№ 253
гр. Варна, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900649 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Ю. М. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от С.С.П. и К.Д.К.,
редовно призован, представлява се от адв. Д. Н., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответника Т. Р. Т. , редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Е., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, не се явява.
Свидетелят Н. М. А., редовно призован, явява се лично.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
1
СЪДЪТ докладва постъпил отговор на исковата молба/ обратен иск с
вх. № 8048/ 27.03.2024 г. от третото лице помагач на страна на ответника.
СЪДЪТ докладва постъпило становище по искането с правно
основание чл. 219, ал.1, предл. 2 от ГПК с вх. № 8049/ 27.03.2024 г. от третото
лице помагач на страна на ответника.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 8369/01.04.2024 г. от
Районен съд – Провадия, Наказателно отделение, с което ни уведомяват, че
НОХД № 173/2023 г. е изпратено на Окръжен съд – Варна.
Адв. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражение
по проектодоклада. Поддържаме доказателствените си искания.
Адв. Н.: Поддържаме отговора на исковата молба и на допълнителната
искова молба. Поддържаме обратния иск. Оспорваме исковата молба в
цялост. Към настоящия момент няма да сочим нови доказателствени искания.
Нямаме възражения по доклада. Оспорвам отговора на третото лице помагач.
Адв. Е.: Поддържам така представения отговор на обрания иск.
Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражение по същия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 356
от 11.03.2024 година:
Постъпила е искова молба от Ю. М. С., против “ЗД “Бул Инс““ АД, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и негативни психични изживявания, в
резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на
05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна, на кръстовището
между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ където ищецът е блъснат от
водача на лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, който към момента на
инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Полица №******, със срок
на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на застрахователна
претенция до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в резултат от
гореописаното ПТП, поради което около 22 ч. на 05.10.2019г. бил е приет в
Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД. Сочи се, че след
извършени прегледи, са установени мозъчно сътресение, счупване на големия
туберкул на лявата раменна кост, счупване на костите на носа, двустранен
околоочен хематом, кръвоизлив под конюнктивите на двете очни ябълки,
ожулвания в областта на гръдния кош, левия долен крайник, кръвонасядане в
областта на гръдния кош и лявата мишница. Сочи се, че пострадалият е
изписан от болничното заведение на 08.10.2019г. Твърди се, че по повод
пътният инцидент е образувано и водено наказателно производство, а именно
ДП №239/2019г. по описа на РУ на МВР Провадия, Пр.пр.№1215/2019г. по
описа на Районна прокуратура Варна, ТП Провадия и НОХД №173/2023г. по
описа на Районен съд Провадия, приключило с влязло в сила споразумение по
силата на което водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** е признат за
виновен за настъпване на процесното ПТП, респективно за причиняване на
травматични увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма
туберкулна лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението
на горния ляв крайник за период от около два месеца и счупване на горна
челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във
функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Изрично се уточнява,
че горе описаните травми са получени при инцидента на 05.10.2019г. и са
обективирани в Медицинско удостоверение №1062/2019г., издадено от
МБАЛ “Св.Анна-Барна“ АД и нямат връзка с травмите, причинени при
нанесен на ищеца побой на 11.10.2019г., като последните не са предмет на
настоящото производство. Поддържа се, че възстановяването на ищеца от
получените при процесното ПТП травми, е било съпроводено от силни болки
и страдания, като за един продължителен период от време той не е можел да
се храни нормално и да използва лявата си ръка, което го е направило зависим
от грижите на своите близки. Твърди се, че преживеният стрес е оказал
негативно влияние и върху психическото и емоционално състояние на ищеца,
който след инцидента е бил подтиснат, неспокоен и напрегнат. Сочи се, че
поради естеството на травмите през периода на възстановяване ищецът не е
можел да комуникира нормално с други хора, което е довело до ограничаване
3
на социалните му контакти. Поддържа се, че болките и страданията, които е
преживял ищецът не могат да бъдат измерен в пари, но все пак подлежат на
репарация, като са развити подробни съображения за реда за определяне на
дължимото обезщетение. Поддържа се, че деликтната отговорността на
водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** към датата на процесното ПТП е
била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че ищецът е предявил пред
ответното дружество писмена претенция на 31.05.2023г., като с отговор от
08.06.2023г. застрахователят е отказал плащането на обезщетение, което е
мотивирало предявяването на настоящия иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не
се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача
на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№*****, е била застрахована при ответното
дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на
ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Оспорва се наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не
е получил твърдените от него увреждания в следствие от процесното ПТП, а
че същите са резултат от нанесен му побой на 05.10.2019г. и последващ такъв
на 11.10.2019г. В условията на евентуалност се поддържа, че дори в резултата
от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет
и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити
са доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52
от ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер 60000лв. е необосновано завишено. Поддържа се още, че ищецът е
съпричинил вредоносният резултат, тъй като е нарушил нормативно
установените правила за движение на пешеходци и по конкретно чл.113 и
чл.114 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл и в условията на
евентуалност се претендира за редуциране на размера на обезщетението при
отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният
резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на
лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
4
молба.
С подаденият от ответникът отговор на допълнителната молба, се
поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
В подаденият от ответният застраховател обратен иск, против третото
лице помагач, се поддържа, че процесното ПТП е реализирано, тъй като Т. Р.
Т., в качеството си на водач на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№ ****** умишлено е
блъснал намиращите се на платното платно пешеходци Н. М. А. и Ю. М. С.,
мотивиран от съществуваща свада между семействата на участниците в
пътният инцидент. Поддържа се още, че на основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ
застрахователят има право да получи обратно от виновният водач
заплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо за ответното дружество е
налице правен интерес от предявяване на обратен иск, като в случай, че
предявеният от Ю. М. С. иск срещу ЗД “Бул Инс“ АД бъде уважен, да бъде
осъден Т. Р. Т. да заплати на застрахователя сумата от 26000лв. съставляваща
частична претенция от пълната такава в размер на 60000лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното й изплащане, както и съдебни разноски.
В отговорът на обратния иск подаден от третото лице помагач на
страната на ответника, се излагат доводи за неоснователност на претенцията,
като се позовават на неумишлено поведение на виновният за ПТП водач,
което се установява от крайния съдебен акт постановен във проведеното
наказателното производство. Поддържа се, че в приключилият наказателен
процес е установена форма на вина-непредпазливост, която констатация е
задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от Д.ието по
силата на чл. 300 от ГПК. В тази посока са развити подробни аргументи и се
сочи относима съдебна практика.
Предявените главни претенции намират правното си основание в
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обратният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП-05.10.2019г. лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег. № ***** е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица № ******, със срок
5
на застрахователно покритие от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., както и че на
31.05.2023г. е ищецът е сезирал застрахователят с искане за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени в следствие от процесното ПТП,
като с отговор от 08.06.2023г. последният е отказал плащане.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят
от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищецът, следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно
поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП,
при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността
на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е
виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата
на плащане обезщетяващо същите вреди.
По обратният иск в тежест на застрахователят е да установи
предпоставките за реализиране на регресиите си права по отношение на
виновният водач, като в тежест на последният е да установи отсъствието им.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 8369/01.04.2024 г. от
Районен съд – Провадия, Наказателно отделение, с което ни уведомяват, че
НОХД № 173/2023 г., по описа на Районен съд – Провадия е изпратено в
Окръжен съд – Варна с изх. № 3378/22.11.2023 г.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1936; Копие от Епикриза; Копие от Медицинско
удостоверение № 1062/2019 г.; Копие от фискален бон от 14.10.2019 г.; Копие
от Частна тъжба; Копие от Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в КДБ/СО – 2 броя; Копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО;
6
Копие от Постановление за спиране на наказателно производство, Провадия,
28.09.2020г.; Копие от Протокол № 144 от 12.04.2022 г. по ЧНД № 404/2020
г., по описа на Районен съд – Провадия; Копие от съдебномедицинска
експертиза; Копие от Протокол № 4 от 14.10.2022 г. по ЧНД № 404/2020 г., по
описа на Районен съд – Провадия – 9 листа; Копие от Протокол № 44 от
10.05.2023 г. по ЧНД № 404/2020 г., по описа на Районен съд – Провадия;
Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; Копие от
Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ; Копие от
Известие за доставяне; Копие от Писмо с изх. № НЖ 3840/08.06.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с обратния иск документи, както следва: Копие от Епикриза; Копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1936.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото НОХД №
173/2023г., по описа на Районен съд – Провадия.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 9143/09.04.2024 г. на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199
ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещото лице, както следва:
Д. А. Д., 56 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение;
Й. Л. М., 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили сме писмено заключение,
което поддържаме.
