№ 704
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 262972 от 19.09.2022 г. по гр.д. 10847/2018 г. по описа на СГС, I-24
състав, „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Р. П. Г., ЕГН:
********** сумите от 6 000 (шест хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди и
250.55 лв. (двеста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки) обезщетение за имуществени
вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, претърпени вследствие на ПТП на 20.09.2017 г. ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Исковете са отхвърлени за разликите над 6 000 лв. до 60 000 лв. и над 250.55 лв. до 1 022.63
лв. Прието е, че е налице съпричиняване от пострадалата във вредоносния резултат от 70%.
Съдът се е разпоредил и с разноските по правилата на чл. 78 ГПК, а на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д. от САК е присъдил възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА) за безплатно процесуално представителство.
Първоинстанционното решение е обжалвано от „ОЗК-Застраховане” АД, както и
от ищцата с друга въззивна жалба. Оплакванията са, както следва: а) в жалбата на
застрахователя – че неправилно СГС е приел, че в случая не е налице случайно деяние и
възражения, че изобщо е налице деликт, осъществен от застрахования при тях водач на
МПС; завишен (несправедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД) размер на обезщетението за
неимуществени вреди; б) по жалбата на Р. П. Г. – също, че е налице несправедлив (по
смисъла на чл. 52 ЗЗД) размер на обезщетението за неимуществени вреди, но че е занижен;
1
неправилно определена квота на съпричиняване (нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), като
съвината следвало да е най-много 50%, а не 70%. Исканията към САС са – да се отхвърлят
изцяло предявените искове (на застрахователното дружество); да се увеличат обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди (съответно с още 14 000 лв. и 167,04 лв.) – от
ищцата - ведно със законните последици от това. Претендират се разноски.
Страните оспорват жалбите си взаимно като неоснователни с писмени отговори по
чл. 263 ГПК. Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото се установи следното:
Р. П. Г. твърди, че на 20.09.2017г., в гр. София, около 12:10 часа, л.а. „Фолксваген
Поло“ с рег. № ***, управляван от М. М. К. се движил по ул. „Милевска планина” от ул.
„Димитър Хаджикоцев“ към хотел „Хемус“ и на кръстовището с бул. „Арсеналски“
извършва маневра – завиване на дясно и поради недостатъчно внимание, реализира ПТП с
намиращата се на пътното платно Р. П. Г.. Заявява, че е съставен КП № 680/20.09.2017г.
Твърди, че в резултат на ПТП ищцата получила тежко навяхване на десен глезен и рана на
дясното стъпало. След пътно-транспортното произшествие ищцата е прегледана в
УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ", където е поставена диагноза - счупване на външен
(латерален) малеолус (фрактура на десен глезен) - закрито в дясно. Поставена и е
гипсова имобилизация и е освободена от клиниката за домашно лечение. Непосредствено
след инцидента пострадалата е започнала да има оплаквания от болки и оток на десен крак.
Потърсила е последваща лекарска помощ като е посетила „V МБАЛ- София". При
извършения преглед е установено, че кожата на десен крак е инфламирана и с повишена
локална температура. След извършените прегледи е поставена диагнозата: флебит
и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Приложена е
медикаментозна терапия и след 11 дневен престой в клиниката е изписана за домашно
лечение. През периода на домашното си възстановяване при нея са се появили и други
усложнения- зачервяване и оток по кожата, на дясна подбедрица. Появил се е и обрив по
кожата на трункус и крайници. По кожата на
дясна подбедрица - еритем, едем и палпаторно повишена локална температура. По трункус-
множество екскориации и хеморагични крусти. Нокти - ониходистрофични, косми-
canities (без пигментация). Посетила е Унверситетска Александровска болница „Катедра по
дерматология", като е поставена диагноза- пиодермия. Проведена е терапия с медикаменти,
като след изписването от болницата са дадени указания за терапия в амбулаторни условия.
Възстановителният период е надвишавал 6 месеца, като предвид постоянно проявяващите се
усложнения е бил съпроводен с интензивни болки. Развила е възпалителни процеси в
областта на увредения крайник (флебит и тромофлебит), състояние, застрашаващи живота й.
Наложило и се е да ползва помощни средства – патерици. Сочи, че претърпените от ищеца
болки и страдания по време на ПТП, ежедневните затруднения в бита, довели до чувство на
непълноценност и тежест за семейството си. Посочва, че за описания лек автомобил има
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
2
ПТП, сключен с ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати:
- 60 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от процесното ПТП, заедно със законната лихва от - 06.02.2018г. /датата, на която е
постановен отказ от ответника за заплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане
на сумата и
- 1 022, 67 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от процесното ПТП, за заплатени медицински консумативи, заедно със законната лихва от –
02.03.2018г. /датата на последното извършено плащане/ до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът – „ОЗК - Застраховане“ ЕАД в депозирания от него писмен отговор заявява, че
не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно
описания в исковата молба лек автомобил към датата напроцесното ПТП и
- настъпване на процесното ПТП.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
като твърди, че същото представлява случайно събитие по смисъла на НК. Оспорва
механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно
произшествие и описаните в исковата молба по вид и характер увреждания. Посочва, че от
представения лист за преглед се установява, че ищцата е прегледана за първи път на
28.09.2017г. – осем дни след настъпване на инцидента. В случай, че се установи причинно –
следствена връзка между произшествието и фрактурата на десния глезен, се поддържа, че
последвалите усложнения се дължат на пострадалата, която не е положила достатъчно
грижи за подобряване на здравето й. Относно описания дерматологичен проблем поддържа,
че същият не е в пряка – причинно – следствена връзка с контузията на глезена, която е на
различно място. Твърди, че ищцата не е положила достатъчно грижи за подобряване на
състоянието й – не е извършила контролни прегледи и не е провеждала рехабилитация.
Наведено е възражение за прекомерност на исковите претенции. Оспорва и началната дата
наакцесорната претенция, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, като
твърди, че същата следва да бъде начислена от датата на депозиране на исковата молба в
съда. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените
искове.
По делото в първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства и са
изслушани заключения на вещи лица.
Според чл. 269 ГПК, за допустимостта и валидността на обжалваното решение,
въззивният съд следи служебно, а по останалите въпроси, той е обвързан само от
оплакванията в жалбите. В този смисъл, САС констатира, че е налице едно валидно и
3
допустимо съдебно решение, а по отношение на оплакванията на въззивниците, посочени
по-горе, настоящият съдебен състав намери следното:
По жалбата на „ОЗК – Застраховане” АД:
Относно оплакването, че е налице случайно деяние и няма осъществено непозволено
увреждане от застрахования в дружеството водач. То е неоснователно по следните причини:
От приетата в СГС съдебна авто – техническа експертиза (СТЕ), чието заключение и
САС кредитира като изготвено обективно и компетентно, е описан следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП – на 20.09.2017 г. в гр.София около 12:10 часа лек
автомобил Фолксваген Поло с per. № ***, управляван от М. М. К., се е движил по
еднопосочната ул. „Милевска планина” в посока от ул. „Димитър Хаджикоцев” към бул.
„Арсенал“. Достигайки Т-образното кръстовище с бул. „Арсенал“ водачът Костов е
предприел завой на дясно, за да продължи към бул. „Черни връх“ и хотел „Хемус“. В
същото време от дясно, считано в посока хотел „Хемус“ в дясната пътна лента се е оказала
пострадалата пешеходка Р. Г.. Посочва, че на бул. „Арсеналски” вляво от ул. „Милевска
планина“ има маркирана и сигнализирана пешеходна пътека тип „Зебра“. Експертизата
приема, че най-вероятно поради оглеждане на кръстовището в посока наляво, за да види
дали има приближаващи се автомобили, водачът не е бил достатъчно внимателен или късно
е погледнал надясно, поради което л.а. „Фолксваген Поло“ е ударил пешеходката и я е
отблъснал леко напред, но е успял да спре пред падналата на асфалта пешеходка. Вещото
лице приема, че причината за настъпване на процесното ПТП е в наличието на пешеходка на
необозначено за целта място, както и в действията на водача на л.а. „Фолксваген Поло“,
който не е бил достатъчно внимателен при извършване на десен завой и навлизане на път с
предимство на бул. „Арсеналски“. Описва, че платното за движение на бул. „Арсеналски“ е
с 4 пътни активни ленти за движение, по 2 за посока с широчина по 3,0 м. В десния край на
платното за движение, считано в посока към хотел „Хемус“ е имало лента с широчина 2 м,
обособена за паркиране и щриховани зони за забрана на спиране. Най – вероятната скорост
на движение на лекия автомобил при завиване е била около 17 км/ч, като при тази скорост
спирачния път е 8, 55 метра. Вещото лице е посочило, че при неограничена видимост за
водача на процесния лек автомобил, към момента в който пешеходката е слязла от десния
тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП при
движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, но не и ако се е движела тичешком.
Пешеходката е пресякла двойна непрекъсната линия на пътното платно. За механизма на
ПТП са приети и гласни доказателства, които не противоречат на тази експертиза, а я
допълват. Единствено следва да се направи корекция в заключението и да се вземе предвид
заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание пред СГС (с оглед събраните
свидетелски показания), а именно, че ищцата не е пресичала пътното платно, а е стояла на
пътното платно да чака маршрутка, като и двамата разпитани за механизма на ПТП
свидетели /вторият – сестра на ищцата, която споделя това което е научила от ищцата/
посочват, че по цялото протежение на улицата е имало паркирани автомобили, които са
пречили на видимостта, поради което ищцата се е намирала на пътното платно, за да следи
4
за маршрутка, която е чакала. С оглед на това следва да се приеме, че основната причина за
настъпване на процесното ПТП е наличието на пешеходката на място, което не е обозначено
за движение на пешеходци – пътното платно. САС не приема направеното възражение, че по
отношение на водача на лекия автомобил настъпването на процесното ПТП представлява
случайно деяние, тъй като по отношение на него е съставен акт за установяване на
административно нарушение, съответно влязло в сила наказателно постановление за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, което изключва да се квалифицира деянието
като „случайно”, както и да се приеме, че липсвал деликт (аргумент и от чл. 11 ЗАНН).
По спорния и в двете жалби въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС,
II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други, е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
20.09.2017 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищцата към датата на застрахователното събитие –
на 65 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2017 г.; г) брой, степен
и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалата, включително и
в дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
По делото в СГС е прието заключение по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
според която Р. Г. е получила следните увреждания: закрита неразместена фрактура на
десния (латерален) глезен, разкъсно-контузна рана в областта на палеца на дясно ходило,
с последващо последствие дълбок тромбофлебит на десния долен крайник, както и
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми. Ищцата е посетила
спешен травматологичен кабинет в Пирогов. Раната е обработена хирургически, поставена
5
гипсова шина. На 28.09.2017 г., е сменена превръзка, на 02.10.2017 г. са свалени и конците,
а на 30.10.2017 г. е свалена и гипсовата шина. Последващият тромбофлебит на дълбоките
вени на десен долен крайник е причината, поради която ищцата е била хоспитализирана и
лекувана в МБАЛ-София за периода от 14.10.2017 г.-25.10.2017 г. Възстановителният
период при фрактура на десния глезен, без дислокация, е около 3 месеца.
По делото в първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката П. П. Д. за търпените болки и страдания. Тя посочва, че за ПТП разбрала от
сестра си, обадила й се по телефона, когато била в „Пирогов“. Когато отишла, я заварила на
количка, кракът й бил в найлонов плик и бинт, който бил целият напоен с кръв. Разказала й
какво се е случило - чакала маршрутка срещу басейна „Спартак“ до една кофа за боклук.
Имало паркирани коли и нямало видимост за маршрутката, затова тя слязла на платното, зад
кофата за боклук, за да види маршрутката. В „Пирогов“ е чакала да се почисти раната и да се
зашие. Оплакала се, че много я боли, а като влязла в кабинета, пищяла от болка, защото не
слагали упойка преди манипулациите. Зашили я и сложили гипс и един ботуш, който да
държи крака й със стъпало, за да може да стъпва, но тя не е могла да стъпва. Св. Д. сочи, че
извикали частна линейка, да я закарат вкъщи. Не можела да се движи, двама мъже я качили
до вкъщи, сложили я на леглото и си тръгнали. Предписани й били обезболяващи и
антибиотици за инфекциите. За няколко дни кракът оттекъл, било болезнено, посинял до
горе. Извикали Бърза помощ, и я закарали в Пета градска, където я приели в интензивно
отделение. Лекарите казали, че имало 80 процента тромби в тялото. Престояла 5 дни в
болницата. Получила натряване на кръвта и увреждане на бъбреците от тези лекарства, и я
закарали спешно в Кожно венерическия диспансер на медицинска академия, където
останала цяла седмица, за да изчистят отровите от лекарствата, които приемала. Преди ПТП
– то ищцата работила в център за обслужване на деца с увреждания. За да си запази мястото
там, свидетелката отишла да работи на нейно място, докато тя се оправи. Свидетелят
посочва, че работила 4-5 месеца и се отказали от това място. 5-6 месеца след травмата,
сестра й се опитвала да става, да стъпва на пета. Обслужвала се е сама, сестра й също и
помагала. Сега трудно ходи, отчаяна е и депресирана. Променила се е, това съсипало
здравето й. Кракът й не се оправил. За тромбите пие лекарство за разреждане на кръвта.
Обсъдените факти и обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да
приеме, че обезщетението за неимуществени вреди е определено от първостепения съд
правилно - в справедлив размер от 20 000 лв.
По отношение приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Оплакване в този аспект е налице единствено в жалбата на Р. Г., като не се оспорва,
че съпричиняване е налице, но се счита, че 70% съвина е прекалено висок процент и той
следва да се редуцира до 50 %.
Съдът намира оплакването за основателно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
6
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г.
на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО е прието,
че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед
на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института
на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Вярно е, че Г., като пешеходец, е имала задължението да не пребивава на място, което не е
обозначено за движение на пешеходци и приносът й за настъпване на произшествието е
съществен. Но съпричинителна квота от 70% се явява прекомерна санкция за поведението й.
САС в настоящия си състав счита, че рискът следва да се разпредели поравно между
двамата участници в пътно-транспортното произшествие (водач на МПС и пешеходец),
тоест по 50%, тъй като М. К. е следвало да направи по-внимателна преценка на конкретния
рисков пътен участък, за да не допусне реализация на инцидента (т.е. да бъде по-внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците – чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗДвП). По този начин, обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди ще
възлязат съответно на 10 000 лв. и на 511,32 лв.
По изложените съображения въззивната жалба на застрахователя е неоснователна, а
тази на ищцата – частично основателна. Решението на СГС следва да се отмени в частите, в
които исковете са отхвърлени за сумите от 4000 лв. за търпените болки и страдания и 260,77
лв. за имуществените вреди, като тези суми се присъдят допълнително заедно със законната
лихва, считано 02.03.2018 г. до окончателното изплащане. В останалите обжалвани части,
първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да се потвърди.
При настоящия изход в производството, разноските по инстанции възлизат, както
следва:
За първата инстанция - „ОЗК – Застраховане” АД имат право на 3393,76 лв. или с
286.68 лв. по-малко от присъденото от градския съд, докато адв. Д. (процесуален
представител на Р. Г.) следва да получи 1346.02 лв. възнаграждение по чл. 38 ЗА (или 703.49
лв. повече от прецененото от СГС).
За втората инстанция - страните нямат претенции по списъците си с разноски,
поради което на „ОЗК – Застраховане” АД се следват 1468.42 лв., а адв. Д. – 726.07 лв.
възнаграждение по чл. 38 ЗА. Върху уважената част от обжалваемия материален интерес по
жалбата дружеството следва да заплати 85.22 лв. държавна такса на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 262972 от 19.09.2022 г. по гр.д. 10847/2018 г. по описа на СГС, I-
24 състав в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Р. П. Г.,
ЕГН: ********** против „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* за заплащане на сумите
от 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 260,77 лв. обезщетение за имуществени
вреди, причинени във връзка с ПТП от 20.09.2017 г. ведно с мораторната лихва за забава
върху двете главници, считано от 02.03.2018 г., както и в частта, в която Г. е осъдена да
заплати на дружеството разноски в размер на 286.68 лв. (разликата между 3 680.44 лв. и
действително дължимите 3393,76 лв) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на Р. П. Г., ЕГН:
********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от още 4000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 260,77 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени във
връзка с ПТП от 20.09.2017 г. ведно с мораторната лихва за забава върху двете главници,
считано от 02.03.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 262972 от 19.09.2022 г. по гр.д. 10847/2018 г. по описа на
СГС, I-24 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Я. Д. от САК
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1429,56 лв. възнаграждение за процесуално
представителство (сбор от допълнително дължима сума за първата инстанция и дължима за
втората инстанция), а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на Софийски апеллативен
съд сумата от 85.22 лв. държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* сумата от 1468.42 лв. съдебно-деловодни разноски
във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8