РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Русе, 07.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 523
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на ЗКПУ „Каран“
с. Червена вода, обл. Русе, представлявана от председателя И. В. С., чрез адв. Р.С.,
уточнена с молба (именувана „становище“) с вх.№ 4584/18.11.2021 г. (л. 23 от
делото) срещу Уведомително писмо № 02-180-2600/2364 от 07.09.2019 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2016, издадено от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- РА, само в частта на извършеното намаление
на поисканото подпомагане по Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП) със сумата от 12 507,58 лв. В жалбата са наведени възражения за
немотивираност на акта. Посочва се, че от съдържанието на оспореното
уведомително писмо /УП/ не става ясно по какъв начин е установено кои от
декларираните площи и по какви причини не попадат в категорията екологично
насочени такива. Твърденията на жалбоподателя са, че декларираните от него
екологично насочени площи в пълен размер попадат в допустимия за подпомагане
слой и отговарят на изискванията на чл. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015
г.) в относимата за случая редакция, поради което незаконосъобразно е извършено
намаление на поисканото подпомагане по схема ЗДП. В заключение от съда се иска
да се отмени индивидуалния административен акт в оспорената част и въпросът да
се реши от съда по същество, като съдът разпореди сумата от 12 507,58 лв.
да бъде оторизирана за изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответната страна –
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в
представено по делото становище (л. 53-59) във връзка с подадената жалба,
излага подробни мотиви относно съдържанието на издаденото уведомително писмо в
неговата цялост. В хода на делото се представлява от процесуален представител –
гл.юрисконсулт Ж., която поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
съда да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и прави възражение за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя.
Административен съд - Русе, след като
обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в
съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят ЗКПУ „Каран“с. Червена
вода, в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на
ЗПЗП, е подал Заявление за подпомагане от 30.03.2016 г., УРН 182206, уникален
идентификационен номер (УИН) 18/160516/73477 за кампания 2016 по схемите и
мерките за подпомагане - схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); схема за заплащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среса -
зелени директни плащания (ЗДП); схема за обвързано подпомагане на протеинови
култури (СПК) и схема за предходна национална помощ за земеделска земя на
хектар (ПНДП). Към заявлението е приложена в табличен вид информация за
използваните парцели 2016 г. Жалбоподателят е заявил за подпомагане общо 74
БЗС, от които 4 броя в землището на с. Николово, 5 броя – в землището на с.
Семерджиево и 65 броя – в землището на с. Червена вода. Общата площ на
заявените парцели е 563,13 ха. Като площи ЕНП (екологично насочени площи) жалбоподателят
е заявил общо 46 участъка от 38 БЗС, отразени в отделна таблица в заявлението
(л. 127-130 от преписката) като някои БЗС са заявени в цялост, а от други –
само отделни части, включително и по 2 или 3 части от един БЗС. Общо
декларираните ЕНП (след превръщане от линейни метри в ха и прилагане на
съответните коефициенти) са с площ 33,32033ха, представляваща 5,92% от общата
заявена площ от 563,13 ха. Изискването за деклариране на минимум 5% (28,1565
ха) от общата заявена площ, която безспорно надвишава 15 ха, е изпълнено към
момента на подаване на заявлението.
Според оспореното уведомително писмо
по заявлението са извършени задължителни административни проверки, проверки на място на данните в подаденото заявление и те са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК.
Към административната преписка е
приложен доклад за проверка на площи (л. 25-98 от преписката), отразяващ
резултатите от извършена проверка на място на заявените от жалбоподателя
парцели, включително на ЕНП. От доклада е видно, че при проверката са
използвани два метода - „Проверка на място чрез ДК“ (дистанционен контрол,
според описанието на използваните съкращения в края на доклада) и „Бърза
проверка на място“ (означена със съкращението БПнМ),
която е извършена въз основа на Заповед № 319331/12.08.2016 г. (л. 23-24 от
преписката). Проверката чрез ДК е осъществена на 08.08.2016
г., а БПнМ – в периода 17-18.08.2016 г. като изрично
е посочено, че за извършването й кандидатът за подпомагане е информиран на
16.08.2016 г. – 14:00 часа.
От данните в доклада се установява,
че от заявените 46 парцела/участъка 27 броя отговарят на изискванията за
екологично насочени площи. За 18 парцела/участъка е установена площ 0 ха чрез GPS-измерване и в един единствен парцел,
заявен изцяло като ЕНП, е установено, че само половината е засаден с азотфиксираща култура – люцерна. За участъците с установена
площ 0 ха в полето „Забележки от БПнМ“ е посочено, че
заявеното ЕНП не отговаря по вид и размер.
Докладът от проверката на място е
изпратен на жалбоподателя с уведомително писмо изх.№ 01-2600-6400/14 от
06.01.2017 г. (л. 100-101 от преписката) и е получено на 20.01.2017 г. (л. 102
от преписката). На жалбоподателя е била дадена възможност да направи своите
забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване
на уведомителното писмо. По делото няма данни, а не се и твърди, кооперацията се е възползвала от тази възможност.
Въз основа на установените
обстоятелства е издадено оспореното уведомително писмо. В него се съдържат
мотиви относно начина на изчислената обща оторизирана сума. В табличен вид (Таблица
1) са посочени площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2016 г. В таблица 1 от уведомителното писмо е посочен един
парцел, за който са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане
между декларираната и установената площ на БЗС/парцел – наддекларирана
площ в размер на 0,06 ха. Отделно в таблица 3 от писмото – „Площи ЗДП“ е
констатирано неспазване на изискванията за екологично насочени площи и
по-конкретно не е спазено изискването на чл. 46 от Регламент (ЕС) 1307/2013 г.
(според обяснението към колона 8). Според посочената норма в земеделските
стопанства с обработваема площ по-голяма от 15 ха следва да се поддържа поне 5%
от нея като екологично насочени площи. В случая в колона 6 от Таблица 3 е
посочено, че необходимата площ, съобразно цитираното правило при установена
обща обработваема площ от 562,98 ха (колона 1), е 28,1490 ха. В колона 7 от
Таблица 3 е отразена установената площ ЕНП, която е 18,83 ха. Наложена е
санкция (намаление) за неспазване на ЕНП в размер на 93,1900 ха (колона 9).
Съгласно декларираните данни,
установените по СЕПП площи, посочени в таблица 1, и след извършване на проверка
за спазване на изискванията по схемата за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), съгласно чл. 2 от
Наредба 3 от 17.02.2015 г., резултатите от която са посочени в Таблица 3, по
схема ЗДП е оторизирана сума в размер на 58 542,53 лв. при заявено искане
за подпомагане по тази схема в размер на 71 050,11 лв. (Таблица 14).
Уведомително писмо изх. №
02-180-2600/2364 от 07.09.2019 г. за извършената оторизация е съобщено на жалбоподателя
чрез Системата за електронни услуги на ДФЗ (СЕУ) като е изтеглено от него едва
на 11.06.2021 г., видно от предоставената справка от ответника (л. 21 от
преписката). Кооперацията оспорила уведомителното писмо по административен ред
пред министъра на земеделието, храните и горите с жалба вх. № 02-180-2600/2364#2 от 24.06.2021 г. по описа на ДФЗ
(л. 32-33 от делото). С писмо изх.№ 02-180-2600/2364#3 от 29.06.2021 г. на ДФЗ преписката
била изпратена на горестоящия орган по компетентност (вх. № АО-Ж-22/30.06.2021
г.). От съдържанието на писмото е видно, че на министъра на земеделието,
храните и горите е предоставена преписката по издаване на УП за оторизация, във връзка с подадената жалба срещу него, като
са изложени и допълнително мотиви за издаването му, но към преписката не е
описана и не е била приложена самата жалба на земеделския стопанин. Тъй като не
последвало произнасяне от МЗХГ жалбоподателят на 13.08.2021 г. депозирал чрез
ДФЗ жалба до съда (първоначално насочена срещу мълчалив отказ на МЗХГ по
подадената жалба срещу уведомителното писмо), въз основа на която е образувано
настоящото производство. Междувременно с писмо изх. № АО-Ж-22/17.08.2021 г.
министърът на земеделието, храните и горите изискал от ДФЗ да представи
липсващата жалба до горестоящия орган. Това било сторено на 17.09.2021 г. след
водена кореспонденция и от съда с министерство на земеделието, храните и горите
за изясняване движението на преписката по административното оспорване на
обжалваното уведомително писмо. Към датата на приключване на делото 18.01.2022
г. липсват данни за произнасяне на горестоящия орган.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149
от АПК, от лице с правен интерес- адресат на акта, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да
се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Съгласно ал. 3 на чл. 149 АПК,
когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по
административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с
решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е
следвало да се произнесе. В случая е налице оспорване на административния акт
по административен ред като горестоящият орган не се е произнесъл. От данните
по делото е видно, че министърът на земеделието, храните и горите е получил
преписката на 30.06.2021 г., но не в цялост, а с липсваща подадената до него жалба,
поради което и не е направено изрично уведомяване на жалбоподателя по реда на
чл. 97, ал. 1, изр. последно от АПК. Оспорващата страна е депозирала жалбата си
до съда на 13.08.2021 г. Към тази дата за горестоящия орган все още не е
започнал да тече срокът за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК, тъй като все
още не му е била предоставена административната преписка в цялост. Този срок
започва да тече от 17.09.2021 г. /когато от горестоящия орган е получена
подадената до него жалба от кооперацията по административен ред/ и изтича на
01.10.2021 г. По делото не се спори, че в посочения срок горестоящия орган не
се е произнесъл. При тези данни съдът намира, че в конкретния случай жалбата на
ЗКПУ „Каран“ се явява подадена в срок (дори преждевременно – преди изтичане на
срока за произнасяне на горестоящия орган, който срок обаче е изтекъл в хода на
делото).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 20 и чл. 20а отЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при
осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му
от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал
на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което
актът се явява издаден от компетентен орган /л.62-л.66 от делото/.
Актът е постановен в писмена форма,
подписан е от издателя си (с посочване на името и длъжността му) и съдържа
изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду
си, поради което е надлежно мотивиран. Вписаните в уведомителното писмо и
таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими
за подпомагане по всяка програма и схема (СЕПП, СПП, ЗДП и СПК), както и
писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, въз основа
на които е издадено оспореното УП, които са подготвителни документи по
издаването му и обективират ясно волята на административния
орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и
да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния
акт.
Дори и да се приеме обратната теза
(за немотивираност на административния акт, каквито са твърденията на
оспорващия), следва да се има предвид разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което е допустимо мотивите към акта
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ.
в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него
административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване
на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт. Според мотивите на същото тълкувателно решение не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива като би следвало да се приеме за възможно
мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на
страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане. Допълнителното излагане на мотивите
позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които
е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният
административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с
необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на
законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита обаче, че
е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви
към основния акт) и че актът е саниран, следва
допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган,
който го е издал.
В конкретния случай административният
орган е изложил и допълнително мотиви в придружителното писмо, с което
преписката е изпратена на горестоящия орган за произнасяне по подадената жалба
срещу уведомителното писмо (л. 37-39 от делото), както и в становище, изготвено
по повод подадената до съда жалба (л. 53-59 от делото). По този начин е налице
именно визираната в Тълкувателно решение № 16/1975 г. хипотеза и
административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран.
Настоящият съдебен състав, намира, че
при издаване на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на производството по
произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя е извършена проверка
на място по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП като са използвани и двата метода
за проверка, уредени в ал. 4 на чл. 37 от ЗПЗП – инспекция на земеделското стопанство
(БПнМ) и дистанционно наблюдение (ДК). Съдът намира,
че проверката на място е извършена съобразно правилата на Дял ІІІ „Проверки“,
Раздел І „Общи разпоредби“ и Раздел ІІІ „Проверки на място в рамките на
интегрираната система“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, като не се установяват допуснати съществени
нарушения при провеждането на проверката на място. Жалбоподателят е бил
информиран за провеждането й, което е удостоверено в изготвения Доклад за
проверка на площи. Отделно от това, оспорващият е уведомен и за констатациите
от проверката като му е изпратено копие от доклада и му е дадена възможност да
възрази срещу тях. В случая обаче, освен че липсват възражения от жалбоподателя
към момента на запознаването му с доклада от проверката на място, докладът не е
оспорен и в рамките на настоящото съдебно производство, поради което съдът
приема, че доказателствената му сила като официален документ, съставен от
длъжностно лице по установения за това ред, не е оборена. В хода на делото не
са представени и други доказателства, които да поставят под съмнение отразените
в доклада данни. Единствено в жалбата до съда се съдържа твърдение, че
заявените от жалбоподателя площи в цялост отговарят на изискванията за
екологично насочени площи, но липсват каквито и доказателства в тази посока. По
тази причина съдът приема за установени отразените в Доклада за проверка на
площи обстоятелства и в частност факта, че по отношение на 18 конкретно
посочени в доклада парцела/участъка е констатирано, че „заявеното ЕНП не
отговаря по вид и размер“ и установената площ за тези 18 парцела/участъка е 0
ха. Така площта на признатите ЕНП е определена и възлиза на 18,83 ха.
При тези данни съдът намира, че не е
налице и нарушение на материалния закон.
Като правно основание за издаване на
процесното уведомително писмо е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП,
според която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по схемите за директни плащания, съгласно критериите, установени в
законодателството на Европейския съюз
Спецификата на производството по
подпомагане на земеделските производители е наложила издаване на уведомителните
писма с таблична и пояснителна част. Именно от данните в Таблица 3 се
установява, че причина за намалението (частичния отказ) на поисканото
подпомагане по схема ЗДП е установеното от административния орган неспазване на
изискването за наличие на определено минимално количество екологично насочени
площи – 5% от общата допустима за подпомагане площ. По делото не е спорно, че
от общо заявената площ от 563,13 ха по схема ЗДП допустима за подпомагане е
площ от 562,98 ха. Намалението от 0,15 ха е образувано от 0,06 ха – недопустими
за подпомагане по СЕПП (а по схема ЗДП се подпомагат само площи, допустими по
СЕПП) и 0,09 ха от БЗС 80460-1806-5-2, които са установени като недопустими при
проверката на място.
Съгласно чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013
земеделските стопани, които имат право да получат плащане по схемата за основно
плащане или схемата за единно плащане на площ, спазват в рамките на всички свои
хектари, отговарящи на условията за подпомагане по смисъла на член 32,
параграфи 2 - 5, селскостопанските практики благоприятни за климата и за
околната среда, посочени в параграф 2 от чл. 43, или еквивалентните практики,
посочени в параграф 3 от настоящия член. Селскостопанските практики от
благоприятни за климата и за околната среда са следните: а) диверсификация на
културите; б) поддържане на съществуващи постоянно затревени площи; и в)
наличие на екологично насочена площ в рамките на земеделската площ. Във връзка
с последното изискване (за наличие на екологично насочена площ в рамките на
земеделската площ) чл. 46, § 1 от същия регламент определя, че когато
обработваемата земя на стопанството включва повече от 15 хектара, земеделският
стопанин взема мерки за това, считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща
най-малко 5 % от обработваемата земя на стопанството, която земеделският
стопанин е декларирал в съответствие с член 72, параграф 1, първа алинея, буква
а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и — ако те се считат за екологично насочена
площ в съответствие с параграф 2 от настоящия член — включваща площите,
посочени в букви в) г), ж), з), к) и л) от посочения параграф, да представлява
екологично насочена площ.
С оглед цитираната правна уредба в
конкретния случай, за да получи подпомагане по схема ЗДП, жалбоподателят наред
с другите изисквания, следва да изпълни и изискването да поддържа минимум 5% от
установената площ като ЕНП, т.е. минимум 28,149 ха. В заявлението си
действително жалбоподателят е декларирал като ЕНП площ от 33,32033 ха, но при
проверката на място е установено, че на изискването да са екологично насочени
площи отговоря само площ от 18,83 ха, която е отразена в колона 7 на Таблица 3
от процесното уведомително писмо.
Съгласно чл. 26, § 1 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 изчисляването на екологично насочената площ е
обвързано с чл. 46 § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, който е общ и съдържа
неизчерпателно изброяване на примерните видове площи, които държавите членки
могат да приемат за "екологично насочени площи". С Наредба №
3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания (Обн. ДВ, бр. 16/15 г., посл.
