Решение по дело №1548/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

С решение № 7361/05.07.23г., постановено по адм.д.№ 11289/22г. Върховният административен съд е отменил решение № 1293/19.10.2022г., постановено по адм.д. № 2489/2021г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „В. В.“ против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019 г. в размер на 7 831 лева главница и 795,03 лева лихва и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на делото е жалбата, подадена от В.Г.В., действащ и като ЕТ „В.В.“ против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019г. в размер на 7 376лв. главница и 795,03 лева лихва.

Жалбоподателят твърди, че РА в частта, с която не са признати за 2019г. отчетените разходи за автомобила в размер на 9100лв. е незаконосъобразен и неправилен. Счита, че определеният му за довнасяне данък за 2019г. следва да бъде намален с припадащите се 15 % /размера на корпоративния данък/ върху 9100лв., или сумата от 1365лв. и начислената лихва за тях в размер на 138.68лв.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли на дирекцията да бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалван е ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с който са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 4518 лв. – главница и 1140,63 лв.– лихва; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. и 2019г. в общ размер на 11792,18 лв. – главница и 2492,97 лв. – лихва и задължения за ДДС по ЗДДС за м.01.2019г., м.07-12.2019г., м.01-06.2020г. в общ размер на 2260,59 лв. и 319,03 лв. – лихва.

С решение № 7361/05.07.23г., постановено по адм.д.№ 11289/22г. Върховният административен съд е отменил решение № 1293/19.10.2022г., постановено по адм.д. № 2489/2021г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „В. В.“ против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019г. в размер на 7 831 лв. главница и 795,03 лв. лихва и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил мотиви по отношение на това законосъобразно ли е увеличен финансовият резултат на ЕТ „В. В.“ за данъчен период 2019 г. с непризнатите за данъчни цели и отчетени от търговеца разходи за експлоатация на лек автомобил К.С.. По-конкретно, в решението административният съд е счел, че разходите за експлоатация на лек автомобил К.С. са свързани с икономическата дейност на ЕТ „В. В.“ и е отменил РА в частта на определените задължения за ДДС м. 07.2019г. – 06.2020г., установени на това основание, но не е обсъдил как това се отразява върху финансовия резултат на ЕТ „В. В.“ за данъчен период 2019г. и съответно върху размера на задълженията за годишен и авансов данък на ЕТ за периода. В решението липсват мотиви за установените на търговеца задължения по ЗДДФЛ във връзка с непризнатите разходи за експлоатация на лекия автомобил, като същевременно жалбата е отхвърлена в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък за данъчен период 2019 г. в размер на 7 831 лева - главница и 795, 03 лева – лихва, а тези задължения частично са формирани именно на цитираното основание. Липсата на мотиви води до невъзможност касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени по спорния въпрос, респективно как те са отнесени към приложимите материално-правни разпоредби, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

В решението за връщане на делото в тази част, Върховният административен съд е дал указания относно новото разглеждане на спора съдът да изложи мотиви относно това правилно ли с ревизионния акт на едноличния търговец са определени задължения за годишен и авансов данък за данъчен период 2019г. с оглед непризнатите разходи за експлоатация на лек автомобил, съответно какъв е размера на дължимия годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от ревизираното лице за 2019 г.

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000320005028-020-001/20.08.2020 г., изменена със ЗВР от 27.11.2020 г., 15.01.2021 г. и 05.04.2021 г., като за резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000320005028-092-001/23.06.2021г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 227/20.10.2021 г. го е потвърдил в обжалваната част.

В обжалвания ревизионен акт органите по приходи не са признали разходи за ползване на актив на ЕТ „В.В.“ от В.В. за лични нужди в размер на 9100.18лв. Установено е, че ЕТ „В.В.“ е придобил л.а. „К.С.“ с фактура № **********/30.07.2019 г., като МПС е заведено в активите на ЕТ на 01.08.2019г. с балансова стойност 74433.33 лв. и начислени амортизации за 2019г. 7753.47 лв. са отчетени по сметка 603 „Разходи за амортизации“, в сметка 602 „Разходи за външни услуги“ през 2019г. са отчетени разходи по фактури и застрахователни полици в общ размер на 4157.76 лв. Търговецът няма друг автомобил и В.В. не притежава друг автомобил. Чрез анализ на пътната книжка за автомобила за периода 31.07.2019г. – 30.06.2020г. е прието, че 23,60% от изминатите километри са свързани с икономическата дейност, а останалите 76,40 % не са, тъй като се е придвижвал В. *** и обратно. Установено е, че за 2019г. и 2020г. няма персонал, за който да се осигурява превоз. Налице е автобусна линия № 23, която се движи по маршрут Варна – Куманово през целия ден по разписания. От представената пътна книжка за л.а. с рег. № В8330 НР е установено, че според записванията в нея МПС е изминало 19000 км., за периода 31.07.2019г. /дата на получаване на автомобила/ до 30.06.2020 г. /край на ревизирания период/ вписаните изминати километри са 17818 км., като органите по приходите са изготвили справка с информация за дата, изминати километри и дестинации, и от справката е изключена дестинацията гр. Варна – с. Куманово, която е приета за маршрут от местоживеенето на жалбоподателя до местоработата му.

Съгласно установените проценти в РА е прието, че от амортизация и експлоатация на автомобила в общ размер на 11911.23 лв. са относими за дейността 2811.05 лв. и неотносими- 9100.18 лв., поради което следва да се увеличи счетоводния резултат на търговеца на основание чл.26, т.1 от ЗКПО с тази сума.

Относно личното ползване на актив на предприятието на ЕТ е прието, че по фактура № **********/30.07.2019г. с данъчна основа 74433.33 лв. и ДДС - 14886.67 лв. е ползван данъчен кредит в пълен размер от търговеца за д.п.м. 07.2019г. по ф. № **********/31.07.2019г. с данъчна основа 161.05 лв. и ДДС - 32.31 и ф. № **********/19.09.2019 г. с данъчна основа 26.49 лв. и ДДС - 5.30 лв. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период м.07.2019г. – м.06.2020г. при данъчни основи определени на основание чл.27, ал.2 и ал.6 от ЗДДС и установеното съотношение 76,40% към 23,60% на използване на превозното средство за лични нужди.

За 2019г. търговецът е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, в която е декларирал: общо приходи по ОПР- 448633.72лв.; сумата на данъчните основи на облагаемите и освободени доставки за 2019г.-102720лв.; общо разходи по ОПР-442012.60лв.; счетоводен положителен финансов резултат/счетоводна печалба/- 6621.12лв.; счетоводен резултат за данъчно преобразуване- 6621.12лв.; увеличения на ФР- 135605.58лв.; намаление на ФР- 135605.58лв., данъчна печалба- 6621.12лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО- 2103.36лв., годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 ЗДДФЛ- 4517.76лв., общ размер на данъчното облекчение- 4517.76лв., годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения- 0лв., данък върху годишната данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ- 0лв., преотстъпен данък по реда на чл.48 ал.6 ЗДДФЛ-0лв., данък върху годишната данъчна основа, намален с преотстъпения данък-0лв., направени авансови вноски- 0лв., дължим данък за довнасяне – 0лв.

Органите по приходите в обжалвания РА са установили данъчен финансов резултат и данък за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г.: счетоводен финансов резултат- 6612.12лв., увеличения на финансовия резултат- 188182.86лв., в т.ч. по чл.26 т.1 ЗКПО със сумата от 9100.18лв.; намаления на ФР- 135605.58лв.; данъчен финансов резултат - 59198.40лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО- 2103.36лв.; годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 ЗДДФЛ- 57095.04лв.; общ размер на данъчното облекчение- 7920лв.; годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения- 49175.04лв. 0лв.; данък върху годишната данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ- 7376.26лв.; преотстъпен данък по реда на чл.48 ал.6 ЗДДФЛ-0лв.; данък върху годишната данъчна основа, намален с преотстъпения данък-7376лв.; направени авансови вноски- 0лв., дължим данък за довнасяне – 7376лв. Начислени са и дължимите лихви.

От представеният трудов договор № 25/01.06.2001г. се установява, че е сключен между ЕТ „В.В.“ – работодател и Д.Н.И.- работник, с местоживеене ***, по силата на който е назначена на длъжността счетоводител. Посочено е, че е постъпила на работа на 01.06.2001г. Видно от допълнителното споразумение към трудовия договор от 01.01.2019г. Д.И.е назначена на длъжността главен счетоводител, с адрес в гр.Варна.

От справка от 24.02.2022г. в Национална база данни е установено, че през периода от 11.04.2019г. до момента В. е с настоящ адрес с. Слънчево и постоянен адрес *** от 06.10.2000г. В служебна бележка, издадена от кмет на с. Слънчево изх. № 18./11.03.2021г., е посочено, че В.В. е временен жител на с. Слънчево и постоянно живее в с. Слънчево, ул. ****.

С решение № 1293/19.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2489/2021г. по описа на Административен съд – Варна, съдът е отменил по жалба от ЕТ „В.В.“, ЕИК ****, със собственик В.Г.В. ЕГН ********** Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1871 лв. – главница и 613,32 лева – лихва; за 2018г. в размер на 1939 лв. – главница и 439 лв. – лихва; за 2019 г. за размера над 239,95 лева – главница и за размера над 35,31 лева – лихва; задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.07-12.2019 г., м. 01-06.2020г. в общ размер на 2086,24 лв. – главница и 278,78 лв. – лихва, както и е отхвърлил жалбата от ЕТ „В.В.“, със собственик В.Г.В. против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта за задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. за размера до 239,95 лв. – главница и за размера до 35,31 лв. – лихва; задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 3961.18 лв. – главница и 1697,94 лв. – лихва; за 2019г. в размер на 7831 лв. – главница и 795,03 лв. – лихва; задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.01.2019г. в размер на 174,35 лв. – главница и 40,25 лв. – лихва.

Решението е обжалвано от В.Г.В., действащ и като ЕТ“В.В.“ пред ВАС, който с решение № 7361/05.07.23г., постановено по адм.д.№ 11289/22г. е оставил в сила решение № 1293/19.10.2022 г. по адм. д. № 2489/2021г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „В. В.“ против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП относно установени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г. за размера до 239,95 лв. главница и за размера до 35,31 лв. лихва; за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3961,18 лева главница и 1697,94 лева лихва и за задължения за ДДС за данъчен период м.01.2019 г. в размер на 174,35 лева главница и 40,25 лева лихва и е отменил решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019 г. в размер на 7 831 лева главница и 795, 03 лева лихва и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението на Административен съд-Варна по адм.д.№ 2489/2021 г. в частта, с което е отменил част от установените с РА задължения, включително за ДДС, не е обжалван пред ВАС и също е влязло в сила.

Относно начисления ДДС за ползването на актива при данъчни основи определени на основание чл.27 ал.2 и ал.6 ЗДДС и установеното съотношение 76.40 към 23.60 %, с влязлото в сила решение по адм.д. № 2489/2021г. съдът е приел, че придвижванията, които са приети от органите по приходите за лични нужди в размер на 76,40 %, не са доказани по безспорен начин, поради което тези по маршрут Варна – Куманово, /видно от пътната книжка почти всеки ден/ са свързани с дейността на търговеца, включително и превоз на счетоводител, поради което и е отменен РА в частта на определените задължения за ДДС за д.п. м.07.2019 г. –м. 06.2020 г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Органите по приходите в обжалваната част на РА е приел, че от отчетените разходи за 2019г. за амортизиции и експлоатация на автомобил „****“ са свързани с икономическата дейност на търговеца само 23.60%, а останалите 76.40% не са, поради което и са признали за относими към дейността му само 2811.05лв., а останалите 9100.18лв. за неотносими и с последната сума са увеличили финансовият му резултат на основание чл.26 т.1 ЗКПО.

С влязло в сила решение /по адм.д.№ 2489/2021г. на Адм.съд-Варна, необжалвано в тази част/ в частта по ЗДДС, съдът е приел, че придвижванията, които са приети от органите по приходите за лични нужди в размер на 76,40 %, не са доказани по безспорен начин, поради което тези, които са по маршрут Варна – Куманово, /видно от пътната книжка почти всеки ден/ са били свързани с дейността на търговеца, включително и превоз на счетоводител, поради което и е отменен РА в частта на определените задължения за ДДС за д.п.м.07.2019 г. –м. 06.2020 г.

Съгласно събраните доказателства автомобилът е използван за дейността на търговеца, включително за превоз на счетоводителя, поради което и неправилно и незаконосъобразно органите по приходите са приели, че с разходите в размер на 9100.18лв. следва да се увеличи ФР на търговеца за 2019г.

Съгласно чл.26 т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. В случая не се установява визираното в оспореният акт основание. Установи се, че тези разходи са свързани с дейността на търговеца.

Предвид горното ФР на търговеца незаконосъобразно е увеличен със сумата от 9100.18лв.- отчетени разходи за амортизации и разходи за автомобил **. Същите следва да бъдат признати като свързани с икономическата дейност на търговеца.

С оглед горното данъчният финансов резултат на търговеца за 2019г. е 50 098.22лв., а годишната данъчна основа по чл.28 ал.1 ЗДДФЛ, след приспадане на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО/2103.36лв./-47994.86лв., годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения- 40074.86лв., данък върху годишната данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ- 6011.23лв., направени авансови вноски- 0лв., дължим данък за довнасяне – 6011.23лв. и съответните лихви.

Ревизионният акт, потвърден с решението на решаващия орган, в частта, с която за 2019г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за разликата над 6011.23лв. и съответните лихви е незаконосъобразен и следва да се отмени. Жалбата против РА в частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за данъчен период 2019г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 6011.23лв. и съответните лихви е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на В.Г.В., действащ и като ЕТ „В.В.“ са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019г. за разликата над 6011.23лв. и съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В., действащ и като ЕТ „В.В.“ против Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2019г. в размер на 6011.23лева главница и 647.93лв. лихва.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: