РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, _14.12._ 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _първи декември_ 2010 г. в състав:
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _610_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1
т.1,2 и 3 във връзка с чл. 325 от КТ, както и алтернативен такъв с правно
основание чл. 222 ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответника, че със заповед № 74/24.06.2010 г. е прекратено трудовото й правоотношение
на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ считано от 18.07.2010 г.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е налице съществено
процесуално нарушение при издаването на заповедта, че не е посочена коя от
двете хипотези касае заповедта, че липсва и цифрово изразяване на възприетата
от работодателя хипотеза. Изразява също така становище, че работодателят не е извършил задължителния
подбор преди уволнението, че са нарушени разпоредбите на Колективния трудов договор
според които е следвало да се изиска задължително предварително писмено
съгласие на съответното синдикално ръководство за уволнение на работници,
членували в съответния синдикат страна по КТД за повече от 6 месеца, а самата
ищца е член на синдикалната организация,
че е нарушена и клаузата в КТД според която работодателя няма право да уволнява
едновременно и двамата съпрузи ако и двамата работят при ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно
и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„работник кухня”, да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й
без работа – за 6 месеца в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.
Алтернативно предявява иска с правно основание чл. 222 ал.1 от КТ, ако
съдът отхвърли исковете й по чл. 344 от КТ на основание чл. 222 ал.1 от КТ да
осъди ответника да й заплати сумата от 1000 лв. дължимо й се обезщетение за
един месец, през който е останала без работа в резултат на уволнението си.
Претендира и направените деловодни разноски.
Ответникът в представения отговор
изразява становище, че заповедта е законосъобразна, уволнението е законно и не
са допуснати посочените в исковата молба нарушения. Оспорва предявените искове
по основание и размер.
Съдът, като прецени, събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложената по делото заповед № 74/24.06.2010 г. е
че с А.Д. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2
от КТ , считано от 18.07.2010 г. В
същата заповед са отразени и обезщетенията, които следва да се изплатят на
ищцата.
По делото е представено трудовото досие на ищцата, както и
щатно разписание на длъжностите в НЕК ЕАД.
Видно от цитираната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, е че в същата освен цифровото изражение на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, няма изложение с думи и не е уточнено
коя от двете хипотези на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ се прилага за прекратяване на
трудовото правоотношение „съкращение в щата” или „при закриване на част от
предприятието”. В заповедта е отразено, че същата е във връзка с връчено на
лицето предизвестие със свидетели на 17.06.2010 г. Предизвестието е приложено към трудовото
досие на ищцата, но по делото няма представени каквито и да било доказателства,
че ищцата се е запознала с неговото съдържание, от където пък да й стане
известно, че прекратяването на трудовото й правоотношение е поради съкращение в
щата. Видно от предизвестието е, че ищцата е отказала да го получи, за което са
се подписали свидетели, но както бе посочено по-горе няма данни по делото
същата да се е запознала със съдържанието му. /л. 81 от делото/.
При това положение, съдът приема, че ищцата е поставена в
състояние на неизвестност при прекратяване на трудовото й правоотношение, с
което е нарушено правото й на защита от работодателя.
Действително между ищцата и работодателя се е провела
кореспонденция, при която на ищцата е предложено да бъде прекратено трудовото й
правоотношение, като й се изплати съответно обезщетение в размер на седемкратен
размер на последното получено от нея месечно брутно трудово възнаграждение /л.
84 от делото/, но ищцата не се е съгласила с предложението, заявявайки, че вече
е предприета процедура по прекратяване на трудовото правоотношение със съпруга
й, който също работи в ответното предприятие и счита, че се ползва от закрилата
на чл. 15 ал.3 от КТД, съгласно която двамата съпрузи не могат да бъдат
съкратени /л. 83 от делото/.
Видно от представеното по делото извлечение от КТД /л. 209 от делото/ е, че съгласно чл. 15
ал. 3 от същия работодателят е приел, когато и двама съпрузи работят в НЕК ЕАД
при извършване на съкращение, да остави на работа поне единият от тях за период
не по-малко от 6 месеца. Представено е доказателство, че ищцата е член на
синдиката – страна по сключения КТД / л.246/.
По делото е представено доказателство /л.7/, че с К.Д. е прекратено
трудовото правоотношение, на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради
съкращаване на щата - във връзка с
отправено предизвестие от 07.06.2010 г. Представено е и удостоверение за
граждански брак /л.11 от делото/ от което се установява, че К.Д. и А.Д. са
съпрузи и са сключили граждански брак на * г.
Ответната страна се позовава на това, че не е била
уведомена за това, че К.Д. и А.Д. са съпрузи, но това твърдение на процесуалния
представител на ответника се опровергава от цитираното по-горе писмено
доказателство, с което А.Д. е отказала да приема предложението за прекратяване
на трудовото правоотношение и изплащането й на обезщетение – приложено на л. 83
от делото. От същото се установява, че своевременно, преди да бъде предприета
процедурата по съкращението й, А.Д. е уведомила работодателя за съществуващата
по отношение на нея закрила, предвидена в КТД.
Освен, че работодателя не се е съобразил с поетите
задължения по сключения КТД, същият не е извършил и подбора, който е длъжен да
извърши при съкращаване на лица заемащи еднакви по вид длъжности. Видно от представеното по делото щатно
разписание е, че действително в ответното предприятие е извършено съкращение от
длъжностите „работник в кухня”, на една от които е била назначена ищцата. Освен
предвиденият подбор с разпоредбата на чл. 329 от КТ, с КТД са уговорени и
условия за засилена трудово правна защита относно условията на подбора по чл.
329 от КТ.
По делото е представен като писмено доказателство Протокол
от Комисията за подбор по чл. 329 от КТ с дата 06.04.2010 г., който е оспорен
от ищцата. Тъй като това доказателство е частен свидетелстващ документ, съдържащ
изгодни за издателя му факти и предвид неговото оспорване, в тежест на
работодателя е да докаже, че действително е извършен твърдения от него подбор.
По делото няма каквито и да било доказателства в тази насока.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът счита, че
уволнението на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено.
По предявените искове с правно основание по чл. 344 ал.1 т2
и чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, съдът намира, че
уважаването на тези искове е обусловено от това, дали е уважен искът с правно
основание по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и тъй като този иск съдът намира, че следва
да бъде уважен като основателен и доказан, то следва да се уважат и исковете с
правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 и чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225
ал.1 от КТ като основателни и доказани.
Следва ищцата да бъде възстановена на предишната работа - на длъжността „работник кухня”, с място на
работа звено *.
По делото е представено доказателство /декларация подписана от ищцата/ от
което се установява, че същата не е започнала работа по трудово
правоотношение. При това положение
следва да й бъде заплатено обезщетение на основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка
с чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 1711,70 лв. – за периода от датата на
уволнението 18.07.2010г. – до датата на завеждане на делото.
Предвид уважаването на главния иск и обективно съединените с него искове по
чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 225 от КТ, не следва да бъде разглеждан
предявеният алтернативен иск с правно основание чл. 222 ал.1 от КТ, тъй като по
същият се иска произнасяне в случай, че бъдат отхвърлени исковете по чл. 344 от КТ.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника
да заплати държавна такса в размер на 68,47 лв., както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 240 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.
Следва да бъде осъден ответника да заплати и направените деловодни разноски по
сметка на РС Левски – в размер на 120 лв, заплатени като възнаграждение на
вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на А.Д. ***, ЕГН **********
– със заповед № 74/24.06.2010 г. на изпълнителния
директор на „НЕК” ЕАД гр. София, с адрес на управление гр. София ул. „Веслец” №
5 за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА А.Д. *** със сочена по-горе
самоличност на заеманата преди уволнението длъжност – „работник кухня”, с място
на работа *, при НЕК – ЕАД гр. София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ ОСЪЖДА НЕК –
ЕАД гр. София да заплати на А.Д. ***, със сочена по-горе самоличност
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението –
за периода от датата на уволнението 18.07.2010г. – до датата на завеждане на
делото – 10.09.2010 г., а именно обезщетение в размер на 1711,70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.09.2010 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА НЕК ЕАД гр. София да заплати на А.Д. със сочена
по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 240 лв.
ОСЪЖДА НЕК ЕАД гр. София да заплати направените деловодни
разноски в полза на РС Левски в размер на 120 лв, както и държавна такса в
размер на 68,47 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на
обявяването му - 14.12.2010 г., съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: