МОТИВИ
към присъда № 193/06.07.2010
год. по НОХ дело № 297/2010 год. по описа на Окръжен съд гр. *** Загора.
Обвинението против
подсъдимият И.М.Б. е по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и
б.” б” от НК за това, че на 25.02.2010 год. в гр. Г., обл. *** в съучастие като
съизвършител със С.К.Д., е отнел чужди движими вещи: мобилен телефон м.”*** ”
модел *** , джобно ножче, запалка, банкноти на обща стойност 70 евро и банкноти
на обща стойност 20 лева - всичко на обща стойност 248,11 лева, от владението
на М.Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване и като грабежа представлява опасен рецидив.
Обвинението против
подсъдимият С.К.Д. е по чл. 198, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 25.02.2010 год. в гр. Г., обл. *** в
съучастие като съизвършител с И.М.Б., е отнел чужди движими вещи мобилен
телефон м. ”*** ” модел *** , джобно ножче, запалка, банкноти на обща стойност
70 евро и банкноти на обща стойност 20 лева - всичко на обща стойност 248,11
лева, от владението на М.Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
В съдебно заседание
подсъдимият И.М.Б. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези
факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Лично и чрез защитника си –
адв. Ч. моли съда, да му наложи наказание лишаване от свобода в минимален
размер, като се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият С.К.Д. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези
факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Лично и чрез защитника си –
адв. Ч. моли съда, да му наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер,
като се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
В съдебното заседание
представителят на Окръжна прокуратура–Стара Загора, базирайки се на събраните в
хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимите
самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото
обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин.
Предлага подсъдимия Б. да
бъде признат за виновен и наказан, като
при определяне на наказанието на същия, съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК /стара редакция/ като по благоприятен
закон предвид последните изменения на НК, а именно да приложи разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Предлага на съда да определи наказание около три,
три години и половина лишаване от свобода, което с оглед обремененото му
съдебно минало, да изтърпи ефективно в затворническо общежитие в закрит тип.
По отношение на подсъдимия Д.
предлага да бъде признат за виновен и наказан, като счита, че при определяне на
наказанието на подсъдимия Д. съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а,
ал. 1 от НК /*** редакция/ като по благоприятен закон предвид последните
изменения на НК, а именно да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Предлага на съда да му определи около две години и половина лишаване от
свобода, което с оглед обремененото му съдебно минало да изтърпи ефективно в
затворническо общежитие от закрит тип.
От направените самопризнания
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, от подсъдимите Б. и Д. и от събраните в хода
на производството доказателства: протоколи за доброволно предаване, протокол за
личен обиск, протоколи за разпит на
подсъдимия Б., протокол за разпит на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите Д.Д., М.Р., А.С., М.Й., М.М., З.К., заключение на
съдебно-икономическа експертиза, свидетелства за съдимост и приложените към тях
бюлетини за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по
установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите И.М.Б. и С.К.Д. живеят в кв.”***” на гр.Г., познават се и
поддържат приятелски отношения помежду си.
И двамата подсъдими са
многократно осъждани за извършени престъпления от общ характер, като им са
налагани наказания лишаване от свобода. Всички престъпления, за които е осъждан
подсъдимия Д. са извършени от него като непълнолетен. Подсъдимият Б. е осъждан
шест пъти за престъпления от общ характер, като за периода 11.11.2004 - 15.09.2005
год. са му налагани наказания лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал.
1 от НК. С последното му осъждане – с присъда по НОХД № 343/2006 год. на РС -
Раднево, влязла в сила на 06.11.2006 год., за извършени престъпления по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1
и чл. 28 от НК, са му определени съответно наказания 1 година лишаване от
свобода и 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК
му е определено едно общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода
при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е
постановено отделно да бъде изтърпяно и определено по НОХД № 250/2005 год. на
РС - Раднево наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Наказанието е
изтърпяно от подсъдимия Б. на 09.03.2009 год. и от изтърпяването му до
извършване на деянието, за което подсъдимия Б. е предаден на съд в настоящото производство
не са изминали пет години.
На 25.02.2010 год.
подсъдимите Б. и Д. се срещнали, като отишли на гости в дома на техен приятел.
