РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пазарджик, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20225200900138 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
„В.М.Б“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С. –****, община
С., район Т. бул.“Г.Д.“ бл.* вх.*, с управител Н.П., със съдебен адрес гр.С. ж.к.“Г.Д.“
бл.*, вх.“*“ ет.* ап.*, адв.Н.Б. срещу „М.Ц.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С. п.к.****, бул.“Б.“ №**, представлявано от управителя д-р М.
Д. В., в която се твърди, че ищецът „В.М.Б“ ЕООД, бил овластен с протокол №2325 от
4.08.2022 година, по изп.дело ***** по описа на ЧСИ Г.С., да предяви иск, в
качеството му на взискател, с искане да бъде прекратено ответното дружество.Сочи се,
че се предявява неоценяем, конститутивен иск по реда на чл.517 ал.4 от ГПК, срещу
дружество капитала на което е еднолична собственост на длъжника в изпълнителното
производство.
Твърди се, че паричното задължение на взискателя по цитираното изп.дело било
неудовлетворено, към настоящият момент.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което да
прекрати търговско дружество „М.Ц.С“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.С. п.к.****, бул.“Б.“ №*, представлявано от управителя д-р М. Д. В..
Претендират се е и разноски в размер на 680 лева.
След оставяне на исковата молба „без движение“ с молба с вх.
№6698/6.10.2022г. е уточнено, че размера на вземането /дълга/ на присъединения
взискател- ищец е 3930 лева, включваща главница и такси.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
се заявява, че исковата претенция била неоснователна.Сочи се, че още на 4.08.2022г.
1
бил направен опит да се преведе на ищеца сумата от 800 лева, но същият връщал
сумите обратно.
Твърди се, че се използвал дълга на НАП към общината, който бил в размер на
166 670.19 лева, за да се постига свръх обезпеченост по изпълнителните дела, по които
имало наложени запори на три банкови сметки. Считат действията на ищеца и на ЧСИ
за неморални, тъй като събирането на главницата от 800 лева не била целта на
производството, а закриване на единственото лечебно заведение на територията на
община С..
По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл.372
от ГПК, в която се сочи, че по образуваното изп.дело НАП е привилегирован
взискател, поради което вземането на ищеца не било погасено.Оспорва се факта на
извършено надлежно плащане на посочените дати от ответника.Оспорват се
извършените нерегламентирани плащания без участието на ЧСИ и не по реда на ГПК.
Твърди се, че никаква сума не била надлежно изплатена чрез ЧСИ.
Оспорват се изложените факти в отговора.
Не е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание и в писмените си бележки, страните
поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити обстоятелства в хода на производството, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.
Исковата молба е депозирана на 10.08.2022 година, преди приключване на изп.
производство.
След справка в деловодната програма на ПОС, както и в ТР, по възражението на
ответника, че имало постановяване на решения по сходни казуси през 2020 година за
прекратяване на дружеството ответник по реда на чл.517 ал.4 от ГПК, се установи, че
такова обстоятелство няма вписано в ТР, което обуславя допустимостта на иска.
Безспорно в отношенията между страните, а и видно от справка ТР, че на
ответното дружество „М.Ц.С“ ЕООД, с ЕИК *******, едноличен собственик на
капитала е община С., т.е. длъжникът по изпълнителното производство.
Съгласно чл.517, ал.4 от ГПК - "Когато изпълнението е насочено върху всички
дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след
вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от ТЗ, без
2
връчването на изявление за прекратяване на дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се
установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на
първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва
ликвидация."
Процесуалните предпоставки за допустимостта на конститутивния иск за
прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност, каквото е и
ответното дружество, са: наличието на висящо изпълнително производство, по което
ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено
лице, както и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви
конститутивния иск. Тези предпоставки в конкретния случай са налице.
От представеното удостоверение по протокол №2325/4.08.2022 г., се установява,
че ЧСИ Г.С. е издал постановление за овластяване за прекратяване на търговско
дружество, като е посочил,че ищецът „В.М.Б“ ЕООД и НАП гр.Пазарджик в
качеството им на взискатели имат вземане срещу длъжника в общ размер от 179 412.67
лева от които разноски по и.д.-2900 лева, разноски по гр.д. – 800 лева, общо такси –
8842.48 лева и присъдинени публични вземания в общ размер от 166 870.19 лева.
Овластяването е по отношение на наложен запор на дружествени дялове в ответното
дружество „М.Ц.С“ ЕООД, с ЕИК *******.
От представеното удостоверение по делото от ЧСИ Г.С. №2966/10.10.2022г., се
установява, че длъжникът община С. по изп.дело №*******г., с взискатели НАП
гр.Пазарджик и „В.М.Б“ ЕООД, има висящо задължение което възлиза на 800 лева
присъдени разноски, 2900 лева разноски по изп.дело, 8493.13 лева, такси по
изпълнителното произовдство и публични вземания в размер на 151 930.40 лева или
общо 164 123.53 лева.
На 8.07.2022 година е издаден изпълнителен лист от Административен съд
гр.Пловдив по адм.д.№*******г., с който община С. е била осъдена да заплати на
„В.М.Б“ ЕООД, разноски в размер на 800 лева.
Било е образувано и.д.№*******г. по описа на ЧСИ Г.С., като на 27.07.2022
година по разпореждане на ЧСИ е присъединен като взискател – държавата, чрез НАП
за публични задължения.
Поканата за доброволно изпълнение и съобщението до длъжника са получени на
4.08.2022 година, същият ден община С. е превела главницата от 800 лева по сметка на
взискателя, което се установява от представеното платежно и от допусната Съдебно
икономическа експертиза.
Със съобщение което е получено от община С. на 9.08.2022 година ЧСИ е
уведомил длъжника, че с постановление №2328/4.08.2022 година, са били допуснати
разноски за адв.възнаграждение в размер на 2500 лева.
3
С оглед оспорванията направени от ответната страна, че са направени няколко
плащания в полза на ищеца е допусната и СИЕ, от която се установява, че на
04.08.2022г., Община С. е превела на В.М.Б ЕООД сумата от 800 лв. с основание
„разноски по адм.д. ***** на АС Пловдив“.
Като в пояснително съобщение до ЧСИ Г.С. придружено с банковият превод е
записано, че разноските по адм.дело №*******г. на Административен съд Пловдив са
били запратени преди получаване на поканата за доброволно изпълнение.
На 09.08.2022 г. ищецът „В.М.Б“ ЕООД е превел обратно на Община С. сумата
от 800 лв. с основание „сумата е преведена след образуване на изп. Д ***** и следва да
постъпи от ЧСИ“.
На 09.08.2022 г. Община С. отново е превела на „В.М.Б“ ЕООД сумата от 800 лв.
с основание „разноски по ***/** на АС Пловдив“
На 12.08.2022 г. В.М.Б ЕООД е превела на Община С. сумата от 800 лв. с
основание „ сумата е пр. след образуване на изп.д. №*****г. и следва да постъпи от
ЧСИ“.
На 13.09.2022г. Община С. е превела на В.М.Б ЕООД сумата от 800 лв. с
основание „разноски по ИД ***/** на АС Пловдив“
На 16.09.2022 г. В.М.Б ЕООД е превела на Община С. сумата от 800 лв. с
основание „ сумата е пр. след образуване на изп.д. №***/**г. и следва да постъпи от
ЧСИ“.
На 22.08.2022 година ЧСИ Г.С. е изпратил уведомление до длъжника община С.,
като им е заявил в това писмо, че считал сумата от 800 лева заплатена по
представеното банково бордеро на 4.08.2022г., представляващи разноски па адм.дело
№*******г. за заплатена след образуване на изпълнителното производство, поради
което не била изпълнена разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Изпратил им е копие от становището и банковото платежно нареждане, от което
било видно, че взискателят „В.М.Б“ ЕООД е върнал получената сума от 800 лева. ЧСИ
е уведомил с това писмо ответника, за актуалният размер на дълга към 22.08.2022
година, включващо и публичните вземания на общината.
От изготвеното и прието неоспорено от страните заключение се установява,
още че задълженията по ИД ***** към 10.08.2022г. и към 13.02.2023г.по образуваното
от ЧСИ **** изп.д. *****г. към 10.08.2022г. са дължими - 800 лв./ адвокатско
възнаграждение по ИЛ от 08.07.22г./, 400 лв. - разноски по изпълнителното дело и 8
546.49 лв. - такси по изпълнително производство, 166 670.19 лв. - публични вземания,
2 500 лв. - адвокатско възнаграждение по ИД или общо : 178 916.68 лв.
По образуваното от ЧСИ **** ИД ***** към 13.02.2023г. са останали дължими 800 лв.
4
- адвокатско възнаграждение по изп.лист от 08.07.22 година, 2 900 лв. - разноски по
изпълнителното дело, 8 493.13 лв. - такси по изпълнително производство, 151 930.40
лв. - публични вземания или общо - 164 123.53 лева.
Вещото лице е отговорило и на въпроса, че към 04.08.2022 година посочените от
ЧСИ суми са коректни, с изключение на размера на публичните вземания.
В издаденото от НАП Удостоверение за наличие на задължения на Община С.
към 22.07.2022г. е посочен размер на задължението 166670.19 лева.В Уведомлението
на ЧСИ към Община С. от 27.07.22г. са посочени присъединени публични вземания в
размер на 166670.19 лв.
Но в съобщението си за запор ЧСИ бил посочил на Община С., че са дължими
публични вземания в размер на 166 870.19 лв. или с 200 лв. повече.
От заключението се установява още, че по сметката на ЧСИ по изп.дело *****г.
има постъпили плащания за такси от взискателя, а именно на 22.07.2022г. - * лв., на
22.07.2022- 123 лв. и на 03.10.2022 - 6 лв.
Вещото лице е установило, че по сметката на ЧСИ по изп.дело № ***** г. има
постъпили плащания за такси от длъжника, на 25.08.2022 - 36 лв. такса за справка за
размера на дълга.
Съдът намери, че законовите предпоставки на чл.517, ал.4 ГПК са налице и така
предявеният иск е изцяло основателен.
Ищецът е взискател по изпълнителното дело, като неизпълненото задължение на
длъжника община С. съгласно постановлението за овластяване на взискател по чл.517,
ал.4 от ГПК от 4.08.2020 година е в размер на 3930 лева включваща главница от 800
лева, разноски и такси, които дори до момента на давани ход на устните състезания на
21.02.2023 година, не са платени.
Видно от вписването в ТР в полза на ищца „В.М.Б.“ ЕООД е вписан запор върху
дружествените дялове на ответното дружество на 4.08.2022 година.
По делото не са представени доказателства за извършени погашения на
задълженията до първото заседание по делото, не могат да бъдат взети предвид
частични плащания, направени след даване ход на делото по същество и да се
обсъждат доказателства представени едва с депозиране на писмените бележки.Дори и
да бяха представени в срок, ищецът също е представил такива, които установяват, че и
към настоящият момент няма валидно плащане на цялото вземане.
Безспорно се установи, че вземането не е удовлетворено към датата на
приключване на устните състезания, в редовно проведеното о.с.з на 21.02.2023
година.Не се оспорва и не се доказва по делото погасяване на вземанията на ищеца
като взискател по и.д. №*** по описа за 2022г. на ЧСИ Г.С., поради което съдът
намира, че предявеният иск е основателен. При липсата на плащане от страна на
дружеството „М.Ц.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, съгласно чл.517, ал. 4 от ГПК съдът
5
следва да постанови прекратяването му.
Съгласно чл.517 ал.4 от ГПК след влизане в сила на решението, препис от него
следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския
регистър. След вписването се извършва ликвидация по реда на Глава седемнадесета от
ТЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат сторените в производството
разноски, които съобр. представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 880 лева
от които държавна такса – 80 лева и адв.възнаграждение – 600 лева хонорар на вещото
лице- 200 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен
съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „М. Ц. * -С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С. п.к.****, бул.“Б.“ №*, представлявано от
управителя д-р М. Д. В., с оглед предявения на основание чл.517 ал.4 от
ГПК иск от „В.М.Б“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С. –****, община С., район Т. бул.“Г.Д.“ бл.* вх.*, с управител
Н.П., със съдебен адрес гр.С. ж.к.“Г.Д.“ бл.*, вх.“*“ ет.* ап.*, адв.Н.Б., в
качеството му на взискател по и.д.№******, по описа на ЧСИ Г.С..
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Агенция по вписванията за служебно вписване в търговския регистър, след
което да се извърши ЛИКВИДАЦЯ съгласно чл.517, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.Ц.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.С. п.к.****, бул.“*.“ №*, представлявано от управителя д-р М.
Д. В., да заплати на „В.М.Б“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С. –****, община С., район Т. бул.“Г.Д.“ бл.* вх.*, с управител
Н.П., със съдебен адрес гр.С. ж.к.“Г.Д.“ бл.*, вх.“*“ ет.*ап.*, адв.Н.Б., сумата
от 880 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок, от датата на връчване на съобщението на
страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7