Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 938 от 25.06.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на десети юни две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и прокурора
Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1091 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на М.Ф.Ф. ***, чрез адв. К. от БАК, против Решение № 260293/30.03.2021
г., постановено по а.н.д. № 5388/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-004460/26.11.2020 г., издадено от началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с което на касатора за нарушение по
чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди, че
в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита – връчен му е
нечетлив препис от съставения АУАН, което се приравнява на липса на връчен АУАН
в нарушение на разпоредбата на 43, ал.5 ЗАНН; не е бил надлежно оформен
правилният протокол-приложение № 2 към чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което не може да се приеме, че
надлежно е удостоверен отказът на касатора да бъде подложен на проверка за
наркотични вещества и техните аналози; вмененото нарушение не е правилно
описано в процесното НП, тъй като разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП предвижда
наличието на две изпълнителни деяния, а не само на едно, и тяхното наличие
следва да бъде кумулативно описано и несъмнено доказано. Искането му е за
отмяна на решението и на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът изпраща представител, който поддържа жалбата, не
сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът
по касация - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти касационен състав, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на М.Ф.Ф. е ангажирана за
това, че на 07.10.2020 г. около 16.45
часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ до бл.42, посока бул. „Стефан Стамболов“, като
водач на МПС управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ А4358НМ, като при
проверката отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000, поради което му бил издаден талон за
медицинско изследване № 0067120. Поради това, с процесното НП е прието, че
касаторът е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП заради това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. За извършеното нарушение, Ф. е санкциониран на осн.чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови оспореното решение, въззивният
съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е приел за доказано, че Ф., като
водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000, както и че впоследствие не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил
всички признаци от обективна и субективна страна на състава на вмененото му във
вина нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Въззивният съд се е позовал на нормата на
чл. 189, ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставеният акт по този закон има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на
противното, а по делото касаторът не е ангажирал доказателства за опровергаване
доказателствената сила на АУАН. Поради това, районният съд е обосновал извод,
че административно-наказателната отговорност на касатора е била правилно ангажирана на основанието,
посочено в НП, както и че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето
на протокола за проверка съгласно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г.
Решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция
напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно чл. 221,
ал.2, изр.2 АПК.
Не се
установява твърдяното от страна на касатора съществено нарушение на
процесуалните правила. Съставеният по случая АУАН е четлив и дадената в него
правна квалификация на деянието е същата, както и в оспореното НП. АУАН е
надлежно връчен срещу подпис на касатора и от връчения препис отлично може да
се установи съдържанието на акта, който е достатъчно четлив, поради което не е
налице твърдяното нарушение на чл.43, ал.4 ЗАНН.
Не се установява и твърдяното
нарушение на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от наредбата, при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване
по образец съгласно приложение № 1,
а според чл.5, ал.1 от наредбата, при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият
се предоставя на водача. Анализът на
така цитираните разпоредби на наредбата обосновава извод, че: първо,
протоколът, който се изготвя за резултатите от проверката за наркотични
вещества, е по образец съгласно приложение № 2 към чл.5, ал.2 от наредбата,
какъвто в случая е използвал и административнонаказващият орган, видно от
документите по преписката; второ, че
екземпляр от този протокол само се предоставя на лицето, а не се подписва
задължително и от него, каквото нарушение се твърди от касатора да е допуснато,
и трето – задължително се попълва талон за изследване по образец-приложение № 1
към чл.3, ал.2 от наредбата, когато е съставен протокол за проверка за
наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай, всяко едно от тези
изисквания е спазено, като са използвани от органа правилните образци както на
талона за изследване, така и на протокола за резултатите от проверката. В
същите недвусмислено е отразено от длъжностните лица, осъществяващи контрола по
ЗДвП, че лицето отказва да се подложи на тест за наркотични вещества, като това
е документирано и с подписа на самия Ф., положен върху талона за изследване. В
този смисъл, неоснователен е доводът на касатора, че не е налице надлежно
документиран отказ от проверка за наркотични вещества или техните аналози.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП,
за нарушаването на която е наказан касаторът, съдържа няколко отделни хипотези,
които са алтернативни състави на едно и също нарушение, а не кумулативни
предпоставки, т.е. достатъчно е да е налице която и да е от тях, за да е
осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Общото при всички
хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или
техни аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В
случая правилно е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е
по чл.174, ал.3 ЗДвП, като от описателната част на НП става ясно, че Ф. е
осъществил и двете отделни хипотези на нарушението – същият е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за
химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за
ангажиране отговорността на лицето по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Вярно е, че в
съставения АУАН е посочена само първата хипотеза на чл.174, ал.3 ЗДвП, като не
е описано второто деяние, което е посочено в НП, но в случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, а именно – допуснатата нередовност в акта не
е пречка за издаването на НП, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което
в случая е сторено. Ето защо, разминаването между описанието на нарушението в
АУАН и в НП не е основание за отмяна на
НП поради съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила,
накърняващо правото на защита на касатора. Така описаното нарушение обосновава отговорност на касатора
по чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и същият, доколкото не оборва по никакъв
начин изложената в НП фактическа обстановка чрез ангажиране на доказателства,
правилно е санкциониран съгласно чл. 174, ал.3, предл.2 ЗДвП.
Като е стигнал до същите изводи, Районен съд – Бургас е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора, разноски на касатора не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260293/30.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 5388/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.