№51
гр. Силистра, 13.05.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена Краева
При
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пламен
Неделчев въззивно гражданско дело № 66/2019 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от „ЗК Лев Инс” АД с
ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, против
Решение № 468 от 18.12.2018г. постановено по гр.д. № 882/2018г. на РС –
Силистра, с което съдът е осъдил Н.С.Я. да заплати на „ЗК Лев Инс” АД с ЕИК ********* с адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Мария
Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, сумата от 16669,29 лв.
(шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът е заплатил на „ЗАД
Интерамерикан България” (понастоящем „ЗД Евроинс“ АД) за отстраняване на
повредите по товарен автомобил Мерцедес
Актрос 1841ЛС с рег. № ****АМ
с полуремарке с рег. № Р****ЕХ,
застрахован при този застраховател по договор за застраховка „каско“, настъпили
при ПТП, причинено от лицето Метин Я. (наследодател на ответницата) на
18.08.2010 г. около 00,10 ч. след разклона на с. Сребърна, при управление на
лек автомобил Рено 19 с рег. № СС **** СВ, по отношение на който бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, след употреба на
алкохол и с превишена скорост, след навлизане в насрещната лента за движение,
като е отхвърлил иска в останалата му част като погасен по давност. Със същото
решение съдът е осъдил Н.С.Я. да заплати на „ЗК Лев Инс” АД с ЕИК ********* с
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от
Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 666,77 лв.
1шестстотин шестдесет и шест лв. и 77 ст.) за държавна такса и 169,64 лв. (сто
шестдесет и девет лв. и 64 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, и е отхвърлил
искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
Въззивникът
– „ЗК Лев Инс” АД, с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх” № 51Д, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че
същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на
процесуалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено в ЧАСТТА
му, в която съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск по чл. 274. ал. 1.
т. 1 КЗ отм.. вр. с чл. 45 ЗЗД, в размер на 2 983.24 лева, като неоснователен и
вместо него, моли да се постанови друго решение, по съществото на спора, с
което да уважи исковата молба изцяло, като основателна и доказана, като осъди
Неказет С.Я. в качеството й на законен наследник на Метин Я. да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД сумата от 2 983.24 лева представляваща размера на отхвърлената част на
иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане, както -и всички направени съдебни разноски.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемият – Н.С.Я.
чрез процесуален представител в срок депозира писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд
да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно
решение. Претендира деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови отхвърлителната част на
атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че част от исковата
претенция е погасена по давност и я отхвърлил в тази част. По конкретно е
прието, че част от общото задължение, а именно сумата от 2983.24 лв. /две
хиляди деветстотин осемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ - предмет
на извършено прихващане е погасено по давност. По делото не е спорно, че
изявлението за прихващане е направено на 15.04.2013г., поради което исковата
молба инциирала настоящото производство е депозирана след изтичане на
петгодишния давностен срок регламентиран в чл. 110 от ЗЗД, а именно на
02.07.2018г. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че част от
претендираното задължение е погасено по давност и отхвърлил иска относно него.
За да обоснове жалбата си представителят
на „ЗК Лев Инс” АД, коментира мотивите на атакуваното,
първоинстанционно решение сочейки, че според тях съдът е приел за начало на пет
годишния давностен срок датата, на която застрахователят по застраховката
„Каско“ е заплатил обезщетение за причинените материални щети на собственика на
пострадалия при ПТП автомобил, а именно 05.01.2010г. Жалбоподателят счита, че
така – неправилно е приел решаващия съд и тъй като правото на регрес за ищеца
следва да възникне едва след, като заплати на застрахователя по застраховка
„Каско“ платените на увредените лица обезщетения и се суброгира в неговите
права, то едва от този момент за неговите вземания по регресната претенция ще
започне да тече нова пет годишна погасителна давност. Според жалбоподателя
след, като „ЗК Лев Инс” АД, е заплатило една част от отправената от ЗАД
„Евроинс“ АД, парична претенция на 05.07.2013г., то именно от тази дата следва
да се брои и коментираната погасителна давност.
ОС
споделя принципната позиция на жалбоподателя, че давността следва да се брои от
момента на възникване на вземането. В настоящият случай това е станало
поетапно, тъй като една част от него /спорната/ е възникнала чрез прихващане на
15.04.2013г., а друга част чрез плащане извършено на 05.07.2013г. Именно
вземането за частта възникнала на 15.04.2013г. чрез прихващане първостепенния
съд е приел, че е погасено по давност и исковата молба от 02.07.2018г. е
подадена след изтичане на давностния срок. По тази причина и районния съдия е
отхвърлил иска в тази му част. За останалата част от вземането възникнало на
05.07.2013г. след извършено между застрахователите плащане съдът е приел, че
давността не е изтекла и е постановил осъдителен диспозитив. По делото липсва
спор относно фактите и обстоятелствата обусловили възникване на процесното
задължение, и по конкретно относно датите и основанията за възникването му –
една част чрез прихващане на 15.04.2013г., и друга чрез плащане на 02.07.2013г.
По тези съображения настоящият въззивен
съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд, за правилни, поради
което атакуваното решение следва да се потвърди, а жалбата срещу него да ес
отхвърли, като неоснователна.
Предвид изхода на делото и направеното
искане съдът намира, че следва да осъди въззивника да плати на въззиваемия
сторените в процеса деловодни разноски, а именно 750 /седемстотин и петдесет/
лева платен адвокатски хонорар.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 468 от 18.12.2018г. постановено по гр.д. №
882/2018г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА „ЗК
Лев Инс” АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх”
№ 51Д, да заплати на Н.С.Я. 750
/седемстотин и петдесет/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: