Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2510/16.12.2021г. Година 2021, 16.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 24.11.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. и при участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2534 по
описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от ТД на НАП – Пловдив срещу Решение №1222 от 29.07.2021г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ
наказателен състав, постановено по а.н. дело №1906/2021г., с което е отменено
Наказателно постановление(НП) № 550826-F581259 от 10.12.2020 год., издадено от Директора на
Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – Пловдив, с което на Фондация „Германо – Български
център за срещи“, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.„Екзарх
Йосиф“№7а на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т.
1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното
решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – Фондация „Германо – Български център за срещи“, чрез
процесуалния си представител адвокат К., счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на така
депозираната касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Каза се,
предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 550826-F581259 от 10.12.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – Пловдив, с което
на Фондация „Германо – Български център за срещи“, е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2,
вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
НП е
постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F581259 от 30.11.2020 год.,
съставен от Г.Б., на длъжност инспектор по приходите при ТП на НАП – Пловдив.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
-
Данъчнозадълженото по ЗДДС лице
Фондация „Германо – Български център за срещи“, не и начислило ДДС в размер на 366,67
лв. по облагаеми доставки на обща стойност 2 200 лв. през периода 01.04.2020 г.
- 30.04.2020 г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
-
При извършена проверка,
документирана с Протоколи № **********/ 25.09.2020г., №**********/30.10.2020г.
и № **********/18.11.2020г. е констатирано, че данъчнозадълженото по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице Фондация „Германо – Български център за срещи“,
установено на територията на страната, провежда обучителни курсове по немски
език и префактурира наем и консумативни разходи. Фондация „Германо – Български
център за срещи“ не е институция в системата па предучилищното и училищно
образование, няма лиценз за професионално обучение или професионално
ориентиране, не е включена в списък, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта за предоставяне на обучение за придобиване на ключови
компетентности, не е културно-просветна или научна институция и провежданите от
същата обучения не попадат в чл. 41, т. 1, б ”а” от ЗДДС и не се третират като
освободени. Относно префактурираните консумативни разходи, същите не попадат в
приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС,
поради което формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Следователно,
извършените услуги за обучение по немски език, както и префактурирането на наем
и консумативни разходи са облагаеми доставки с място на изпълнение на
територията на страната.
-
ЗЛ не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в ТД па HAП - Пловдив в 7-дневен срок от изтичане на
данъчния период 01.09.2017 г. - 30.04.2018 г., през който е достигнало облагаем
оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т.е. до 07.05.18г. включително.
-
Заявление за регистрация по ЗДДС
от Фондация „Германо – Български център за срещи“ е подадено едва на 11.09.2020г. с вх. № 303912002809645/ 11.09.2020
г. в ТД на НАП -Пловдив. Фондация „Германо – Български център за срещи“ е
регистрирана по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по
ЗДДС № 160422002937782/25.09.2020 г. считано от датата на връчване - 07.10.2020
г.
-
Посочено е, че за първи период, в
който на ЗЛ може да бъде съставен АУАН, следва да се счита 01.11.2018 г. –
30.11.2018 г., тъй като справката –декларация и дневника за продажби за
м.11.2018 г. е трябвало да се подадат в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.12.2018 г.
вкл. и към м.11.2020 г. не са изтекли две години от извършване на нарушението
съобразно чл. 34 от ЗАНН.
-
Прието е, че за периода
01.11.2018 г. до 06.10.2020 г. /датата предхождаща датата, на която е
регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за извършените от него
облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС./
-
Констатирано е, че за периода
01.04.2020 г. – 30.04.2020 г. оборотът е в размер на 2 200 лева, като приходът
от извършените продажби е формиран на база издадените фактури и представените
банкови извлечения.
-
При това положение е прието, че
ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ
размер на 366,67 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.04.2020
г. - 30.04.2020 г. по реда на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, като издаде данъчен
документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред,
посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 04.2020г., а по
отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ е следвало на основание чл.112
ал.1 ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена
информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за
продажби в дневника за продажби за месец 04.2020 г., като включи размера на
данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен период м.04.2020
г., а справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на
НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 14.05.2020 г. включително.
-
Нарушението е извършено на 15.05.2020
г. в гр. Пловдив.
В АУАН е посочено още, че нарушението е установено в ТД на НАП – Пловдив на
30.10.2020 г. при извършена проверка, документирана с протокол №16000 35769/30.10.2020
г. и е определен размерът на неначисления ДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 550829-F581259 от 10.12.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – Пловдив.
За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, Районният съд
е приел, че вмененото на фондацията нарушение
е недокадано, вкл. и че оборотът от 2 200 лева е формиран от облагаеми
доставки(а не от освободени такива), а също така че налбожената санкция се явява
непропорционална.
Подробно
е мотивирана липсата на яснота в хода на административнонаказателното
производство относно това защо наказания субект според наказващия орган не
представлява културно-просветна институция по смисъла на чл.41, т.1, б.„а“,
предл. предпоследно от ЗДДС, предвид възможността доставките да са освободени.
Приети за необосновани са изводите за облагаемост на доставките, състоящи се в
префактуриране на разходи, тъй като префактурирането на разходи може да
представлява облагаема доставка, но не във всички случаи, а само ако естеството
на отношенията между страните е такова, че може да се направи извод, че между
тях реално е извършена доставка, цената на която са префактурираните разходи. В
тази връзка е налице и позоваване на практика на Съда на ЕС.
Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при
условията на чл. 221 ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Следва да се посочи, че според този състав на съда в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
изразяващи се в нарушение на императивната разпоредба на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН.
В тази връзка следва да се посочи, че за да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както
и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона реквизити –
липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата,
които го потвърждават. Каза се, касае се за нарушение на императивните
разпоредби на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН.
В АУАН и НП процесното административно нарушение е описано по следния
начин: „…Данъчнозадълженото по ЗДДС лице
Фондация „Германо – Български център за срещи“, не и начислило ДДС в размер на 366,67
лв. по облагаеми доставки на обща стойност 2 200 лв. през периода 01.04.2020 г.
- 30.04.2020 г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно…“.
Очевидно в случая липсва каквато и да било индивидуализация на процесните
доставки или каквито и да било други фактически установявания, които биха могли
да обосноват извод, че в случая се касае за облагаеми доставки по смисъл на
ЗДДС. Неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на
доставките, за които се твърди, че са облагаеми в АУАН и НП е съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
При тази липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е било извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават, съдът е лишен от възможността да упражни контрол за
законосъобразност върху оспорения административен акт, тъй като от
обстоятелствената част на АУАН и на НП не става ясно въз основа на какви
установени по несъмнен начин факти и въз основа на какви доказателства,
органите на приходната администрация са направили крайния извод, че дружеството
е било длъжно, но не е начислило дължимия ДДС по спорните доставки в
предвидения от закона срок.
Според твърденията в касационната
жалба, проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на територията на
страната, като посочените суми са установени от представени от самото лице документи
(фактури и периодични отчети от ФП на ЕКАФП, банкови извлечения др.),
доказващи извършеното нарушение, които са обективирани в съставените протоколи
за проверки, а самите протоколи като официални документи се ползват с
материална доказателствена сила.
Повече от очевидно е, че
съставените при проверките протоколи, не съдържат сочената информация, а
цитираните от касационния жалбоподател документи не са представени в хода на
съдебното производство. В обсъжданите протоколи има информация относно вида на
доставките, но така както са описани, те не съвпадат напълно с констатациите в
НП. В протоколите се посочва, че издадените 16 бр. фактури за период 20.09.2019
г. – 10.09.2020 г. са с предмет тест за определяне на ниво на немски език,
префактуриране на наем, консумативи, без да става ясно кои от тези 16 броя
фактури касаят процесния период. А в НП е констатирано, че лицето провежда на
територията на страната обучителни курсове по немски език и префактурира наеми
и консумативни разходи. Разминаването не е уточнено и не може да се извлече
конкретика на база на представените доказателства. Направено е описание на
облагаемия оборот, без да е ясно на база на какво е извлечена тази информация.
В представените протоколи,
представляващи доказателства, на които се позовава административнонаказващият
орган, са посочени номерата на фактурите за целия проверяван период, без да е
ясно за процесния период кои от тях са дали основание да се формират
направените изводи. Така, на практика в НП липсва конкретно описание на
фактическия състав на вмененото нарушение.
Все в тази насока следва да се отбележи, че чл.42 т.4, съответно чл.57
ал.1, т.5 ЗАНН изискват в акта и в
наказателното постановление да се посочат конкретни факти и обстоятелства,
които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват
предвидения в нея състав на административно нарушение. Това, че в акта и в НП е посочено, че „…данъчнозадълженото по ЗДДС лице …., не и
начислило ДДС…”, в никакъв случай не е достатъчно да обоснове твърдяното
нарушение, доколкото цитираният израз от съдържанието на НП е правен извод,
който обаче се явява фактически необоснован.
Административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни
данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо което в
конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява
незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на
нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите разпоредби,
които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и
в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В
този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
Необходимо е да се посочи още, че дори и да се приеме, че протоколите
цитирани в процесното НП съдържат обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, недопустимо е за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се
препраща към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в
обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Казано с други думи,
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършано, както
и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в АУАН,
т.е. още от образуването на административнонаказателното производство следва по
недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви
доказателства се ангажира административнонаказателната отговорност на виновното
лице. Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил.
С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2
предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1222 от 29.07.2021г.,
постановено по АНД №1906/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI-ви н.с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.