№ 72
гр. Варна, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. НеделчЕ.
мл.с. Симона Р. ДонЕ.
като разгледа докладваното от Наталия П. НеделчЕ. Въззивно гражданско
дело № 20223100501492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 28785/06.12.2022 г., подадена от Д. Г. Й., чрез адв. И. И
- ПЕ., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
1365/07.11.2022 г., постановено по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на
молителя съобразно неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Народно събрание на Република
България, чрез юриск. Л. Т., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с две
въззивни жалби, а именно:
1. Въззивна жалба вх. №23508/07.04.2022г. от Народното събрание на Република
България срещу Решение № 429/22.02.2022г., постановено по гр.д. № 20213110106194/2021
г. по описа на ВРС, 53-ти състав, в частта му, с която Народното събрание на Република
България е осъдено да заплати на Д. Г. Й. сумата от 20990,62 лв., представляваща
неполучената от ищеца основна заплата за периода от 26.08.2019 г. до 16.07.2020г., вкл.,
която е била начислена на служителите заемащи същата длъжност, неполучена в резултат от
съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 22, ал. 1 от ЗОДОВ; сумата от 2979,14 лв., представляваща мораторна лихва върху
1
главницата от 20990.62 лв., считано от деня на увреждането (25.02.2019 г.) до датата на
предявяване на иска на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 2504 лв., представляваща
сторените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
2. Насрещна въззивна жалба вх. №31744/13.05.2022г. от Д. Г. Й. срещу Решение №
429/22.02.2022г., постановено по гр.д. № 20213110106194/2021 г. по описа на ВРС, 53-ти
състав, в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за изплащане на
обезщетение за понесените от него вреди от неполученото ДВПР в размер на 3 473,78 лв. /за
периода от 26.02.2019г. до 16.07.2020г./, както и мораторната лихва върху него в размер на
838,20 лв., претърпени от законодателната дейност на НС, осъществена при съществено
нарушение на ПЕС.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1365/07.11.2022 г. като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Пред въззивната инстанция, адв. И. И - ПЕ., в качеството на процесуален
представител на Д. Г. Й., е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 10.05.2022 г., от който се установява, че страната е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лв. за „защита по в. гр. д. № 1492/2022 г. по
описа на Варненски окръжен съд“. Както в списъка, така и в договора, липсва
разграничение каква част от адвокатското възнаграждение по коя от жалбите е заплатено.
Съдът е преценил, че съобразно изхода на спора, не следва да се присъждат разноски в полза
на никоя от страните, тъй като и двете депозирани жалби са приети за неоснователни и
обжалвания първоинстанционен акт е потвърден.
Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с молба вх. № 28785/06.12.2022 г., подадена от Д.
Г. Й., чрез адв. И. И - ПЕ., с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
1365/07.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1492/2022 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2