Там започнали да се черпят, консумирайки алкохол - бира. Вечерта отишли на
дискотека в града, от където около 21:30 ч. си тръгнали. Подсъдимите вървели
пеша от централната част на града към кв. „***”, като преминали в близост до
ж.п. линията. В същото време свидетеля М.Р. - немски гражданин, отседнал в
хотел „***”, бил излязъл на разходка като се движел пеша от хотела в посока към
Автогара - гр. Г.. Свидетелят Р. преминал през ж.п. линията, в близост до която
се намирали складирани на купчини ж.п. релси и траверси. Подсъдимите видели
свидетеля и решили да го ограбят. Използвайки за прикритие купчините релси,
подсъдимите се скрили и при наближаването на свидетеля излезли внезапно
непосредствено пред него и му казали да им даде вещите и парите си. Свидетелят Р.
не разбрал казаното. Подсъдимите разбрали, че свидетеля е чужденец и не говори
български език, при което подсъдимия Б. се доближил до свидетеля, хванал го през
кръста и извадил от дрехите си нож, който опрял в гърлото на свидетеля Р..
Двамата подсъдими избутали свидетеля в пролука, образувана от купчини релси,
давайки му знак с пръст пред устата да мълчи. Свидетелят веднага извадил
портфейла си и го подал на подсъдимите. Подсъдимият Д. взел от портфейла на
свидетеля Р. всички намиращи се там пари – банкнота от 20 лв. и банкноти на
обща стойност 40 евро, след което върнал портфейла в джоба на свидетеля.
Подсъдимият Б. продължавал да държи ножа, опрян във врата на свидетеля и го
държал с другата си ръка през кръста, а подсъдимия Д. започнал да пребърква
дрехите на свидетеля. Във вътрешния джоб на връхната дреха на свидетеля
подсъдимия Д. намерил мобилен телефон марка „*** ” модел *** и го взел. Подсъдимият Д. намерил и тефтерче,
в което също имало пари – две банкноти с номинал от 20 и 10 евро, които взел.
От джобовете на свидетеля подсъдимия Д. взел запалка и джобно швейцарско ножче.
След като подсъдимия Д. проверил всички джобове по дрехите на свидетеля,
двамата подсъдими блъснали свидетеля в друга пролука между купчините релси и
побягнали. Свидетелят Р. също побягнал – към хотел „***”. При пристигането си в
хотела свидетеля Р. незабавно съобщил за извършения грабеж на свидетелката А.С.
- администратор на хотела. Свидетелката С. сигнализирала за случилото се в РУП
- Гълъбово, от където били предприети оперативни действия по издирване на
извършителите. В същото време подсъдимите Б. и Д. отишли до бензиностанция,
където обменили част от банкнотите от евро в левове, и с тях си купили цигари и
бира. Разделили си вещите, като подсъдимия Д. дал мобилния телефон, 30 евро и
запалката на свидетелката З.К., за да ги предаде на майка му – свидетелката М.Й.,
а получените в дял на подсъдимия Б. пари – взетите от свидетеля Р. 20 лева и
обменени в лева евро – общо в размер на 88 лева, подсъдимия Б. дал на майка си
– свидетелката М.М..
В резултат на проведените
ОИМ подсъдимите Д. и Б. били установени като извършители на престъплението и
няколко часа по-късно, около 01:00 часа
на 26.02.2010 год. били задържани от органите на РУП - Гълъбово. При личния
обиск на подсъдимия Б. у същия бил намерен автоматичен нож /сгъваем/, с помощта
на който бил извършен грабежа.
С протокол за доброволно
предаване от 26.02.2010 год. свидетелката М.Й. - майка на подсъдимия Д. предала
в РУП – Г. 1 бр. мобилен апарат марка „*** ” м. *** , три банкноти с номинал от
по 10 евро и 1 бр. запалка, за които е дала обяснения, че ги е намерила в дома
си оставени от свидетелката З.К. по поръка на подсъдимия Д..
С протокол за доброволно
предаване от 26.02.2010 год. свидетелката М.М. - майка на подсъдимия Б. предала
в РУП - Г. 10 бр. банкноти с номинал от 50, 10, 5 и 2 лева - на обща стойност
88 лв., с обяснението, че ги е донесъл
подсъдимия Б..