изм. ДВ, бр. 73/18 г.), издадена по законовата делегация от чл. 38а, ал. 4
ЗПЗП, са уредени условията и редът за прилагане на процесната схема за ЗДП (чл.
1, т. 3), като чл. 5, ал. 1 съдържа дефиниция за ЕНП.
Чл. 26, § 2 от Делегиран регламент (ЕС)
№ 640/2014 регламентира намаление на плащането за екологизиране
при неспазване на изискванията за
екологично насочените площи. Тази норма е претърпяла изменение с разпоредбата
на чл. 1, § 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/723 на Комисията от 16
февруари 2017 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие. Съгласно чл. 2 от изменителния
регламент същият влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз и се
прилага от 16 октомври 2017 г. по отношение на заявленията за помощ за
плащането за екологизиране и по отношение на единните
заявления за референтните години, започващи от 1 януари 2017 г. Посоченото
означава, че приетото през 2017 г. изменение на чл. 26, § 2 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 не намира приложение към настоящия случай, доколкото се касае
за подпомагане по заявление, подадено пред 2016 г., макар уведомителното писмо
за оторизация на сумите по него да е издадено през 2019 г. В конкретния случай
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, § 2 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014, в редакцията й преди цитираното изменение и текстът на нормата
към този момент е следния: Ако изискваната екологично насочена площ надвишава
екологично насочената площ, която е установена при отчитане на тегловната
стойност на екологично насочените площи по реда на член 46, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, площта, която трябва да се използва за изчислението
на плащането за екологизиране по член 23 от настоящия
регламент, се намалява с 50 % от установената обща площ на обработваемата земя,
включваща в съответните случаи по член 46, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1307/2013 установените площи по член 46, параграф 2, първа алинея, букви в),
г), ж) и з) от посочения регламент, умножена по коефициента на разликата.
Коефициентът на разликата по първа алинея е равен на дела на разликата между
изискваната екологично насочена площ и установената екологично насочена площ
спрямо изискваната екологично насочена площ.
В случая общата площ на
обработваемата земя е 562,98 ха (колона 1 от Таблица 3) и намалена с 50% е
281,49 ха. От своя страна коефициентът на разликата е 0,33106, изчислен по
цитираната формула (необходимата площ ЕНП минус установената площ ЕНП,
разделена на необходимата площ ЕНП или 28,149 ха – 18,83 ха/28,149 ха). Така
намалението съгласно чл. 26, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 е
281,49 * 0,33106 или 93,19 ха. Това е санкционираната площ, посочена от
административния орган в колона 9 на Таблица 3. От тук и оторизираната площ по
схема ЗДП, посочена на ред 11 от Таблица 13, е 469,94 ха. При тази площ и
ставка по ЗДП от 126,17 лв./ха сумата на подпомагането полагащото се
подпомагане е 59 292,33 лв. От данните в Таблица 13 на уведомителното
писмо е видно, че върху тази сума е приложена редукция (сума на намаление за
финансова дисциплина) в размер на 749,80 лв., която сума не се оспорва от
жалбоподателя, и е оторизирана сума от 58 542,53 лв. (59 292,33 лв. –
749,80 лв.).
В обобщение следва да се посочи, че в
хода на валидно проведено административно производство, компетентният
административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените
в производството факти. Постановеният частичен отказ за финансово подпомагане
на жалбоподателя по схема за заплащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среса - зелени директни плащания (ЗДП) за
кампания 2016 г., обективиран в процесното уведомително писмо, е в съответствие
със закона и неговата цел и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намира, че такова се следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и съдът го
определя в размер на 200 лв. на основание чл.37
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, VІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЗКПУ „Каран“
с. Червена вода, обл. Русе, представлявана от председателя И.В.С., срещу
Уведомително писмо № 02-180-2600/2364 от 07.09.2019 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2016, издадено от Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие"- РА, в частта на извършеното намаление
на поисканото подпомагане по Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (отказано
финансово подпомагане по ЗДП) със сумата от 12 507,58 лв.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Каран“, със седалище и адрес
на управление: с. Червена вода, обл. Русе, ул.“Г.С.Раковски“ №105, представлявана
от председателя И. В. С., с ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд
"Земеделие", гр. София, разноски по делото в размер на 200,00 (двеста)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: