Р Е Ш Е Н И Е №88
гр.Силистра,
18.10.2022г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа адм.дело №33
по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на В.П.П. и Б.Ч.П.-***,подадена
чрез представител по пълномощие адв.Г.Г. ***, срещу Заповед №18863-168/03.07.2017г., издадена от началника на Районно управление Силистра
при ОД на МВР Силистра, с която е разпоредено на основание чл.84
ал.8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),да бъдат върнати
на посочено лице от SANTANDER CONSUMER BANК AS-20441791- Норвегия
вещите, иззети и описани в Протокол №18886р-7957/26.05.17г. по описа на
РУ-Силистра,във връзка със сигнал за издирване в Шенгенската информационна
система (ШИС) по преписка №1886р-7952/26.05.17г. на РУ-Силистра.Предмет на
полицейското изземване е бил лек автомобил марка „Фолксваген“,модел
„Пасат“;цвят „черен металик“,с рег.№***. Същият
е иззет от жалбоподателя, който изрично е записал „Автомобилът е моя собственост.Закупен от Варна от частно лице, след
което регистриран в Силистра“.
С жалбата се твърди, по аргумент за противното от
чл.143 ал.5 т.3 и т.5 ЗДвП,че още първоначалната регистрация на автомобила (ОД
МВР гр.Варна) била извършена законосъобразно, а придобитите права върху него от
оспорващия били несъмнени.Нещо повече, към момента на поисканата промяна на
националната регистрация на МПС (по негово заявление), отново са били извършени
всички справки в публични и специални информационни масиви и регистри и едва
след като е било установено, че върху вещта не тежат никакви
ограничителни,респ. обезпечителни мерки;същата не е обект на издирване и няма
предявени никакви претенции по отношение на нея,е извършена надлежна
регистрация от администрацията на Пътна полиция в МВР гр.Силистра.Оттук се
черпи аргумент,че ответният орган е бил нормативно задължен да съобщи
релевираната заповед на жалбоподателя по силата на чл.15 ал.1, чл.34 и чл.61 АПК,доколкото се засягат пряко и непосредствено негови имуществени интереси и
удостоверени вещни права. Това било така, защото МПС било иззето от
добросъвестен негов собственик, а не от не-регламентиран гараж, с пренабити номера, без регистрационни табели и др.под.
С жалбата се твърди още,че в случая
полицейският орган бил действал като юрисдикция,разрешаваща вещен спор, до
какъвто недопустим резултат не би се стигнало,ако оспорената заповед е била
съобщена на жалбоподателите и те са имали възможност да защитят своите права в
административното производство. И към настоящия момент оспорват основата на атакуваната
заповед,тъй като считат,че цивилистичните
правоотношения между Норвежката кредитна институция,обозначила се като
собственик на процесния автомобил и нейния кредитополучател, обезпечил дълга си
със закупения с кредита автомобил и престанал да го обслужва към м.02.2016г., не
са от кръга основания по чл.100 §3 б.“а“ от Конвенцията
за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни
1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, ФРГ и Френската република за постепенното
премахване на контрола по техните общи граници, ведно с Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването,
функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ
поколение (ШИС II).Приложното поле
на нормативната рамка е определено с чл.2 от Решение 2007/533, фиксирано
изключително върху сътрудничество по наказателноправни
въпроси, какъвто жалбоподателите считат, че процесният не е. Ето защо твърдят,
че при отсъствие на предпоставките за приемане и регистриране на сигнала за
издирване на лекия автомобил,постъпил в ШИС от страна на Кралство Норвегия, е
била недопустима и последващата обмяна на
допълнителни данни чрез Бюрата „СИРЕНЕ“ на двете държави,респ. издирването и
връщането в Норвегия, посредством упълномощен представител в България, на
процесния лек автомобил.
Това е централният спорен въпрос по делото,който
детерминира и предмета на доказване. Жалбоподателите поддържат, че с оглед
изложеното в документ, намиращ се на л.51-л.56 от делото,не се установявало в
Кралство Норвегия да се води наказателно производство с предмет процесния
автомобил, а поведението на кредитополучателя от норвежката банка К.С.К., квалифицирано
като „сериозни измами“; „присвояване“ и др.,не попадало в националната наказателна
регулация,като свързаните с него правоотношения се уреждали с гражданскоправните способи, посредством преки изпълнителни
производства (за каквото има данни и в Норвегия-л.51,абз.посл.„Приложение 3“),а ако се наложат и искови процеси.Неиздължаването
на кредит, считат оспорващите, не е криминализирано
деяние, поради което оспорват основанието на регистрирания сигнал в Н.ШИС. Именно
наказателноправното основание за приемане и
обработване на сигнала в Н.ШИС,в контекста на чл.7 от Наредба №8121з-465 за организацията и функционирането на Националната
Шенгенска информационна система на Република България (Обн.ДВ,бр.74/14г.,посл.изм.ДВ,бр.23/22.03.22г. -в сила
от датата, определена от ЕК съгласно чл.66 §2 Регламент (ЕС) 2018/1861 и чл.79 §2
Регламент(ЕС) 2018/18 62), издадена от министъра на МВР, в приложимата ѝ
редакция към ДВ,бр.95/16.11.18г., се оспорва.С оглед на всичко гореизложено се
настоява за обявяване нищожността на обжалвания акт (с непосочено основание за
твърдения тежък порок),а в условията на алтернативност, ако съдът не приеме доводите за нищожност на
заповедта,се моли за отмяната ѝ като унищожаема,
поради несъответствието ѝ с фактите по делото и закона. Претендират се
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът на Районно управление на МВР гр.Силистра, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт В.А., в
писмено становище по делото (л.180-л.183) и в съдебно заседание, оспорва
жалбата. Поддържа, че релевираният акт е издаден от
компетентен полицейски орган съгласно регулацията от чл.84 ал.6 изр.1 пр.“посл.“ЗМВР,при спазване на нормативните изисквания за
неговата форма и на процедурата от чл.84 ал.1-ал.14 ЗМВР,при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, поради което
настоява оспорването да бъде оставено без уважение. Поддържа, че актът, който
пряко и непосредствено е засегнал правата и интересите на жалбоподателите е
Протоколът за изземване на автомобила. Необжалването на същия е минирало пътя
им за настоящата съдебна защита. Още по-вече, че органът,в хипотези като
настоящата,действал в условията на обвързана компетентност.Поддържа, че както
приложимото национално право, така и общностното, са
отговорили еднозначно на поставения в
процеса въпрос,а именно: винаги, когато има регистриран сигнал в Н.ШИС II относно издирвана вещ и същата е намерена с точна
идентификация съгласно сигнала,вещта подлежи на връщане в държавата въвела
сигнала, щом в процесуалните срокове е направено искане за това.Позовава се на
мотивите на постановеното по дело С-520/20 решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване (арг.§32-§54)
и настоява жалбата да бъде оставена без уважение.Претендира юрисконсултско
възнаграждение,като заявява по реда на чл.78 ал.5 ГПК,възражение за
прекомерност на заплатеното (евентуално) от оспорващите адвокатско възнаграждение
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от АПК,във вр.с чл.84 от Закона
за Министерството на вътрешните работи. Съдът,
като обсъди изложените в жалбата възражения,както и развитите в хода на съдебното
производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото,вкл. извършвайки
проверката,регламентирана с чл.168 ал.1 АПК,прие за установено следното:Жалбата,с която е сезиран е процесуално
допустима.От представената административна преписка, не се установява оспорената
заповед да е била съобщена на жалбоподателите и, следователно, за нейното
обжалване не са започнали да текат срокове.Жалбоподателите поддържат,че са
добросъвестни собственици на процесния автомобил и неговото изземване от ответния
орган и съответно, връщане на посочен от SANTANDER CONSUMER BANK AS-20441791 Норвегия, пълномощник,засягало пряко и
непосредствено техни имуществени интереси и удостоверени вещни права, което
сочи на твърдян правен интерес от настоящия процес.
Ответният орган оспорва този довод, като счита, че
актът, който пряко засяга интересите им е Протокол за изземване на вещ по чл.84
ал.3 ЗМВР от 26.05.2017г. (л.22), утвърден от началника на РУ-Силистра, в
условията на заместване, в който изрично са указани правата им,вкл. да го
обжалват, което те не са сторили.В този контекст счита, че обжалването на
процесната по делото заповед, не ги засяга, тъй като евентуалната ѝ
отмяна не може да породи целената последица - връщане на автомобила на
жалбоподателя.(Вж.Определение №14435/20.11.20г.,адм.д.№11935/20г.,VО на ВАС).
Доколкото,обаче,е налице практика на ВАС и в обратния смисъл (Вж.Определение
№4012/28.03.18г., адм.д.№2298/18г.,VО на ВАС)
и предвид спецификата на конкретните правоотношения в случая,настоящият
състав е приел, че е допустимо сезиран.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С Определение №742/14.10.2020г.(л.99-л.135)
съдът е отправил преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз и на основание чл.631 ал.1 ГПК е спрял производството по
настоящото дело. На 17.06.2022г. е получено Решение на Съда от 16.06. 2022г.,
постановено по дело С-520/20 на СЕС и с Определение №399/21.07.22г. е възобновено
настоящото адм.дело №33/2020г. по описа на АС-Силистра. Решението по преюдициалното запитване предопределя изхода на процеса по аргумент
от чл.267 от ДФЕС и Статута на СЕС, с оглед задължителността за настоящия съд
на извършеното с него тълкуване на релевантните за спора правни разпоредби от общностното право.
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №18863-168/03.07. 2017г. на началника на РУ-Силистра при ОД МВР гр.Силистра,с
която на основание чл.84 ал.8 ЗМВР,е разпоредено да бъдат върнати на посочено
лице от SANTANDER
CONSUMER BANК AS-20441791,Кралство Норвегия, вещите, иззети и описани
в Протокол №1886р-7957/26.05.17г. по описа на РУ-Силистра,във връзка със сигнал
за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) по преписка
№1886р-7952/26. 05.17г. на РУ-Силистра.Видно от посочения в оспорената заповед
Протокол е, че предмет на полицейското изземване е лек автомобил,марка
„Фолксваген“,модел „Пасат“; цвят „черен металик“,с поставени регистрационни
табели №****;номер на рама:****.Същият е иззет от жалбоподателя В.П.П., ведно със Свидетелство за регистрация на МПС, част
Втора, с №*********.След извършена проверка е установено,че със Заявление
№171099001941 от 07.03.2017г. оспорващият е поискал да бъде регистриран като
собственик на автомобила; последният да бъде зачислен в района на действие на
ОД МВР гр.Силистра, както и да ползва право на регистрационен номер от
наличните в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Силистра (л.31-л.34).В хода на
същата проверка е установено (и приложено на л.32 от делото) Свидетелство за
регистрация на МПС,част Първа,с вписан собственик - праводателят
на жалбоподателя - С.О.С.от гр.Варна (л.33).Видно от горните документи и
писмата на л.28-л.29 от делото е, че ответникът не е изследвал собствеността
върху процесното МПС, а е извършил проверка за установяване на обстоятелствата,
свързани с битието на издирвания/иззет автомобил на територията на страната, което
налага да бъде отклонено като неоснователно възражението на жалбоподателите, че
в случая полицейският орган е действал като юрисдикция, разрешаваща вещен спор,каквито
данни не се установяват. Напротив, след направена справка в Н. ШИС II за издирвано МПС,органът е установил,че с Шенген идентификатор NO 000 ********** 0000 02, Кралство Норвегия, е въведен
на 24.05.2017г. сигнал за издирвана вещ, представляваща процесния автомобил,като
същият е установен (при пълно съвпадение по номер на рама) на 16.05.2017г.
около 08:45 часа, паркиран до Къща за гости „А.“ в гр.Силистра, ул.“П.М.“ №84. Автомобилът
е управляван от жалбоподателя В.П., от когото е и иззет с посочения по-горе
протокол на основание чл.84 ал.3 ЗМВР (същият е подлежал на изземване от
всекиго, у когото се намери в държане),непосредствено след което е попълнен
формуляр 38 за обмен на информация с Бюрото СИРЕНЕ (л.14).
Оспорващият не е обжалвал наложената му административна
принуда (изземване на собствения му автомобил), която има правнообвързващ
ефект и изпълнението ѝ е скрепено с държавна принуда, но е предприел
действия по установяване на действителните права на неговия праводател,видно
от документите на л.35-л.37. И към настоящия момент се оспорва основата на
релевираната заповед, тъй като се счита, че гражданскоправните
правоотношения между Норвежката кредитна институция,обозначила се като
собственик на процесния автомобил и нейния кредитополучател, обезпечил дълга си
със закупения с кредита автомобил и престанал да го обслужва след 26.02. 2016г.,
не са от кръга основания по чл.100 §3 б.“а“ от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген
от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия
съюз Бенелюкс, ФРГ и Френската република за
постепенното премахване на контрола по техните общи граници,ведно с Решение 2007/533/ПВР на Съвета от
12.06.2007г. относно създаването,функционирането и използването на Шенгенска
информационна система от второ поколение (ШИС II).
ШИС
II е създадена с цел да обезпечи висока степен на
сигурност в рамките на пространството на свобода,сигурност и правосъдие на
Европейския съюз,съгласно чл.1 от решението.Приложното ѝ поле е
определено с чл.2 от Решение 2007/533, фиксирано изключително върху
сътрудничество по наказателноправни въпроси,какъвто
жалбоподателите считат, че процесният не е. Ето защо се поддържа, че при
отсъствие на предпоставките за приемане и регистриране на сигнала за издирване
на лекия автомобил, постъпил в ШИС от страна на Норвегия,е била недопустима и последващата обмяна на допълнителни данни чрез Бюрата
„СИРЕНЕ“ на двете държави,респ. издирването и връщането му в Кралство Норвегия,посредством
упълномощен представител в РБ.
Съгласно
чл.105 от Конвенцията, регистриращата (т.е.
всяка регистрираща сигнал) договаряща
страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните,
които се въвеждат в Шенгенската информационна система, а съгласно чл.106 §2 от
същата конвенция,ако договарящата страна, която не е подала сигнала, има основания
да счита, че данните са неверни или неправомерно въведени в системата,тя незабавно
съобщава за това на договарящата страна и, ако не бъде постигнато споразумение,
случаят се отнася пред общия контролен орган по чл.115 §1. Следователно, регистриращата
договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на
данните, които се въвеждат в ШИС, а при установяване на идентичност на данните
на исканата и иззета вещ,компетентният административен орган действа при
обвързана компетентност.
Във връзка с оспореното наказателноправно
основание за приемане и обработване на сигнала в Н.ШИС,в контекста на чл.7 от
Наредба №8121з-465 на МВР,е отправено преюдициалното
запитване до СЕС, доколкото целите и условията за подаване на сигнали, регламентирани
с чл.36 от Решение 2007/533/ПВР,са - целите на наказателното преследване,както
и - с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство,вкл.
с чл.38 от сега действащия Регламент (ЕС)
2018/1862 на ЕП и на Съвета от 28.11.2018г. за създаването, функционирането и
използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на
полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни
въпроси,за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР (приложимо в случая) на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) 1986/2006
на ЕП и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията - публикуван в ОВ, №L 312, стр.56 на 07.12.2018г.,с посочена дата на
влизане в сила - 03.08.2021г.,съобразно който е изменена и приложимата Наредба
№8121з-465 с ДВ,бр.23/22.03.2022г.
Доколкото
централният спорен въпрос, релевиран в настоящия процес, засяга именно основанието
(целта/причината) за въвеждането на сигнала в ШИС II, съдът е намерил за уместно да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно
тълкуването на приложимите към спора разпоредби и правила за използване-то на
Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), при наличие
на данни, сочещи на обоснован извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от
обхвата на целите, за които е създадена, с което се злепоставят правата и
законните интереси на добросъвестни собственици,ползващи се със засилена
защита,както от Конституцията на България (чл.17 КРБ), така и
от правото на ЕС, съгласно чл.17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (ХОПЕС) и чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на РБ на 31.07.1992г., обнародван в Държавен вестник
бр.66/14.08.1992г.
С
Решение от 16.06.2022г. Съдът е отговорил, че чл.39 от Решение 2007/533/ПРВ на
Съвета от 12.06.2007г. относно създаването, функционирането и използването на
Шенгенска информационна система от второ поколение трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която компетентните
органи на изпълняващата държава членка са длъжни да изпълнят въведен в ШИС II сигнал за вещ, въпреки, че имат съмнения относно
причините за въвеждането на такъв сигнал, така както те са посочени в чл.38 §1
от това решение. От мотивите по т.40-т.41
става ясно, че органите на изпълняващата държава членка трябва да предприемат
необходимите обезпечителни мерки за целите на изпълнението на въведения
сигнал,без да може срещу това да се възразява чрез оспорване на валидността на
този сигнал заради наличието на съмнения дали органите на въвелата сигнала
държава спазва целите, посочени в чл.38 §1, защото съгласно чл.1 §2 от Решение
ШИС II целта на тази система е по-специално да обезпечи
висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и
правосъдие на Съюза. Съгласно чл.49 §1 от Решение ШИС II, подалата сигнала държава отговаря за точността и
актуалността на данните и законното им въвеждане в ШИС II, като според чл.49 §2 от това решение, само тя има
право да изменя, допълва, поправя, актуализира или заличава данните, които е
въвела (т.45).
Що се отнася до предаването на иззетата вещ на
органите на подалата сигнала държава,като предвиденото в чл.84 ал.8 ЗМВР, в приложимата
му към спора редакция, следва да се отбележи, че макар подобна мярка да не
следва изрично от текста на чл.39 от Решение ШИС II, §3 от този член предвижда, че държавата членка,
която е открила вещта,предприема мерки „в съответствие с националното
законодателство“. Препращането към националното право по никакъв начин не
определя конкретни мерки, които съответно трябва да бъдат предприети от органите
на изпълняващата държава.Предвид свободата на преценка,с която по силата на
чл.39 §3 от Решение ШИС II разполага
изпълняващата държава членка при избора на посочените мярка, то тази разпоредба
допуска също така изпълняващата държава, която е избрала такова задължение за предаване,
да е длъжна да го изпълни,дори ако компетентните ѝ органи имат съмнения
дали сигналът е въведен по причините, посочени в чл.38 §1 от това решение
(т.53-т.53). А щом всичко това е така, то следва, че в съответствие със
закона,вкл. с действащото право на ЕС,ответният орган е издал оспорената в
процеса заповед за връщане на автомобила на посоченото в искането лице,
съгласно регламентацията от чл.84 ал.8 ЗМВР.
Жалбоподателят
П. на 06.03.2017г. в гр.Варна,с писмен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство и нотариална заверка на подписите, съгласно регулацията от
чл.144 ал.2 от Закона за движението по пътищата,е закупил от С.О.С.от гр.Варна,
лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№****, № на рама: ***и № на
двигател:****, цвят „черен металик“.На
07.03.2017г. е регистрирал автомобила в ОД МВР гр.Силистра,Сектор „Пътна
полиция“.Преди покупката е направил възможните справки в публични регистри
относно наличието на някакви тежести върху вещта (запор,възбрана или др.), а компетентните служби при регистрацията-
съответните справки: обявена ли е за издирване колата във връзка с водени
наказателни производства в страната,вкл. в информационните фондове на Интерпол
и в Шенгенската информационна система.Автомобилът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност.За него са платени дължимите данъци,
задължителни застраховки и други такси.
На 24.05.2017г. е създаден и регистриран в Н.ШИС
сигнал с идентификатор: NO 0003036816390 0000 02;от въвела сигнала държава Норвегия,с
посочена причина за издирване:„вещ- открадната,незаконно
присвоена,изгубена“,като автомобилът е надлежно индивидуализиран, включително с
номер на рама.На 26.05.2017г. полицейски инспектор го е установил в гр.Силистра,
на паркинг по ул.“П. М.“ №84, с български регистрационни табели, регистриран
на името на В.П.П. с ЕГН:**********. След направена
справка в АИС „Издирвателна дейност“-Н.ШИС II, е констатирано пълно съвпадение по номер на рама на
издирваното превозно средство, въведено със сигнал от Норвегия. Процесният
автомобил,ведно със Свидетелството за регистрацията му,част втора,на основание
чл.84 ал.3 ЗМВР,са иззети от жалбоподателя П. с Протокол
рег.№1886р-7957/26.05.17г. по описа на РУ-Силистра. Последният е възразил, че колата
е негова собственост, регистрирана в МВР гр.Силистра.
Попълнен
е Формуляр 38 (превозно средство) - Формуляр
за обмен на информация с Бюрото СИРЕНЕ при установяване на съвпадение за вещ
издирвана, с цел изземване или използване като веществено доказателство в
рамките на наказателно производство и е подаден незабавно до
Дирекция„Международно оперативно сътрудничество“ при Министерството на
вътрешните работи,сектор „СИРЕНЕ“.Осъществен е обмен на информация с бюро„СИРЕНЕ“-Норвегия
и е издадена оспорената по делото Заповед №1886з-168/03.07.2017г. от началника
на РУ-Силистра, за връщане на вещите, иззети и описани в Протокол за изземване
№1886р-7957/26.05.2017г. От мотивите на същата става ясно, че въпросният
автомобил е обявен за издирване от бюро “СИРЕНЕ“ -Норвегия във връзка с
извършена измама/злоупотреба с доверие-престъпление, извършено на 23.12.2014г. в Хордаланд, Норвегия и на 20.03.17г. е заявено пред полицейските
власти в РВ283 Скоуен; 0213 Осло. Търговското
дружество SANTANDER CONSU MER BANK AS-20441791 Норвегия, като собственик на автомобила, е
заявило, че е заинтересовано от връщането му, за което е упълномощило
компанията LINDORFF AS Норвегия,с
представител в България-„П.“ЕООД, ЕИК:*********;
адрес на управление: гр.Д.,ул.“В/.“ №2/а,с управител К.И.К.,да получи вещта.
На
06.06.2017г. при ответния орган, е постъпила молба от
“Плам“ЕООД гр.Добрич,чрез управителя Кр.К., за предприемане на действия по предаването на
автомобила.Полицейският орган е установил, че последният не е предмет и/или
средство за извършване на престъпление на територията на България; не е
доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването му може да затрудни
образувано в България наказателно производство; както и, че притежаването му не
е забранено от законите на страната (арг.чл.84
ал.11 ЗМВР),поради което е отправил искане
до директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при
Министерството на вътрешните работи София, за изпращане на официално искане за
връщане на вещта от държавата,въвела сигнала за издирването ѝ (Писмо рег.№342р-6814/07.06.17г.-л.42). Междувременно, на 01.06.2017г.,с рег.№А-15601
(л.40-л.41) на ДМОС при МВР,подписано от началник сектор „СИРЕНЕ“, е получен
официален отговор при ответния орган, по конкретната преписка
(№188бр-7952/26.05.17г.), че във връзка с получен от РУ-Силистра формуляр 38б,
е обменена информация между бюрата „СИРЕНЕ“ на България и Норвегия, като
последното е информирано, че съгласно действащата Наредба №8121з-465, ако в 60-дневен
срок не постъпи молба за правна помощ или изрично искане за връщане на вещта от
компетентните норвежки власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е
иззета. В отговор е получено съобщение от Норвегия,че законният собственик на
автомобила е компания SANTANDER CONSU MER BANK AS
Норвегия, която изрично е заявила, че е заинтересована от връщането му,
посочвайки упълномощените лица за неговото получаване.С друго писмо,
рег.№А-16321/08.06.17г., началникът на сектор „СИРЕНЕ“, ДМОС при МВР, по повод
запитването от 07.06.17г.,е уведомил ответния орган, че процедурата по чл.84 ал.7-ал.8 ЗМВР е приключила като
норвежките власти са изпратили и копие от молбата за правна помощ,издадена от
прокурор Sv. K.K. от 01.06.17г. (л.38-л.39) На
04.07.2017г.,с Протокол рег.№1886р-9822 процесният автомобил е предаден (върнат) на К.И.К.. На
12.07.2017г. на жалбоподателя В.П., с Протокол рег.№1886р-10302,са върнати
двете та- бели с рег.№СС6766АН и Свидетелството за регистрация на автомобила,
част втора.
От
представено Уведомление от 20.03.2017г. и искане за международно издирва- не на
превозно средство с регистрационен номер SV**** (VOLKSWAGEN), от Областно полицейско управление Хордаланд, Кралство Норвегия, легнало в основата на
процесния сигнал до ШИС II за издирване
му, се установява, че на 23.12.2014г. българският гражданин К.С.К.е подписал договор
за кредит със Сантандер Консюмър
Банк АС,във връзка с получен заем за финансиране на
покупката на автомобил с рег.№SV***,„Фолксваген Пасат“,мод. 2014г. Подписан е и план за продажбата.Издадени са
Записи на заповед на 23.12.2014г., а планът за продажба (погасяване на кредита) е регистриран в Имотния регистър на 06.01.2015г. От
получените 421 840 норвежки крони,изпълнителни действия срещу длъжника са
предприети за непогасена главница от 213 679 NOK.От изявление на Банка Сантандер
за „прекратяване на заем 4659513 и декларация за собственост“ се установява, че
последното плащане е от 26.02.2016г.Към м.май.2016г. длъжникът е спрял да
погасява кредита и делото е изпратено от Банката на Линдорф
АС за събиране на дългове. На 13.05.2016г. е изпратено искане за плащане (доброволно) и
уведомление за принудително изпълнение. Длъжникът е уведомил дружеството,че
автомобилът се намира в България. Посочен е балансът по делото и изброени
множество съмнения за престъпления. Отправено е искане до полицията за
международно издирване посредством системите и възможностите на Шенген, Интерпол, Аутосис и Елис.
Продавачът на автомобила на жалбоподателя не е лицето К.С.К., който е получил
кредит от Норвежката банка и към м.02.2016г. е спрял да го обслужва,а друг собственик,с
надлежна регистрация в РБ
На
13.08.2019г. жалбоподателите депозирали молба с вх.№188600-5115 пред ответния
по делото полицейски орган за връщане на автомобила,защото считат,че изземването
му е извършено принудително и при начална липса на фактическо и правно
основание,позовавайки се на чл.84 ал.9 ЗМВР. На 28.08.2019г. получили изричен
отказ, който оспорили пред Административен съд Силистра,за което е образувано
адм.д.№ 248/2019г.- служебно известно на настоящия състав.Последното е спряно
до разрешаване на спора по настоящото адм.д.№33/2020г. на същия съд.С нарочно
указание (Разпореждане №396/28.05.20г.) съдът е изискал от ответния орган да представи
извадка от действащия Наказателен кодекс в Кралство Норвегия,с надлежен превод
на български език, в частите включващи посочените параграфи в Уведомлението от
20.03.2017г., послужило за регистриране на сигнала в ШИС II за издирване на автомобила.В резултат,в съдебното
заседание на 26.08.2020г. е представено писмо с рег.№А-19124/24.07. 20г. на
началника на отдел „СИРЕНЕ“; ДМОС на МВР, от което се установява,че „преписката и разследването по случая са
прекратени на 10.07.2017г., тъй като автомобилът е намерен и репатриран до
Норвегия“.
Вярно е,че цялата система (ШИС II) е базирана на принципа на взаимното признаване, неизменно
свързан с принципа на взаимно доверие между държавите членки, че съответните им
национални правни системи са в състояние да осигурят еднаква и ефективна защита
на основните права,признати на равнището на Съюза и,в частност в Хартата. Съгласно
чл.84 ал.1 ЗМВР,полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която
има сигнал за издирване в ШИС и/или информационните фондове на Интерпол. Процедурата
е регламентирана с разпоредбите на чл.84 ал.1-ал.14 ЗМВР и съгласно същата,
вещта се изземва с протокол от лицето, в което се намира. За предаването или
изземването се уведомява държавата,въвела сигнала за издирване в ШИС. Уведомяването
се извършва от компетентната специализирана структура на МВР - чл.84 ал.6 и
ал.7 ЗМВР,която е Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) при
МВР,по аргумент от чл.43а ал.3 ЗМВР.С
Същата
е националната точка за контакт по линия на Международната организация за
криминалната полиция (Интерпол); на Агенцията на ЕС за сътрудничество в
областта на правоприлагането (Европол); на
Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и на Шенгенската информационна система (ШИС) и
изпълнява ангажиментите на Република България като Национално бюро „Интерпол“; Национално
звено „Европол“; Национално звено „ETIAS“ и Бюро „СИРЕ НЕ“.Съгласно чл.84 ал.8 ЗМВР искането
следва да бъде отправено от държавата, въвела сигнала, което в случая е спазено
- искането е подадено от Кралство Норвегия, чрез държавния му орган бюро „СИРЕНЕ“-Норвегия,видно
от писмо с рег.№А-15601/01.06. 17г. (л.40-л.41) и писмо с
рег.№А-16321/08.06.17г. (л.38), което изключва приложението на чл.84 ал.9 ЗМВР.
(Вж.Решение №3525/13.04.22г.,адм.д.№118/22г.,VО на ВАС).
За да е приложима хипотезата на чл.84 ал.9 ЗМВР (предмет на спряното адм.дело №
248/19г. по описа на АС-Силистра) във връзка с искането за връщане на автомобила
на жалбоподателите, следва да е реализирано отрицателното условие от чл.84 ал.8 ЗМВР, а именно - в 60 дневен срок да не е постъпило искане от държавата, въвела
сигнала в ШИС II за издирваната вещ, което
отрицателно условие в случая не е налице. А щом всичко това е така, то следва,
че оспорената заповед е издадена при наличие на материалните предпоставки за
това и в съответствие с нормативната цел.Относно компетентността на органа -
неин издател; спазване на изискването за форма и на обсъдените по-горе процесуални
правила, както е изложено вече, не се установяват нарушения на нормативния
регламент.
Предвид изложеното, настоящият състав приема,че
обжалваният акт,не противоречи на закона и на фактите по делото; издаден е при
липса на отменителни основания от чл.146 АПК.Разноски своевременно са поискани
и от двете страни,каквито с оглед изхода на процеса,се дължат на ответния
орган. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице,в чиято
структура е издателят на акта,а именно Областна дирекция на МВР гр.Силистра, по
аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37
от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането
на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл.24 го е визирал в относителни
граници - от 100 до 240 лева. В случая, предвид фактическата и правна сложност
на съдебното производство,същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ fj АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. и Б.Ч.П. ***, против Заповед
№1886з-168/03.07.2017г. на началника на Районно управление гр.Силистра при
ОД на МВР гр.Силистра, с която, на основание чл.84 ал.8 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, е разпоредено да бъдат върнати вещите,
иззети и описани в Протокол за изземване №18 86р-7957/26.05.2017г. по описа на
РУ-Силистра, във връзка със сигнал за издирване в ШИС, като се предадат на
лицето посочено от SANTANDER CONSUMER BANK AS-20441791
Норвегия.
ОСЪЖДА В.П.П., с ЕГН:********** и Б.Ч.П.,
с ЕГН:********** - двамата съпрузи, с постоянен адрес ***, да заплатят на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, сумата от 100 (Сто) лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: