Решение по дело №14/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 37
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 20 март 2025 г.)
Съдия: Славка Димитрова
Дело: 20254000600014
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велико Търново, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254000600014 по описа за 2025
година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №14 от 02.12.2024г. по НОХД№129/23г. Окръжен съд-
Ловеч е признал подсъдимия А. А. Р. за виновен в това, че на 30.11.2021 г. в гр.
Луковит, област Ловеч, умишлено е умъртвил- чрез удушване, Н. В. Ж.а, ЕГН
********** от гр. Луковит, област Ловеч, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на
основание по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2- ро и предл. 3- то във вр.с чл. 115 от
НК го е осъдил на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода,при
първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„а” от ЗИНЗС.
На основание чл. 59 от НК от наложеното наказание лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства.Възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият А.
Р.,който,чрез защитника си адв.Е. П., я обжалва.В жалбата се правят
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановената присъда.Изтъкват се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното на
1
подсъдимия наказание.Прави се искане в условията на алтернативност – за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на окръжния съд; за преквалификация на престъплението като въззивният съд
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да се намали
наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура–
Велико Търново счита подадената жалба за неоснователна.Изразява
становище, че окръжният съд правилно е приложил материалния закон, а
наложеното на подсъдимия наказание е справедливо.Предвид липсата на
мотиви към постановената присъда пледира същата да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Адв.Н.,повереник на частния обвинител Н. П. и адв.Х. И.,повереник
на частния обвинител С. П., пледират за отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснато съществено процесуално
нарушение-липса на изготвени мотиви.
Защитникът на подсъдимия,адв.П.,поддържа подадената въззивна
жалба.Излага допълнителни съображения при пренията,че към присъдата не
са изготвени мотиви,което е съществено процесуално нарушение и
безусловно основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ОС-Ловеч.
Великотърновският апелативен съд като обсъди събраните по делото
доказателства,направените в жалбата оплаквания,съобрази становищата на
страните,заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК,
констатира допуснато процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания
съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
След подписване на присъдата от членовете на съдебния състав и
обявяването й на 02.12.2024г., в законовия 15-дневен срок защитникът на
подсъдимия е подал въззивна жалба, в която е изложил своите доводи за
нарушение на материалния закон,допуснати съществени процесуални
нарушения при съдебното разглеждане на делото и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Мотиви към постановената присъда не са изготвени и делото, ведно с
въззивната жалба, е изпратено Апелативен съд-Велико Търново за образуване
на въззивно производство.
В диспозитива на присъдата, първият съд е дал отговори на
посочените в чл. 305, ал. 4 от НПК въпроси, като е изложил своето решение,
съобразно изискването на чл. 301 от НПК- има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли
престъпление и каква е неговата правна квалификация, подлежи ли
подсъдимия на наказание, какво наказание да му се определи, пред кой съд и в
какъв срок могат да обжалват и протестират присъдата.
2
Първоинстанционното производство не е приключило с обявяване на
присъдата, тъй като не е осъществен следващия етап – изготвяне на
мотивите.В съответствие с чл. 308, ал. 2 от НПК в тях съдът е следвало
съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи установените обстоятелства,
доказателствените материали, на които те се основават и да изложи
съображенията си за взетото от него решение.Отсъствието на втория етап от
постановяване на присъдата изготвянето на мотиви към нея, съставлява
порок, възпрепятстващ правото на справедлив процес, който не може да бъде
поправен по друг начин, освен чрез отмяна на постановената присъда от
ВТАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при
първоинстанционният съд.
В конкретния случай, неизготвянето на мотивите не се дължи на
пропуск от страна на съда, а на събитие, настъпило след постановяване на
присъдата - смъртта на докладчика по делото съдия Е. Д., настъпила на
13.01.2025г., който по аргумент на чл. 33, ал. 5 от НПК е следвало да изготви
мотивите към присъдата. Останалите членове от съдебния състав, постановил
присъдата, не са разполагали с друга алтернатива, освен да изпратят делото
във ВТАС, тъй като дори да бяха изготвили мотиви, то би липсвал подписа на
съдията-докладчик.Последното би генерирало самостоятелно абсолютно
процесуално нарушение изразило се в "постановяване на присъдата от
"незаконен съдебен състав", за което в практиката си ВКС приема, че
независимо от наличието на уважителни причини, при загуба на качеството на
съдия, в това число при преминаване на друга длъжност или при смърт,
липсата на подпис на член от съдебния състав, постановил съдебен акт следва
да се третира като нарушение изпълващо касационното основание по чл. 348,
ал. 3, т. 3 от НПК "незаконен съдебен състав". Последното също би дало
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав. /в този смисъл Р. № 183/17.07.2017 г. по к. д. 508/17 г . на 2-ро НО
на ВКС и др. /.
Липсата на мотиви към атакуваната присъда се явява пречка,
въззивната инстанция да осъществи надлежна проверка на наведените от
страните доводи.Доктрината и съдебната практика приемат неотклонно, че
при липса на мотиви е налице един незавършен съдебен акт,от съдържанието,
на който не може да се установи начина, по който съдът е изградил
вътрешното си убеждение по фактите и по правото,както и
съображенията,послужили му за определяне на наказанието.
Въззивният съд намери и друго процесуално нарушение,от категорията
на съществените, което е също самостоятелно основание за отмяна на
атакуваната присъда.В разпоредителното заседание са били призовани
пострадалите от престъплението Г. Г. П.-майка на убитата, лично и като
родител и законен представител на М. Г. П., М. Г. П.,М. Т. Д., Н. Т. Д., С. Т. Д.-
братя и сестри на убитата,пострадалите С. Г. П.,Н. Г. П.-сестри,В. Ж. Г.-баща
на убитата,като са им разяснени правата да бъдат конституирани като гр.ищци
и частни обвинители в процеса.В проведеното на 29.05.2023г. съдебно
заседание съдът е конституирал като частни обвинители в процеса Г. Г. П. и В.
Ж. Г., представлявани от повереника адв.Владимир М., както и С. Г. П..В
3
съдебния протокол изрично е вписано изявлението на Н. Т. Д., че не желае да
се конституира като частен обвинител в процеса.Делото е отложено за
28.06.2023г. като съдът е разпоредил нередовно призованите пострадали в
лицето на М. Г. П., М. Г. П., М. Т. Д. и С. Т. Д. да бъдат призовани чрез техния
законен представител Г. П..В проведеното открито съдебно заседание Г. П. е
направила искане да бъде конституирана като частен обвинител и като майка
и законен представител на децата си - М. Г. П., М. Г. П.,М. Т. Д.,Н. Т. Д. и С. Т.
Д..В същото съдебно заседание пострадалата Н. Г. П. също е поискала да бъде
конституирана като частен обвинител.Делото е било отложено за
21.08.2023г.,когато като частен обвинител е конституирана Н. Г. П..Без
нарочно определение, с което Г. П. да бъде конституирана като частен
обвинител,в качеството си на майка и законен представител на децата си е
продължило съдебното разглеждане на делото до постановяването и на
осъдителната присъда срещу подсъдимия,като при всяко проведено съдебно
заседание същата е участвала като частен обвинител в лично качество и като
майка и законен представител на изброените по-горе лица.От изложеното по-
горе е видно,че при разглеждане на делото в разпоредителното заседание,
първоинстанционният съд не е конституирал пострадалата Г. П. като частен
обвинител, в качеството и на майка и законен представител на М. Г. П.,М. Г.
П.,М. Т. Д.,Н. Т. Д. и С. Т. Д., и е взела участие в процесуалните действия и в
това качество.Отделно от това пострадалият Н. Т. Д. към момента на
разглеждане на делото е бил непълнолетен, видно от приложеното на л.154 т.2
от д.п. удостоверение за родствени връзки.Същият е можел сам и със
съгласието на майка си да прави валидни волеизявления, като изрично е
заявил, че не желае да бъде конституиран като частен обвинител в процеса.В
конкретния случай е допуснато от окръжния съд участие на частен обвинител
в процеса, който е бил ненадлежно конституиран като страна.Това е довело до
нарушаване правата на подсъдимия, предвид процесуалните права на частния
обвинител като допълнителна страна,подпомагаща наказателното
преследване, осъществявано от държавното обвинение. Правата на
подсъдимия несъмнено са били накърнени, тъй като защитата фактически се
е бранила срещу обвинение от прокурор и частен обвинител,макар вторият да
не е бил надлежно конституиран в процеса в това качество.
Това налага допуснатото съществено процесуално нарушение да бъде
отстранено от първата инстанция при новото разглеждане на делото,чрез
законосъобразното повтаряне на процесуалните действия по конституирането
на страните в процеса.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваната
присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на Окръжен съд –Ловеч от стадия на разпоредителното заседание.
Мотивиран от изложеното и на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334 т.1 от НПК
Великотърновски апелативен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Присъда №14 от 02.12.2024г. постановена по
НОХД№129/23г. по описа на Ловешки окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5