№ 1367
гр. Плевен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430101613 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана е искова молба от Б. А. А., от ***, чрез адв. Н.
Д., против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, че е налице погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземанията по изп. дело №20198150403270 по
описа на ЧСИ Т.К., по издаден ИЛ от 21.03.2014г. по ч.т.д.№1617/2014г по
описа на СГС, въз основа на Решение №1483/20.08.2009г. по вътрешно
арбитражно дело №1483/2009г. с арбитър Б.Г., и ищецът не дължи
претендираните вземания от: сумата 1977,48лв., ведно със законна лихва от
20.08.2009г.- датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 100лв.- разноски по
арбитражното производство, сумата от 50лв.- държавна такса по издаване на
изпълнителен лист и сумата 258,65лв. юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на Изпълнителен лист от 21.03.2014г., издаден по
ч.т.д. №1617/2014 г., на СГС, въз основа на Решение №1483/ 20.08.2009г. по
вътрешно арбитражно дело №1483/2009г. по описа на арбитър Б.Г., ищецът е
осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 1977,48лв.,
заедно със законна лихва от 20.08.2009г.- датата на постановяване на
арбитражното решени, до окончателното погасяване на задължението, сумата
1
от 100 лв. разноски по арбитражното производство и сумата от 50лв.-
държавна такса по издаване на изпълнителен лист и сумата 258,65лв. за юрк.
възнаграждение. Твърди се, че след издаване на ИЛ, кредиторът „Профи
Кредит България“ ЕООД, е прехвърлил вземанията си по същия, на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, Твърди се, че по молба на ответника,
въз основа на издадения изпълнителен лист, на 20.12.2019г., е образувано
изпълнително дело №20198150403270 по описа за 2019г. на ЧСИ Т.К.. Твърди
се, че както към момента на образуване на изпълнителното дело, така и към
датата на ИМ, правото на ответника да събира, чрез принудително
изпълнение, вземанията си по издадения изпълнителен лист от 21.03,2014г., е
погасено по давност. Твърди се, че към момента на образуване на
изпълнителното производство на 20.12.2019г., и на предприемане на действия
за принудително изпълнение, са били изтекли повече от пет години от
издаване на изпълнителния лист и е погасена възможността за принудително
изпълнение. Твърди се, че факта на изтичане на погасителната давност,
обуславя недопустимост на последващи принудителни действия и
принудително изпълнение на вземането. Твърди се, че е налице основание, по
силата на закона, за прекратяване на принудителното изпълнение. Представят
се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, ЕИК***, чрез юрк. И.С., изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Посочва се и не се спори, че между
ищецът и „Профи Кредит България“ ЕООД, е сключен Договор за
потребителски кредит №**********. Твърди се, че кредиторът Профи Кредит
България, е образувано изп. дело №20148480401046 по описа на ЧСИ Р.А., въз
основа на издаденият ИЛ. Твърди се, че след прекратяването на
изпълнителното дело по описа на ЧСИ А., изпълнителното производство е
продължено по посоченото изп. дело №3270/2019 описа на ЧСИ Т.К., което е
висящо. Твърди се, че подаването на молба за образуване на изпълнително
дело №20148480401046, на 07.07.2014г., от страна на „Профи Кредит
България“ ЕООД, е прекъснало давността и от тогава е започнала да тече нова
давност. Оспорват се твърденията на ищеца, че вземането по ИЛ е погасено по
давност, като се твърди, че спрямо вземанията по листа от 2014г., независимо
от извършването или не на действия по изпълнителното дело, давността е
започнала да тече след влизането в сила на ТР №2 и релевантния момент,
2
обуславящ началото на нова погасителна давност е 26.06.2015г. Твърди се
също че по изпълнително дело 20148480401046 по описа на ЧСИ А., са
извършвани действия по изпълнението, като на 18.08.2014г. са изпратени 10
запорни съобщения до различни търговски банки в страната. Твърди се също,
че молбата на ответника за встъпване като взискател е прекъснала давността,
тъй като е направено и искане за насрочването на дата за опис, оценка и
публична продан в дома на длъжника. Посочва се, че ответникът е
конституиран за нов взискател в производството на 26.09.2018г. Твърди се, че
след това, погасителната давност е била прекъсвана неколкократно, както
следва: на 20.12.2019г. - с посочване на изпълнителни действия, които да се
извършват спрямо имуществото на длъжника и са възложени правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ, е образувано ИД №20198150403270 по описа на ЧСИ Т.К.;
на 15.01.2020г., Държавата се е присъединила с публично вземане, което има
срещу длъжника; на 28.01.2020 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника по сметки, открити на негово име в РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД и е наложен запор, върху притежавано от длъжника
превозно средство; на 28.09.2021г. с призовка за принудително изпълнение от
03.09.2021г. е насрочена дата за извършване на опис на движими вещи в дома
на длъжника; на 02.03.2023г. е наложен запор върху вземанията на длъжника
по сметки, открити на негово име „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„Търговска Банка Д“ АД, „Пейнетикс“ АД и в „Изипей“ АД. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, с определение №2202/04.06.2024г., са постановени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
факта на издаване на Изпълнителен лист от 21.03.2014г. по ч.т.д.№1617/2014г
по описа на СГС, въз основа на Решение №1483/20.08.2009г. по вътрешно
арбитражно дело №1483/2009г. с арбитър Б.Г.; факта на образуване на изп.
дело №20198150403270 по описа за 2019г. на ЧСИ Т.К., с район на действие-
ОС-Плевен; факта на цедиране на вземането по издаденият ИЛ, в полза на
ответника- цесионер, въз основа на договор за цесия.
По делото се установява, че въз основа на Разпореждане от 21.03.2014г.
по гр.д.№1617/2014г. по описа на СГС, въз основа на Решение №1483/2009г,
3
постановено по абр. Дело №1483/2009г., влязло в сила на 20.05.2010г. е
разпоредено издаването на ИЛ, в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, срещу ищеца Б. А. А., за сумата от 1977,48лв., ведно със законна лихва
от 20.08.2009г.- датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 100лв.- разноски по
арбитражното производство, сумата от 50лв.- държавна такса по издаване на
изпълнителен лист и сумата 258,65лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ, кредиторът по
него ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, въз основа на молба от 07.07.2014г.,
е образувал изп. дело №1046/2014г. по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие
СГС, за принудително събиране на сумите по него- приложено по настоящето
дело в заверено копие. Заедно с молбата за образуване на делото, кредиторът е
поискал проучване на цялото имуществено състояние на длъжника, както и
налагане на запор върху сметките му в Банка ДСК. Установява се
изпращането на запорни съобщения до Банка ДСК, както и други банки, за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; съобщенията са
връчени на 20.08.2014г. установява се, че по молба на длъжника от
26.08.2014г, запорът върху банковата му сметка в Банка ДСК е вдигнат.
Установява се също, че до длъжника е изпратена ПДИ, ред. връчена на
25.08.2014г.
Установява се също, че по образуваното изп. дело №1046/2014г. по описа
на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, е депозирана молба от 26.09.2018г., с
която ответникът в настоящето производство- КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК***, е поискал да бъде конституиран като нов
взискател в производството, въз основа на сключен договор за цесия от
08.08.2018г. С молбата е направено искане за насрочване на опис и оценка на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Установява се, че въз
основа на Протокол от 26.09.2018г, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, ЕИК*** е конституиран като взискател по изп. дело №1046/2014г. по
описа на ЧСИ Р.А., на мястото на взискателя ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД. По делото няма спор между страните досежно факта на станалата
цесия и качеството на кредитор на цесионера- ответник в настоящето
производство, спрямо ищеца, по издаденият ИЛ.
По делото се установява също, че изп. дело №1046/2014г. по описа на
4
ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, въз основа на Постановление от
22.10.2018г, е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с отбелязване
от ЧСИ на датата на последното действие по изпълнението- 08.09.2014г. По
делото се установява също, че въз основа на Протокол, оригиналът на
процесния ИЛ е върнат на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД /т.18/, като е посочено от ЧСИ, че върху оригинала на ИЛ няма
отбелязвания.
По делото се установява също, видно от приложеното копие от изп. дело
№3270/2019г. по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие ПлОС, че същото е
образувано на 20.12.2019г. по молба на кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, въз основа на процесния ИЛ. В молбата е
направено искане за насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника Б. А.. Установява се, че по образуваното изп.
дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, чрез
справка БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и справка ТД
НАП за декларирани МПС. Установява се също, че до длъжника е изпратена
ПДИ от 28.01.2020г, която няма данни да е ред. връчена. Установява се също
факта на изпращането на съобщение до Сектор ПП КАТ Плевен, от
28.01.2020г.-, за налагането на запор върху притежаваните от длъжника 4 бр.
автомобили. От същата дата- 28.01.2020г., са изпратени и запорни съобщения
до банки, за залагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Установява се също, че длъжникът е депозирал молба за прекратяване на изп.
производство, от 20.02.2024г, поради изтекла погасителна давност, оставена
без уважение от ЧСИ. Установява се, че на 13.03.2024г е връчена редовно
ПДИ до длъжника. Установява се също, че към датата на ИМ, изп. дело
№3270/2019г. по описа на ЧСИ Т.К. е висящо и не е прекратено.
Съдът констатира също, че от страна на ЧСИ няма направено
отбелязване на погасени суми по процесния ИЛ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна
същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви
против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по
изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти,
5
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено съответното изпълнително основание, като условие за
допустимост. Безспорно е по делото, както бе посочено по- горе, че процесния
ИЛ от 21.03.2014г., е издаден въз основа на арбитражно решение
№1483/20.08.2009г., влязло в сила на 20.05.2010г. въз основа на Разпореждане
по гр.д.№ 1617/2014г. по описа на СГС. Съдът приема, че релевантна в случая
е датата на влизане в изпълнителното основание- арбитражното решение, въз
основа на което е издаден ИЛ, доколкото фактът, на който е позовават ищеца,
е изтекла погасителна давност. Съдът приема, че молбата за издаване на ИЛ,
както и разпореждането за издаване на ИЛ, не са действия по изпълнението,
предхождат самото изпълнение и прекъсват давността /в т см. Решение №141
от 17.07.2019г. по гр. д. №3152/2018г., на ВКС III г. о./. Съобразно нормата на
чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо- или от 20.05.2010г. Съдът приема, че в случая е приложим
общия петгодишен срок на погасителната давност, която, към датата на
образуване на първото изпълнително дело- с №1046/2014г. по описа на ЧСИ
Р.А., с район на действие СГС, образувано на 07.07.2014г., не е била изтекла.
Арбитражното решение, като изпълнително основание, е влязло в сила
/20.05.2010г/, съответно ИЛ е издаден и изпълнително производство е
образувано при действието на Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд, съобразно което, погасителна давност спрямо вземането не е
текла. В този смисъл е и разрешението, дадено с Решение №3/28.03.2023 по
тълк. дело №3/2020г на ОСГТК на ВКС, съобразно което, погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС. Въз
основа на т.10 на ТР№ 2/2013г. на ВКС, считано от 26.юни.2015г., с т.10, е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Съобразно дадените в цитираните две ТР разрешения, погасителната
давност спрямо вземането, е започнала да тече, считано от 26.06.2015г.
Съобразно цитираната т.10 от ТР, в случаите на прекратяване на образуваното
изп. производство, по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съобразно мотивите
на т. 10 и на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
6
предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР е
посочено съответно и кои не са изпълнителни действия и съответно не
прекъсват погасителната давност: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съобразно дадените разрешения и с оглед на събраните доказателства
по делото, съдът намира, че давността следва да бъде съобразявана след
посочената дата - 26.06.2015г., която, към датата на образуването на изп. дело
№3270/2019г. по описа на ЧСИ Т.К.- 20.12.2019г., не е била изтекла. Както бе
посочено по- горе, с молбата за образуване на изп. производство е направено
искане за насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи, находящи се
в дома на длъжника /като част от редовността на същата/. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давността следва да се счита
прекъсната и с извършването на действията по изпълнението, по налагането
на запори върху банковите сметки и движими вещи /леки автомобили/ на
длъжника, от 28.01.2020г. До датата на приемане на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС, давност спрямо вземането по
ИЛ не е текла, независимо от обстоятелството, че последното изп. действия
по първото образувано изп. дело е от 08.09.2014г. /съобразно
удостоверяването на ЧСИ върху ИЛ/. Едва от 26.06.2015г., е започнала да тече
петгодишната давност, която, с оглед на многократните й прекъсвания, не е
изтекла. Следва да се посочи също, че действие, прекъсващо давността е и
молбата за конституиране на нов взискател / по първото изп. дело/ от
26.09.2018г, в която също е посочен начин за принудително изпълнение.
7
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК е неоснователен и недоказан, и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, следва в полза на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски- в размер на общо 174лв., от
които 150лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал.8 от ГПК
и 24лв.- разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.А., ЕГН**********, от ***, ***, иск с
правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. П. Владигеров, №21, Бизнес
център Люлин-6, ет.2, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1977,48лв., ведно със
законна лихва от 20.08.2009г.- датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100лв.-
разноски по арбитражното производство, сумата от 50лв.- държавна такса по
издаване на изпълнителен лист и сумата 258,65лв. юрисконсултско
възнаграждение, които суми има издаден Изпълнителен лист от 21.03.2014г.,
по ч.т.д. №1617/2014г., на СГС, по Решение №1483/20.08.2009г. по вътрешно
арбитражно дело №1483/2009г. по описа на арбитър Б.Г., въз основа на който е
образувано изп. дело №3270/2019г. по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие
ОС Плевен, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр ал.8 от ГПК, Б.А.А.,
ЕГН**********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. П. Владигеров, №21, Бизнес център Люлин-6, ет.2, сумата от
174лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8