№ 35915
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110124053 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. А. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания, следва да се остави без уважение, доколкото
ответникът е представил такава с отговора на исковата молба.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза по въпроси формулирани в
исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.11.2023 г. от 10,10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 250 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице В.Д.П, специалност „Счетоводство и контрол“.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Н. Г. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 018,88
лева, представляваща платена без основание разлика между чистата стойност на кредита и
платеното по договор за паричен заем № 2607214 от 26.07.2016г., ведно със законната лихва
от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2016 г. ищцата е сключила договор за паричен
заем № 2607214 с „Изи асет мениджмънт“ АД, като страните се уговорили отпуснатият заем
да е в размер на 1 000 лева, вид на погасителната вноска – двуседмична, срок на заема 48
седмици и брой на погасителни вноски 24, при ГЛП 35 %, ГПР 41,73 %, като общата сума,
която следвало да се върне възлизала на 1 176,96 лв. В чл. 4 от Договора било уговорено, че
страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с поръчители или банкова гаранция, като
поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум
1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител, да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР една година назад да е
със статус не по-лош от „редовен“. Съгласно ал.2 на същия член, при непредоставяне на
обезпечението, се дължала неустойка в размер на 841,92 лв., платима разсрочено заедно с
погасителните вноски. Твърди, че първата вноска по договора е с падеж 09.08.2016 г., а
последната 27.06.2017 г., като общият платен размер възлизал на 2 018,88 лв. Излага, че има
качеството потребител. Твърди, че договорът за кредит е недействителен и сочи, че клаузата
предвиждаща предоставяне на обезпечение на практика е неизпълнима. Поддържа, че
начислената поради непредоставено обезпечение неустойка не е включена в размер на ГПР,
с което сочи, че е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че посочването на
ГПР, който не е действително прилаганият представлява заблуждаваща търговска практика.
Сочи също и че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР. С оглед
изложеното счита, че целият договор е недействителен и излага, че съгласно чл. 23 ЗПК
дължи само чистата стойност. Във връзка с последното твърди, че е надплатила сумата от
1 018,88 лв. и претендира нейното връщане. Аргументира и че не е изтекла давността
досежно процесната претенция, доколкото не е знаела за неравноправния характер на
клаузите в договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност и развива съображения в тази насока. Аргументира, че договорът за
кредит е действителен и сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, входирано на 06.07.2023 г., в
което е изложил, че поддържа изложеното в исковата молба и отново е развил съображения
в насока, че давността за процесното вземане не е изтекла.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца,
е да докаже и наличието на факти при настъпването на които законът предвижда спиране
и/или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за заем № 2607214 със соченото от
2
ищеца съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3