№ 266
гр. С., 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20221800100668 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Г.
С. срещу Ю. Г. С., с която са предявени главен иск с правно основание
чл. 5, ал. 1 ЗЛС за поставяне на ответницата под пълно запрещение, а
при условията на евентуално обективно съединяване – и иск с правно
основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС за поставянето под ограничено
запрещение. Ищецът твърди, че е брат на ответницата. Сестра му
страдала от шизофрения параноидна форма, непрекъснато протичане,
халюцинаторно-параноиден синдром, тежка и изразена промяна на
личността, за което заболяване била инвалидизирана пожизнено с ЕР
№ 1202 от зас. № 177 на 02.11.1990 г. на ТЕЛК. Първите симптоми на
заболяването при ответницата датирали от 1978 г., от когато се водела
на учет, като през годините била многократно лекувана в различни
лечебни заведения. Последната хоспитализация била през 1987 г.,
откогато се лекувала вкъщи, като ежедневно приемала медикаменти.
Имала постоянни халюцинации за допир, присъствие на други хора и
1
животни. От 40 години не била излизала от дома си, а от 2012 г. била
неподвижна поради усложнения след счупване на ляво бедро и
невъзможност да се извърши операция поради придружаващите
заболявания – двустранна катаракта, вторична глаукома, хроничен
тубулоинтерстициален нефрит, хипертонично сърце, диабет.
Завършила била само основно образование, никога не била работила и
ежедневно се нуждаела от грижи, тъй като не можела да се обслужва
сама. Не разбирала свойството и значението на действията си и не
можела да се грижи за своите работи, да взема решения и да защитава
имуществените си интереси.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на
ответницата чрез назначения особен представител адв. Б. Р., като в
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от него. Изложени
са съображения за допустимост на исковете, като не се възразява по
направените доказателствени искания на ищеца, не се правят
насрещни доказателствени искания.
В определения от съда срок е депозирано становище от
Софийска окръжна прокуратура, в което са изложени съображения за
допустимост на исковете. Относно основателността на исковете е
изложено, че от представените писмени доказателства може да се
направи извод, че е налице медицинският критерий за поставяне на
ответницата под запрещение, но относно наличието и на юридическия
критерий прокуратурата ще вземе становище след събиране на
доказателствата и извършване на всички процесуални действия.
Контролиращата страна не възразява по доказателствените искания на
ищеца и няма доказателствени искания.
В съдебно заседание след изслушване на ответницата и разпит на
свидетелите ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
молбата за поставяне под пълно запрещение на ответницата, адвокат
Р. в качеството на особен представител на ответницата изразява
становище за основателност на молбата, представителят на Софийска
окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
2
молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищецът Т. Г. С. е брат на ответницата Ю. Г. С..
От представеното ЕР № 1202 от зас. № 177 на 02.11.1990 г. на
ТЕЛК при МБАЛ „С.А.“ – С. АД се установява, че на Ю. Г. С. е
определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено, като
диагнозата на ТЕЛК е шизофренни психози /шизофрения параноидна
форма, непрекъснато протичане, халюцинаторно-параноиден синдром,
тежка и изразена промяна на личността/. В графата „Мотиви“ на ЕР е
посочено, че трайната и изразена промяна на личността,
персистиращият халюцинаторно-параноиден синдром, ангажиращ
изцяло поведението , при шизофренна психоза параноидна форма с
непрекъснато протичане, неповлияна от многократните и чести
хоспитализации, я правят нетрудоспособна за какъвто и да било труд и
налагат необходимостта от постоянни грижи за битово обслужване и
надзор.
По делото са приети етапна епикриза от 26.09.2022 г., издадена
от АИППМП „Й.П. 71“ ЕООД, амбулаторни листове /от 09.04.2012 г.,
01.04.2013 г., 29.09.2022 г. и 05.10.2022 г./ и протокол от 16.01.20220 г.
за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК, от които също се
установява поставената диагноза, както и че за лечението е
предписан медикамент, приеман по схема, а също се установяват
описаните в исковата молба придружаващи заболявания, довели до
влошаване и на физическото състояние на ответницата.
Приета е по делото и социална оценка от 2005 г., от която се
установява, че с оглед състоянието и нуждите на ответницата е
предложено да се отпуснат месечни интеграционни добавки за
период от 5 години. Приет е по делото и трудов договор от 28.08.2019
г. със срок до 22.07.2024 г., от който се установява, че ищецът по
3
възлагане от община Е.П. е личен асистент на ответницата.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Ю. Г. С.. Същата не е ориентирана за собствена личност, време и
място.
Разпитани са по делото свидетелите И. В. Н. и Д. Г. Н.. От
показанията на свид. Н. се установява, че ответницата се родила сляпа,
заради което се наложило да претърпи осем операции, в резултат на
които изпитала стрес на нервна почва. Учила само до осми клас, след
което били проведени операциите /до около 1970 г./, след което се
започнало с влошаването на състоянието . Никога не била работила,
не можела да се обслужва, да си взема лекарствата, за нея се грижела
майка , след това – баща , а понастоящем – брат . От показанията
на свид. Н. се установява, че откакто той познава ответницата – от
1973 г., тя никога не е работила, не вижда, не излиза навън, не може да
се грижи за себе си и състоянието било такова, каквото се
установява в съдебното заседание. Не контактува с никого и не може
да се справя без брат си.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявените при условията на евентуално обективно
съединяване искове са допустими - исковата молба изхожда от брата
на ответницата, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на
чл. 336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, главният иск за поставяне на ответницата
под пълно запрещение е основателен.
С оглед състоянието на ответницата същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
4
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
С решение № 10/2014 г. на Конституционния съд е прието, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В конкретния случай поставянето на ответницата под пълно
запрещение се преценява от съда, че е именно в неин интерес, с оглед
5
здравословното ѝ състояние.
От събраните в производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Ю. Г. С. страда от шизофрения параноидна
форма, непрекъснато протичане, халюцинаторно-параноиден синдром,
тежка и изразена промяна на личността. Степента на страданието при
нея е такова, че я ограничава от възможността пълноценно да се
грижи за своите работи, като това състояние е постоянно. Т. е. налице
е първият критерий – медицински, за признаването за недееспособна
по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. От придобитите лични впечатления съдът
намира, че състоянието е тежко – не е възможно да се установи
словесен контакт с нея, тъй като издава само нечленоразделни звуци,
съответно съдът не получи отговор на зададените въпроси, а
състоянието като цяло показва, че не осъзнава случващото се около
нея. Ето защо изцяло в неин интерес е да бъде поставена под пълно
запрещение, тъй като наличното заболяване пречи да се грижи за
своите работи, да взема решения, да защитава своите морални и
материални интереси.
Към настоящия момент съдът намира, че нейните възможности
са напълно ограничени в степен, че въобще не може да се справя сама
и има постоянна нужда от чужда помощ.
Съобразно изводите за основателност на главния иск за
поставяне на ответницата под пълно запрещение съдът не следва да се
произнася по предявения при условията на евентуално обективно
съединяване иск за поставянето ѝ под ограничено запрещение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
6
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ю. Г. С. с ЕГН
********** от с. М., община Е.П., ул. „П. Р. С.“ № 10.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при община Е.П. за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7