О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
293
гр.
Велико Търново, 06.07.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО
ТЪРНОВО – шести състав, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря ………………..,
като разгледа докладваното от председателя частно адм. дело №413 по описа на
Административния съд за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.188
от ЗДДС във връзка с чл.60, ал.6 от АПК.
Жалбоподателят
„Старт – 3-2017“ ЕООД – Велико Търново, е обжалвал разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, инкорпорирано в заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-228-0377775/23.06.2023 година на началник отдел
“Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е допуснато
предварително изпълнение на тази заповед.
Поддържа
в жалбата си, че заповедта е немотивирана и противоречи на процесуалния закон.
Ответникът,
началникът на отдел „ОД“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в представено по делото
становище отрича основателността на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок от лице, адресат на заповедта, предварителното
изпълнение на която е допуснато спрямо настоящият жалбоподател.
По
същество е основателна.
С
разпореждането, което е част от заповедза налагане на ПАМ №ФК-228-0377775 от
23.06.2023 година, е допуснато предварително изпълнение на наложената мярка,
представляваща запечатване на обект – щанд за парфюми, находящ се в град Стара
Загора, ул.“***на основание чл.188 от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДДС „Принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал.
1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.“
Разпоредбата
на чл.60, ал.1 от АПК, към която чл.188, ал.1 от ЗДДС отпраща предвижда
следното :“ В административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В
последния случай административният орган изисква съответната гаранция.“.
Анализът
и, както и правилата на логическото тълкуване на тази норма води до извод, че
разпореждането следва да е издадено от компетентния орган, овластен/оправомощен
да издаде и административния акт, последиците на които това разпореждане
допуска да настъпят предварително преди стабилизирането на този акт.
От
представеният от страна на жалбоподателя препис на заповедта, инкорпорираща и
оспореното разпореждане е видно, че се претендира, че издателят му и настоящ
ответник – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, черпи
правомощието си за издаване на заповеди като процесната, вкл. и досежно процесуалното
правомощие с разпореждане да се допуска предварително изпълнение на заповеди
като процесната, от Заповед №ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на ИД на НАП.
В
ЗДДС не е посочено кой конкретен орган следва да издава заповедите по чл.186 от ЗДДС, като в разпоредбата на ал.3 е отбелязано единствено, че принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
От
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП следва, че ИД на НАП е орган по
приходите, който има обща компетентност да упражнява правомощието да издава
ЗНПАМ по чл.186 от ЗДДС на територията на цялата страна. От нормата на чл.186,
ал.3 на ЗДДС следва, че органът по приходите, вкл. и ИД на НАП, може да
натовари /да оправомощи/ длъжностни лица, които да издават заповеди като
процесната, като в рамките на това правомощие може да се съдържа и правомощието
за допускане на предварителна изпълняемост на заповедите за прилагане на ПАМ
чрез разпореждане.
В
случая обаче липсва сочената в ЗНПАМ Заповед №ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година.
Всъщност
съдът, с оглед бързината на производството /вж. чл.60, ал.6 от АПК/ и предвид обстоятелството, че жалбата
е депозирана директно, а не чрез издалия заповедта орган, с разпореждане по
хода от 5.07.2023 година изиска цялата преписка по издаването на заповед
№ФК-037777 от 23.06.2023 година, като в резултата на разпоредането, в съда са
постъпили единствено становище, пълномощно, незаверени преписи от решение на АС
– Кърджали и от решение на Районен съд – Кърджали, както и разпечатки за
търсене по АУАН на ЕИК на дружеството –жалбоподател.
В
тежест на ответника е да установи всички процесуални и материално правни
предпоставки за законосъобразност на оспореното разпореждане.
Липсата
на правомощие за издаване на оспореното разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-228-0377775/23.06.2023 година на началник отдел “Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП обуславя процесуалната му незаконосъобразност и налага
отмяната му.
Следва оспореното разпореждане
да се отмени.
Водим от тези
съображения, Административен съд – Велико Търново
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-228-0377775/23.06.2023
година на началник отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което
е допуснато предварително изпълнение на тази заповед.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: