Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 17.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Наташа Динева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05304 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. К.П., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
205,24 лв. - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 06.02.2006 г. – 10.03.2008
г., сумата 120,57 лв. – лихва за забава за периода от 09.04.2006 г. до
30.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2011 г., окончателното й изплащане, както и сумата 25,00 лв. – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2780/2011 г.
на РС – Перник, поради погасяване на вземанията по давност след издаване на
изпълнителния лист.
Ищецът излага, че срещу него е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 2780/2011 г. на РС – Перник за посочените вземания и е образувано
изп. д. № 1208/2011 г. на ЧСИ Стилян Бадев. Твърди, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г. Счита, че
вземанията са погасени с изтичане на тригодишна давност, поради което моли да
се признае за установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист,
както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк.
Мирослава Кирилова, с който изразява становище, че искът е допустим, но не са
дали причина за завеждането му. Признава, че изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона, след което не са предприети действия по принудително
събиране на вземанията, а напротив - по отписване на задълженията. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до
предвидения в Наредба № 1/5004 г. минимум.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба
„Архив“ по по ч.гр.д.№ 2780/2011 г. на РС – Перник се установява, че в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр. Перник е издадена Заповед №
2485/13.05.2011 г. срещу С.М.С. за сумата 205,24 лв. - главница, представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода 06.02.2006 г. – 10.03.2008 г., сумата 120,57 лв. – лихва за забава
за периода от 09.04.2006 г. до 30.03.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2011 г., окончателното й изплащане, както и сумата
25,00 лв. – държавна такса.
Видно от извършеното удостоверяване върху заповедта за
изпълнение, че на 15.06.2011 г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по
давност след издаването му.
Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че изпълнително дело №
1208/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи,
с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№
1660/2016 г. на ВКС, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началаният момент, от
който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата
на издаване на изпълнителния лист – 15.06.2011 г.
Тъй като образуването на изпълнително
дело, ако не е посочен конкретен изпълнителен способ, не прекъсва давността, а
ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за предприети такива
действия, следва, че давността за вземанията е изтекла на 15.06.2016 г.
Дори да се приеме, че с молбата за образуване на изпълнително дело № 1208/2011 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев е поискано извършването на изпълнителни действия и давността е спряла да
тече докато трае висящността му, то с приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, е обявено за изгубило смисъл, новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Ответникът не е доказал, че по изпълнителното дело са предприети такива
действия, поради което следва, че давността за вземанията е изтекла и при
начален момент датата на посочения тълкувателен акт /26.06.2015 г./.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Въпреки дадените с доклада по делото указания, ответникът
не е заявил ясно, че признава иска. С оглед изложеното, съдът приема, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски
в размер на 50,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна услуга. Във
връзка с възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се отбележи, че същото е в минимален размер съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което не подлежи на редуциране.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“ № 11, сумата 205,24 лв. – главница за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 06.02.2006 г. –
10.03.2008 г., сумата 120,57 лв. –
лихва за забава за периода от 09.04.2006 г. до 30.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата 25,00 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2780/2011 г. на РС – Перник, поради погасяване на
вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението Заповед №
2485/13.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 2780/2011 г. на РС – Перник да се върне в Служба
„Архив“ за съхранение по номера на унищоженото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.