№ 94
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 72 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Турист инвест-2000“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. ***, представлявано
от управителя М.М., чрез *** С.М. против писмо изх. № РМС
1-04-03-229#29/11.01.2022г. на зам. изпълнителния директор на Агенция по
заетостта
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че
работодателят не следва да възстановява компенсацията, тъй като дружеството е
извършило всички действия, които са били в неговата възможност за запазване на
работника са своята длъжност и не може да бъде санкционирано за това, че
работникът си е упражнил правата, предоставени му съгласно КТ и КРБ. Желанието
на работника да напусне по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ по никакъв начин не
рефлектирало и не е в противоречие с поетия ангажимент от дружеството за запазване
на заетостта на работниците и служителите, тъй като тези решения на
работника/служителя не са подвластни на работодателя. Прави
се искане за отмяна на оспорения административен акт. Заявява се претенция за
присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.
В
открито съдебно заседание оспорващата страна се представлява от управителя и от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество. Акцентира, че работодателят не може да задължи
служителя, когато последният прави предложение за освобождаване по взаимно
съгласие. По отношение на подписаните декларации от работодателя, е декларирал,
че ще запазя лицето в срока, посочен в ПМС, но не може да декларира, че лицето
ще работи. Това били негови права, върху които няма никаква власт. Във връзка с
периодите, за които са получавани компресации, същите са месечни. Има
прекъсване на този период за два месеца, през които не е получавана помощ. В
този смисъл не може да се наслагват периоди, тъй като така може да се наложи
лицето безкрайно да бъде задържано. Това противоречало на правата на работника
на КТ, според които работникът има право да си подаде молба за напускане и
освобождаване.
Ответната
страна зам. -изпълнителен директор на Агенцията по заетостта се представлява в
открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето й
като неоснователна. В писмо на зам.-министъра е описано точно санкциите,
които трябва да се наложат и защо санкцията трябва да бъде възстановена. Г-жа
Григорова е освободена по взаимно съгласие на 20.08.2020 година. Заетостта й е
трябвало да бъде до септември. Санкцията е за периода, в който не е била заета.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В
изпълнение на проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията
от COVID
по Оперативна „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020г., „Турист инвест-2000“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. *** е подало заявление рег. № РМС1-04-03-00229
от 22.07.2020г.
След
извършване на служебна проверка в справка „Действащи трудови договори“ относно
изпълнението на поетия ангажимент за запазване на заетостта се установило, че на
лицето Кина Григорова е прекратен трудовия договор, считано от 20.08.2021г.
Няма
спор между страните, а се установява и от представените по делото документи, че
заявлението е одобрено и на заявителя са изплатени исканите компенсации. В
оспорения акт се сочи, че за Кина Григорова са били изплатени компенсации за
периода м. юли 2020г. – м. ноември 2020г. и месеци февруари, март и април
2021г.
В
оспорения акт органът приема, че неправилно са получени компенсации за отчетен
месец април 2021г., но в разпоредителната част на писмото се сочи, че
следва да се възстановят неправомерно получени компенсации за месец май
2021г. в размер на 290лв. за лицето Кина Григорова. С освобождаването
на лицето в периода на устойчива заетост била нарушена разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 5 от РМС № 429/2020г., изм. и доп. с РМС № 982/2020г. и РМС № 233/2021г.
В писмото е посочено, че възстановяването следва да се осъществи чрез превод на
посочена в писмото банкова сметка ***, следваща получаването на процесното
писмо, като е посочено, че след изтичане на дадения срок за доброволно
възстановяване ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумите,
ведно със законоустановените лихви съгласно българското законодателство.
В
писмо изх. № 05 10 155/28.09.2020г. на зам. министър на МТСП и РУО до
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта са посочени изключения от
правилото на чл. 8, ал. 1 от РМС. Посочено е, че във всеки случай, при
напускане на работа от страна на работника, компенсация не се изплаща за
месеца, през който е напуснал, съгласно чл. 1, ал. 6, т. 5 от РМС 429/2020г.
С
писмо да изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (л. 21 от делото)
жалбоподателят е поискал органът да си отмени искането за възстановяване на
сумата от 290лв., тъй като дружеството не може да бъде санкционирано за това,
че работникът си е упражнил правата, предоставени му от КТ и КРБ.
С писмо изх. № РМС 1-04-03-00229#31/01.02.2022г.
Агенция по заетостта потвърждава наложената санкция в размер на
290лв. Писмото съдържа информация за отчетните месеци, за които е изплатена
компенсацията, а именно: юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2020г., както и март и април 2021г.
При
така установените факти настоящият съдебен състав намира, че процесното писмо
има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
– представлява волеизявление на административен орган, което е неблагоприятно
за заявителя – жалбоподател в настоящото производство, който съгласно
разпоредителната част на акта по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 5 от АПК следва да възстанови изплатените му компенсации в
посочения в акта срок, като при липсата на доброволно изпълнение адресатът е
предупреден, че ще последва принудително такова. Бидейки индивидуален
административен акт, същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Процесният
акт е издаден от компетентен орган предвид чл. 7, ал. 1 от РМС № 429/2020
година, според който Агенцията по заетостта изплаща на одобрените работодатели
компенсациите, от което следва, че Агенцията може да претендира и връщане на
неправомерно изплатените такива, и представената по делото Заповед № РД-11-00-2553
от 23.12.2021 година на Изпълнителния директор на Агенцията, с която на зам.
-изпълнителния директор на Агенцията са делегирани правомощия, свързани с
процесния проект и прилагането на РМС № 429/2020 година. Актът е издаден при
посочване на неточни фактически и правни основания, доколкото не става ясно на
какво основание оспорващата страна е квалифицирала компенсациите като неправомерно
получени и на какво основание се претендира възстановяване на изплатените
компенсации, доколкото цитираните в акта ал. 1 на чл. 8 от РМС № 429/2020
година уреждат множество различни хипотези.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 на Решение № 429 от 26.06.2020 година за определяне на условията и
реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с
цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно
засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., за изплащане нa компенсации с цел запазване на заетостта на
работниците и служителите в предприятието и съгласно условията и реда,
определени в настоящото решение на Министерския съвет, могат да кандидатстват
работодатели от секторите съгласно приложението, които са декларирали посочено
в решението в зависимост от момента на учредяването им намаляване на приходите
от продажби.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 5 от РМС № 429/2020г., изм. и доп. с РМС № 982/2020г. и РМС №
233/2021г. за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 5 могат да кандидатстват
работодателите, които запазят заетостта на работниците и служителите, за които
са получили компенсация, за целия период на изплащане на компенсациите, както и
за допълнителен период, равен на половината период, за който са изплатени
компенсациите.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от РМС № 429/2020 година, работодател, получил компенсации по реда
на това решение, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 7 и чл. 2, ал.
1, т. 5 и 6, или самоосигуряващото се лице, което декларира неверни данни в
заявлението и не запази дейността си за целия период на изплащане на
компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период на
получените компенсации, възстановяват изплатените компенсации в пълен размер,
включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с натрупване за
периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на пълното й
възстановяване.
Кина
Григорова е освободена на 22.08.2021г., след като на основание чл. 325, ал. 1
от КТ е поискала да й бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, но работодателят не се е съгласил и е приел подаденото от нея
заявление вх. № 21-158/20.07.2021г. по описа на работодателя за едномесечно
предизвестие. Договорът е прекратен след изтичането на предизвестието. Не е налице
следователно хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от Решение № 429/26.06.2020г. на
МС – работодателят не е прекратил договора с работничката на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ, за периода, за който са му изплатени компенсации. Правото
на работника да напусне заеманата от него длъжност е предвидено в Кодекса на
труда и работодателят е длъжен да освободи същия след изтичане срока на
дължимото предизвестие. В този смисъл напускането на работника не е в
противоречие с поетия от работодателят ангажимент не е прекратил договора на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ, за периода, за който са изплатени
компенсации. Видно и от подписаните от „Турист Инвест – 2000“ ЕООД декларации
(л. 305 от административната преписка) декларира, че ще възстанови изплатените
компенсации в пълен размер в случай, че прекрати трудовите договори само на
основание 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ. Основателно съдът намира и
съображението на „Турист
инвест-2000“ ЕООД, че не може при определянето на допълнителния период, равен
на половината период, за който са изплатени компенсациите да се прави
наслагване, като не се отчита прекъсването от две месеца (за месец януари и
февруари 2021г.), през който „Турист инвест-2000“ ЕООД не е кандидатствал и не
е получавал подкрепа за заетост.
На
следващо място, в оспорения акт органът приема, че неправилно са получени
компенсации за отчетен месец април 2021г., но в разпоредителната част на
писмото се сочи, че следва да се възстановят неправомерно получени компенсации
за месец май 2021г. в размер на 290лв. за лицето Кина Григорова. В
административната преписка няма представено решение за поправянето на оспорения
акт по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. На следващо място, в писмо изх. № РМС 1-04-03-00229#31/01.02.2022г.
Агенция по заетостта (л. 48 от административната преписка), с което се
потвърждава наложената санкция в размер на 290лв., се съдържа информация за
отчетните месеци, за които е изплатена компенсацията, а именно: юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2020г., както и март и април 2021г., а
в оспореното писмо за 2021г. са посочени февруари, март и април 2021г. Налице е
фактическа неяснота, неотстранима в настоящото производство.
В
процесния случай не е налице прекратяване на договора на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, 3 и 4 от КТ, което да е основание за възстановяване на изплатените
компенсации в пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта,
изчислена с натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена,
до датата на пълното възстановяване. На
ответника още с разпореждането за насрочване на делото бе указано, че върху
него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му, вкл. компетентността на органа по цитираната Заповед №
РД11-00-2553 от 23.12.2021г.
Актът
е издаден в нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на
закона, доколкото се претендира възстановяване на суми при липса на доказано
основание за това. Извод за обратното не може са де изведе и от писмо изх. № 05
10 155/28.09.2020г. на зам. министър на МТСП и РУО до изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта, където са посочени изключения от правилото
на чл. 8, ал. 1 от РМС. В същото е посочено само, че във всеки случай, при
напускане на работа от страна на работника, компенсация не се изплаща за месеца,
през който е напуснал, съгласно чл. 1, ал. 6, т. 5 от РМС 429/2020г. Всичко гореизложено
налага отмяна на оспорения акт.
При
този изход на спора, искането на оспорващата страна за присъждане на
направените по делото разноски е своевременно направено и частично основателно
с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. На
оспорващата страна следва да бъде присъдена сумата от 350 лева, представляващи
заплатената държавна такса (50лв.) и намалено адвокатско възнаграждение
(300лв.). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е при интерес до 1000 лв. – 300 лв. В настоящия случай се
оспорва писмо за възстановяване на компенсация в размер на 290лв., т. е.
материалния интерес е до 1000лв. Претендираното възнаграждение в размер на
600лв. по договора за правна защита и съдействие от 25.01.2022г., предвид
проведеното едно единствено съдебно заседание, се явява прекомерно.
Възражението за прекомерност е направено своевременно от ответника в хода по
същество.
По
отношение на останалите претендирани разноски
за гориво, съдът намира следното: Отговорността за разноски е обективна
(невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да
има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния
спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски. При липсата на легално определение на
понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК
и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК,
налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски
хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички
суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия
в процеса или за оказаната й правна защита. Други направени от страната
разноски в т. ч. и заплатените пътни разходи, нейни или на процесуалния й
представител не са разноски по производството на делото, поради което не следва
да й бъдат възлагани. Заплащането на разходи по повод пътуване до
седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. В
този смисъл Определение № 11845 от 23.09.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 9258/2020 г., V о., Определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 16165/2013 г., VII о., Определение
№ 4887 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2008 г., VI о. и др.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Турист инвест-2000“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, *** на зам. изпълнителния директор на
Агенция по заетостта.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта да заплати на „Турист
инвест-2000“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: