Определение по дело №151/2019 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 20.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 20.09.2019г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 151, по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взема предвид:

 

      Гр.д 151/2019г. на ПлРС е образувано по искова молба от “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* против И.М.В., ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД. Съдът не е успял да връчи съдебните книжа на ответника по реда на чл. 43 ал. 1 от ГПК, след което е приложил процедурата по чл. 47 от ГПК – залепяне на уведомление на известния адрес на ответника и търсене на действащ трудов договор, за призоваване при работодател, какъвто обаче не е открит. Съдът е разпоредил на 26.02.2019г. да се изпрати писмо на АК Плевен за посочване на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника И.М.В. и като такъв е посочен адв. А.В.при възнаграждение в размер на 300.00лв. Поради невнасяне на депозита, производството по делото е прекратено, а по жалба на представителя на ищеца, по в.ч.гр.д. 317/2019г. на ПлОС, определението за прекратяване на делото е отменено, т.к. съобщението с указания за внасяне на депозита не е връчено на пълномощника на ищеца, а на адреса на управление на самия ищец.

След връщане на делото, съдът е изпратил вече на адреса на пълномощника на ищеца, указанията си за внасяне на 300лв. – депозит за особен представител на ответника, и е указал, че при неизпълнение, делото ще бъде прекратено. Съобщението за определения депозит е връчено на представителя на ищеца на 21.06.2019г., но депозит в едноседмичния срок от датата, на която е връчено разпореждането /28.06.2019г./, не е внесен по делото, такъв липсва представен и към датата на настоящето определение – 20.09.2019г. Следва да се отбележи, че знание за необходимостта от внасяне на депозит у представителя на ищеца, е имало и към момента на подаване на жалбата срещу определението за прекратяване на делото, по която е образувано в.ч.гр.д. 317/2019г. на ПлОС, но нито в първоинстанционното, нито в хода на въззивното производство, ищецът е внесъл определената сума за депозит за особен представител на ответника. За пълна изчерпателност, съдът е изпратил и съобщение за указанията за внасяне на сумата и на адреса, който пълномощника на ищеца е посочил в титулната част на исковата си молба. Съобщението не е връчено, а от справката от НБД се установява, че пълномощника е посочил за свой съдебен адрес – адреса на ответника, а връчване на този адрес не може, а и не следва, да се осъществява. При това положение – връчване на разпореждането с указанията на ищеца, на пълномощника му, опит за връчване и на ответника, знанието на пълномощника още на 11.04.2019г./датата на частната жалба/ за необходимостта от внасяне на депозит от 300лв. и представяне на вн.б. по делото, съдът намира, че е изчерпал всички начини за уведомяване на ищеца за изпълнение на задълженията му.

При така развилото се до този момент производство, съдът намира, че поради неизпълнение на дадените указания от страна на ищеца, следва да прекрати производството по делото и да върне исковата молба. В случая е налице призоваване по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на ответник, който не може да бъде намерен за връчване по друг ред на съдебни книжа – искова молба и приложения, и за да може да бъде разгледано делото, на този ответник следва да се назначи особен представител, а процесуалното бездействие на ищеца препятства тази възможност. Поради горното, производството следва да се прекрати.

Същевременно, съобразявайки обстоятелството, че предмет на делото е иск по чл. 415 от ГПК, и съобразно разясненията по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът следва да обезсили постановената в производството по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като в конкретния случай на прекратяване на производството поради оттегляне на иска, следва да се приложат по аналогия последиците на чл.415, ал.5 от ГПК. Липсват доказателства за направени разноски от страна на ответника, както в заповедното, така и в исковото производство, поради което такива не следва да се присъждат.

      Воден от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      На осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 151, по описа на ПлРС от 2019г., с ищец „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, и ответник И.М.В., ЕГН **********, по предявени искове с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, поради неотстраняване в срок на указани от съда нередовности, и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

      ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5919/4.12.2017г. по ч.гр.д. 9049/2017г. на ПлРС.

      Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба  в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: