Р Е Ш Е Н И
Е № 318
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 295 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С.С.И. ЕГН ********** твърди, че е *** на Н.С.И.,
починала при ПТП, предизвикано от признатия
за виновен с присъда на наказателен съд водач К.З.С. ЕГН **********, който при
управление на МПС с ДК№ РВ 0974 СА нарушава правилата за движение, предизвиква
ПТП и съответно смъртта на Н.И.. Към датата на произшествието - 04.12.2016
год., превозното средство, с което е причинено, било застраховано със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Твърди се, че от
този трагичен инцидент ищцата като *** на починалата претърпяла неимуществени
вреди: психически болки, страдания, скръб и тъга от смъртта на близката си
родственица, като паричният им еквивалент първоначално оценява на 5 000 лева, а
впоследствие – след увеличаване на иска, на 30 000 лв, които се иска ответното
дружество да бъде осъдено да заплати ведно със законната лихва от деликта до
окончателното плащане. Твърди също, че при ответното дружество е образувана
преписка по щета, по която е поставен отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Ответното дружество оспорва иска. Твърди, че не е налице
изключението, предвидено в ТР 1/2016 год. по отношение правото на близките да
получат обезщетение за неимуществени вреди. Не са доказани вредите, както се
твърдят. Възразява се и по размера на искането като завишено, както и че
законната лихва се дължи от по-късен момент. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определено и изплатено
обезщетение. Напротив – постановен е изричен отказ. При това положение
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен
за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща
вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за
движение и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на
пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в
резултат на настъпилото ПТП, които са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
При това положение налице са всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като наред с това наличието към датата на
събитието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила, с който е станало
произшествието,
не се оспорва от ответника.
Няма спор също, че ищцата е *** на
починалата, както и че синът на починалата е получил присъденото му обезщетение
от СГС, съответно родителите й – присъденото от ПОС обезщетение от по
150 000 лв на всеки от тях.
Не се оспорва от ищцата и изложеното в
отговора на ответника твърдение, че причинител на произшествието, е мъжът, с
когото починалата е живеела на семейни начала, поради което и същият не е
претендирал обезщетение за неимуществени вреди.
Спорът е относно материалноправната
легитимация на ищцата като *** на починалата да получи обезщетение за нейните
болки и страдания от смъртта й
С ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на
Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му,
включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите *** и ***.
За да се разбере правилно идеята на ТР, е
необходимо да се обсъдят и мотивите му. С тях се разясни, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните
права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако
те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови *** и ***,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения ***та и ***те, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително с това ТР се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не
се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът
на ТР е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка,
трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките
на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение
напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца /или о***но/
и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най – близките –
съпруг, низходящи, възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най – тесния
родствен кръг съобразно цитираните постановления, следва да се установи, че на
практика е бил най – близкият на починалия, поради което и е справедливо да
бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства *** и сестра да са изградили отношения, сходни на тези
между най – близки кръвни роднини, /останали без родители, споделяли трайно
общо домакинство, при взаимна помощ и грижа/, което обаче не бива да ги лишава
от правото на обезщетение, само защото са такива по съребрена линия. Или
племенник, за когото също поради стечение на обстоятелствата, леля/чичо са
поели заместваща родителска грижа.
В този смисъл вече е формирана практика на
ВКС, която ще бъде предмет на коментар именно за установяване на действителния
смисъл на новите постановки.
Така с Решение № 372/14.01.2019г, по т.д. №
1199/2015г, на ВКС, ТК, ІІ отд., е присъдено обезщетение на *** от смъртта на ***
му, настъпила преди приемане на коментираното ТР. В разглеждания казус по
делото е установено, че *** на ищеца
е била на 12 - 13 години, когато родителите им заминали за чужбина и оттогава
ищецът поел изцяло грижите за нея, поради което двамата били много близки.
Поради отсъствието на родителите им от България ищецът трябвало да понесе
изцяло първоначалната тежест от случилото се, вкл. разпознаване на починалата
при доста неприятни обстоятелства. Установено е също, че ищецът нямал собствено
семейство, поради което трудно би преодолял загубата на *** си. Въз основа на
тези факти е направен извод, че поради конкретна житейска ситуация -
ангажираност на родителите с работа в чужбина, между ищеца и *** му е създадена
особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната за този вид родствени
отношения и дори е наподобявала по
съдържание връзката родител - дете.
С решение № 310/06.02.2019г по т.д. № 2429/2017г е
присъдено обезщетение на *** и ***, за които е прието, че са били единствени наследници по закон на починалото при ПТП
лице, което не е имало други по – близки роднини и собствено семейство. Подпомагал е
финансово ищците и техните семейства, като до смъртта си живеел в едно
домакинство с единия от ***та си, а с другия и *** му също бил изградил особено
близка връзка предвид конкретните житейските обстоятелства: ищците били
единствените близки на починалия, който нямал свое семейство, и между него и ***
и *** му са поддържани постоянни отношения на взаимна обич, материална и
морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна привързаност,
надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка
*** – *** болки и страдания.
С решение № 20 от 30.06.2020г по т.д. №
376/2018, ВКС, І т.о. е присъдено обезщетение на внучка при установена
изключителност на случая - развод на родителите й в детска възраст и алкохолна
зависимост на ***, поради което фактически е била отгледана от загиналите баба
и дядо, които са имали пряка родителска функция в живота й и др. съдебни
актове, в които са коментирани особени обстоятелства, извън рамките на
обичайните.
В случая няма спор, като това се установява и
от събраните по делото доказателства, че починалата е имала биологични родители,
които на собствено основание са получили обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в размер от по 150 000 лв. всеки от тях, което само по себе си предполага огромен
интензитет на техните болки и страдания и дълбока връзка с дъщеря им. Същевременно
починалата е била изградила собствено семейство и домакинство в гр. Пловдив
отделно от това на родителите и *** си в гр. Казанлък със син, също
обезщетен за неговите болки и страдания и партньор /виновният водач/, което
също предполага трайно изградена особено близка връзка и с тях. Същевременно
ищцата живее с родителите си в Казанлък, тъй като все още не иска да се
омъжва.
В исковата молба не се и твърдят особени
житейски обстоятелства, като всичко изложено покрива съдържанието на традиционните за българското общество
семейни отношения между ***. Изключителност на отношенията не се установява
и от единствения разпитан по делото свидетел, при това безспорно заинтересован
от изхода на спора – *** на ***, достоверността на показанията на която – при
тази доказателствена оскъдност, съдът не може да съпостави и съответно провери.
Дори да се възприемат безкритично, от показанията действително се установява
близостта между ***те, изградената емоционална връзка, честите контакти и
огромната болка на ищцата от безвъзвратната загуба на *** й, които не се и
оспорват, а и се предполагат при хармонично изградени семейни отношения. Въпросът
тук обаче стои на друга плоскост, а именно дали помежду им е била изградена
такава особена връзка, която поради определени
житейски обстоятелства се различава
от нормалната и обосновава изключителност
на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при
добри, хармонични, социално – активни отношения в бита, без конфликти и при
взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост и съответно оправдаваща
присъждането на обезщетение вместо или наред с най – близките на пострадалия, в
случая родителите и сина.
В
случая нито се твърди, нито се
установява, поради определено стечение на житейските обстоятелства да е била
създадена ситуация, в резултат на която *** да са били най-близките в живота си
хора /настрана от безспорната обич, привързаност и близки отношения между тях/
- ищцата е в близка родствена връзка и с живите си родители, с които също е
била и е в отлични отношения, а Н., след като е изградила собствен дом и
семейство /партньор и син/, е заживяла отделно с тях в друго населено място /показания
на св. К./. Съдът не оспорва болките и страданията на ищцата, продължаващата
тъга от непрежалимата загуба, но не намира, че същите са от вида на тези, които
подлежат на репариране по изключение, т.е., че са били създадени
отношения между *** извън присъщите и
обичайни такива, формирани с оглед на различни от обичайните житейски
обстоятелства.
Доколкото в случая не се установяват отношения,
заместващи отношенията на ищцата с най – близките от тесния семеен кръг –
съпруг, деца, родители, нито друго особено житейско обстоятелство, каквото не
се и твърди, претенцията е
неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния интерес по
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а
последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ.
По аргумент от чл.78, ал.6 ГПК дължимата
държавна такса за разглеждане на претенцията остава за сметка на бюджета на
съда.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.И. ЕГН ********** против Дженерали застраховане АД
ЕИК ********* искове за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на *** Н.С.И., настъпила на дата 04.12.2016г г.
при ПТП, причинено от К.З.С. ЕГН **********
като водач
на МПС с ДК№ РВ 0974 СА, за което деяние водачът е признат
за виновен и наказан с влязла в сила присъда по НОХД. № 2275/2017 г., ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.С.И. ЕГН ********** да заплати на Дженерали застраховане
АД ЕИК ********* сумата от 450 лв – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: