РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Карлово, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101445 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от П.
П. З., ЕГН: **********, от гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №*, чрез адв. П. К. против
М. А. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №*.
Ищецът твърди, че по силата на покупко-продажба, извършена с нот.
акт № 60, том III, дело № 855/1974 г. на К. р. с., бил собственик на поземлен
имот с идентификатор ************** по КККР на гр. К., ведно с
построените в него сгради с ид. **************.1 – еднофамилна жилищна
сграда и ид. **************.2 – друг вид сграда за обитаване.
Твърди, че разрешил на дъщеря си Г. З.а да живее на първия жилищен
етаж на еднофамилната жилищна сграда при условието, че когато пожелаел,
можел да се качва, да ползва и живее на този етаж заедно със съпругата си. В
момента ищецът и съпругата му живеели в другата сграда, тази с ид.
**************.*.
Твърди, че дъщеря му приела при себе си на първия етаж ответника
М. Ц. и живеела с него. Ищецът не бил дал съгласие за това и нямало сключен
договор за наем с ответника, който дори си направил регистрация, че живее в
първия му етаж.
Твърди, че от няколко години ответникът не го пускал в етажа му и
му пречел да упражнява правото си на собственост и владение. Подлагал на
психически тормоз ищеца и съпругата му, като непрекъснато пускал силна
музика, вдигал шум, стоял до късно и им пречел да спят и да си почиват.
1
Въпреки настояванията на ищеца да напусне и освободи етажа му, ответникът
отказвал и започнал да му казва, че нищо не можел да му направи, че щял да
му посегне и щял да си има работа с него. Тези негови действия стресирали
ищеца, който не можел да влезне на етажа си, да живее спокойно със
съпругата си и да си владее нормално имота. Помолил ответника да напусне
собствения му етаж, в който живеел против волята му, но той му се изсмял с
думите: „Какво ще ми направиш?“ и отказал да напусне.
Ищецът потърсил съдействие от органите на МВР в К., но от там му
отговорили че няма данни за извършено престъпление и следва да търси
правата си по съдебен ред.
Ищецът счита, че с действията си ответникът М. Ц. създал едно
състояние, което му пречи да упражнява в пълен обем своето право на
собственост върху първия жилищен етаж според предназначението му – за
жилищни нужди. Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
прекрати неоснователните си действия, препятстващи упражняването на
правото му на собственост, по отношение на първия жилищен етаж от
жилищна сграда с идентификатор **************.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
административен адрес: гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №*, изразяващи се в отказ да
напусне имота и вдигане на шум. Моли да бъде осъден ответникът да
освободи собствения му имот и да му бъдат присъдени разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от чрез адв.
С. П. - К., оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва факта, че ищецът е собственик на процесния имот по
силата на покупко-продажба, извършена с нот. акт № 60, том III, дело №
855/1974 г. на К. р. съдия; че ответникът и дъщерята на ищеца – Г. З.а, с която
са във фактическо съжителство от повече от 20 години, живеят в имота, като
ползват първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор
**************.1; че адресната регистрация на ответника е на адреса на
имота; че ищецът и съпругата му живеят в друга жилищна сграда, находяща
се в същия имот.
Оспорва следните обстоятелства, отразени в исковата молба: че
ответникът е заживял в имота без съгласието на ищеца; че от няколко години
не пуска ищеца в етажа и му пречи да упражнява правото си на собственост и
владение върху същия; че подлага него и съпругата му на психически тормоз
– така, както е описано в исковата молба; че ищецът е отправял към ответника
искане да напусне етажа, в който живеят със семейството си; че той отказал,
като се заканил, че ще му посегне.
Ответникът твърди, че живеел на съпружески начала с дъщерята на
ищеца Г. З.а повече от 20 години. Те и синът им живеели в процесния имот
2
откакто били заедно, като същият им бил отстъпен от нейните родители,
които по свое желание живеели в друга жилищна сграда, построена в същия
имот, която имала всички удобства. През всичките години на съвместно
съжителство нямали проблеми помежду си. Ищецът и съпругата му идвали в
имота винаги, когато пожелаят и колкото пожелаят. Същите никога не били
искали да ответникът и семейството му да напуснат, за да заживеят те в него.
Неоснователно се твърдяло в исковата молба, че от няколко години
ответникът не пускал ищеца в етажа и че му пречел да го ползва като негов
собственик, че го подлагал на психически тормоз, като пускал силна музика,
вдигал шум, стоял до късно и пречел на него и съпругата му да спят и да си
почиват, че му заявявал, че няма да напусне, че нищо не можел да направи, че
щял да му посегне и пр. Ответникът работел като международен шофьор и
почти целогодишно отсъствал от дома си, а когато бил в България,
предпочитал да си почива, като нямал навик да пуска музика и да създава
неудобства на семейството си и на ищеца. Ищецът и съпругата му живеели в
друго жилище в същия имот, но то се намирала зад жилищната сграда, която
обитавали, като било и на известно разстояние от нея. По този начин нямало
как да се чуват шумове от едното жилище в другото.
Ответникът твърди, че през последната година възникнали известни
проблеми, тъй като П. З. започнал да се заяжда с него и съпругата му по
незначителни поводи. В началото на есента му заявил, че иска да напусне
жилището. Ответникът отговорил, че ще се изнесе, като щял да започне да си
търси друго жилище. Така и направил. В началото на декември 2022 г. успял
да си уреди къде да живее и напуснал процесния имот, в който останали да
живеят съпругата на ответника и сина им, спрямо които ищецът нямал
никакви претенции.
С оглед горното, ответникът моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноските по делото.
В проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание ищецът се
явява лично и с адв. П. К., като посочва, че ответникът е напуснал имота и
моли съда да вземе предвид това обстоятелство. Заявява, че няма претенции
за разноски.
Адв. С. П.-К. – пълномощник на ответника, потвърждава, че
доверителят й вече не обитава процесния имот и отношенията между
страните са уредени извънсъдебно. Също заявява, че се отказват от
претеннциите си за разноски, които да останат за страните така, както са
направени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
предвид становищата на страните приема следното:
По делото се установи по безспорен начин, че към датата на подаване
на исковата молба ответникът е обитавал собствения на ищеца имот в гр.
Карлово кв. „С.“, ул. „К.“ №*. В хода на делото обаче, М. Ц. доброволно е
освободил имота и това обстоятелство се потвърждава лично от ищеца П. З..
3
Съгласно практиката на ВКС /ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., т.5 на ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 105 от
20.07.2015 г. по т. д. № 815/2014 г. на I т.о., Решение № 61 по т.д. № 741/2009
г. на ВКС, І т.о., Решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г.о. и др. / и на
основание чл.235 ал.3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, които са
настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното
право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от
значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили
преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на
устните състезания. Това означава, че решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните
състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая –
освобождаването на имота от ответника. Тъй като към момента на
приключване на съдебното дирене, спор между страните не съществува и
ответникът е удовлетворил претенцията на ищеца да напусне имота, то
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Дали ответникът е дал
повод за завеждане на иска, съдът не намира за необходимо да обсъжда,
доколкото страните не претендират разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС, предявен от
П. П. З., ЕГН: **********, от гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №* за осъждане на М. А.
Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №* да
прекрати неоснователните си действия, препятстващи упражняването на
правото му на собственост по отношение на първия жилищен етаж от
жилищна сграда с идентификатор *************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-
52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен
адрес: гр. К. кв. „С.“, ул. „К.“ №*, изразяващи се в отказ да напусне имота и
вдигане на шум.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4