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза,
стойността на вещите, предмет на престъплението: мобилен телефон м.”*** ” модел
*** , джобно ножче, запалка, банкноти на обща стойност 70 евро и банкноти на
обща стойност 20 лв., възлиза общо на 248,11 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимите Б. и Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и приети от съда по установения ред и от показанията на
свидетелите М.Р., Д.Н.Д., А.А.С., М.С.Й., М.Р.М. и З.Д.К..
Съдът кредитира изцяло
показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с
останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят
направените от подсъдимия Б. и Д. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и
допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.
Правна квалификация
Предвид гореизложеното съдът
счита, че подсъдимият И.М.Б., от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 199, ал. 1 т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр.чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б.”
б” от НК като на 25.02.2010 година в гр.
Г. обл. ***, в съучастие като съизвършител със С.К.Д., е отнел чужди движими
вещи: мобилен телефон м.”*** ” модел *** , джобно ножче, запалка, банкноти на
обща стойност 70 евро и банкноти на обща стойност 20 лева - всичко на обща стойност на 248,11 лева, от владението
на М.Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване и като грабежа представлява опасен рецидив.
По гореописания начин
подсъдимият Б. е осъществил именно квалифицирания състав на чл. 199, ал. 1, т.
4 от НК, тъй като извършеното от същия престъпление “грабеж” представлява
опасен рецидив съобразно изискванията на чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. “б” от НК.
Подсъдимият Б. е извършил
деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на
тези последици, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че подсъдимият С.К.Д., от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на
25.02.2010 година в гр. Г. обл. ***, в съучастие като съизвършител със И.М.Б.,
е отнел чужди движими вещи мобилен
телефон м. ”*** ” модел *** , джобно ножче, запалка, банкноти на обща стойност
70 евро и банкноти на обща стойност 20 лева - всичко на обща стойност на 248,11
лева, от владението на М.Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
Подсъдимият Д. е извършил
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването на тези последици, поради което и на основание
цитираните по - горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и
наказан.
Вид и размер на наказанието
При определяне видът и
размерът на наказанието на подсъдимия Б., съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно първия принцип
разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК предвижда
наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години.
Като смекчаващи вината
обстоятелство за подсъдимия, съдът отчете критичното отношение и възрастта.
Като отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете високата обществена опасност на
деянието и дееца.
При отчитане на всички,
изброени по-горе обстоятелства, съдът намери, че на подсъдимия Б. следва
да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като счете, че целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати с наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което наказание следва да се изтърпи в Затвор при
първоначален “строг” режим на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона
за изпълнение на наказанието и задържането под стража.
На основание чл. 59, ал. 1
от НК съдът счита, че следва да се приспадне от така определеното наказание
времето, през което спрямо подсъдимият И.М.Б. е била взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 26.02.2010 год. до влизане на
присъдата в законна сила.
При определяне видът и
размерът на наказанието на подсъдимия Д., съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателното право: принципа на законоустановеност на наказанието
и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно първия принцип
разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”
от три до десет години.
Като смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете критичното отношение и възрастта.
Като отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете високата обществена опасност на
деянието и дееца.
При отчитане на всички,
изброени по-горе обстоятелства, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като счете,
че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати с
наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което
наказание следва да се изтърпи в Затвор при първоначален “строг” режим на
основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанието и
задържането под стража.
На основание чл. 59, ал. 1
от НК съдът счита, че следва да се приспадне от така определеното наказание
времето, през което спрямо подсъдимият С.К.Д. е била взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 26.02.2010 год. до влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл. 53, ал. 1,
б. ”а” от НК съдът постанови да се отнемат в полза на държавата приложените по
делото веществени доказателства: ****, които след влизане на присъдата в
законна сила следва да бъдат унищожени, поради тяхната малоценност.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът счита, че подсъдимите И.М.Б. и С.К.Д. със снета по - горе
самоличност следва да заплатят направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 50 лв. /петдесет/ лева, съразмерно за всеки един от тях по
сметка на Окръжен съд - гр. Стара Загора.
Причини за извършване на престъплението
– желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по лек и неправомерен начин,
ниската степен на морално волевите им задръжки и установени престъпни навици.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: