Р Е
Ш Е Н
И Е № 66
гр. София, 03.06.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 82 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.Н.К. *** предявил срещу ЗАД „О.” АД, ЕИК . обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение
в размер на 350 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди –
физически болки и страдания, неудобства и затруднения в ежедневието вследствие
нанесени му телесни увреждания – тежка черепномозъчна травма с контузия на
мозъка, съпроводено с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен
комоционна кома; многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост и горна
лява челюст; тежка гръдна травма – контузия на гърдите и десностранен излив на
кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво;
фрактури на страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5;
многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на
свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане на
лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.05.2018 год. около 09.45 часа на
път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Б., Л. област, по вина на А.Т.А.
с ЕГН ********** – водач на товарен автомобил марка „Скания“, модел „124Л“, с
ДК № В 9916 КР, със застрахователна полица № BG/23/117002201667 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
14.08.2017 год. до 13.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 13.10.2018 год., до
окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото от адв. И.Ж. от САК.
Ищецът твърди, че на 10.05.2018 год.
около 09.45 часа на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Б., Л.
област, управлявал л.а. „Опел Астра“ с ДК № СО 6424 ХА. По същото време, на същото
място, но с противоположна посока на движение А.Т.А. с ЕГН **********
управлявал товарен автомобил марка „Скания“, модел „124Л“, с ДК № В 9916 КР,
като поради движение с несъобразена скорост в зоната на остра дясна крива и
мокра пътна настилка загубил контрол върху управлявания от него товарен
автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП, блъскайки
лекия автомобил, управляван от Г.К..
Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП на ищеца
били причинени многобройни и тежки телесни увреждания – контузия на гърдите и
десностранен излив на кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до
12-то ребро в ляво; фрактури на страничните израстъци в ляво на лумбални
прешлени Л3, Л4 и Л5; многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на
корема с наличие на свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и
травматично увреждане на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на
зрение на лявото око.
За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като
на местопроизшествието пристигнал екип на РУ – Тетевен и екип на Спешна
медицинска помощ. Полицейските служители съставили констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 11/10.05.2018 год., като на осн. чл.212, ал.2 от НПК било
образувано досъдебно производство № 123/2018 год. по описа на РУ – Тетевен,
пр.пр. № 668/2018 год. по описа на РП – Тетевен. Последното, поради изрично
изявление на ищеца по чл.343, ал.2, т.2 от НК, било прекратено с постановление
на наблюдаващия прокурор от 14.02.2019 год.
След настъпване на ПТП ищецът бил откаран по спешност
в УМБАЛ „Д.“ АД – гр. П., където постъпил за лечение в изключително тежко общо
състояние и напълно неконтактен. След проведено лечение на 08.06.2018 год. бил
изписан от лечебното заведение с указания за прием на медикаменти и наблюдение
от ОПЛ.
Твърди се, че и към момента, дълго време след
настъпване на ПТП, ищецът е на легло, като не може да се придвижва и обслужва
самостоятелно и изпитва силни болки в областта на получените травми. Чувства
постоянна слабост и обърканост, уморява се от най-елементарни физически усилия,
все още не може да осъзнае случилото се, чувства непрекъсната тревожност,
събужда се през нощта и не може да заспи, сънува кошмари. Получените
травматични увреждания са влошили драстично качеството му на живот.
Твърди се, че вследствие на получените травми ищецът е
изпитвал силни по интензитет физически болки и страдания, неудобства и
затруднение в ежедневието си. Не може сам да полага необходимите грижи за себе
си и се нуждае от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за
осъществяването на обичайните си ежедневни дейности, поради което се чувства
непълноценен и безполезен.
Сочи се, за товарния автомобил марка „Скания“, модел
„124Л“, с ДК № В 9916 КР, управляван при ПТП от деликвента А.Т.А., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/23/117002201667, валидна от 14.08.2017 год. до
13.08.2018 год., т.е. към датата на ПТП, 10.05.2018 год.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „О.” АД – вх. № 99-3431/13.07.2018 год.,
като при ответника била образувана преписка по щета № 0411-090-0007-2018.
Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на
събитието и последиците от същото, с писмо изх. № ЦУ 16-839/17.10.2018 год.
ответникът отказал плащане на обезщетение, което обуславя интереса от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни
и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора не се оспорва твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарния автомобил с ДК № В 9916 КР, със застрахователна
полица № BG/23/117002201667, валидна към датата на ПТП, 10.05.2018 год. Оспорва
се механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на
ПТП. Сочи се, че в случая не е налице влязла в сила присъда на наказателния
съд, която по силата на чл.300 от ГПК да е задължителна за гражданския съд
относно вината на дееца и противоправността на деянието му, а представеният с
и.м. констативен протокол за ПТП не може да се ползва с доказателствена сила
относно механизма на ПТП – протоколът е официален свидетелстващ документ, но на
основание чл.179, ал.1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само
за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице.
С отговора е направено възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия –
управлявал лекия автомобил „Опел“ без да постави предпазен колан, нарушавайки
разпоредбата на чл.137в, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че поради горното тялото на
ищеца се е движило свободно в купето на
автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различни твърди повърхности,
вследствие на което са му били причинени сочените телесни увреждания.
С отговора се оспорва наличието на изброените в
исковата молба неблагоприятни последици, болки и страдания, търпени от
пострадалия, техният вид, характер и продължителност.
Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихви,
както и началният момент, от който същите се претендират.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените
с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/10.05.2018 год. на ОД
на МВР – Ловеч и протокол от същата дата за оглед на местопроизшествие, в същите е отразено настъпило ПТП на 10.05.2018 год. около 09.45 часа на път ПП
I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Б., Л.област, с участници –
МПС № 1 – товарен автомобил марка
„Скания“, модел „124Л“, с ДК № В 9916 КР, с водач А.Т.А. с ЕГН ********** и МПС
№ 2 – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с ДК № СО 6424 ХА, с водач Г.Н.К. с ЕГН **********. Отразено е,
че ПТП е настъпило след като т.а. „Скания“
при движение с несъобразена скорост, мокра пътна настилка и в зоната на остра
дясна крива навлиза в лентата за насрещно движение и удря л.а. „Опел“, както и
че на водача на последния – ищеца К., са причинени мозъчно-черепна травма и
наранявания в гръдната област.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 123/2018 год. по описа на РУ – Тетевен, пр.пр. № 668/2018 год. по описа на РП –Тетевен. Същото е водено против А.Т.А. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че при описаната по-горе фактическа обстановка и вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Г.Н.К., както следва : 1. изпадане в пълно безсъзнателно състояние, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2. счупване на ребрата вляво, съставляващо затруднение на движенията на снагата за срок около 2-3 месеца; 3. счупване на лява лопатка и счупване на лумбални прешлени – 3, 4 и 5-ти и страничните израстъци, съставляващо затруднение движенията на лява раменна област и затруднение движенията на снагата за около 7-8 месеца; 4. травма на бял дроб с данни за левостраненен хемопневмоторакс, налагащ направена торакоцентеза и трахиотомиа, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота; 5. многофрагментно счупване на лицеви кости, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По горното досъдебно производство ищецът чрез пълномощника си адв. Ж. от САК писмено е заявил, че не желае А.Т.А. да бъде съден по реда на НК за извършеното от него деяние по чл.343, ал.1, б.„б“, предл. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК и чл.343, ал.2, т.2 от НК наказателното производство е било прекратено с постановление на от 14.02.2019 год. на РП – Тетевен.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 10.05.2018 год. по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 4, в зоната на километър 10+900, в землището на с. Б., Л.област, при дневна светлина, нормална видимост, със скорост около 70 километра в час, в посока гр. С. – гр. В. се е движил товарен автомобил „Скания 124 Л” с регистрационен номер В 99 16 КР, управляван от А.Т.А.. Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством бяла непрекъсната линия „М1”. Повърхностното покритие на платното за движение е било асфалтово, мокро. За посоката на движение на товарния автомобил в действие са били пътен „В26” - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” с надпис на него „50”. Придвижвайки се по гореописания начин, товарният автомобил е навлязъл в дясна за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 146 метра, с положителен, стабилизиращ наклон. Максималната критична скорост с която товарният автомобил е могъл да преодолее кривата в конкретните пътни условия, без водачът да изгуби контрол над управлението, е била 65 км/ч. Предвид превишената и несъобразена с пътните условия скорост на движение автомобилът е навлязъл в дясното си крайпътно пространство, след което отново е върнат в зоната на платното за движение, но вече водачът е изгубил контрол над управлението и същият се е насочил косо на платното за движение, преминал е през дясната си пътна лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където към този момент, правомерно в дясната си пътна лента, в посока гр. В. – гр. С., се е движил със скорост около 50 км/ч лек автомобил „Опел Астра” с регистрационен номер СО 64 24 ХА, с водач Г.Н.К.. Настъпил е удар между челната част на лекия автомобил и предната странична дясна част на товарния автомобил. От удара кинетичната енергия на лекия автомобил е преобразувана изцяло за еластични и пластични деформации и в същото време е избутан от товарния автомобил на около 5 метра в посока назад, по отношение първоначалната му посока на движение.
С оглед отговорите по предходните задачи експертиза дава категорично заключение, че от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил „Скания” А.Т.А., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и терена на платното за движение, вследствие на което е изгубил контрол над управляваното от него МПС.
От същото заключение, както и от заключенията по назначените две съдебно-медицински експертизи /изготвени от съдебен медик и офталмолог/, се установяват следните травматични увреждания, причинени на ищеца в резултат на ПТП : политравма, изразяваща се в счупване на костите на лицевия череп – многофрагментни фрактури на носните кости с дислокация на фрагментите на лявата ябълчна кост, на горната челюст вляво; деформация и компресия на лявата очна ябълка; гръдна травма – счупване на ребрата вляво от второ до дванадесето, хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в гръдната кухина/ вляво, контузия на белия дроб вляво, подкожен емфизем вляво; счупване на лявата лопатка, счупване на напречните израстъци вляво на трети, четвърти и пети поясни прешлени; увреждане на лявото око, при което липсва зрение, т.е. постоянна слепота с лявото око; вледствие на лицевата травма е налице обезобразяване, което е със засягане на сетивен орган.
СМЕ констатира, че в резултат на тежката лицева травма и засягането на носа са налице данни за загуба на обонянието и вкуса, поради което за изясняване на горното е препоръчано на пострадалия да направи изследване на обонянието /олфактометрия/ в специализирано лечебно заведение, след което резултатът да бъде обсъден допълнително.
От горното заключение е видно, че непосредствено след ПТП пострадалият е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛ „Д.“ – П. в изключително тежко общо състояние, напълно неконтактен, с множество охлузвания по лицето, шията и лява мишница. Приложено е оперативно лечение, като са извършени серия от интервенции –
- на 10.05.2018 год. е извършена торакоцентеза вляво и е наложен дренаж. Евакуиран е въздух и 500 мл кръв;
- на 11.05.2018 год. е извършена фибробронхоскопия и бронхоаспирация, при което са аспирирани кръвенисти секрети;
- на 20.05.2018 год. е извършена фибробронхоскопия и бронхоаспирация;
- на 21.05.2018 год. е извършена фибробронхоскопия и бронхоаспирация;
- на 04.06.2018 год. е извършена фибробронхоскопия и бронхоаспирация.
Приложена е и медикаментозна терапия, като след подобряване на състоянието ищецът е изписан на 08.06.2018 год. след продължителност на болничното лечение от 10.05.2018 год. до 08.06.2018 год. Последвал е възстановителен период в рамките на около 2-3 месеца.
От приложения по делото резултат от проведено МРТ изследване на шиен гръбнак от дата 04.06.2019 год. е видно заключение за напреднала дегенеративна ставна и дискова болест в цервикалния отдел на гръбнака, най-изразено в сегмента С4-5 с МРТ данни за миелопатия на това ниво.
От приложената по делото епикриза, издадена на базата на история на заболяването с № 14227 от болница „С.“ – С., е отразено, че Г.Н.К. е бил на лечение от 17.06. до 25.06.2019 год. в Клиниката по неврохирургия на болницата при което му е извършена корпоректомия на С4 прешлен, ексцизия на СЗ-4 и С4-5 дискове, спинална и коренчева декомпресия, стабилизация с титаниева плака и меш. Интраоперативно е установено наличие на масивни предни ръбцови остеофити, вкалцяване на СЗ-4 и С4-5 междупрешленни дискове компресия на дура и коренчета.
От проведения на 23.12.2019 год. личен преглед на ищеца в.л. Т. констатира, че е налице хлътване на лявата лицева половина в областта на скулата; лявата очна ябълка е атонична с намалени размери и дълбоко разположена в орбитата с белезникава плака върху ириса и към вътрешния край. Липсва зрение на окото. В областта на яремната изрезка в долната трета на шията има ръбец от трахеостомия.
Ищецът съобщава за затруднено преглъщане на храна и течности, съпроводено със спазми в долната трета на шията, липса на обоняние и на вкусови усещания. Усеща болезненост в областта на гръдния кош при движение и дишане, засилващи се при промяна на времето и физическо натоварване, както и изтръпване и болезненост на горните крайници до върха на пръстите и болезнени движения в поясната област.
В.л. сочи, че гръдната травма на пострадалия е заздравяла с образуването на плеврални сраствания, които доживот ще му причиняват болки при промяна на времето, физическо натоварване и дишане. В резултат на травмата са настъпили постоянни последици за здравето на пострадалия, които няма да бъдат възстановени.
От заключението по назначената втора СМЕ, изготвена от офталмолог, се установява, че уврежданията на очната ябълка на ищеца са в причинно-следствена връзка с последващата загуба на зрение на лявото око. От представената епикриза от УМБАЛ „Г.“ е видно, че интервенцията на клепачите е била блефарорафия (шев на клепачите), която е процедура на избор при разкъсни наранявания на клепачите. От настоящото състояние на лявото око и описанията в епикризата може да се направи заключението, че се е касаело за травма на лявата очна ябълка с нарушаване целостта на склерата, тоест пенетрираща травма на очната ябълка. В подобни случаи винаги се препоръчва хирургична обработка със зашиване за адаптация на склерата, така че зашиването на склерата е било необходима и неотменна хирургична процедура. В епикризата е упомената и допълнителна процедура за отстраняване конците на блефарорафията. Проведена е била локална антибиотична терапия по време на хоспитализацията и по-късно амбулаторно; била е приложена системна терапия с антибиотици и кортикостероиди, имаща отношение към общите проблеми, която е била адекватна и за очния статус (предпазване от вторична инфекция или тежко възпаление).
Що се отнася до възможността зрението да е било спасено, в.л. М. сочи, че от компютърната томография, направена по време на хоспитализацията, има данни за компресия и деформация на лявата очна ябълка с вътреочен кръвоизлив, което е било показателно, наред с другите прояви като перфоративната рана на склерата, за много тежка очна травма със загуба на вътреочно съдържимо. Този тип травми по начало са с лоша прогноза за зрението. Теоретично погледнато, състоянието на прогресивна дегенерация на очната ябълка или фтиза би могло да бъде предотвратено със запазване на известни зрителни функции (при функциониращи ретина и очен нерв) чрез извършването в най-скоро време след травмата на по-сложна интервенция – адаптация на разкъсванията и парс плана витректомия тотална иридектомия, ленсектомия и изпълване на цялото око със силиконова масло за постоянно. Проблеми за извършването на подобна интервенция в разглеждания случай биха били достъпа до високоспециализиран очен хирург и апаратура, необходимостта от няколко часа хирургично време за очна хирургия, което би могло да е фатално, ако се налагат спешни животоспасяващи интервенции, наличието на вътреочен кръвоизлив, което би затруднило видимостта и би създало риск за допълнителни очни увреждания с невъзможност за завършване на операцията. От друга страна силиконовото масло, което се имплантира, е токсично за ретината и очния нерв и пациентът в крайна сметка пак би загубил зрение. С оглед на изложеното заключението на СМЕ, че в конкретната ситуация не е било вероятно зрението да бъде спасено.
СМЕ сочи, че към настоящия момент е налице пълна загуба на зрение на лявото око на ищеца, която е необратима. Окото се намира в състояние на фтиза, която представлява прогресивна и необратима атрофия на всички части на очната ябълка, несъвместима със зрителни функции. Няма практически възможности за възстановяване на зрението към настоящия момент и в обозримото бъдеще. По отношение на лявото око не се очаква възстановяване на зрението, не е изключено окото да продължи да дегенерира и да се развие хронично възпаление с болка, което може да наложи отстраняване на очната ябълка. Що се отнася до дясното око, може да се очаква нужда от хирургично лечение на възрастова катаракта в бъдеще. От друга страна, при ищеца съществува доживотен риск от автоимунно възпаление на двете очи – офталмия симпатика – хронично, двустранно, предполагаемо автоимунно възпаление на двете очи, което се асоциира с перфоративни очни наранявания и може да се развие до 82 години от първоначалната травма. Лечението е поддържащо противовъзпалително с кортикостероиди и имуносупресори. Въпреки лечението има описани случай на пълна двустранна слепота.
Видно от заключението на обсъдената горе КСМАТЕ в частта й по поставените от ответника с отговора на и.м. въпроси, в.л. сочат, че в приложената по делото медицинска документация няма подробно описание на травматичните увреждания по главата и тялото на пострадалия, когато е постъпил на лечение в лечебното заведение. Това не позволява само по морфологичен път да се отговори категорично на въпроса дали пострадалият е бил или не с поставен колан. От друга страна, в протокола за оглед на ПТП е отразено, че в автомобила, управляван от ищеца, е бил срязан левият предпазен колан и са задействани пиропатроните на гнездата за закопчаване на предните колани, което води до извода, че към момента на удара ищецът е бил с поставен предпазен колан.
КСМАТЕ е провела втори преглед на ищеца – на 16.01.2020 год., във връзка с новопредставен й документ за проведено изследване на обонянието и вкуса на пострадалия, като дава заключение, че е установена двустранна липса на обоняние и запазени вкусови усещания при К.. Причинената тежка лицева травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на лицевите кости, включително и носните, е довело до засягане на обонятелния анализатор в периферната му част, което определя и връзката между пътнотранспортното произшествие и констатираната липса на обоняние.
От показанията на свидетелката Е.И., живееща на семейни начала с ищеца, се установява, че за катастрофата разбрала от позвъняване от Пътна помощ на следващия ден, на 11.05.2018 год. – казали й, че Г. е в много тежко състояние и е откаран в плевенската болница. Когато отишла да го види, не бил контактен, не познавал никой, не познал и нея. Бил неподвижен и обезобразен. На двадесет и осмия ден го изписали от болницата, но в много тежко състояние, неподвижен. Следващите месеци свидетелката се грижела непрекъснато за него, тъй като ищецът седем месеца не можел изобщо да ходи – тя го къпела и бръснела; била принудена да остане в къщи. Ищецът претърпял няколко операции, едната от които била на шийните прешлени, но без никакъв ефект – продължава да изпитна силни болки, а обезболяващите вече не му помагат. Споделял, че поради силните болки „просто не иска да живее“; не бил уверен, не можел сам да излиза, вие му се свят.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът, с оглед становището на ответника, изразено в отговора на и.м., е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Скания“, модел „124Л“, с ДК № В 9916 КР, със застрахователна полица № BG/23/117002201667, сключена със ЗАД „О.” АД, валидна от 14.08.2017 год. до 13.08.2018 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Г.Н.К. – вх. № 99-3431/13.07.2018 год. по
описа на ЗАД „О.” АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета
№ 0411-090-0007, по която застрахователят с писмо изх. № ЦУ 993443/16.07.2018
год. изискал представяне на допълнителни документи, а с писмо изх. № ЦУ
16-839/17.10.2018 год. отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на Г.Н.К. – вх. № 99-3431/13.07.2018 год. по описа на ЗАД „О.”
АД, по която застрахователят след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от
събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен
начин, че единствената причина за настъпването на описаното с
и.м. ПТП са били субективните действия на водача на товарния автомобил „Скания“
А.Т.А., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия и терена на платното за движение, вследствие
на което е изгубил контрол над управляваното от него МПС.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания,
причинени при ПТП на ищеца – тежка черепномозъчна травма с контузия на мозъка,
съпроводено с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен комоционна
кома, многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост и горна лява челюст,
тежка гръдна травма – контузия на гърдите и десностранен излив на кръв и въздух
в гръдната кухина, фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво, фрактури на
страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5, многофрагментна
фрактура на лявата лопатка, контузия на корема с наличие на свободно подвижна
газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане на лявата очна
ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око, са в причинна
връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – А.Т.А.. Вината
на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен
начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените него физически болки и
страдания в хода на възстановителния процес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за товарения автомобил марка „Скания“, модел „124Л“, с ДК № В 9916 КР, управляван при ПТП от деликвента А.Т.А., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/117002201667, валидна от 14.08.2017 год. до 13.08.2018 год. – т.е. валидна към датата на ПТП – 10.05.2018 год.
Доказан по основание, предявеният
иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, неудобства и затруднения
в ежедневието на ищеца, понесени от него като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания.
Към момента на причиняване на
травмите ищецът е бил на 62 години, в работоспособна възраст, а с оглед
естеството на получените от него многобройни наранявания не е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания, а и такова няма да настъпи – видно
от категоричните заключение на двете изслушани СМЕ. Налице е пълна загуба на
зрение на лявото око на ищеца, която е необратима, а гръдната травма, заздравяла
с образуването на плеврални сраствания, доживот ще му причинява болки при
промяна на времето, физическо натоварване и дишане. Налице е и затруднено преглъщане на храна и течности, съпроводено
със спазми в долната трета на шията. Поради причинената му тежка лицева травма,
изразяваща се в многофрагментно счупване на лицевите кости, включително и
носните, е налице хлътване на лявата лицева половина в областта на скулата и лявата
очна ябълка е с намалени размери, т.е. налице е и обезобразяване в областта на
лицето.
На следващо място съдът отчита и че търпените от ищеца
физически болки и страдания са били с със значително по-голям интензитет от
обичайния за такъв вид увреждания. За период от по-малко от месец, от 10.05.2018
год. до 04.06.2018 год., ищецът се е подложил на пет оперативни интервенции,
които са били животоспасяващи, а на следващата година отново се е подложил на
оперативно лечение с оглед констатираната напреднала дегенеративна ставна и
дискова болест в цервикалния отдел на гръбнака.
Търпените от ищеца физически
болки и страдания са били съпроводени със значителни затруднения в бита –
същият изобщо не е могъл да се обслужва сам и е разчитал на помощта на близките
си, за което свидетелства и свидетелката Иванова, живееща на семейни начала с него
– продължителните болки, лишения и
неудобства довели до отчаяние ищеца, който заявявал, че „просто не иска да
живее“.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на Г.Н.К. увреждания налагат определяне на по-висок
от обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а
именно – обезщетение в размер на 120 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 350 000
лева. Върху сумата от 120 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва
да присъди и законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 14.10.2018 год. – деня, следващ изтичане
на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ.
Съдът намира, че в случая
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
не обхваща и констатираните в хода на производството от СМЕ и КСМАТЕ
допълнително установени двустранна липса на обоняние и запазени вкусови
усещания при ищеца. Същите не са описани нито в исковата, нито в уточняващата
молба на ищеца от 23.05.2019 год., в последната от които претенцията е за
обезщетяване на изчерпателно изброени в осем точки травматични увреждания и
болките и страданията, претърпени от тях. В случая процесуалният представител
на ищеца не е направил искане за изменение на иска, вкл. не е добавено ново
основание на предявения иск, поради което съдът е обвързан с произнасяне по
заявения с исковата и уточняващата молба от 23.05.2019 год. петитум. Доколкото
новоустановените в настоящото производство неимуществени вреди при ищеца
вследствие на загубата на обоняние и вкусови усещания не са предмет на
настоящото дело, същите могат да бъдат заявени с отделен иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
който със своето бездействие да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат – като е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Горното
не бе установено от ответника със сочени от него преки доказателства, а видно
от заключението по КСМАТЕ, доколкото в приложената по делото медицинска
документация няма подробно описание на травматичните увреждания по главата и
тялото на пострадалия, когато е постъпил на лечение в лечебното заведение, това
не позволява само по морфологичен път да се отговори категорично на въпроса
дали пострадалият е бил или не с поставен колан. Експертизата обаче сочи, че
техническото състояние на автомобила, който е управлявал ищеца при ПТП, налага
извода, че той е имал поставен предпазен колан към момента на катастрофата – констатирано
е срязване на левия преден колан и задействани пиропатрони на гнездата за
закопчаване на предните два колана.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 280/27.05.2019 год. ищецът е бил освободен от заплащане на
такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 4 800 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда
в размер на 800 лева – възнаграждения на в.л. по две СМЕ и КСМАТЕ.
В хода на производството по
делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от
представения в с.з. на 19.05.2020 год. договор за правна помощ от 14.01.2020
год., сключен между ищеца и адв. И.Н.Ж. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 3 930 лева /няма данни пълномощникът
да е регистрирано по ЗДДС лице/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 10 636 лева, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на
10 236 лева за процесуално представителство с начислен ДДС и внесен депозит от 400
лева за КСМАТЕ; внесеният от него депозит от 80 лева за призоваване на свидетел
не следва да бъде присъждан по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото определението за
допускане до разпит на свидетеля е отменено. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 6 989.37 лева, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „О.” АД, ЕИК . да заплати на Г.Н.К. ***,
с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 120 000
лева /сто и двадесет хиляди лв./,
съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания, неудобства и
затруднения в ежедневието вследствие нанесени му телесни увреждания – тежка
черепномозъчна травма с контузия на мозъка, съпроводено с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние до степен комоционна кома; многофрагментна фрактура на
лявата зигоматична кост и горна лява челюст; тежка гръдна травма – контузия на
гърдите и десностранен излив на кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от
2-ро до 12-то ребро в ляво; фрактури на страничните израстъци в ляво на
лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5; многофрагментна фрактура на лявата лопатка;
контузия на корема с наличие на свободно подвижна газова колекция в коремната
кухина и травматично увреждане на лявата очна ябълка с последваща тотална
загуба на зрение на лявото око, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
10.05.2018 год. около 09.45 часа на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище
на с. Б., Л.област, по вина на А.Т.А. с ЕГН ********** – водач на товарен
автомобил марка „Скания“, модел „124Л“, с ДК № В 9916 КР, със застрахователна
полица № BG/23/117002201667 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.08.2017 год. до 13.08.2018
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2018 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен размер от 350 000 лева /триста и петдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О.” АД,
ЕИК .да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 5 600 лева /пет хиляди и шестстотин
лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА ЗАД „О.” АД, ЕИК . да заплати на адв. И.Н.Ж. от САК, със служебен адрес ***, сумата от 3 930 лева /три хиляди деветстотин и тридесет лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Г.Н.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „О.”
АД, ЕИК сумата от 6 989.37 лева /шест
хиляди деветстотин осемдесет и девет лв. и тридесет и седем ст./, съставляваща направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :