Решение по дело №511/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260523
Дата: 13 април 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300500511
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260523

 

13.04.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На  24.03.2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело №511 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от  ГПК.

 Образувано по въззивна жалба  подадена от Б.И.П., ЕГН **********,***, Пловдивска област, чрез пълномощника адв.Н.П.,  против Решение № 261724/16.12.2020г. постановено по гр.д.№9904/2020г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVIIІ гр.с. , с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя ,че дължи на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сума от 3000 лева, по запис на заповед, издаден на 07.08.2019  г.,  с падеж – 05.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 02.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6044 по описа за 2020г. на ПРС, V гр.с.  и жалбоподателят   е осъден да заплати на Б.И.П., ЕГН **********, направените в заповедното производство и в исковия процес разноски. В жалбата са изложени са  съображения за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, който незаконосъобразно е приел, че отговорът на исковата молба не е подаден в срока по чл.131 от ГПК и е отказал да разгледа въведените с него от ответника в процеса  възражения и  каузални правоотношения.Жалбоподателят поддържа ,че неправилно първоинстанционният съд е приел, че  ценната книга  е редовна от външна страна  и съдържаща всички реквизити  указани в чл. 535 от ТЗ. Претендира  се отмяна  на решението   и връщане  на делото на първоинстанциониня съд  за разглеждане на спора от друг състав на съда.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и  излага съображения за правилност на постановеното решение от районния съд  и искане за потвърждаването му. Претендира присъждане разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд , след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата  и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното :

Въззивната жалба изхожда от страна, легитимирана да обжалва акта на районния съд,същата е депозирана в срок и е допустима,но разгледана по същество неоснователна.

Съгласно  чл. 269 от ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността  на решението, а по допустимостта в обжалваната част,като е ограничен  от посоченото в жалбата .

Настоящият съдебен състав  намира обжалваното решение за валидно и допустимо,като същото е и правилно, поради правилно  прилагане на императивните материалноправни норми, като на основание чл.272 от ГПК, въззивният състав препраща към мотивите,изложени от районния съд.Независимо и във връзка с доводите  във въззивната жалба  е необходимо да се добави и следното:

Предявен е от ищеца Д.Г.Д., ЕГН **********,  иск с правна квалификация по чл. 422,ал.1  от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК във вр.с с чл.505,ал.1 ТЗ във вр.с чл.506,ал.1 от ТЗ във вр.с чл.537 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Б.И.П., ЕГН **********, му дължи сумата от 3000 лева, по запис на заповед, издаден на 07.08.2019  г., с падеж – 05.10.2019 г., за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6044 по описа за 2020г. на ПРС, V гр.с. 

  В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответникът не е подал  писмен отговор  на исковата молба, не е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и не е ангажирал доказателства.

Видно е от представения в заповедното производство запис на заповед,  което се явява продължение на исковия процес, по аргумент от 422 от ГПК , че е издаден на 07.08.2019г.  от Б.И.П., ЕГН **********, който   безусловно е обещал на поемателя Д.Г.Д., ЕГН **********, да му заплати на падежа   –05.10.2019г. сумата от 3000 лева, с място на плащане-село Г.  И..

Записът на заповед не страда от пороци в съдържанието от външна страна, които да влияят върху действителността му. Менителничният ефект съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, а падежът на задължението е настъпил на 05.10.2019г.

 

 

 

При доказателствена тежест за ответника и при необходимост от повеждане на пълно, обратно доказване, последният не доказа да е изпълнил паричното си задължение по процесната ценна книга, поради което съдът приема за установено, че в полза на ищеца съществува неудовлетворено парично притезание, произтичащо от запис на заповед от 07.08.2019г.  в претендирания размер на сумата от 3000 лева, поради което предявеният иск, като основателен правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, който незаконосъобразно е отказал да разгледа въведените от ответника с отговора на исковата му молба възражения и каузални правоотношения , като преклудирани , релеиврани след изтичане на срока по чл.131 от ГПК.

Във връзка с оплакванията в жалба въззивният съд констатира, че препис от исковата молба и доказателствата към нея  е изпратен до ответника  Б.П. на регистрирания му  постоянен и настоящ адрес:***. Видно  от  отбелязването в   разписката за връчване, е получен на 08.09.2020г. от лицето  Р. Б. Х., посочена като  съпруга на ответника.От извършената от първоинстанционния съд служебна справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г.   се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на получателя Р. Х. съвпада с този на ответника и двамата от съжителството си имат родени две деца.

При тези данни по делото решаващият състав на съда споделя изводите на районния съд, за редовно връчване на препис от отговора на исковата молба на ответника  на 08.09.2020г. при осъществяване на предпоставките от хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК –друго лице от домашните живеещо на адреса. Освен горното видно от книжата по делото,  Р. Х. е получавала и всички съобщения и книжа изпратени до ответника по делото.

Така уреденият в чл.131, ал.1 от ГПК решителен, преклузивен 1-месечен срок  за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 08.10.2020г./работен ден/.Същият  е подаден на 30.11.2020г. , след изтичане на този срок , поради което се явява просрочен.

Разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното следва, че като  преклудирани както първоинстанционния съд, така и въззивният съд, не дължи произнасяне по наведените от ответника в писмения  му отговор възражения.

Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.

С  оглед изхода  на  делото  жалбоподателят  следва  да  бъде  осъден  да  заплати  на  въззиваемата  страна  направените  по  делото  разноски  за  заплатено    адвокатското  възнаграждение  в размер  на  500  лв. 

По  изложените  съображения съдът

 

                                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261724/16.12.2020г. постановено по гр.д.№9904/2020г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVIIІ гр.с..

ОСЪЖДА  Б.И.П., ЕГН ********** *** , да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***,  сумата  от  500  лева- разноски  по  делото.

Решението е окончателно  и  не  подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

     

 

              

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                            

                                                                                  

      

 

 

                                                                                          2.