№ 13018
гр. С., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110151836 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. С., ............, е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът М. К. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. С., ............., дължи сумите: 5 427.74 лв. представляваща цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, 578.14 лв. мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 27.03.2023 г., 68.10 лв. представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, 12.79 лв. мораторна лихва за период
от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18881/23 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот –
апартамент № 17 в гр.С., ................ Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „..............”
ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва
1
за забава, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва доставката на
топлинна енергия и извършването на услугата по дяловото й разпределяне от трето лице
поради липсата на доказателства в тази насока. Оспорва лихвата поради липсата на забава.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за извършване на дяловото
разпределение в съответствие с нормативните актове, действали през процесния период.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответн. е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството
клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ............... г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия реда на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се предполага с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот.
Т.е. при постигнато излично съгласие между топреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, именно този правен субект дължи цената на доставеното
2
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76 от
7.11.1997 г. ............. и М. Д. дарили на дъщеря си М. Д. апартамент № 17 в гр.С., ...............,
запазвайки си пожизнено правото на ползване на имота. На 13.03.2001 г. М. Д. подала
молба-декларация за откриване на партида на имота на нейно име. С приемането й от ищеца
и откриване на партидата на името на ответницата, между тях е възникнало правоотношение
по продажба на топлинна енергия. Отделно от това, видно от приетата по делото справка,
родителите на ответницата са починали, с което правото на ползване се е погасило. И на
това основание единствен ползвател и клиент на ТЕ в имота остава ответницата, която
дължи цената й.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването /№ ............ г./. В сградата е въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени
изравнителни сметки. В имота има 5 отоплителни тела с 5 топлоразпределителя и щранга
лира в банята. Поради липса н осигурен достъп е начислен служебен разход на ТЕ. Ползва
се топла вода, изчислена служебно на база един потребител. Начислена е топлоенергия
отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Не се твърди и
доказа от ответн. да е заявил рекламации срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове /към ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на
която съгласно заключението възлиза на 5480.77 лв. Искът е основателен за претендираните
5427.74 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
3
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен на 22.7.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен
номер възлиза на 68.10 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което не е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ
имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. тогава настъпва изискуемостта им и
от тогава започва да тече давността. В случая изискуемостта на първото вземане е настъпила
на 15.7.2020 г., а исковете са предявени с подаване на заявлението на 7.04.2023 г., т.е. преди
тригодишната давност да е изтекла.
С оглед липсата на доказано плащане, исковете за главници следва да се уважат в цялост,
като се присъди законната лихва от подаването на заявлението до изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът на обезщетението за забава възлиза на
578.14 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2023 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжн. в забава е необходима
покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответн.. С оглед липсата на забава,
претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
4
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 121.74 лв.,
депозит в.л. 360 лв., депозит особен представител 650 лв. и юрисконсултско възнаграждение
100 лв., се дължат 1229.15 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са
171.38 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ............., седалище и
адрес на управление гр. С., ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
............., дължи сумите: 5 427.74 лв. представляваща цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, 578.14 лв. мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 27.03.2023 г., 68.10 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18881/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 12.79 лв. за период от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С., ............., да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 1229.15 лв. разноски в исковото производство и сумата от 171.38 лв.
разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „..............“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5