В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ищеца Л. Д. С. от гр. С. срещу ответника И. Б. К. от гр. З.. Исковата молба многократно е оставяна без движение, с указания към ищеца да поправи констатираните в нея нередовности. След многократното й оставяне без движение ищецът уточнява, че предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на сключени три договора за наем и споразумение (разписка от дата ... г.). Твърди, че между него и ответника е сключен Договор за наем от дата ..г., с уговорено наемно възнаграждение в размер на 30.00 лева на месец и срок на договора една година; Договор за наем от дата .г., с уговорено наемно възнаграждение в размер на 300.00 лева на месец и срок на договора една година; и Договор за наем от дата .г., с уговорено наемно възнагрÓждение в размер на 300.00 лева на месец и срок на договора една година и трите договора за възмездно ползване на недвижим имот, находящ се в град С., ж.к. „М. /М./“, бл. ., вх. . ап. .. Твърди, че по първия договор от дата . г. ответникът е заплатил дължимия наем за целия период на договора. По договор за наем от дата .г. и договор за наем от дата . г. ответникът не е заплатил дължимия наем, поради което същият дължи сума в размер на 4 200.00 лева за периода .г. до .г., включително. Периодът, за който се претендира посочената сума е за 14 месеца неплатен наем. Тъй като ответникът е живял в наетия имот с друго лице, дължимият наем е разделен на две, като съответно е в размер на 2 100.00 лева. При сключване на договора ответникът е предоставил депозит в размер на 400.00 лева, поради което претендирата сума в настоящата искова молба е в размер на 1 700.00 лева за периода . г. до . г., включително. На следващо място ищецът твърди, че ответникът е подписал споразумение/разписка от дата .г., с която удостоверява, че дължи на ищеца сума в размер на 6 770.00 лева. Видно от представеното споразумение/разписка от дата . г. ответникът е следвало да изплати посочената сума по следния начин: 3 300.00 лева на дата .г. и 3 470.00 лева на дата .г. На следващо място твърди още, че по време на наемния период ответникът и съсобственикът на наемния имот Б. Д. С. (съпруга на Л. Д. С.) е подписано споразумение от дата .2г., съгласно което ответникът се е задължил да изплати по Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.04.2012 г., издадена по гр.д. № ./2012, 90 състав, по описа на С.Р. с. сума в размер на 4 231.43 лева, от които длъжникът е изплатил 73.65 лева. Тъй като апартаментът е нает от месец януари 2008г., дължимата сума по споразумението от дата .г. възлиза на 4 157.78 лева. С оглед на това, че за периода, за който ищецът е осъден по гр.д. № ., 90 състав, по описа на С. Р. с. да заплати посочените суми за топлинна енергия е по време на сключения договор за наем, ищецът претендира изплащането на платеното от него, тъй като съгласно сключения между ищеца и ответника договор за наем наемателят самостоятелно следва да заплаща всички консумативи, в т.ч. осветление, отопление, вода и др. Въз основа на Споразумителен протокол - жилищни № . от дата . г. между „Т.С.“ ЕАД, район ТРЗ-С. И.и Л. Д. С. (ищецът), последният дължи сума в размер на 1 089.18 лева за периода . г. до . г. Тъй като през този период жилището е ползвано от длъжника (ответника) въз основа на сключения договор за наем, И. Б. К. дължи посочената сума за употребена топлинна енергия. От дължимата сума наемателят И. Б. К. е изплатил сума в размер на 625.00 лева, а остатъка в размер на 464.18 лева за периода . г. до .2 г. дължими режийни разходи за употребена топлинна енергия не е изплатен до настоящия момент. За неизплатени режийни разходи, представляващи изразходвана вода, към „С.в.“ за наемния имот И. Б. К. дължи сума в размер на 1 275.29 лева, от които 1 029.17 лева за периода . г. до . г. и 246.12 лева за периода . г. до . г. За неизплатени режийни разходи, представляващи изразходвана ел. енергия, към „Ч. Е. Б./Е. Б.“ ЕАД за наемния имот И. Б. К. дължи сума в размер на 55.54 лева за периода .г. до . г. Видно от представените с исковата молба разписки ищецът е заплатил дължимите суми към „Ч. Е. Б./Е. Б.“ ЕАД за период, през който ответникът е ползвал имота. И тъй като през този период ответникът е живял в наемния имот с друго лице, дължимите режийни разходи за изразходвана ел. енергия са разделени на две, като съответно са в размер на 55.54 лева. Плащанията, които ищецът е направил са както следва: 28.23 лева за периода 28.11.2012 г. до 20.12.2012г., платени от ищеца на дата 02.03.2013 г.; 35.09 лева за периода 21.12.2012 г. до 24.01.2013 г., платени от ищеца на дата 02.03.2013 г. и 47.76 лева за периода 25.01.2013 г. до 27.02.2012 г., платени от ищеца на дата 20.03.2013 г. Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил сумите по горепосоченото споразумение/разписка, дължимите режийни разходи и наемни суми за наемния период. Не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към настоящия момент, което обуславяло правния интерес на ищеца в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. С оглед на това се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на общо 14 422.79 лева, от които: 1 700 лева - неизплатен наем за периода .г. до .г. вкл. въз основа на сключен Договор за наем от дата . г., Договор за наем от дата .г. и Договор за наем от дата .г.; 6 770 лева по споразумение/разписка от дата .г.; 4 157.78 лева дължими по Заповед за изпълнение на парично задължение от .г., издадена по гр.д. № ., 90 състав, по описа на С. Р. с.; 464.18 лева дължими въз основа на Споразумителен протокол - жилищни № 4176 от дата .г. между „Т.С.“ ЕАД, район ТРЗ-С. И. и Л. Д. С., ЕГН *; 1 275.29 лева, от които 1 029.17 лева за периода .г. до . г. и 246.12 лева за периода . г. до . г., представляващи неизплатени режийни разходи към „С. в.“ , а именно изразходвана вода за наемния имот по време на сключения договор за наем); 55.54 лева за периода 28.11.2012 г. до 27.02.2013 г. неизплатени режийни разходи, представляващи изразходвана ел. енергия, към „Ч. Е. Б./Е. Б.“ ЕАД за наемния имот през наемния период, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, вх. № .. г., в който се сочи, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Ответникът сочи, че исковата молба е неясна, поради което се прави искане същата да бъде оставена без движение. Твърди, че посоченото от ищеца в исковата молба не отговаряло на истината, тъй като претендираният наем и консумативи били изплатен изцяло, дори и в повече. Ответникът твърди, че не дължи разходи за консумирана електрическа енергия, ВиК, парно, вход, тъй като всичко било платено. Твърди, че в процесния апартамент освен него са живеели и други наематели, поради което не дължи наем и консумативи. Сочи, че наемът по § 16 от тарифата е под 300.00 лева месечно и след като са договорили да се прилага тарифата, тя трябвало да се приложи. По тези съображения, моли искът да се отхвърли и му се присъдят разноските по делото. С последяващ писмен отговор – ІІІ, вх. № ./. г. ответникът заявява, че изцяло поддържа представените предходни отговори с всички направени в тях възражения, доводи и съображения. Сочи, че искът е допустим, но изцяло неоснователен, погасен по давност и че не дължи на ищеца претендираните суми. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител А. В. Г. с което поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Излагат се съображения по съществото на спора. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно и своевременно призован, ответникът се явява лично и с пълномощника си – А. К. Г., надлежно упълномощен. Моли да бъде отхвърлена изцяло предявената гражданска претенция. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представено ксерокопие от Договор за наем на ап. . вх.., . ., бл. ., ЖК „М.”, сключен на . г. със срок на действие една година, т. е до . г. между ищеца Л. Д. С., в качеството му на наемодател и ответникът И. Б. К. А.Б. В. и В. А. Х., в качеството им на наематели, с уговорена наемна месечна цена в размер на 30.00 лева. Като доказателство е приложено и ксерокопие от Договор за наем, за процесния апартамент със срок на действие от .г. до . г., сключен между ищеца, в качеството му на наемодател, и ответника - И. К. К. Й., Р. Г. и З. Р., в качеството им на наематели, за месечен наем в размер на 300.00 лева, платим в края на всеки месец или най-късно до 5-то число на текущия месец, с издаване на разписка за наем, съгласно списък-описание. Приложено е и ксерокопие от Договор за наем, за същия апартамент, сключен на . г. със срок на действие до. г. между ищеца, в качеството му на наемодател от една страна, и от друга страна ответникът и Р. Г.Д, в качеството им на наематели за месечен наем в размер на 300.00 лева, платим в края на всеки мÕсец или най-късно до 10-то число на текущия месец, с издаване на разписка за наем. Приложен е също така Споразумителен протокол - жилищни № . г. сключен между „Т. С.” и ищеца Л. С. за незаплатена топлинна енергия в процесния апартамент за периода от . г. до . г. в размер на 887.59 лева и 28.55 лв. законна лихва за просрочие, изчислена към датата на подписване на споразумението. Представено е и Споразумение от .г., сключено между „Т. С.” ЕАД и Б.Д.С. за сумата 4118.59 лева, присъдена по гр. дело № .г. по описа на РС С.. От издадена заповед за изпълнение на парично задължение от дата .. по ч.гр.д № .се установява, че Б. Д. С. и ищецът Л. Д. С. са осъдени да заплатят на „Т. С.” ЕАД сумата в размер на 3 027, 95 лв. за доставена топлинна енергия през периода от м. .г. до .г., ведно с мораторна лихва и разноски по заповедното производство. Със споразумение от . г., ответникът И. К. се е споразумял с ищеца, на . г. да му заплати 3 300.00 лева, а остатъка до 6 770 лева, т.е. 3 470.00 лева да му заплати на . г. Приложено е копие от Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 21963 срещу Л. Д. С. за задължения към „С. в.” гр. С., както и справка за състоянието по партиден номер.ведно с 2 бр. фискални бонове за платена сума за вода от Л. С. в размер на 1423.75 лева и 78.25 лева. Като доказателства са приложени и три броя разписки, от които е видно, че ищецът е заплатил суми към „Ч. Е. Б.” в размер на общо 111. 08 лв.за изразходвана електрическа енергия. По делото бяха разпитани като свидетели Р. Д. Г., която живее на семейни начала с ответника И. К. Д. Г. Г. - баща на св. Р. Г. и К. К. К. – приятел на ответника. Свидетелката Галева обясни, че с ответника живеят заедно от октомври месец .0г., като живели в процесния апартамент в гр. С., кв. „М.”, на квартира, а наемодател им бил Л. С.. Твърди, че когато се нанесла в апартамента там живяло и момче на име В.. Заедно с ответника живели до февруари 2013г. Свидетелката поясни, че И. и В. са дали депозит на Л. в размер на 600.00 лева. Твърди, че през 2011 г. живеела освен с И. и със З. и К.. Другото момче се изнесло от апартамента още 2010 г. Заяви, че парите за наема събирали общо в апартамента, след което ги давали на ръка на наемодателя, като предварително имали уговорка с него да се чакат на някаква спирка в метрото и да му ги дават на ръка. Той не ги е търсил и не е ходил да плаща консумативите. Твърди, че хазяинът не е издавал разписка за сумите от наема. Един ден през януари или февруари отишъл и им казал до 28.02.2013 г. да се изнесат от апартамента, а не бил изтекъл един месец от предизвестието. Причината да се изнесат била, че те му дължали някакви суми пари. Спомня си разговора, че ставало дума да си оправят всички сметки във връзка с направените от тях подобрения, които да се приспаднат от дължимия наем, но тъй като се указало, че те не дължат нищо, а той следва да им доплаща, се ядосал и казал, че трябва до 28.02.2013г. да напуснат апартамента. От септември месец 2011 г. до 2013 г. в апартамента били те с детето, но договорът им е от 2012 г. Другите наематели се изнесли. Твърди, че имало разговор между ответника и ищеца да се прихванат направените подобрения от наема. Свидетелката сочи, че към онзи момент на ответника не са му дължали суми за наем. За периода, в който тя е живяла са внасяни парите за консумативи лично от наемателите. Св. Д.Г. заяви, че когато отишъл в апартамента на дъщеря си веднъж, заварил там две момичета, като това било някъде септември месец . г. - преди да се роди внукът му. Заяви, че наемът, който заплащала дъщеря му, го плащала на С. на ръка. Дъщеря му споделяла, тъй като й пускал на нея пари за наема Ч. запис. Знае, че от ищеца е заведено срещу дъщеря му дело за наема и консумативите. Знае също така, че в апартамента са правени ремонти, които били наложителни. Когато отишъл да помогне на И., той му обяснил, че ремонтите, които извършва ще се прихващат от дължимия наем. Св. К. К., обясни че е ходел в апартамента при изнасянето на приятеля му през 2013г. В периода от 2008 г. до 2013 г. приятелят му не бил сам. В апартамента освен той, живеели и А., К. и В.. И. му споделил, че наемът заплащат на ръка. Споделил му, че са имали сключен договор за заплащане на наем в размер на 30.00 лева, а заплащал 300.00 лева. Знае, че И. направил ремонт на жилището, за да го приведе в по-нормален вид за живеене, като имали уговорка с ищеца, да се приспадне дължимият наем от направените подобрения, но доколкото знае, това не е направено. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: По отношение на претенцията за заплащане на наем: Не се спори по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил за ползване на ответника собствения си имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к „М.” /М./, бл. ., вх. . ап. ., . . Това обстоятелство не само е безспорно, но и се установява от представените по делото три броя договори за наем. Всеки договор за наем по правило поражда задължения, както за наемателя, така и за наемодателя, като едно от основаните задължения на всеки наемател е да заплаща уговорения наем. Първата претенция на ищеца е да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 1 700 лева, представляваща - неизплатен наем за периода . г. до .г. вкл., т. е за 14 месеца, въз основа на сключен Договор за наем от дата . г., Договор за наем от дата .г. и Договор за наем от дата .г.. Периодът, за който се претендира наемната сума е за 14 месеца – период, в който е бил в сила последният договор за наем, а именно Договор за наем сключен на 01.01.2012г. със срок на действие до 01.01.2013 г. между ищеца, в качеството на наемодател от една страна, и от друга страна ответникът и Р. Г. Д., в качеството им на наематели за месечен наем в размер на 300.00 лева, платим в края на всеки месец или най-късно до 10 -то число на текущия месец, с издаване на разписка за наем. Няма спор, че за периода от .г. до .3г. ответникът е живял в процесния апартамент заедно с Р. Г., като сключеният договор със срок до . е продължен, тъй като наемателите са продължили да живеят в апартамента до 28.02.2013г. със съгласието и без противопоставянето на ищеца – последното обстоятелство се установява от показанията на св. Г.. Не са ангажирани писмени доказателства за този период /от .г. до.г./ дължимият наем да е бил заплатен. Видно от последния договор за наем страните са уговорили заплащането на наем в размер на 300 лв. месечно, с издаване на разписка. По делото липсват разписки за платен наем, а предвид уговореното от страните това обстоятелство не би могло да се установи със свидетелски показния. Доколкото през този период наемателите са били двама дължимият от всеки от тях наем е в размер на по 150 лв. месечно или за претендирания период по 2 100 лв. за всеки от тях. Ищецът признава в исковата си молба, че К. му е заплатил 400 лв. депозит, поради което претендира сумата в размер на 1 700 лв. е основателна и доказана. Предвид на това предявената установителна претенция в тази част ще следва да бъде уважена. Обстоятелството, че ответникът има задължение за заплащане на наем към ищеца се потвърждава и от твърдяното от свидетелите, че имало уговорка И. да извърши ремонт на процесното жилище /и такъв е извършен/, а това да е за сметка на наема, но впоследствие се получило така, че сумата за ремонта се указала по-голяма от дължимия наем и това провокирало ищецът да изгони наемателите си. От това може да се направи извод, че претендираният наем действително не е платен. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, доколкото не са изтекли предвидените в ЗЗД срокове. По отношение на претенцията за заплащане на сумата в размер на 6 770 лева по споразумение/разписка от дата 11.12.2010г.: По делото е представено споразумение от дата .. г., въз основа на което ответникът И. К. се е споразумял с ищеца, на 1. г. да му заплати 3 300.00 лева, а остатъка до 6 770 лева, т.е. 3 470.00 лева да му заплати на .г.. След многократното оставяне на исковата молба без движение в крайна сметка ищецът уточни, че претендира посочената сума въз основа на представеното по делото споразумение/разписка. Действително по делото не се изясни каква е била причината ответникът да се задължи в посочените срокове да заплати на ищеца сумата в размер на 6 770 лева. Ответникът К. не възрази, че посоченото споразумение не е подписано от него, предвид на което съдът не може да игнорира посоченото писмено доказателство и приема, че сумата в размер на 6 770 лв. е дължима от страна на задължилото се лице. С оглед на това предявеният установителен иск в тази му част е основателен и ще следва да се уважи. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че това вземане на ищеца е погасено по давност, доколкото не са изтекли предвидените в ЗЗД срокове. По отношение претенцията за заплащане на сумата в размер на 4 157.78 лева дължими по Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.04.2012г., издадена по гр.д. № .2, 90 състав, по описа на С. Р. с.: По отношение на тази претенция в последната поправена искова молба е посочено, че по време на наемния период ответникът и съсобственикът на наетия имот Б. Д. С.(съпруга на Л. Д. С.) е подписано споразумение от дата .г., съгласно което ответникът се е задължил да изплати по Заповед за изпълнение на парично задължение от . г., издадена по гр.д. № ., 90 състав, по описа на С. Р. с. сума в размер на 4 231.43 лева, от които длъжникът е изплатил 73.65 лева. Тъй като апартаментът е нает от месец януари 2008г., дължимата сума по споразумението от дата .г. възлиза на 4 157.78 лева. Такова споразумение обаче по делото като доказателство не е представено. Представена е само заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № .г. по описа на РС С., от която е видно, че сумата дължима в полза на „Т. С.” ЕАД за доставена топлинна енергия за периода от м..г. до м..г. е в размер на 3 027, 95 лв. плюс лихва за забава в размер на 580, 65 лв. От същата заповед се установява, че доставената топлинна енергия е за процесния апартамент. По делото се установи, че първият договор за наем е сключен след датата, за която е начислена ползваната топлинна енергия – същата видно от заповедта е начислена от .г., докато първият договор за наем е сключен на .г. и е със срок на действие .г. По делото няма данни на първо място каква сума е изразходвана за топлинна енергия за месеца, предхождащ сключването на първия наемен договор, т.е за месец януари .8г.. Второ, няма данни дали срочният договор за наем след .г. е бил продължен мълчаливо с участието на тримата наематели, с които е сключен, или само с част от тях, за да може да се прецени кой от наемателите каква сума дължи за изразходвана топлинна енергия, тъй като отговорността им за консумативните разходи не е солидарна, а е разделна. С оглед тези неяснота съдът не може да възложи претендираната сума само и единствено върху ответника. Ищцовата страна следваше да прояви по-голяма процесуална активност, като ангажира доказателства, на базата на които съдът да уважи исковата претенция. При това положение претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 4 157.78 лева дължими по Заповед за изпълнение на парично задължение от .г., издадена по гр.д. № ., 90 състав, по описа на С. Р. с. е неоснователна и недоказана и ще следва да се отхвърли. По отношение претенцията за заплащане на сумата в размер на 464.18 лева дължими въз основа на Споразумителен протокол - жилищни № . от дата .г. между „Т. С.“ ЕАД, район ТРЗ-С. И. и Л. Д. С., ЕГН *: За тази претенция в исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на Споразумителен протокол - жилищни № . от дата . г. между „Т. С.“ ЕАД, район ТРЗ-С. Изток и Л. Д. С., последният дължи сума в размер на 1 089.18 лева за периода. г. до . г. Тъй като през този период жилището е ползвано от длъжника (ответника) въз основа на сключения договор за наем, последният дължи посочената сума за употребена топлинна енергия. Ищецът признава, че от дължимата сума наемателят И. Б. К. е изплатил сума в размер на 625.00 лева, а остатъкът в размер на 464.18 лева за периода .г. до . г. дължими режийни разходи за употребена топлинна енергия не е изплатен до настоящия момент. Видно от самия споразумителен протокол – жилищни /на лист 10 от делото/ за периода . г. до . г. дължими режийни разходи за употребена топлинна енергия за процесното жилище са в размер на 916, 14 лв., включващо главница и лихви. По необясними за съда причини претендираната сума от ищеца по този споразумителен протокол е по-голяма, а именно 1 089.18 лева. Претенцията на ищеца е за периода . г. до . г.. В рамките на този период е действал първоначално вторият договор за наем от дата .г. с участието на четирима наематели, а след това е действал и третият договор от дата .г. с участието двама наематели. По делото не са ангажирани доказателства по отделно за всеки месец за периода от . г. до . г., каква е била дължимата сума за изразходваната топлинна енергия, за да може съдът въз основа на договорите за наем, съобразявайки участващите наематели да изчисли каква е в действителност дължимата сума от единия наемател в лицето на ответника К. доколкото същият носи отговорност за заплащане на консумативи, но разделно, а не солидарно. Предвид на това претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 464.18 лева е неоснователна и недоказана и ще следва да се отхвърли. По отношение на претенцията за заплащане за сумата в размер на 1 275.29 лева, от които 1 029.17 лева за периода .г. до . г. и 246.12 лева за периода . г. до . г., представляващи неизплатени режийни разходи към „С. в.“ , за наемния имот по време на сключения договор за наем: Отново по необясними за съда причини претендираната сума за посочените периоди е в размер, който по никакъв начин не съответства на приложените по делото писмени доказателства. Ищецът претендира от ответника неизплатени режийни разходи към „С. в.“ в размер на 1 275.29 лева, за периода .г. до . г.. За посочения период, който обхваща и трите договора за наем, също не са ангажирани категорични доказателства кои точно наематели са ползвали процесния апартамент, доколкото между първия и втория договор има прекъсване от .г. до .г., в който период най-вероятно първият договор за наем е бил продължен мълчаливо и със съгласието на наемодателя, но липсват данни за това дали той е продължен при същите условия, т.е с участието на тримата наематели, сключили първия договор за наем. При тази неясното съдът не е във възможностите си да прецени настоящият ответник каква сума за изразходвана вода дължи, наред с останалите наематели. Липсват данни за всеки месец каква е била дължимата сума за изразходвана вода, за да се прецени към съответния период колко лица са били задължени за заплащането й, а от там и да се направи извод каква сума ответникът дължи на своя наемодател. Отделно от това претендираните две суми от ищеца - 1 029.17 лева за периода .г. до . г. и 246.12 лева за периода . г. до . г. по никакъв начин не съответстват на приложената по делото справка за състоянието на партиден номер 5141417 /лист 15 от делото/, от която всъщност е видно, че дължимите суми към претеднираните периоди са съвсем различни. По тези съображения и тази искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. По отношение на претенцията за заплащане на сумата в размер на 55.54 лева за периода от . г. до . г. неизплатени режийни разходи, представляващи изразходвана ел. енергия, към „Ч. Е.о Б.“ ЕАД: Съдът намира, че тази претенция на ищеца е основателна и доказана и ще следва да се уважи. От страна на същия са ангажирани доказателства, че в полза на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО Б.” ЕАД е заплатил консумирана електрическа енергия в общ размер на 111. 08 лв. Няма спор, че за периода от . г. до .3г. наематели в процесното жилище са били ответникът и Р. Г., които дължат от посочената сума по половина, т.е ответникът действително дължи на ищеца сумата в размер на 55, 54 лв. При това положение тази претенция се явява основателна и доказана и ще следва да бъде уважена. От гореизложеното се прави изводът, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8 525. 54 лв., като за разликата над тази сума до 14 422. 79 лв. искът е неоснователен и недоказан и ще следва да се отхвърли. Върху сумата в размер на 8 525. 54 лв., следва да бъде присъдена и законната лихва от 12.06.2013г. до окончателно плащане на сумата. Тук следва да се отбележи, че съдът не обсъжда възражението на ответника за прихващане на вземането му срещу ищеца за извършените подобрения и ремонти в процесното жилище, тъй като впоследствие ответникът предяви тази си претенция под формата на отделен, насрещен иск, а не под формата на възражение за прихващане. Този насрещен иск беше отделен от съда в отделно производство, за което се образува гр. дело № 125/2014г. по описа на РС З.. Възражението на ответника, че претендираните от ищеца суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № ./.г., по описа на РС Г.Д.е преклудирано, доколкото такова не беше наведено в отговорите към поправените искови молби. Действително съдът следва да обсъди възражение и да приеме доказателства след отговора по чл. 131 от ГПК, за което преклузии не важат, но само когато това касае допустимостта на иска, а настоящият случай не е такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В настоящия случай дори и да се приеме, че има припокриване в една част на исканията и основанията по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № ./.г., по описа на РС Г. Д. и настоящата искова претенция, то страните са различни, следователно не се касае за наличие на спор, по който има влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 гр. С., 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповеднотопроизводство – относно размера им, както и разпределя отговорността зазаплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената частот иска. При този изход на спора ще следва да се редуцират разноските присъдени в заповедното производство, като същите бъдат намалени на 584.61 лв. Съобразно посоченото по-горе тълкувателно решение съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразени с уважената установителна претенция, в размер на 584. 61 лв.. С оглед изхода на спора по настоящото дело на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съобразно уважената част от претенцията в размер на 584.61 лв. С оглед отхвърлената част на иска на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 302.57 лв. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника в размер на 740 лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото е съобразено с действащата НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а отделно от това с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че същото не е прекомерно, поради което не следва да бъде намалявано. Водим от гореизложеното съдът, Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАВНОВЕНО, че в полза на ищеца Л. Д. С. от гр. С., ул. „Д. М.” № ., ап.., ЕГН * съществува вземане спрямо ответника И. Б. К. от гр. З., обл. С., ул. „Р. к.” № ., с ЕГН * в размер на общо 8 525. 54 лв., от които: 6 770 лв., въз основа на разписка от . г.; 1 700.00 лв., представляващи неизплатен наем за периода 01.01.2012 г. до 01.03.2013 г.; 55.54 лв., неизплатени режийни разходи към „Ч. Е. Б.”, ведно със законната лихва върху главницата 8 525. 54 лв., считано от 12.06.2013 г. до окончателно заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ установителната претенция предявена от Л. Д. С. от гр. С., ул. „Д. М.” № ., ап. ., ЕГН * срещу И. Б. К. от гр. З., обл. С., ул. „Р.к.” № ., с ЕГН * за разликата над 8 525.54 лв. до 14 422.79 лв., която разлика представлява: 4 157.78 лв., въз основа на подписано споразумение от . г.; 464.18 лв., въз основа на подписан Споразумителен протокол – жилищни № ./. г. между „Т. С.” ЕАД, район ТРЗ-С. И. 1 275.29 лв., неизплатени режийни разходи към „С. в.” , като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА И. Б. К. от гр. З., обл. С., ул. „Р. к.” № ., с ЕГН * да заплати на Л. Д. С. от гр. С., ул. „Д. М.” № ., ап. ., ЕГН * разноски, за заповедното и настоящото производство, в общ размер на 1 169.22 лв., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА Л. Д. С. от гр. С., ул. „Д. М.” № ., ап.., ЕГН * да заплати на И. Б. К.от гр. З., обл. С., ул. „Р. к.” № ., с ЕГН * разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 302.57 лв.. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС С.. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |