Номер 13012.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:М.В.Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500209 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. П. Н. от гр. Разград против Решение
№115/27.05.2020г., постановено по гр.дело №11/2020г. по описа на РРС в производство по чл.422
от ГПК, в частта с която е съдът е признал за установено по отношение на страните, че
жалбоподателят С.Н. дължи на заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ООД,
гр.София сума в размер на 517.19 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на кредит.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част,
с искане за неговата отмяна и отхвърляне на ищцовата претенция за същата.Развиват съображения
за нищожност на клаузата за дължимост на процесната сума.С жалбата не се правят
доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, като
застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в
атакуваната част.
В съд.заседание, въззивникът чрез пълномощника си поддържа подадената жалба против
частта от решението на районния съд по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, не се явява не се представлява, при редовност в призоваването.
Окръжният съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,
които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на страните и събраните
пред първата инстанция доказателства, прие за установено следното:
1
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана
страна , ответник в производството пред районния съд и в преклузивния двуседмичен срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по неговата допустимост в обжалваната му част. По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с
правилността на същото и то само в частта, касаеща установителната претенция на ищеца за
сумата 517.19 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на кредит.
РС-Разград е сезиран с искова молба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД гр. София, против С. П. Н. , с която е предявен иск за установяване дължимостта
на сумите: 1331.97лв. главница, 193.40лв. договорна лихва за периода от 25.07.18г. до 20.03.19г.,
517.19лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на документите, 235лв. такса
разходи за извънсъдебно събиране и 51,4лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.19г. до
05.11.19г., законната лихва до датата на подаване заявлението в съда по договор за паричен заем
от 11.07.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД като заемодател и ответника като заемател.За
посочените вземания е било подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №2277/2019г. на РРС и
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощник е възразил само по отношение
на действието на цесията, между първоначалния кредитор и ищеца и нейното съобщаване.РС е
постановил решение по спора, с което е приел за установено в отношенията между страните, че С.
П. Н. , дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, сумата 1
331.97лв.главница, ведно със законната лихва от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане,
сумите: 193.44лв. лева договорна лихва за периода 25.07.2018г. до 20.03.2019г., 517.19лв. такса за
експресно разглеждане, 51.40лв. лихва за забава от 21.03.2019г. до 05.11.2019г., като е отхвърлил
иска за дължимост на сумите 517.48лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
235лв. такси и разходи за извънсъдебно събиране, като неоснователни и недоказани, преценявайки
тяхната неравноправност.
Предмет на настоящата жалба е само установеното вземане за сумата 517.19лв., такса за
експресно разглеждане на искането за кредит.По отношение на същото се навежда довод за
недължимост, предвид нищожността на тази клауза от договора, подписан с кредитодателя.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не.В случая
възражение е направено, макар и с въззивната жалба.
Така претендираната такса в размер на 517.48 лева е включена в отделните уговорени
погасителни вноски по кредита.
По отношение на същата въззвиният съд, с оглед и константната практика на съдилищата,
приема, че уговарянето на възнаграждението за предложени от кредитора допълнителни услуги
противоречи на ограниченията за събиране на такси и комисионни за действия, свързани с
основната престация/чл. 10а ал. 2 ЗПК/, независимо че са представени като допълнителен пакет
извън самото кредитиране.В този смисъл това съглашение е нищожно поради противоречие с
2
добрите нрави и справедливостта и посочената като такса сума не следва да бъдат признавана за
дължима, от страна на ответника.
Предвид изложеното, подадената въззивна жалба по отношение на частта от решението
на РС-Разград, касаеща дължимостта на сумата 517.48 лева се явява основателна.Решението на
районния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което да
се отхвърли установителната претенция за ищеца за същата сума.
При този изход на делото, ищецовото дружество, сега въззиваема страна следва да бъде
осъдено да заплати на въззивника-ответник разноски за настоящата инстанция в размер на 325
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява Решение №115/27.05.2020г., постановено по гр.дело №11/2020г. по описа на РРС в
производство по чл.422 от ГПК, в частта с която е съдът е признал за установено по отношение на
страните, че жалбоподателят С. П. Н. , ЕГН**********, дължи на заявителя „Агенция за контрол
на просрочени вземания“ООД, гр.София сума в размер на 517.19 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на кредит, като , като вместо него , Постановява:
Отхвърля като неоснователна претенцията на Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК202527341, за дължимост от страна на С. П. Н. , ЕГН**********,
гр.Разград на сумата 517,19лв., такса за експресно разглеждане на искане за кредит.
Осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК202527341, гр.София
да заплати на С. П. Н. , ЕГН**********, гр.Разград, сумата 325лв. разноски във въззивното
производство.
В останалата му част решението на РС-Разград е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3