№ 1538
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502825 по описа за 2022 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца К. М. К. чрез адв.
Г. В. и ответника в първоинстанционното производство ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД
чрез адв. С. М. срещу решение 261849 от 03.06.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО,
10 състав по гр.д. 3764/2021 г.
Ищецът обжалва решението в частта, в която е искът му за обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с ПТП от 16.09.2016 г. е отхвърлен от присъдените 15 000
лева до претендирани 50 000 лева. Твърди се, че обезщетението следва да обхване
променения начин на живот и хроничното заболяване с неблагоприятна перспектива.
Подаден е отговор от ответника чрез адв. М., в който се поддържа неоснователност на
жалбата.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част, като поддържа, че платеното
обезщетение от 1000 лева е достатъчно, за да обезщети вредите във връзка с ПТП. В
причинна връзка с инцидента са леки травми с кратък възстановителен период, а твърдените
заболявания са настъпили впоследствие без връзка с ПТП. Подаден е отговор от ищеца чрез
адв. В., в който се поддържа неоснователност на жалбата.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания
от страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
Ищецът-жалбоподател в съдебно заседание и в писмена защита поддържа изложеното
в жалбата и в отговора. Ответникът-жалбоподател и третото лице-помагач поддържат
изложеното във въззивната жалба на ответника.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
1
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между
твърдяния от жалбоподателя-ответник размер от 1000 лева, платени доброволно преди
завеждане на иска и твърдяния от жалбоподателя-ищец размер от 50 000 лева.
Установява се от първоначалната съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо
лице – неврохирург д-р Х. М., че в резултат на ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, контузия на главата и гърба,
мускулна болка на врата. Липсват представени медицински документи относно протичането
на възстановителния период, но според вещото лице очакваният развой е пълно
възстановяване в срок до 20-30 дни. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът е в
добро здравословно състояние. С проведени през 2020 г. и 2021 г. изследвания са
установени патологични промени на главния мозък и шийния отдел на гръбначния стълб,
които подлежат на уточняване, но те нямат връзка с получените при ПТП от 2016 г. травми.
В този смисъл са и поясненията в съдебното заседание: протрузията и промените в главния
мозък нямат травматичен произход и не са в причинна връзка с процесното произшествие.
Д-р М. е категоричен в заключението си, че липсва причинна връзка между пътния инцидент
и оплакванията на ищеца от изтръпване в долните крайници, появили се през 2020 г., както
и описаните патологични промени .
Повторната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург д-р П. С.
П., потвърждава констатациите на първоначалната, че в причинно-следствена връзка с
произшествието от 2016 г. ищецът е получил мозъчно сътресение и травма на шийния отдел
на гръбначния стълб, изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (контузия на шията). При тези
увреждания обичайно има изявен болеви симптом в рамките на 24-72 часа, главоболие и
болки в тилната област, ограничени и болезнени активни и пасивни движения в тилния
отдел. За леката форма на мозъчно сътресение лечението предвижда режим на легло за 1-3
дни, предпазване от силни външни дразнители и забрана за четене в рамките на няколко
дни, забрана за активни физически натоварвания за няколко месеца и без излагане на пряка
слънчева светлина през първата година. За контузията на шията лечението включва
мека шийна яка за период от 5-7 дни, медикаменти и физиотерапия при необходимост.
Възстановяването е в период от 3-5 седмици за мозъчното сътресение и 4-8 седмици
за шийната контузия. Описаните в проведените през 2020 г. и 2021 г. изследвания
дифузна аксионална травма на мозъка и протрузия на ниво C4-C5 не са в причинна връзка с
процесното произшествие.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен хематолог д-
р А. С.-Н. се установява, че няма причинна връзка между транспортния инцидент от 2016 г.
и диагностицираната през 2020 г. идиопатичната тромбоцитопения при ищеца. В съдебно
заседание вещото лице д-р А. Н. уточнява, че стресът е признат за важен рисков фактор
в патогенезата на автоимунните заболявания, каквото заболяване е
и идиопатичната тромбоцитопения, но четиригодишният период между произшествието и
възникване на заболяването е много дълъг период, за да се признае, че стресът именно от
ПТП е в основата на възникването му. Съобщените от по-ранен момент симптоми като
кървене от венците, силно главоболие, виене на свят, болки в ставите или мускулите и
повишена слабост нямат връзка с тромбоцитопенията - не са характерни за това заболяване.
Повторната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен хематолог д-р
Л. Г. - К. потвърждава констатациите на първоначалната относно липсата на причинна
връзка между ПТП и заболяването идиопатична тромбоцитопения, установено при ищеца.
Според вещото лице д-р Г. не може да се установи с категоричност или да се предполага
наличие на причинно-следствена връзка с произшествието от 2016 г. и възникналата при
ищеца тромбоцитопенията. В съдебно заседание д-р Г. посочва,
2
че идиопатичната тромбоцитопения е имунно заболяване, но не винаги е автоимунно.
Имунната форма на заболяването е по-широко разпространена от автоимунната и много
често се развива спонтанно, без никаква друга причина. Също така
често тромбоцитопенията съпътства различни вирусни заболявания и се проявява след тях
или съответно – след прием на медикаменти. Относно стреса вещото лице казва, че няма
научни доказателства, че това заболяване се причинява от стрес. Допълва още, че има
теории, че стресът е причинител на много заболявания, включително индиректно, но няма
конкретни научни доказателства, че е причина за възникване на тромбоцитопенията.
От показанията на свидетеля М. И. И., съпруга на ищеца, се установява, че след
произшествието пострадалият продължително време е бил объркан и неориентиран, носил е
шийна яка шест дни, изпитвал е силно главоболие три-четири пъти седмично, имал
смущения в съня дълго време, скованост във врата, трудна поносимост на слънчева
светлина, за които не си спомня колко време са продължили. Не се наложило да взима
отпуск по болест, тъй като можел да работи по телефона като управител и собственик на
фирма за почистване. Свидетелката описва подробно и другите страдания на ищеца, за
които той е провел десетки изследвания от 2020 година до момента на разпита – 06.10.2021
г. : петна по тялото, скованост на стойката, изтръпване на краката. Тези вреди вещите лица
по четирите изслушани заключения на СМЕ са категорични, че не са в причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие, поради което показанията в тази част са неотносими.
Травматичните увреждания, подлежащи на обезщетение, са мозъчно сътресение и
травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (контузия на
шията). Следва да се съобразят болничните изследвания в „Пирогов“ и „Св. Иван Рилски“ ,
приеманите първоначално обезболяващи, носената шийна яка шест дни, главоболие,
ограничени и болезнени активни и пасивни движения в тилния отдел в рамките на 4-8
седмици, смущения в съня и трудна поносимост към светлина 3-5 седмици. В обезщетението
се включва и промененият стереотип на живот поради забрана за активни физически
натоварвания за няколко месеца и за излагане на пряка слънчева светлина през първата
година след инцидента. Следва да се обезщети и обичайният при този род травматични
събития психологически дискомфорт. От значение са и конкретните икономически условия,
отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 16.09.2016 г., когато е настъпило произшествието. Възрастта на
пострадалия към същия момент – 41 години благоприятства психическото възстановяване.
От значение е, че според всички вещи лица ищецът е в добро здравословно състояние и
изцяло възстановен от травмите във връзка с ПТП. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Обезщетението се дължи със законната лихва от деня, определен от първата инстанция
– 03.04.2017 г., срещу който няма въззивни оплаквания.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. По делото не се
доказва връзката на инцидента с доказаното по делото заболяване на ищеца
идиопатична тромбоцитопения. Изслушани са две вещи лица-хематолози по този въпрос и
двете са категорични, че няма медицински данни стресът да отключи точно това заболяване,
независимо че стресът отключва всички тлеещи у човек заболявания. Потвърждаването или
изключването на връзка между ПТП и заболяването е затруднено поради изминалите четири
години от 2016 до констатирането на заболяването през 2020 г. Няма как само въз основа на
показанията на съпругата на ищеца да се приеме, че при ищеца са се появявали синини от
2017 г. и те се дължат на пътния инцидент предишната година. Тежестта за доказване на
причинната връзка между пътния инцидент и заболяването на кръвта е на ищеца и поради
недоказването й обезщетението не следва да включи това забоялване.
Не се доказва и изменението в походката и сковаността да са продължили до 2020 г. По
делото няма медицински документи за прегледи след деня на инцидента, няма данни за
проведена рехабилитация или физиотерапия, поради което за период на възстановяване от
3
травмите е посоченото от вещото лице д-р П., както беше обосновано по-горе. От друга
страна, вещите лица-неврохирурзи са категорични, че промените в главния мозък
и шийния отдел на гръбначния стълб, констатирани през 2020 и 2021 г. нямат травматичен
произход и нямат връзка с ПТП. В тази връзка следва да се съобрази заявеното от вещото
лице д-р М. в с.з., че няма човек около 40 години, който да няма дискова протрузия, тъй като
тя е част от общия дегенеративен процес, започващ след двайсетата година, което частично
опровергава изявлението във въззивната жалба, че преди ПТП ищецът бил в отлично здраве
и жизнеспособност. От показанията на съпругата и личното здравно досие на ищеца може
да се приеме, че рядко е посещавал личния си лекар и не е бил приеман в болница, но от
това не следва, че е бил в отлично здраве. Според свидетелката ищецът се е чувствал здрав и
четири години не е потърсил лекарска помощ във връзка с болките във врата и появяващи се
синини по краката, защото „човекът си е твърдоглав и не взема под внимание здравето си“.
Видно от документираното заболяване на тромбоцитите и промените в главния мозък
и шийния отдел на гръбначния стълб, констатирани през 2020 и 2021 г., ищецът не е бил в
отлично здраве, а просто не е потърсил лекарска помощ. Съдът уважава това негово
решение, но последиците от него няма как да бъдат обезщетени от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента.
Не са представени доказателства за психическо заболяване или отклонение, поради
което съдът приема, че става дума за обичайния в такъв род житейски събития стрес.
Показанията на съпругата на ищеца, независимо че са кредитирани от настоящия съд, които
са добросъвестно дадени и плод на лични възприятия, не са достатъчни, за да се приеме
твърдяното във въззивната жалба и в писмената защита сериозно развитие на
посттравматично стресово разстройство във връзка с пътния инцидент. Съдът кредитира
показанията на г-жа И., че от 2020 г. до октомври 2021 г. са посетили психиатър, психолог,
неврохирург, но поради изтеклия период от четири години между инцидента и посещаването
на лекарите няма как да се установи връзката между двете. Настоящият състав не подлага на
съмнение описаните от свидетелката интензивни притеснения във връзка с изследванията на
кръвта, проведени в различни хематологични клиники, но при становището на вещите лица
хематолози не може да приеме за доказана причинна връзка между ПТП и заболяването на
тромбоцитите. Безспорно животът на семейството на ищеца се е променил, но при липсата
на доказана причинна връзка няма как вредите от този променен начин на живот да се
възложат на застрахователя.
Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението: травматичните
увреждания са в областта на главата и шията и са предизвикали болки в шията, главоболие,
смущения в съня, непоносимост към светлина за месец и половина, като следва да се
съобрази и промененият стереотип на живот поради забрана за активни физически
натоварвания за няколко месеца и за излагане на пряка слънчева светлина през първата
година.
Основателни са оплакванията на ответника-жалбоподател, че неправилно е приетa
липса на доказано извънсъдебно плащане в размер на 1000 лева. В исковата молба е налице
признание, че застрахователното дружество е определило и заплатило 1600 лева за
неимуществени вреди на ищеца и на сина му, също пострадал при инцидента. Към отговора
на исковата молба е представено решение от 06.04.2017 г. на застрахователна експертна
комисия към ЗАД „Алианц България“ АД, с което на К. М. К. е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева. При тези доказателства следва да се приеме, че
ответникът е заплатил преди завеждане на делото 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
в която на ищеца е присъдено обезщетение над 14 000 (четиринадесет хиляди) лева до
15 000 (петнадесет хиляди) лева със законната лихва от деня, определен от първата
инстанция – 03.04.2017 г. и потвърдено в останалата част.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ЗАД „Алианц България“ АД
относно правото да претендира част от изплатеното обезщетение от третото лице – помагач.
4
Правото на ответника произтича от закона и няма нужда съдът да го посочва в мотивите си,
за да се ползва от обвързващата им сила. Наред с това, при анализа на справката на
Гаранционния фонд, представена с отговора на исковата молба и представените в първо с.з.
от представителя на „Лев инс“ АД застрахователна полица BG/22/116000728832 и пет броя
сметки на „Лев инс“ АД не се установява към деня на инцидента да е имало валидно
сключена застраховка, както с ответника, така и с третото лице-помагач.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на ищеца се дължат 1736
лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 1860 лева (1860х14000/15000). На
ответника следва да се присъдят допълнително 78 лева до дължимите 2818 лева
(2740х36000/35000).
За въззивната инстанция предвид уважената и отхвърлената част от жалбите на ищеца-
жалбоподател се дължат 2146 лева (2300х14000/15000), а на ответника-жалбоподател – 2445
лева (3396х36000/50000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261849 от 03.06.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 10
състав по гр.д. 3764/2021 г. в частта, в която "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД е осъдено да
заплати на К. М. К. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 16.09.2016 г.
над 14 000 до 15 000 лева със законната лихва от 03.04.2017 г. до плащането, както и в
частта, в която "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД е осъдено да заплати на К. М. К. разноски за
разликата от 1736 лева до 1860 лева и вместо него
ОТХВЪРЛЯ иска на К. М. К. ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* за заплащане на 1000 (хиляда) лева
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 16.09.2016 г. със законната лихва
от 03.04.2017 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* да заплати на К. М. К. ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
2146 лева.
ОСЪЖДА К. М. К. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да плати на
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на 78
лева и за въззивната инстанция в размер на 2445 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗК „Лев инс“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5