Адв. Н.: Нямам въпроси към вещите лица.
7
На въпросите на адв. Н.:
В. л. Д.: Всяко едно травматично увреждане с такъв характер се
получава в резултат на действието на твърд тъп предмет. За да се реализира
такова счупване на горния крайник на лявата раменна кост е необходима
много голяма сила. В този смисъл аз считам, че това счупване е във връзка с
процесното ПТП, а не в резултат от нанесени травми от битов характер.
Костта е една от дебелите кости в човешкия организъм / на второ място след
бедрената кост/ и е необходима значителна сила, за да се получи счупване
на тази кост. Вероятността за получаването и е, както директен удар от МПС,
́
–то
така и ударът от МПС прилага една сила, последващо падане и удар в
подлежащата настилката. Счупванията при нанесен побой това са т. нар.
счупванията на по – тънките кости на предмишницата, при опит за
противопоставяне на горните крайници спрямо извършителя. В конкретния
случай е счупена раменната кост в горния и край и затова считам, че тя има
́
–то
връзка с ПТП. Напълно е възможно самото счупване да е и в резултат на
удара с автомобила, и в резултат на падането.
В. л. М.: По панорамното стъкло се забелязват следи и уврежданията,
като категорично има разлика в следите, които остават в резултат на удар от
торса на човек и удари от инструменти от битов характер. В конкретния
случай описанието в огледния протокол е за отделяне на множество
фрагменти по повърхността на автомобила, основни нанеси удари по
предното стъкло с относително концентричен характер, така както са описани
в предна долна лява част и в средна горна около огледалото. Именно затова
съм заключил, че не е възможно тези два удара да се нанесат от едно и също
тяло, тъй като предполагат различна скорост на движение. Вероятността
тялото да се удари е в ниската част, от средата към предния капак, т.е. около
областта на чистачките при скорости, които е можел да развие автомобила
като считаме скоростта, която може да бъде развита спрямо скоростта, която е
била загубена до крайното положение, в което е разположен и описан в
огледния протокол. Считам, че по категоричен начин не може да се заключи,
че е настъпило окачване на тяло спрямо предния капак и то се е ударило в
предното стъкло, тъй като е имало последващи удари с лопати, брадви и
други описани селскостопански инструменти по автомобила. Именно поради
тази причина е описано и финото посипване на предния капак, тавана на
8
автомобила със стъкълца. Дори и да е имало удар той е заличен от
последвалото натрошаване на автомобила.
Ако имаше само удар на човешко тяло, нямаше да има разпиляване на
ситни частици от стъклото по повърхността на предния капак и на тавана.
Щеше да настъпи застъпване на тялото спрямо частта на напукване на
стъклото, т.е. очакваме по тялото да има стъкълца, но не и толкова по
повърхността на автомобила или около него.
Фините частици се получават, когато се отдели горния пласт на
стъклото, тъй като предното стъкло е триплекс, което означава, че има горна
част стъкло, вътрешна част стъкло и между двата слоя има фина структура,
която е еластична, прозрачна, найлонова структура, която прилепя стъклото.
В момента, в който се получи деформация, а не само спукване на стъклото,
частиците се избутват една в друга и тогава има необичайно посипване не
толкова навън, а вътре в самия автомобил, по арматурно табло, седалка. По
това си личи, кога е категоричен удар от тяло и кога е от други външни
въздействия. Т.е. предметите, с които е удряно по стъклото са довели до
отделяне на горния слой и той се е разпилял по колата. Всеки удар, който е
нанесен върху вече счупеното стъкло го е карало да се деформира
допълнително и да избива парченца от външната повърхност на стъклото по
горната част на автомобила.
Пълно прикриване е дали преди това е имало удар с тяло върху
стъклото или не. Т.е. дори е да е имало удар не може да се установи.
Предната броня е до такава степен начупена и деформирана от удара в
бордюра, тъй като автомобилът е относително нисък, настъпил е съществен
удар спрямо бордюра при качването му в тревната настилка. Т.е. там отново
има заличаване на следи. От тази гледна точка не мога да бъда категоричен.
При съприкосновение на тялото с автомобила при скорост 40км/ч, би
могло да качи тялото върху предния капак и главата да достигне до ниската
част от предното стъкло, около позицията на чистачките, тъй като
автомобилът е с ниска предница. Ако примерно разглеждахме джип, с 40км/ч
щеше да бъде хвърляне на тялото напред. Нямаше да се качи на капака. Няма
описани конкретни деформации в огледния протокол по предния капак, които
да сочат по категоричен начин, че тялото е паднало със сила върху капака.
На въпросите на адв. Е.:
9
В. л. М.: Ако разглеждаме хипотезата, че първо е налице удар с остър
предмет върху предното стъкло, който да е довел до загуба на контрол на
водача, има такава вероятност. Не съм склонен категорично да кажа, че това е
вярната хипотеза, тъй като в протокола за оглед на пътнотранспортното
произшествие с пострадали лица е описан автомобила в дясната част на
пътното платно. В огледния протокол към воденото досъдебно производство,
автомобилът е описан в тревната площ на бордюра. Има съществена разлика.
Има описани следи, макар и къси. Протоколът е объркващ, дори и за мен, тъй
като, за да изготвя скица, която да ползвам за целите на експертизата се
наложи да приложа пергел, по начина по който е описано. Независимо, че има
толкова много размери, разстоянието, което е изминал автомобила е
изключително късо. Т.е. от спирачните следи до качването на бордюра
разстоянието е малко, следите не са надлежно описани, но въпреки това
смятам, че нанесените удари са впоследствие. Може да е имало удар преди
това, но ако автомобилът се е движил по време на удара, то тогава трябваше
стъклата да не са описани върху автомобила и да има описване върху пътното
платно. Описано е, че асфалта е с лошо качество, но въпреки това следваше
да има следи по асфалта, там където е нанесена интервенцията върху
автомобила. Така е описано в досъдебното производство, че има много
неясноти.
Не мога да кажа с точност дали е налице хипотезата на загуба на
–то
контрол над МПС. Самото качване на автомобила фронтално върху
бордюр и то с осезаема сила, за мен кореспондира със загуба на управление
или опит за бягство.
Адв. Н.: Да се приеме експертизата.
Адв. Н.: Да се приеме експертизата.
Адв. Е.: Да се приеме експертизата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите
лица.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по
делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно заседание, поради
което
10
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещите лица Д.
А. Д. и Й. Л. М., в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 3 броя РКО – 250.00 /двеста и петдесет/ лева – Бюджета на
Съда; 250.00 /двеста и петдесет/ лева – „ОББ“ АД от 13.03.2024 г. от
750.00 лева и 500.00 /петстотин/ лева – „ОББ“ АД от 13.03.2024 г. от
750.00 лева/.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 9490/11.04.2024 г. от
вещото лице Р. Г., с която заявява, че поради служебна натовареност не е
успяла да изготви СПЕ.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 9634/12.04.2024 г. от
вещото лице Р. Г., с която заявява, че след като се е запознала с материалите
по делото е установила, че е изготвяла СПЕ по ДП № 602/2022 г. на лицето
Ю. М. С., поради което няма да може да бъде напълно обективна при
изготвяне на настоящата СПЕ.
Адв. Н.: Да бъде заменено вещото лице.
Адв. Н.: Нямам възражения. Да бъде заменено вещото лице.
Адв. Е.: Нямам възражения по замяна на вещото лице.
С оглед депозираните молби от вещото лице Р. Г., както и изявленията
от процесуалните представители на страните, СЪДЪТ намира, че молбата на
вещото лице следва да бъде уважена, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАМЕНЯ вещото лице по допуснатата съдебно – психологична
експертиза Р. Г. с вещото лице А. Ц..
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
11
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетели:
П. Х.П. и И.А.А., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: П. Х.П., 41 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят П.: Познавам Ю.. На 05.10.2019 г. бяхме в къщата на
бащата на Ю.. Ю. има отделена къща. Бяхме се събрали и с брат му Н., и
решихме да отидем на гости на леля му в едно съседно село – Цонево. Той се
обади на един негов приятел да дойде с нас, но той не вдигна телефона.
Спряхме до неговия приятел с колата на 10м–15м от тях, вдясно. Той пак
звънна по телефона, но телефонът му беше изключен. Ю. и брат му мръднаха
напред към тях, за да го видят. Обаче се спряха преди къщата и пак почнаха
да му звънят, има една градинка и един бордюр. Ние с И. стояхме до колата и
по едно време отдолу идва една кола, която караше силно. Изведнъж колата
отиде вдясно и отби вляво. Колата блъсна единия и той хвръкна на стената на
къщата. Другият остана между колата, не можах да го видя. Отначало мислех,
че хвръкна Н., а пък той бил Ю.. Ю. хвръкна удари се в стената на къщата и
падна. После И. запали колата и слязохме към центъра. И. звънна на
линейката и го взеха в болницата.
В болницата установиха, че на Ю. му е счупена лявата ръка
/свидетелят сочи рамото/, както и пръстите, но не знам дали бяха всички.
Три–четири дена го лекуваха в болницата. Докато дойде линейката лежа там.
После го изписаха и си отиде в тях. Един месец и повече си държеше свита
ръката. Не му беше гипсирана цялата ръка, защото щяха да му правят
операция, но се размина с операцията. Държеше си ръката под прав ъгъл пред
тялото.
Имаше отоци по лицето. Почти не можеше да вижда. Беше целия син.
Хранеше се със сламка в началото. Нещо куцаше, но по крака нямаше рана, а
пък куцаше. Доста време му трябваше да се оправи. Два месеца не можа да
отиде в Германия. В Германия ходи, за да работи. Той предния ден се върна
от Германия. Болеше го рамото. Жена му, майка му и сестра му отиваха да му
помагат. Грижеха се за него. Той не можеше да се облече. Не е имало някакво
12
специфично лечение.
Сега е добре. Вече мърда ръката. После ходи в Германия, а сега е в
ареста. Преди да отиде в ареста ходи в Германия. Баща му, майка му, сестра
му, всички са в Германия. Беше се върнал от Германия, защото му се беше
родило дете. Детето му се роди в България. По този повод искаше да почерпи
за детето в къщата на баща си. Той живее в отделна къща. Жена му и детето
му живеят с него в неговата къща. Той има и още едно дете – по – големичко.
Тогава майка му и сестра му му помагаха. Поради тази причина сестра му не
можа да отиде в Германия. Тя остана още два – три месеца, за да може да
помага на Ю. и Н.. Майка му все още не беше ходила в Германия. Не можеше
да дъвче и затова го хранеха със сламка. Това продължи поне една седмица.
След като се възстанови отиде отново Германия и там си работеше.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят П.: Видях самия инцидент. Бях очевидец. Ю. и Н. бяха на
улицата. А. /това е турското име на Н./ беше надолу по улицата, откъдето
идваше колата. Беше с лице към колата, а пък Ю. беше с гръб. Те бяха един
към друг. Те не можаха да избягат от колата. Те не очакват, че колата ще
отиде срещу тях. Те си седяха и колата ги разпиля. Единият хвръкна на
стената на къщата и падна долу, а пък другият беше под колата. Ю. хвръкна.
Познавам този, който кара колата, защото сме от едно село. Аз го знам
като Д., но другото му име не мога да го кажа, не мога да го възпроизведа,
беше нещо с „Т“. Колата, когато тръгна към тях беше със здрави стъкла.
Стъклата сигурно са се счупили от удара с Ю., който хвръкна към стената. На
10м от тях изведнъж сви.
На въпросите на адв. Е.:
Свидетелят П.: Никой от нас не държеше брадва. Видях ги на вратника
тези, които държаха колове ли, дръжка от брадва ли, брадва ли. Това е на 15м
от инцидента. На 15м от инцидента имаше други хора. На Д. вуйчо му беше
там. Всеки държеше по нещо – кой тръба, кой вила и т.н. Не знам защо
държаха тези неща.
След този инцидент Ю. претърпя и друг инцидент. Тогава аз бях в
Благоевград, за да си взема книжката. Този инцидент се случи няколко дена
след катастрофата. Не съм бил там. Само чух. Чух, че са пътували към
13
центъра. Баща му, брат ми и не знам още кой е бил. Й. ги пресреща.
Микробусът пресреща колата и пак слизат 10 – 15 човека. Другите са
избягали, но него– Ю. го бяха ударили. Бяха го били.
Не знам Д. да има проблеми с Ю.. С вуйчо му знам, че имат някакви
неща.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И.А.А., 27 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Зет съм на Ю. С.. Моята жена му е сестра. Желая да
свидетелствам.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят А.: На 05.10.2019 г. аз бях в България и отивах на гости на
майката на жена ми. Отидохме на гости. Нищо интересно не стана. От
родилното изписаха второто дете на Ю. и решихме да отидем при леля му на
гости в Цонево. Тръгнахме четиримата – аз, Ю., Н. и П.. Ю. каза, че има един
приятел – С. и иска да му звънне, за да дойде с нас. Ю. се обади на С. и той
каза че ще дойде. Отидохме да вземем С. от тях. На 60м – 70м преди къщата
на С. спряхме. Ю. се обади на С., но той не му вдигна телефона. Тогава Н. и
Ю. решиха да отидат до тях. Аз с П. бяхме в дясната страна, а Н. и Ю. бяха от
лявата страна на пътя. Видяхме, че отдолу идва кола – „Алфа“, синя. Ние
бяхме в дясната страна, но колата беше много засилена. Като останаха 30м –
40м изведнъж зави рязко към тях. Те бяха един срещу друг. Ю. беше с гръб
към колата. Ю. хвръкна 4м – 5м и се удари в стената на къщата. Н. на остана
тротоара, на земята. После аз избягах. Имаше около 10 – 15 човека със сопи и
с камъни и започнаха да ме гонят. Не знам за кого са идвали тези 10 –15
човека. Идваха към нас и аз избягах. Запалих колата и избягах. Обадихме се
тел.112 за линейка. Казах на линейката, че се намират на 500м направо и ще
ги видят. Ние не отидохме с линейката. Взеха Ю. и Н.. После ги видях в
болницата.
Когато отидохме в болницата видях, че Ю. беше със счупено ляво рамо.
14
Главата му беше пукната. Пръстите му бяха счупени. Имаше рани по главата.
Имаше на три – четири места рани по гърдите. По лицето. Двете очи му бяха
сини и надути. След като ги удари колата после бяха в безсъзнание. Сигурно
са ги били със сопите. Беше със затворени очи. Нищо не виждаше. 4 – 5 дена
стоя в болницата. Аз го карах и му помагах, за да му правят снимки на
рентгена. Не можеше и да говори. Имаше счупени зъби. Много болки имаше.
На лявата ръката имаше гипс за около месец. Не мога да кажа точно, колко
дена беше с гипс. Около месец стоя с гипса.
Като го изписаха от болницата си отиде вкъщи и му помагаха. Майка
му и моята жена /оставих я три месеца/, за да му помагат. Той не можеше да
яде. Със сламка го хранеха. И водата и храна все със сламка беше. Моята
жена беше три месеца там. Със сламка го хранеха три седмици. Не можеше да
отива до тоалетната.
Ю. живееше в друга къща. Не живееше при майка си и баща си.
Поводът да се прибере Ю. от Германия е, че му се роди второ дете. Жена му
гледа малкото дете. Жена ми / сестрата на Ю./ помагаше на Ю. и на Н..
Жената на Н. беше бременна в третия месец. Моята жена сега е бременна.
Ю. беше сам в Германия. Жена му беше тук. Майка му, братята му,
всички бяха в Германия и аз, и сестра му бяхме в Германия. Вкъщи бяха
жената на Ю., жената на Н. и майка им. Два – три месеца Ю. седя в България
преди да се върне в Германия. След случая, аз останах в България още един
месец. Три месеца в Германия бях без жена и без дете.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят А.: Когато стана инцидента с Ю., всички 20 човека
започнаха да идват към мен и аз избягах.
На въпросите на адв. Е.:
Свидетелят А.: Върху мен идваха с вилите и аз избягах. Колата не
може да му направи такива сини на двете очи. Бил е бит.
Ю. може да пише. Пише с дясната ръка. Не е левичар.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат
15
призования за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за
установяване на наличието на съпричиняване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето Н. М. А., като същият е вписан в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Н. М. А., 29 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Брат съм на Ю. С.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят А.: Бяхме в Германия с брат ми Ю.. Жена му роди и
двамата се прибрахме заедно с колата. Събрахме се в къщата на баща ни, за
да почерпи. По едно време решихме да отидем при леля ми в Цонево. Тя не
може да дойде, защото няма кола и затова ние решихме да отидем. Брат ми
Ю. каза, че ще се обади на един приятел – С., за да го вземем с нас. Тръгнахме
– аз, И., Ю. и П.. Качихме се в колата и тръгнахме да вземем С.. Спряхме на
около 15м – 20м от къщата на С. и слязохме от колата. Чакахме 2, 3, 5 мин.,
но той не дойде. Брат ми се обади на С. по телефона, но той не вдигна. Тогава
му казах да отидем към тях. П. и И. останаха до колата и ние заминахме.
Тръгнахме към къщата на С. и стигнахме до площадка на пътя. Обаче
отсреща излязоха Г., Б., М., жена му, баща му, майка му. Бяха около 15 – 20
човека. Започнаха да идват към нас. Имаха сопи, брадви, баща му имаше
вила. Ние се качихме на бордюра. Брат ми е срещу мен. Аз гледах към пътя.
Те пък посягат. По едно време, отдолу от центъра идва кола. Аз не очаквах,
че ще дойде да ни блъсне, защото тя беше в дясното платно. Как стана
изведнъж колата зави към нас. Аз я видях, но докато кажа на брат ми да се
дръпне тя ни удари. Аз гледах към колата, а брат ми беше с гръб към нея.
След като ме блъсна колата, аз изгубих съзнание. Не помня нищо. Свестих се
в болницата. Дори аз и брат ми бяхме на едно място.
На въпросите на Съда:
Свидетелят А.: Пръстите на лявата ръка бяха счупени, защото имаше
гипс. Рамото му също беше счупено. Обездвижиха му ръката. Беше сгъната
16
под прав ъгъл непрекъснато. След три – четири дена го изписаха от
болницата. Минаха три – четири дена и пак стана един инцидент /аз не бях
там/ и после пак в болницата. Около два – три месеца бяха вкъщи. Освен
ръката го болеше и крака, малко куцаше. Главата му беше пукната. Жена му,
майка ни и сестра ни се грижеха и за него, и за мен.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят А.: И двамата работихме в Германия и той също работеше.
Три – четири месеца след инцидента той се върна, за да работи в Германия.
Не можеше да се храни сам, защото на втория инцидент си удари и другата
ръка. Хранеше се със сламка. Ядеше и попара. Не можеше да се къпи и го
събличаше жена му, хем детето, хем него. Той се обаждаше на майка, за да
отиде там и да помогне. Имаше проблем и с ченето, и с носа. Очите му бяха
посинени. Лицето му беше подуто. Това е от първия случай. Ние бяхме в една
стая с него.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят А.: Видях колата като идва към нас, но беше много късно.
Много близо беше. Колата не беше със счупен прозорец. Тя рязко зави към
нас. Както си отива надясно рязко зави към нас. След това аз не помня,
изпаднах в безсъзнание. Аз не помня, какво е станало, как ни взеха оттам.
На въпросите на адв. Е.:
Свидетелят А.: Познавам шофьора на автомобила – Т.. Ю. няма
проблеми в отношенията си с Т.. Колата я кара Д. – Т.. Д. и Т. са едно и също
лица. Т. беше с Г. в колата. Това е на М. брат му.
Три – четири дена след катастрофата аз бях в болницата. Чух, че са се
скарали. За втория случай само знам, каквото са ми казали: Ю. го бяха
изписали от болницата и решиха да идват при мен. На центъра Г. с един
микробус и Т. с една кола и още една кола са скочили пак да ги бият и пак са
били Ю.. На инцидента пак го биха и след това пак го биха.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Н.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Н.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Е.: Нямам други доказателствени искания.
17
СЪДЪТ с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 23.05.2024 г. от
13:45часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице А. Ц..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:23часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18