Р Е Ш
Е Н И Е
№ 475/17.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Димитрана Димитрова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №430/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в
от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №132 от 10.05.2023г.,
постановено по АНД №20231630200410/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-2300028 от 15.03.2023г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на Г.Д.К. *** на основание чл.416,
ал.5 във вр. с 413, ал.2, пр.2 от Кодекс на труда (КТ) е наложена глоба в
размер 1000 (хиляда) лева, като е присъдил в полза на административнонаказаващият
орган разноски по делото в размер на сто лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Я., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с
което бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата,
касатора не се, като в постъпила молба-становище поддържа жалбата си.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-2300028/24.02.2022г. нарушение на разпоредбата на
чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)
във вр. с чл.384, т.2 от Правилника за безопасността на труд при взривни
работи. В мотивите на съдебното решение е посочено, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.415в от КТ. Районният съд е приел, че при налагане на глобата е
съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и размера е законосъобразно определен.
Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна при следните доводи:
Основателен е довода на касатора,
че след като Правилника за безопасността на труд при взривни работи не е
надлежно публикуван в Държавен вестник той не поражда правно действие,
респективно неправилно районният съд е приел, че законосъобразно е наложена
глоба на касатора. Съгласно чл.7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), правилникът е нормативен акт, който се
издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и
местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Чл.37 от ЗНА предвижда, че Законите, постановленията на
Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на
други ведомства се обнародват в държавен вестник. Правилника за безопасността
на труда при взривните работи се издава от министъра на труда и социалната
политика, защото това му задължение е закрепено в чл.276, ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.276, ал.6 от КТ е предвидено, че
заповедите за утвърждаване на правилата по ал.2 и 3 се обнародват в
"Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е
утвърдил. В случая само заповедта за утвърждаване е обнародвана в Държавен
вестник - обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.1997г. и то в неофициален раздел. Разпоредбата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България сочи, че всички нормативни актове се
публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях
е определен друг срок. В случая обаче е обнародвана самата заповед, което не е
равнозначно на обнародване и на правилника, тоест той не поражда правно действие, респективно
незаконосъобразно е прието, че касатора е извършил нарушение на правна норма,
която не е действаща.
Безспорно е, че правилникът, с
който се създават норми за осигуряване на безопасността на труда при взривните
работи е нормативен акт по смисъла на чл. 1а във вр. с чл. 7, ал.1 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/, който съдържа общи правила за поведение, прилагани
към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се
издава или приема от компетентен държавен орган. Същите изисквания за
нормативен акт се предвиждат и от чл. 75, ал.1 от АПК. По силата на чл. 5, ал.5
от Конституцията на РБ всички нормативни актове задължително се публикуват,
като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като
нормативни факти. С чл. 37, ал.1 от ЗНА е предвидено обнародването на законите,
постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на
ръководителите на други ведомства да се извършва в ДВ. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от АПК, която създава изискване за обнародване на
нормативните административни актове в ДВ, освен тези на общинските съвети. За
да породи правно действие правилникът следва да бъде обнародван в ДВ. Поради
това при липсата на обнародването му по надлежния ред следва, че той не е част
от действащото позитивно право, тъй като в ДВ е публикувана единствено
заповедта на министъра на труда и социалните грижи, с която той е утвърден,
съгласно чл. 276, ал.6 от КТ, както бе посочено и по – горе. Необнародването в
ДВ представлява липса на елемент от фактическия състав по издаването на
нормативния акт. Обнародването само на Заповедта за утвърждаване не е
публикация по смисъла на чл. 5, ал.5 от Конституцията. Публикуването на същия
правилник в други медии също не е обнародване по смисъла на чл. 5, ал.5 от КРБ.
Като потвърждение на последното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от ЗНА, според който обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста
на заверения препис от нормативния акт. Видно е, че публикуването само на
заповедта, с която е утвърден правилника не изпълнява това изискване, тъй като
в нея не се съдържа текста на нормативния акт. Установява се, че фактическият
състав по издаването на този правилник не е завършен, т.е. той не съществува в
правния мир като нормативен акт. Преди обнародването му в ДВ той не може да
породи правни последици, следователно неговото неизпълнение не води до
осъществяване състав на административно нарушение. В конкретния случай липсва
нормативноустановено задължително предписание, което трябва да бъде изпълнено
от наказаното лице и за чието неизпълнение може да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Процедурата по издаването му е
нарушена, съответно не е приключила, той не е влязъл в сила и по този начин
няма как да създаде правила за поведение, които да са задължителни за
изпълнение и с които да се съобразяват правните субекти.
Като не е съобразил това
обстоятелство, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият
съдебен състав, като счита касационната жалба за основателна и като намира, че
в случая не са били основания за налагане на обжалваната глоба, намира
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. С оглед заявеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за
двете съдебни инстанции съобразно представен списък на разноските.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №132 от
10.05.2023г., постановено по АНД №20231630200410/2023г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №12-2300028 от 15.03.2023г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на Г.Д.К. *** на
основание чл.416, ал.5 във вр. с 413, ал.2, пр.2 от Кодекс на труда (КТ) е
наложена глоба в размер 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА .“Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С*** да заплати на Г.Д.К. ***,
ЕГН * разноски по съдебното производство в размер на
480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: