№ 1125
гр. П., 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720101917 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителен иск и осъдителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, която
са предявени обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. К.,
срещу К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата в размер на 244,15 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № *** от *** г., за периода от 25.04.2023 г. до
25.07.2023 г.; сумата в размер на 21,15 лева - договорно възнаграждение за
периода от 25.04.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3127 от
30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 05533/2023 г. по описа на ПРС и
1
- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 74,77 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 130,89 лева, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът К. Д. Т. е подала отговор на
исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и
размер. В отговора твърди, че процесния договор съдържа неравноправни
клаузи, като разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, не са
били включени при определяне на годишния процент на разходите. В отговора
твърди, че е надвнесла по процесния договор сумата от 389,00 лева. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Д. Т. е предявила и насрещен
иск против „***“ ЕООД, с който е поискала от съда да постанови решение, с
което да осъди ищеца по първоначалния иск да и върне сумата от 378,00 лева,
като платена в повече главница по процесния договор по неравноправни
клаузи, ведно със законната лихва, считано от датата на договора – *** г.;
сумата от 839,16 лева, представляваща имуществена вреда от задържане и
владение на чужда собственост и сумата от 60000,00 лева, представляваща
неимуществени вреди.
С определение № 2224 от 25.06.2024 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените насрещни искове, като с определение № 2728 от
06.08.2024 г. е прекратил производството по делото по предявения от К. Д. Т.
насрещен иск срещу „***“ ЕООД за заплащане на сумата от 60000,00 лева,
представляваща неимуществени вреди от разрушени права, причинени болки
и страдания, социален, здравословен стрес, като в тази му част насрещният
иск е изпратен по подсъдност на Окръжен съд – П..
В срока за отговор по насрещния иск, ответника „***“ ЕООД е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените насрещни искове, и
е противопоставил възражение за родова неподсъдност на делото на Районния
съд, по отношение предявения иск за неимуществени вреди. По подробно
2
изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените насрещни искове, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. К. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи,
оспорва насрещния иск и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответницата в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
Николай Тасев съпруг, който оспорва предявените искове, които моли да
бъдат отхвърлени, поддържа насрещния иск и моли съда да го уважи.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № № 3127 от
30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 05533/2023 г. по описа на ПРС, срещу която,
ответницата в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подала възражение, поради което
съдът намира, че установителните искове са допустим, и следва да бъдат
разгледани от съда.
С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за
изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е
издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния
иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Сумата от 11,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.09.2022 г. до 25.07.2023 г. и сумата от 10,24 лева – законна лихва за периода
от 25.07.2023 г. до 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 3127 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 05533/2023 г. на ПРС, НЕ СА
ПРЕДМЕТ на предявения установителен иск.
Предявените насрещни искове съдът намира за допустими. За иска по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, съгласно константната съдебна практика правната
квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от
твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че
3
главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като
процесната сума се претендира като платена при начална липса на основание,
тъй като е платена по нищожна клауза от договор, сключен с потребител.
Предявеният от ответницата насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
също е допустим, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № *** от *** г., се установява, че на *** г. страните по делото са
постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави
на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 600,00
лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 729,54
лева, на 11 месечни вноски, с падеж на първата вноска съгласно представен
погасителен план на 25.09.2022 г., и падеж на последна погасителна вноска на
25.07.2023 г., при годишен лихвен процент от 40,90 % и годишен процент на
разходите от 47,44 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. В договора страните
са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга – „Фаст“, за
което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на
240,00 лева, и допълнителна услуга „Флекси“, за което кредитополучателя
дължи на кредитора възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Няма спор, че по силата на процесния договор ответника е получил
сумата от 600,00 лева.
Към исковата молба е приложено извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., изготвено към 15.04.2024 г., съгласно
което ответницата е извършила плащания по процесния договор за
потребителски кредит в размер на 978,55 лева. Няма спор между страните, че
в периода от 29.09.2022 г. до 10.05.2023 г., сумата от 978,55 лева е платена от
ответницата по процесния договор за кредит.
От приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В. В., експерта е установил, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт № *** от *** г., със следните
параметри по кредита: сума на кредита 600,00 лева; срок на кредита от 11
месеца; размер на вноска по кредита 66,32 лева; годишен процент на разходите
по кредита (ГПР %) от 47,44 %.; годишен лихвен процент от 40,90 %; лихвен
процент на ден от 0,11 %, и общо дължима сума по кредита в размер на 729,54
4
лева. Вещото е констатирало, че параметрите по избраните и закупени пакети
от допълнителни услуги са следните: възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ от 240,00 лева; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ от 360,00 лева; размер на вноската по закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 54,55 лева, дължима заедно с
месечната погасителна вноска, и при тези параметри на закупените
допълнителни услуги общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 1329,54 лева, с общ размер на месечна
погасителна вноска от 120,87 лева, и падеж на месечната погасителна вноска
25-ти ден на месеца, и краен падеж на кредита – 25.07.2023 г.
По отношение на годишния процент на разходите, вещото лице е
установило, че при неговото изчисляване при сключване на договора са взети
предвид следните допускания: 1) договорът за паричен заем е валиден за
посочения в него срок; 2) всяка от страните изпълнява точно и в срок
задълженията си, 3) няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за
забава, неустойки за неизпълнение, но допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ не били включени в ГПР по договора за кредит. Експерта е изчислил
и ГПР в случай, че тези допълнителни услуги се включат при неговото
изчисляване, като по този начин е изчислило, че ГПР би бил в размер на
512,07 %.
Ищецът „***" ЕООД на 29.11.2023 г. е подал до ПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника
К. Д. Т. за дължими суми по договор за потребителски кредит от *** г., въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 05533/2023 г. на ПРС. В рамките на
образуваното заповедно производство, в полза на заявителя - ищец, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 3127 от 30.11.2023 г. против
длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 15847 от 30.11.2023 г.
по ч.гр.д. № 05533/2023 г. на ПРС, е отхвърлено заявлението за сумата от
74,77 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“, сумата от 130,89 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, както и
сумата от 100,00 лева, представляваща незаплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, при забава повече от 90 календарни дни
към Договор за потребителски кредит № *** от *** г.
5
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за
изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на
сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е
предявил настоящия иск.
По основателността на предявения установителен иск:
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
ищеца и ответника е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по
който е изправна страна и по силата на който за ответника в качеството й на
кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно
с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Кредиторът „***“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за
паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител
по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да
отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът
изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в
процесния договор.
6
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответницата в отговора на исковата молба е оспорила сключването на
процесния договор за потребителски кредит, но доколкото не е оспорен
положения от нея подпис, и не се твърди, Т. да не го е подписвала, то и следва
да се приеме, че между страните е сключен процесния договор. В тази връзка
съдът намира, че страните са обвързани от наличие на облигационно
правоотношение по между им.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че
служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието
на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи
разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В тази връзка и следва извода, че възнагражденията,
уговорени за предоставяне на услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват
7
разход, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй
като макар и уговорени като възнаграждения за допълнителни услуги, по
съществото си, последните представляват част от съществените особености на
договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при
отпускането им, респ. възможност за предоговаряне на клаузите им.
Същевременно включването на този разход при изчислението на ГПР, води до
промяна на неговия размер.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако
тези разходи за закупените от ответницата 2 броя пакети по допълнителни
услуги, то действителния размер на ГПР би бил от 512,07 %.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително
надвишаващ законово допустимия, като при посочването му в договора не е
спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на посочената правна норма
е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В горния смисъл, съдът намира, че поради неспазване изискванията на
8
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит е изцяло недействителен. Поради това и следва да
бъдат приложени последиците предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а
именно – потребителят – ответник, дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
В случая стойността на кредита е от 600,00 лева. Видно от приложеното
и неоспорено от ответника извлечение по сметка към процесния Договор за
потребителски кредит, изготвено към 15.04.2024 г., ответницата е извършвала
плащания по договора за кредит в периода от 29.09.2022 г. до 10.05.2023 г. на
обща стойност от 978.55 лева, за което няма спор по делото. С оглед чистата
стойност на кредите от 600,00 лева и извършеното от ответницата плащане от
978,55 лева, то при това положение и следва извода, че няма останала
дължима сума от ответницата по процесния договор за потребителски кредит.
От тук и следва извода, че предявеният установителен иск е неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за дължимост на
договорна лихва и законна лихва, предвид неоснователността на предявения
установителен иск, а тези претенции са акцесорни и следват съдбата на
главния иск.
По осъдителния иск:
Предмет на осъдителния иск е възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 74,77 лева и „Флекси“ в размер на 130,89 лева, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
до окончателното изплащане на вземането.
При разглеждане на договора за потребителски кредит съдът прие, че
същия е нищожен изцяло, поради което и клаузите за заплащане на пакети за
закупена допълнителна услуга, също са нищожни и не произвеждат действие,
респ. задължение за ответника, същите да бъдат заплатени. В тази връзка и
предявеният осъдителен иск е неоснователен.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че допълнителна
услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, и
допълнителната услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, съдът намира, че клаузите досежно същите са
9
нищожни, респ. неравноправни, по следните съображения:
Уговореното възнаграждение за допълнителна услуга представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези плащания не
представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се
достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тези услуги
ще бъдат използвани. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на
допълнителния пакет услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не
са произвели действие.
В горния смисъл предявения осъдителен иск е неоснователен и
недоказани, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главните осъдителни искове, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането, тъй
като този иск е акцесорен по отношение на главния осъдителен иск, и следва
неговата съдба.
По насрещния иск:
10
Ответницата в срока за отговор на исковата молба е предявила
насрещни искове с искане да бъде осъден ищеца по първоначалните искове да
и върне сумата от 378,00 лева, като платена в повече главница по процесния
договор по неравноправни клаузи, ведно със законната лихва, считано от
датата на договора – *** г.; и сумата от 839,16 лева, представляваща
имуществена вреда от задържане и владение на чужда собственост.
За основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: получаването на нещо от
обогатилото се лице - в случая ищецът по първоначалните искове, което му се
дава от обеднялото лице – ответникът – ищец по насрещния иск, и липса на
основание за получаването му.
В случая, съдът прие че процесния договор за потребителски кредит е
изцяло нищожен. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, когато
договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на
другата страна всичко, което е получила от нея.
В настоящия случай няма спор между страните, че в периода от
29.09.2022 г. до 10.05.2023 г., ищцата по насрещния иск е заплатила на
ответника по процесния договор за потребителски кредит обща сума от 978,55
лева. При това положение и предвид чистата стойност на кредита от 600,00
лева, то надплатената от ищцата сума е в размер на 378,55 лева.
При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице
начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по
правилото на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Ищцата по насрещния иск е поискала
от съда да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 378,00 лева. Предвид
установената платена вповече сума от 378,55 лева, то и предявеният
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан, и като
такъв следва да бъде уважен, като се осъди ответника по насрещния иск да
заплати на ищцата сумата от 378,00 лева.
По отношения на предявения иск за заплащане на сумата от 839,16 лева,
представляваща имуществена вреда от задържане и владение на чужда
собственост, то този иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД следва ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи увреждащото деяние, вредите и
причинно-следствената връзка между тях, настъпилите вреди и причинната
11
връзка между поведението на ответника, като ответника следва да обори тези
твърдения. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, като оборването на тази презумпция е в тежест на ответната
страна, а съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая ответницата не установи да и е причинена увреждащо деяние,
което да е в причинно-следствена връзка с деянието. Всъщност Т. претендира
тази стойност на причинена и вреда, поради задържане на сочената от нея
сума в размер на 839,16 лева, която представлява парична сума. По своята
същност парите не са собственост, а средство за обмен, респ. средство за
плащане на стоки и услуги. Поради това и не може да се приеме, че ответника
по този иск е задържал и владял чужда собственост. В тази връзка предявения
от ответницата насрещен иск е неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените разноски в
исковото и заповедното производства, но с оглед изхода на делото по
предявените от ищеца искове, не следва да му се присъждат разноски, както за
заповедното, така и за исковото производство.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
установителни искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че К. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „***“ ЕООД следните суми: сумата в размер на 244,15
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***
от *** г., за периода от 25.04.2023 г. до 25.07.2023 г.; сумата в размер на 21,15
лева - договорно възнаграждение за периода от 25.04.2023 г. до 25.07.2023 г.,
12
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.11.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3127 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 05533/2023 г. по
описа на ПРС.
Сумата от 11,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.09.2022 г. до 25.07.2023 г. и сумата от 10,24 лева – законна лихва за
периода от 25.07.2023 г. до 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 3127 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 05533/2023 г. на ПРС, НЕ
СА ПРЕДМЕТ на предявения установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а
от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. Д. Т. да заплати на „***“ ЕООД
по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 74,77 лева и възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 130,89 лева, ведно със законната лихва до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 378,00 лева, представляваща недължимо
получена сума по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на К. Д. Т.
сумата от 839,16 лева, представляваща имуществена вреда от задържане и
владение на чужда собственост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 05533/2023 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13