Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.04. 2021 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На тридесет и първи март 2021
година
в открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
гр.дело № 201, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл. 135
от ЗЗД, от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу С.Б.С. *** и С.С.Б., двамата баща и
син.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на
„Джунгул“ ЕООД, гр. Попово, представлявано от С.Б.С., а самият управител на
дружеството е солидарен длъжник – поръчител
по договор за кредит от 25.09. 2017 г. и
договор за поръчителство към него от същата дата. Дружеството е обявено в
несъстоятелност. ПРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист само
срещу поръчителя С.Б.С. по ч. гр. дело № 983/ 2019 г. С.Б.С. е осъден да
заплати на банката, в качеството му на поръчител, сумата от 44 369,70
лева.
Ищецът е образувал изпълнително дело № 20203520400032, по
описа на ДСИ при ПРС. Към датата на настоящата искова молба вземанията на
банката не са погасени. Преди обявяване в несъстоятелност на дружеството и
преди изпадането в просрочие на кредита, след издаване на изпълнителния лист на
05.12. 2019 г., длъжникът С.Б.С. е извършил разпоредителна сделка с
неипотекирани в полза на банката свои недвижими имоти, с цел да увреди
кредитора и да избегне принудително изпълнение спрямо свое имущество.
От изложеното се установява, че за „Банка ДСК“ ЕАД е
налице правен интерес от воденето на иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като банката е
кредитор на длъжника С.Б.С. за парично вземане, произтичащо от сключен договор
за кредит и договор за поръчителство към него.
Ако искът бъде уважен, прехвърленото имущество няма да може да послужи
за удовлетворяване вземанията на банката.
Процесните недвижими имоти са прехвърлени в собственост
на сина на продавача, на 16.04. 2019 г., т.е. по времето когато поръчителят и
длъжникът по договора за банков кредит са спрели да обслужват задължението си
към банката – 10.03. 2019 г. От тази разпоредителна сделка е видно, че
целенасочено длъжникът и ответник по настоящия иск С.Б.С. се е разпоредил
възмездно със свое собствено имущество в полза на своя син, именно с цел да
увреди кредитора си – „Банка ДСК“ ЕАД. Всички договорители по нотариалния акт
са свързани лица – роднини, поради което е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 136, ал. 2 от ЗЗД, т.е. знанието за увреждане на кредитора
се предполага. Сключената сделка е привидна и цели увреждане на кредитора, като
е извършена със знанието на всички страни по нея.
Предвид на това и на основание чл. 135 от ЗЗД, ищецът
моли, съдът да постанови решение, по силата на което да бъде обявен за
недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор на С.Б.С.,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по нот.акт №154, том 3, от 16.04. 2019г. на АВ, с всички
законни последици от това, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски за
държавни такси и адвокатски хонорар. След оставяне на исковата молба без
движение от РС–Попово е внесена допълнителна искова молба и срещу купувача по
сделката С. С.Б. ***. В съд. зас. искът беше поддържан от ю.к. К.Н.
Препис от исковата молба не можа да се връчи на
ответниците, които не бяха открити на техните постоянни и настоящи адреси. Бяха
призовани по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на обявление. Назначен им
беше особен представител – адвокат Светослава Т.. В дадения й срок тя подаде
отговор на исковата молба от името на двамата. В него се оспорва твърдението,
че плащанията по договора за кредит на дружеството „Джунгул“ ООД са спрели към
момента на изповядване на сделката. Това
било станало едва на 10.10. 2019 г. Счита, че искът е неоснователен и моли да
бъде отхвърлен, като се присъдят и направените по делото разноски.
При така описаните обстоятелства и като съобрази
доводите на страните, съдът приема следното:
Между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, представляван
от регионалния си мениджър в гр. Търговище и „Джунгул“ ЕООД гр. Попово,
представлявано от С.Б.С., на 25.09. 2017 г., е сключен договор за кредит, по
силата на който ответникът е получил сумата от 46 000 лв., като срокът на
кредита е за 12 месеца, като той е можело да бъде удължаван с анекси.
Договорено е, че като обезпечение по кредита, като поръчител ще встъпи
управителят на дружеството – ответникът С.. Договорът за поръчителство е
сключен в същия ден, като ответникът в лично качество се задължава спрямо ищеца
за изпълнението на задълженията на „Джунгул“ ЕООД по договора за кредит в
размер на 46 000 лв.
Изпълнението е било на месечни вноски, с погасителен
план, като сумите е следвало да се удържат служебно от разплащателната сметка
на длъжника. Видно от извлечението от сметките на длъжника, представено от
банката, срокът на договора е удължен до 25.09. 2021 г., когато е крайната дата
на падежа. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем изцяло на 31.10. 2019 г.
Броят на непогасените вноски към датата на настъпване на цялостната изискуемост
е бил 8, считано от 10.03. 2019 г. Общият размер на непогасената сума е
възлизал на 14 792,03 лв. Дължимата
главница е била общо в размер на 39 611,10 лв. Възнаградителната лихва е
била 2282,11 лв. за периода на просрочените вноски.
На 03.12. 2019 г., на ищеца е издаден изпълнителен
лист, по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 983/ 2019 г. на РС –
Попово. С него ответникът С.С., в качеството му на поръчител, е осъден да заплати сумата в размер на 44 369,70 лв. –
задължение по договора за кредит, установено към 06.11. 2019 г., както и
1037,37 лв. разноски по делото и 150 лв. ю.к. възнаграждение. На 21.02. 2020 г.
е образувано и изпълнително дело.
На 16.04. 2019 г. ответникът С.Б.С., с нот. акт №
32, том втори, дело 139/ 2019 г. на нотариус
Полина Димитрова от гр. Попово, продава
на С.С.Б., чрез пълномощника му адвокат Биляна Костадинова, собствения
си недвижим имот, който представлява: 593/810 ид.части от с идентификатор
57649.503.700, целият с площ от 857 кв.м., ниско застрояване в урбанизирана
територия, заедно и в реален вид със застроените в него сгради: 1. Идентификатор
57649.503.700.2 от 7 кв.м.; 2.
Идентификатор 57649.503.700.3 от 24 кв.м.; 3 Идентификатор
57649.503.700.5 от 101 кв.м застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор
57649.503.700.6 от 71 кв.м.; 5. Идентификатор 57649.503.700.7 с площ от 11
кв.м. Продажната цена е 56 000 лв. Данъчната оценка е 61 189,30 лв.
Първият ответник С.С. е баща на втория – С.Б..
Тези факти се установяват изцяло от представените
писмени доказателства. Съдът приема за достоверни извлеченията от банковите
сметки на ищеца, установяващи кога са спрели плащанията по договора. Тези
доказателства не са опровергани или оспорени от твърдения на ответниците или
други писмени доказателства.
При така
описаните факти, съдът прави следните правни изводи: искът е установен в своето
основание и следва да бъде уважен.
Според чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за
обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Налице е първото условие за уважаване на иска и то е
ищецът да притежава качеството на кредитор спрямо ответника, който е прехвърлил
имуществото си. Това действително е така. Ответникът се е задължил като
поръчител по задължението на собственото си еднолично дружество с ограничена
отговорност. Той отговаря като физическо лице, наред с това дружество. Т.е.
поръчителят е задължено лице. В този смисъл ТР № 2/ 2019 г. на ОСГТК, по т.д. №
2/ 2017 г.
За да установи качеството на кредитор, ищецът следва да установи само договорните отношения
с ответника, без да е необходимо да доказва дали длъжникът е неизправна страна
по договора. Достатъчно е да се установят само тези две качества – кредитор и
длъжник. Такава е трайната съдебна практика на ВКС, която е в следния смисъл:
„лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е
прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно
или изискуемо, да е установено с влязло в сила решение. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че
съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска
факти /с изключение на хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила
решение/. Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Предпоставките,
обуславящи успешното провеждане на иска са: 1. Наличие на съществуващи спрямо
длъжника права, 2. Извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването
им - увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника, 3. Увреждащото действие е съзнавано от длъжника и
третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда.“ Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова
Решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., ГК и
много други, налични в информационния масив на програма „Апис“ и на сайта на
ВКС.
С
оглед на това, неоснователни са възраженията, че имотът бил прехвърлен преди
снабдяване на ищеца с изпълнителен лист за вземането. Тук е от значение
моментът на възникване на качеството на кредитор и длъжник, а това е датата на
подписване на договора на 25.09. 2017 г. Т.е. към момента на сделката,
осъществена през пролетта на 2019 г., страните са имали качествата на кредитор
и длъжник.
Касае
се до недвижим имот с много сгради в него, с различно предназначение, чиято
данъчна оценка говори за значителна стойност, от която кредиторът може да се
удовлетвори. Прехвърлянето на имота значително затруднява това и го прави почти
невъзможно.
На
следващо място ищецът следва да установи, че третото лице, с което длъжникът е
договарял, също следва да е знаело, че с тези действия се увреждат интересите
на кредитора. Предвид установената родствена връзка между договарящите, в
качеството им на баща и син, т.е. роднини по права линия от първа степен,
знанието се предполага до доказване на противното. Тази законова презумпция не
е опровергана от събраните по делото доказателства.
|
|
|
|
|
С оглед на това, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска и извършеното разпореждане следва да се обяви за
недействително по отношение на ищеца.
По
разноските. В това производство право на разноски има ищецът. Ответникът следва
да бъде осъден да ги заплати. По отношение възражението на особения
представител за размера на разноските. Съдът е определил дължимия размер на
основание цената на иска, като на базата на минималния размер по Наредба № 4 за
МРАВ и на основание чл. 47, ал. 6, изр.последно от ГПК, е намалил този размер
наполовина. Съдът и към настоящия момент преценява, че делото не представлява
фактическа или правна сложност. По приложението на чл. 135 от ЗЗД има много
съдебна практика и тя е установена от години, като конкретният казус не се
отличава с каквато и да било специфика. Отделно от това, свършената от адвоката
работа по същество е много малко, в сравнение с изложените доводи за размера на
възнаграждението. Затова съдът не намира основание за промяна в този размер.
Направените
от ищеца разноски са следните: 1774,79 лв. и 612 лв. за държавна такса.
Всъщност дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 612 лв., според цената
на иска. Внесената в повече държавна такса подлежи на връщане от РС–Попово. За
назначаване на особен представител внесената сума е в размер на 1213 лв. и тя
следва да се заплати. За ю.к. възнаграждение съдът определя сумата от 150 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София,
ЕИК *********, адрес гр. София, ул.“Московска“ № 19, представлявана по делото
от ю.к. К.Н. ***, извършената прехвърлителна сделка, с нот. акт №
32, том втори, дело 139/ 2019 г. на нотариус
Полина Димитрова от гр. Попово по силата на
която С.Б.С. ***, ЕГН **********,***,
с особен представител адв. Ст. Т., продава на С.С.Б. от с.гр., същия адрес, ЕГН
**********, представляван от адв. Св. Т., собствения си недвижим имот, който
представлява: 593/810 ид.части от с идентификатор 57649.503.700, целият с площ
от 857 кв.м., ниско застрояване в урбанизирана територия, заедно и в реален вид
със застроените в него сгради: 1.
Идентификатор 57649.503.700.2 от 7 кв.м.; 2.
Идентификатор 57649.503.700.3 от 24 кв.м.; 3 Идентификатор
57649.503.700.5 от 101 кв.м застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор
57649.503.700.6 от 71 кв.м.; 5. Идентификатор 57649.503.700.7 с площ от 11
кв.м., за сумата от 56 000 лв., на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.С.
***, ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, адрес гр. София,
ул.“Московска“ № 19, представлявана по делото от ю.к. К.Н. ***, направените по
делото разноски в следния размер: сумата от 612 лв. за държавна такса, сумата
от 1213 лв. за възнаграждение за особен представител, сумата от 150 лв. ю.к.
възнаграждение.
Надвнесената сума за д.т. подлежи
на възстановяване от РС – Попово.
Решението може да се обжалва, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд –
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: