинско
изследване № 131319, като жалбоподателят е отказал да даде кръв за
химически анализ за установяване наличие на алкохол. Санкцията, която е
приложена от АНО, е по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която изрично сочи, че:
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.” За установяване на употребата на
алкохол или наркотични вещества при водачи на МПС е въведен ред с
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, която в чл. 1, ал. 3 изрично указва, че това става „чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания”. В случая водачът следва да съдейства
за установяване на тези обстоятелства, като бъде изпробван по някой от
посочените начини. Жалбоподателят М. е отказал да бъде изпробван от
контролните органи за употребата на алкохол с техническо средство, след
3
като надлежно е бил поканен за това от свидетеля П.. Норма на чл. 3 от
Наредбата указва, че „При извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест”, а
следващия чл. 3а на Наредбата изрично се сочи, че „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.“ Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от
Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал.
6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата). В случая е издаден талон, които съдържат всички реквизити по
чл. 6 от Наредбата, като съгласно ал. 8 е отбелязан отказа на водач да
попълни, подпише и получи талона, удостоверен с подписа на един свидетел
– П.Т.. От събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че водачът е
бил е нетрезво състояние и въпреки опитите да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARNJ 0008, до положителен резултат
не се стигнало. Обясненията на водача, че е преболедувал от коронавирус
месец преди това, не кореспондират със събраните гласни и писмени
доказателства. На първо място не се сочат и представят доказателства, че
това в действителност е така. На следващо място водачът е имал множество
възможности да извърши качествена проба с техническото средство –
свидетелят П. заявява, че на М. са дадени първият път около десет опита за
това, а след това и в РУ Несебър му е предоставена такава възможност.
Според настоящия състав, водачът сам е осуетил извършването на
изпробването с техническото средство. Следва да се отчете и друго. Както се
посочи, ако са били налице медицински причини М. да не може да извърши
пробата с техническо средство, пред него са били налице и други начини да
се установи дали е употребил или не алкохол, преди да предприеме
управлението на автомобила. Въпреки това, наказаният е отказал да подпише
и получи съставения талон за изследване, съответно да се яви в указаното
медицинско заведение, за да даде нужните проби за изследване. Отказът на
М. да получи талона, съставен от свидетеля мл. автоконтрольор С.П., е
удостоверен от подписа на един свидетел, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата.
От съставените АУАН и НП става ясно каква е фактическата обстановка,
която АНО е възприел, за да наложи наказанието на водача. Липсата на
описание на състоянието на водача и дадените от него обяснения, при
установеното, че в случая М. не е дал такива, не водят до порочност на АУАН
и НП. Ясно и разбираемо в обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочено, че М. е отказал както извършване на проверка с
техническо средство, така и установяване на употребата на алкохол с
химическо изследване на кръвна проба. Наказващият орган е съобразил
решението си с изцяло правилно съобразена фактология, която е изложил в
4
съставеното наказателно постановление. Изрично в съставените АУАН са
вписани времето, мястото на нарушението, отказа на водача и това, че е бил
издаден талон за изследване № 131319.
По отношение възражението за липса на преводач. Настоящият състав
счита, че не са нарушени правата на наказания да разбере какво е
административното обвинение и с какъв характер и съдържание са актовете,
съставени по време на проверката. От фактическа страна се установява, че
водачът е постоянно пребиваващ в България, т.е. ежедневно комуникира и с
български граждани. На следващо място от свидетелските показания на мл.
автоконтрольор П. става ясно, че проверяващият владее руски език, макар и
недобре, т.е. между двамата е имало разбиране за ставащото и за целта и
средствата, с които ще се извърши проверката. Последното се установява и от
обясненията на жалбоподателя, който сочи, че е направил опит да му бъде
извършена проба с техническо средство, т.е. е знаел какво се иска от него
като поведение и каква е била целта на проверката. Наред с това следва да се
посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В българското
законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен
и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава- членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд
с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на
нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат
за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието или
липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер, част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред съд. В посочената
Директива изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд.
Самата Директива е намерила израз в НПК – Глава тридесета „а“ , приета с
изменение в ДВ бр. 21/ 2014г. По тези съображение настоящия състав намира
възражението на наказания за нарушение на процесуалните му права при
налагането на наказанието за неоснователни.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав
намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен
5
спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно
определен размер. Наказващият орган, след като приеме, че деянието е
доказано от фактическа страна следва да наложи посоченото в закона – глоба
в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години. Тук АНО няма възможност да преценява размера на наказанието и да
го определи в друг размер. Деянието не може да се квалифицира като такова
по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на извършеното.
По разноските. В хода на съдебното следствие съдът е направил разноски
в размер на 14.00лева за явяване на свидетел по делото. Следва, при този
изход на делото, жалбоподателката да бъде осъдена да заплати по сметка на
съда направените разходи.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-0304- 000040
от 14.02.2022г., издадено от И.Г.Т. Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, с което на Р. М., ЛНЧ: **********, с адрес: с. ***********, за
нарушение извършено на 25.01.2022г. на ГП I – 9 Е 87 при 204км., на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. М., ЛНЧ: **********, с адрес: с. ***********, на основание
чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на Районен
съд гр. Несебър сумата от 14.00лева /четиринадесет лева / разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6