№ 2246
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100511598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20142764 от 21.06.2021 г. по гр.д. № 3073/2021 г.
Софийски районен съд, 125 състав признал за установено, че М.П.Н., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД сумата 597.62 лева за доставена от ищеца топлинна енергия
през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ул. *******, кафе-аперитив, абонатен номер 369641, с която сума се е
обогатил неоснователно, заедно със законната лихва от 14.10.2020 г. до
плащането, по издадена заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. № 49795/2020 г. от
СРС, 125 състав, и отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу М.П.Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на вземане по издадена
заповед за изпълнение: за главницата за топлинна енергия - за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2 947.08 лева; за сумата
283.27 лева - обезщетение за забава за периода 31.08.2018 г. -18.09.2020 г.; за
сумата 19.98 лева - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г.
- 30.04.2019 г., и за сумата 3.64 лева - обезщетение за забава върху нея за
1
периода 01.07.2018 г. - 18.09.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 21.14 лева - разноски за
заповедното производство, и сумата 110.71 лева – разноски за исковото
производство; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 16.33 лева – разноски за заповедното производство; На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът е осъден да заплати на пълномощника на
ответника сумата 373.70 лева - възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в исковото производство. Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете главни страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които исковете са
отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на материалния закон. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, вкл. в частта
за разноските по подробно изложени съображения, част от които без връзка
със спора. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Конституираният по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
М.П.Н. негов правоприемник – В. М. Д., обжалва решението в частта, с която
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД е уважен, с
оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било
недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна, с
оглед на което иска от съда да обезсили решението и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, евентуално – да го отмени в
обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
С писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от главните
страни оспорва жалбата на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по
жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността им.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 49795/2020 г. на СРС, 125 състав.
По делото се установява, че ответникът М.П.Н. е починал на 17.04.2021
г., преди даване ход на устните състезания в първата инстанция в открито
съдебно заседание на 27.05.2021 г. С определение от 12.08.2021 г.
администриращият съд е конституирал по реда на чл. 227 ГПК наследника му
по закон – В. М. Д., ЕГН **********.
Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след
приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на
съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното
решение обаче е недопустимо когато е постановено спрямо страна, починала
преди края на устните състезания. Такава страна е загубила процесуалната си
правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна -
правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на
решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса
на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално
недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото
- на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да
повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с
участието на правоприемниците й (така решение № 14 от 02.03.2022 г. по
гр.д. № 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на
ВКС).
3
В случая ответникът М.П.Н. е починал преди даване ход на устните
състезания в първата инстанция, поради което атакуваното решение е
процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото следва да се
върне за ново разглеждане, като се преповторят извършените след смъртта
на починалата страна процесуални действия с участие на правоприемника.
По претенциите за разноски за настоящото производство следва да се
произнесе районният съд при новото разглеждане на спора с оглед изхода му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20142764 от 21.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 3073/2021 г. на Софийски районен съд, 125 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
съобразно мотивите на настоящото решение.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца-
въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4