Определение по дело №3/2009 на Районен съд - Гълъбово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Гълъбово, 23.02.2009г.

 

Гълъбовският районен съд, гражданско отделение в разпоредително заседание на 23.02.2009г. в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.М.

*** по описа за 2009г. докладвано от съдията М.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Е.Л.К. *** срещу Г.В.К. ***, с която на основание чл.72 от СК моли упражняването на родителските права над родените от брака им деца Ивелин Евгениев К. и Мартин Евгениев К. да бъде възложено на него, като бъде определен подходящ режим на лични контакти на децата с майката. При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:

 

Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Същата е подадена пред местно компетентния Районен съд – Гълъбово, видно от посочения адрес на ответницата. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответницата за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор на ответницата, с който се възразява срещу изложените в исковата молба обстоятелства, не се оспорват представените доказателства и не са направени доказателствени искания.

 

По представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:

Искът е предявен от Е.Л.К. *** срещу Г.В.К. ***. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на 07.10.2006г. От брака си имали родени две деца-близнаци – Ивелин Евгениев К. и Мартин Евгениев К., родени на 31.12.2006г. Съпрузите живеели разделени от 10.12.2008г., след като съпругата напуснала семейното жилище, заедно с децата и се преместила в къщата на родителите си. Ищецът твърди, че ответницата не му позволява да вижда децата си и да поддържа нормални отношения с тях. Твърди, че ответницата няма доходи, които да й позволяват да издържа децата, както и че децата живеят в лоши битови условия в къщата на родителите на ответницата. Твърди, че без причина децата са спрели да посещават детска ясла и че социалните им контакти са ограничени. Навеждат се обстоятелства, че ответницата и нейните родители са в невъзможност да полагат адекватни грижи за децата, поради което и децата са станали нервни и неспокойни. Ищецът счита, че може да осигури много по-добри условия за живот на децата, тъй като разполагал със средства за издръжката им и с много добри битови условия. Моли съда да постанови децата Ивелин Евгениев К. и Мартин Евгениев К. да живеят с него в неговото жилище, като той упражнява родителските права над тях.

Представя и моли да бъде прието като доказателство Служебна бележка №2/13.01.2009г. на Директора на ОДЗ”Радост” гр.Гълъбово. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще доказват фактите, изложени в исковата молба.

 

Ответницата в срока за писмен отговор е представила становище, с което оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Не оспорва, че с ищеца са съпрузи и че са във фактическа раздяла. Не оспорва, че тя отглежда децата им в дома на родителите си. Твърди обаче, че е осигурила нормални условия за живот на децата си. Твърди, че ищецът непрекъснато упражнявал тормоз над нея и децата и всеки контакт с децата приключвал със скандал. Счита, че тя, като майка по-добре би се грижила за децата си отколкото ищецът, тъй като той бил твърде ангажиран с бизнеса си и не можел да отделя време и внимание на децата. Ищцата не сочи доказателства в подкрепа на възраженията си.

 

От така подадената искова молба по отношение на правната квалификация съдът намира следното:

Посочената от ищеца правна квалификация е чл.72 от СК.

Съгласно чл. 72 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.

Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак или които са в брак, но живеят разделено, какъвто е настоящият случай. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретни права на децата, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интересите на децата, се разрешава с иск по чл. 71, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

Искът по чл. 72 от СК и искът по чл. 71, ал. 2 от СК са два различни иска, които нямат връзка. Разпоредбата на чл. 72 от СК не препраща към чл. 71, ал. 2 от СК. Ето защо и тъй като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а следва да определи същата изхождайки от обстоятелствата по делото, съдът намира, че правилната правна квалификация на предявения от ищеца иск е чл.71, ал.2 от СК.

Горецитираният текст от СК има предвид разногласия за самите родителски права. Касае се до хипотеза на отделно живеещи родители. Предмет на уреждане е при кого от тях да живеят децата, с всички произтичащи от това последици- издръжка, режим на лични контакти и др. Законодателят не е предвидил съдът да се произнася и за упражняването на родителските права. Действително този въпрос до голяма степен се решава автоматически, чрез първия- за местоживеенето. Текущото осъществяване на родителските функции се извършва от този родител, при когото живее детето. С оглед редакцията на закона, съдът приема, че в случаите на отделно живеещи родители, е длъжен да се произнесе и относно упражняването на родителските права над родените от страните деца.

 

Подлежат на доказване всички твърдени факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответницата са съпрузи, че имат родени две деца, както и да докаже всички твърдени от него основания налагащи определянето на местоживеенето на децата при бащата, а не при майката. Ищецът не сочи писмени доказателства относно твърдяните от него обстоятелства. Поради тази причина съдът следва да укаже на ищеца най-късно в първото по делото заседание да представи доказателства, че с ответницата са съпрузи /удостоверение за граждански брак/, доказателства, че имат родени две деца от брака си /удостоверения за раждане на децата/, доказателства относно доходите си и имущественото си състояние.

Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК когато ответникът не подаде отговор в законоустановения срок, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, той губи възможността да направи това в по-късен момент, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед характера на иска обаче – касае се за дело, засягащо пряко интересите на малолетни деца, съдът намира, че преклузията за представяне на доказателства от двете страни не е абсолютна. Съдът следва да даде възможност на ответницата най-късно в първото по делото заседание да представи писмени доказателства относно доходите и имущественото си състояние, както и други писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. В случай, че ответницата иска събиране и на гласни доказателства, съдът намира, че следва да допусне събирането им, след изпълнение на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, като конституира в качеството на свидетели посочените от ответницата лица, които да бъдат водени от ответницата в първото по делото заседание.

На основание чл.143, ал.2 от ГПК съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответницата в първото по делото заседание.

 

Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.

 

Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.

 

Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение. Представеният към исковата молба писмен документ – Служебна бележка №2/13.01.2009г. на Директора на ОДЗ”Радост” гр.Гълъбово е допустим и относим към предмета на делото и следва да бъде приет като писмено доказателство по делото.

Направеното искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, а именно не са посочени имената на свидетелите и не са посочени конкретните обстоятелства, които ще установяват свидетелите, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Съдът следва да даде възможност на ищеца да води в първото съдебно заседание лица, които да бъдат конституирани като свидетели след посочване на конкретните обстоятелства, за които ще бъдат разпитвани.

 

Съдът следва да уведоми за настоящото производство Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово на основание чл.15 от Закона за закрила на детето.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №3 по описа за 2009г. на 12.03.2009г. от 9,45ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.

 

Приема като писмено доказателство по делото представената с исковата молба Служебна бележка №2/13.01.2009г. на Директора на ОДЗ”Радост” гр.Гълъбово.

 

Указва на ищеца най-късно в първото по делото заседание да представи доказателства, че с ответницата са съпрузи /удостоверение за граждански брак/, доказателства, че имат родени две деца от брака си /удостоверения за раждане на децата/, доказателства относно доходите си и имущественото си състояние.

 

Оставя без уважение искането на ищеца за допускане на гласни доказателства. Дава възможност на ищеца да води в първото съдебно заседание лица, които да бъдат конституирани като свидетели след посочване на конкретните обстоятелства, за които ще бъдат разпитвани.

 

Указва на ответницата, че не сочи доказателства в подкрепа на възраженията си. Дава възможност на ответницата най-късно в първото по делото заседание да представи писмени доказателства относно доходите и имущественото си състояние, както и други писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. В случай, че ответницата иска събиране и на гласни доказателства, да води в първото съдебно заседание лица, които да бъдат конституирани като свидетели след посочване на конкретните обстоятелства, за които ще бъдат разпитвани.

 

Дава възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответницата в първото по делото заседание.

 

Да се уведоми Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово на основание чл.15 от Закона за закрила на детето като й се изпрати препис от исковата молба с приложенията, становището на ответницата и препис от настоящото определение.

 

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: