№ 551
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100500378 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№49916/08.12.2021г., подадена от ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, представлявано от адв.П.Д. от
ВАК, срещу решение №1651/12.11.2021г., постановено по ГД №7260/2021г. на 31 състав на
ВРС, с което съдът е осъдил застрахователното дружество – ответник по спора, да заплати
на ищеца В. Б. Б., ЕГН **********, Варна, сумата от 10 лева по частичен иск от общо в
размер на 1 245.68 лева, представляващи застрахователно обезщетение за събитие,
настъпило на 06.04.2020г. по застраховка Каско +, за л.а. Шкода Октавия с ДК №********,
на основание чл.405 КЗ, ведно със сторените разноски на ищеца.
С жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно изцяло,
поради което се претендира отмяна ведно с последиците от това. Претендират се сторените в
двете инстанции разноски. Твърди се, че решението не съответства на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби, което води до неговата необоснованост и неправилност
по същество. Не се оспорва наличието на застрахователно правооотношение с процесното
МПС по застраховка Каско на МПС както и наличието на застрахователно покритие към
датата на застрахователното събитие на 27.03.2021г. Не се спори, че е подадено
уведомление за щета на същата дата от увреденото лице. Въз основа на горното била
образувана застрахователна преписка при ответното дружество. Твърди се, че по същия
1
застрахователен договор са били заведени още две щети /посочени с номера/, по които е
изплатено обезщетение в размер на общо 295.78 лева, намалило общия размер на
застрахователната сума от 6 600 на 6 304.22 лева като последната сума е послужила за база
при определяне на изплатеното обезщетение в размер на 630.42 лева. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, въз основа на който е бил уважен предявения частичен иск като
съдът е стигнал до извод за неравноправност и нищожност на клаузата на т.14.1, раздел II от
ОУ, а именно приел, че същата ограничава отговорността на застрахователя за изплащане на
обезщетение за вреди на застрахованата вещ, които са заявени само по декларация на
застрахования, в размер на 10% от застрахователната сума като за срока на действие на
договора, общият размер на щетите, признати по декларация, не може да надхвърля 20% от
застрахователната сума. /позовава се на практика на ВКС – реш.по т.дело №4554/2013г. на
Първо т.о. на ВКС/ Изтъква се довод, че неприемането на клауза от ОУ следва да бъде
изрично посочено от застрахованото лице като в противен случай съгласно чл.186,
изр.първо КЗ с подписването им се счита, че ОУ са приети изцяло. Поради изложеното
въззивникът поддържа, че съдът неоснователно е игнорирал действащите между страните
ОУ и техните ясни и точни постановки, задължителни съгласно чл.20 ЗЗД. Поради
изложеното с жалбата се претендира отмяна на порочното съдебно решение и отхвърляне на
иска.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата на насрещната страна В.Б.,
чрез адв.Й.А., за нейната неоснователност. Според въззиваемата страна решението на
първата инстанция е правилно и обосновано. Поддържа доводи за нищожност на клаузата на
т.14.1 от ОУ към застрахователния договор като противоречаща на ЗЗД и КЗ, а така също и
на ЗДвП. Същата клауза изисква от застрахованото лице представяне на документи, с които
същият не може да се снабди съгласно чл.106, ал.5 КЗ. Непредставянето на протокол за ПТП
от органите на Пътна полиция не представлява неизпълнение на застрахователния договор,
което да даде на застрахователя възможност да ограничи по размер дължимото обезщетение.
Поддържа възражение за неравноправност на същата клауза като се изтъква и задължение
на съда служебно да следи за такива клаузи при това не единствено в обсега на хипотезите
на чл.143 ЗЗП, а за съответствието им с правилата на добросъвестността, равновесието
между страните и правата на потребителя. Формулирането на уговорката в Общите условия
към договора за застраховка сочи не невъзможност на застрахованото лице да договаря тези
условия индивидуално. Развиват се съображения за сочената неравноправност досежно
конкретната клауза на т.14.1 от ОУ. Страната се позовава на разпоредбата на чл.408, т.3 от
КЗ и възможността на застрахователя да откаже плащане в ограничен брой хипотези, сред
които не е предвидената в цитираните ОУ на застрахователя, тъй като не е налице
„значителност“ на неизпълнението, ако изобщо е налице такова, а освен това няма
причинно-следствена връзка между неизпълнението на това задължение и настъпилите
вреди. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане разноски за въззивното
производство.
Във въззивното производство пълномощникът на въззивника адв.Димитрова
2
поддържа жалбата. Не се възразява по изготвения от съда доклад на спора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, но с
писмена молба чрез пълномощника си адв.А. поддържа отговора и неоснователността на
жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че същият е образуван по искова молба
на В. Б. Б., предявена срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, частичен иск от общо
1 245.68 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди по застрахованото
имущество – л.а. Шкода Октавия с рег.№********, собственост на ищеца, по имуществена
застраховка Каско плюс от 06.04.2020г. с покритие към датата на настъпване на
застрахователното събитие 27.03.2021г. Твърди се, че същото е настъпило при движение на
застрахования автомобил по пътя Варна –Бургас като след с.Приселци, при разминаване с
насрещно движещ се товарен автомобил, отхвръкналите от него камъчета увредили
процесния автомобил като причинили следните вреди на: облицовка предна броня, калник
преден ляв, преден капак, рамка врати леви и челно стъкло със сензор. Ищецът твърди, че
застрахователят му изплатил единствено сумата от 630.42 лева, която не отговаряла на
претърпените вреди. Твърди че поправяне на увредените детайли на автомобила би струвало
сумата от 1876.10 лева, а след приспадане на платеното обезщетение, ищецът счита, че му се
дължи допълнително сумата от 1 245.68 лева въз основа на съществуващото застрахователно
правоотношение. Полученото обезщетение твърди, че не покрива действителния размер на
вредите, получени при процесното събитие. Твърди че ищецът се явява потребител на
застрахователна услуга като упражнява и правото си на изборна подсъдност.
В срока за отговор е постъпило становище по исковата молба на насрещната страна
ДЗИ –Общо застраховане ЕАД, чрез адв.П.Д., за неоснователност на иска. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка Каско плюс за л.а.Шкода Октавия с рег.№********, обективирана в
комбинирана полица №**********************г. със срок на действие 1 година, до
16.04.2021г. Твърди се, че полицата е сключена при условията на „доверен сервиз“ на
застрахователя, която дава право на увреденото лице да ползва услугите на автосервиз, с
който ответното дружество има сключен договор. Тези клаузи от договора допускат в този
случай дължимото застрахователно обезщетение да бъде определено и по експертна оценка.
Не се оспорва настъпването на застр.събитие на 27.03.2021г. както и завеждането на щета
пред застрахователя, в която се твърди, че увреденото лице е посочило, че желае размера на
обезщетението да бъде посочен от застрахователя. Твърди, че в изпълнение на тези именно
задължения ответникът е извършил оглед и определил обезщетение по щета
№****************** в размер на 630.42 лева, изчислени по експертна оценка на
застрахователя, на основание т.12.1 от ОУ. Прави се възражение, че съгласно т.4.6 от ОУ,
раздел I, е предвидено ограничение в отговорността на застрахователя при събитие,
доказано единствено по декларация на увредения, до 10% от застрахователната сума като за
срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация та
3
застрахования не може да надхвърля 20% от застрахователната сума. /и т.14.1у раздел II
Каско/. Твърди се, че доколкото по процесната полица са образувани още две щети, по които
са били изплатени суми в общ размер от 295.78 лева, общата застрахователна сума от 6600
лева се намалява до 6304.22 лева, въз основа на която се изчислява дължимото на ищеца
обезщетение до размера от 10%. В противен случай, застрахователят прави довод, че
застрахованото лице би следвало да дозастрахова вещта/л.а./ като заплати допълнителна
застрахователна премия. Твърди се, че именно въз основа на изложеното, застрахователят е
изплатил на увредения сумата от 630.42 лева по конкретната /трета/ щета по същата полица.
Твърди се, че Общите условия на застрахователя са били приети и подписани от ищеца като
съгласно чл.348 КЗ вр.чл.298, ал.2 от ТЗ, представляват неразделна част от
договора/застр.полица/. Оспорен е и размера на претендираната законна лихва за периода по
исковата молба.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез
пълномощника на страната.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Решението е обжалвано изцяло като поставеният за решаване пред въззивния съд
въпрос е правен – действителна ли е уговорката в Общите условия на застрахователя
относно предвиденото ограничение в отговорността на застрахователя. Страните не са
въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното производство, не сочат нови
доказателства.
Предявен е иск по чл.405 КЗ, за осъждане на застрахователя да заплати дължимо въз
основа на действащ застрахователен договор по имуществена застраховка Каско плюс,
обезщетение поради настъпил застрахователно събитие с увреждане на детайли от МПС.
Ответникът, сега въззивник не спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на събитието по посочения механизъм, на 27.03.21г.,
завеждането на застрахователна претенция и изплащане на обезщетение до размера на
630.42 лева, на увреденото лице. Не се спори и относно вида и характера на увредените
детайли.
Основният повдигнат с жалбата въпрос е относно действителността на клаузите от
4
Общите условия на застрахователя, част от застрахователния договор, които лимитират
отговорността на последния при настъпване на събития, установени единствено с писмена
декларация на застрахованото лице. Първоинстанционният съд приел, че тези клаузи от ОУ
са неравноправни като поставят потребителя в неравностойно положение, поради което са
нищожни и не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните по застраховката.
Поради това, съдът приел, че на ищеца независимо от изплатеното обезщетение се следва
допълнително сума, предявена с исковата молба частично до размера от 10.00 лева.
От събраните доказателства се установява, че както в полицата, така и в
уведомлението за щета /на л.25/ опис - заключението по щетата, като допълнителна
договореност е посочено определяне размер на обезщетението по експертна оценка. Видно
от приложената Калкулация на претенцията, при определяне размера на обезщетението
застрахователят е посочил като горна граница сумата от 644.16 лева, а е изплатил 630.42
лева, от които само един детайл е за подмяна – челно стъкло – тон.със сензор. Видно от
описа, дължимата сума без приспадане е в размер на 984.10 лева. Сумата от 630.42 лева е
посочена и в издадения Ликвидационен акт от 07.04.2021г. По делото са представени
доказателства за завеждането на още две щети по същата застрахователна полица, по които
са били изплатени съответно обезщетения в размер на 158.34 лева и 137.44 лева.
Съдът констатира, че в т.4.6 от ОУ е предвидена отговорност на застрахователя за
събитие, доказано на база писмена декларация по образец, до размер на 10% от
застрахователната сума и не повече от 20% от същата, за срока на договора. Съгласно
т.14 от същите ОУ, застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при
невъзможност на застрахования да представи някои от документите съгласно раздел II, т.9.6
– оригиналите на изисканите документи, съотв.посочените в отделни хипотези според вида
на застрахователното събитие. Процесното събитие не попада сред визираните в подточките
на т.9.6 от ОУ. /вж. ОУ та л.56-57/ Предвидено е изключение относно случаите в т.5.5.1 –
когато такива документи не се издават поради съществуващи нормативни пречки или
поради правна невъзможност за осигуряването им. В т.9.6.1 е предвидено при щети на ПТП
задължение на пострадалия да представи пред застрахователя си констативен протокол за
ПТП, протокол за ПТП, двустранен констативен протокол и др. В случаите по т.14 ОУ,
застрахователят, въз основа на писмена декларация по образец, определя обезщетение в
размер до 10% за конкретната щета или до 20% за срока на действие на договора, от
застрахователната сума.
Съгласно изслушана и кредитирана от съда САТЕ, общата стойност на щетите по
автомобила при процесното събитие по средни пазарни цени е 1645.31 лева. Стойността на
ремонта по експертна оценка на застрахователя към датата на събитието е 630.42 лева,
колкото са изплатени на увредения.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да съобрази нормата на чл.400, ал.2 КЗ,
съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична щета на имущество,
представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество до
5
вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г.
по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи /както е в случая/, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитиране с проверка дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН
/в тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009 г. по т.
д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о.; Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
първо т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; и решение №
165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. /. Съгласно разпоредбата на чл.386 КЗ,
обема на отговорността на застрахователя е ограничен от застрахователната сума, за която
се предполага, че отговаря на действителната стойност на застрахованото имущество след
съобразяване на овехтяването при използване до момента на застраховане и следва да
покрие обезщетението за всички вреди от загуба в стойността на вещта. В случая не са
налице подзастраховане, надзастраховане или самоучастие. Налице е конкретно уговорена
застрахователна сума в договора от 6 600 лева, а след изплащане на предходните щети –
6304.22 лева.
Съгласно чл.394 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния
договор, част от който са и Общите условия, съответно част от които са и атакуваните
клаузи, ограничаващи отговорността на застрахователя.
Действително, за процесното събитие на 27.03.21г. няма документи, които да го
установяват освен уведомителното писмо и декларацията до застрахователя. В
уведомлението за щета е посочено от застрахования изрично размера на обезщетението да
бъде определен по оценка на застрахователя. В подписания от страните застрахователен
договор, като приложим способ за определяне на застрахователно обезщетение е посочен
доверен сервиз.
Сключването на процесния договор при изготвените от застрахователя, представени
по делото Общи условия, не е оспорено от ищеца, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание и са обвързващи страните съгласно
чл.20 ЗЗД. С оглед доброволния характер на застраховката, уговорките в договора, вкл. тези
в ОУ на застрахователя, стават задължителни за страните. Горното не означава, че при
съдебен спор, съдът следва безкритично да възприеме оценката на щетите, извършена от
застрахователя. Напротив, следва да бъдат приложени законовите разпоредби и въз основа
на експертното заключение да се определи стойностен адекват на вредите към момента на
увреждането, който не следва да отчита овехтяването на вещта и следва да съответства на
пазарните равнища на цените на увредените детайли. Съдът следва да зачете и клаузите от
доброволната застраховка, които обвързват страните. Посоченото в т.14 от ОУ,
6
представлява такова за ограничаване отговорността на застрахователя, а не за изключването
, поради което няма отношение към отказ на застрахователя за изплащане на
обезщетението, но има значение за размера на обезщетението. В случая е налице
основанието, предвидено в т.14 от ОУ, тъй като е налице предвидената невъзможност на
застрахования да представи документите по раздел II, т.9.6 от ОУ. Горното е безспорно
предвид начина на настъпване на вредите – в движение, при разминаване с друго превозно
средство /неидентифицирано/, от отхвръкнали камъчета.
Застрахованото лице е направило всичко необходимо съгласно договора и КЗ, вкл. е
уведомило своевременно застрахователя непосредствено след инцидента като на МПС е
извършен оглед на автомобила още на следващия ден. /чл.395 КЗ/ От разпоредбите на КЗ и
клаузите в ОУ е видно, че застрахователят може да дава указания за изготвяне и
представяне на необходимите документи при завеждане на щетата. Независимо от
бланкетно оспорване действителността на клаузи от ОУ, които ограничават отговорността
на застрахователното дружество от страна на ищеца, съдът и служебно следи за прилагане
на императивни правни норми, в това число тези на ЗЗП, съответно следи за наличието на
неравноправни клаузи. Спрямо увреденото лице на общо основание са приложими
защитните норми на цитирания закон с оглед качеството „потребител“ на застрахования.
С Решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., е прието, че
когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове
и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение
на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и застраховател и
предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна премия, е
въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето, вкл. към момента на
завеждане на щетата. В случая, ограничителните разпоредби от ОУ са тези в т.14 и т.6.4 от
ОУ, които са релевирани от ответното дружество, сега въззивник.
Съдът намира за допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на
застрахователя по доброволната имуществена застраховка стига същите да не противоречат
на императивни правни норми. Съгласно чл.345, ал.5 КЗ, застрахователният договор трябва
да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от
покритие, условията за плащане на премиите и последиците от неточното изпълнение на
това задължение, начина на определяне размера на обезщетенията, задълженията при
настъпване на застрахователно събитие и неговото доказване и др., посочени в
разпоредбата. От значение при тълкуване клаузата на т.14 от ОУ на застрахователя е и
разпоредбата на ал.7 на чл.345 КЗ, която сочи, че застрахователят не може да предвижда
условия и представяне на документи или други доказателства от ползувателя на услугата, за
които документи може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за
доказване на застрахователното събитие или за установяване размера на щетите както и
такива документи или доказателства, за които може да се прецени, че съществува правна или
фактическа пречка да бъдат осигурени. Именно в продължение на тази разпоредба е прието
7
в ОУ на застрахователя, че в случаите, когато е невъзможно документално установяване
начина на увреждане /застрахователното събитие/, застрахователят си запазва правото да
изплати обезщетение в намален размер.
В случая цитираната клауза от ОУ е ясна и точна като въз основа на същата може да
се извлече директно икономическия смисъл, поради което отговаря на изискването в
чл.345, ал.5 КЗ. Представени са доказателства, че застрахования е ползвал два пъти
обезщетения по същата застрахователна полица, при което е била прилагана сочената
разпоредба. Същата не предвижда изключване изобщо отговорността на застрахователя, а
единствено лимитира същата по размер при настъпили частични вреди по МПС, които не
могат да бъдат установени посредством официален документ или от посочените в т.9.6 от
ОУ.
Процесната на т.14 /също и т.4.6/ не противоречи на повелителни правни норми.
Същата не се явява и неравноправно по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП, тъй е формулирана
по ясен и недвусмислен начин. Не се установява същата да поставя застрахования в
неравностойно положение. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За да бъде нищожна, клаузата следва да дава права на търговеца във вреда на
потребителя. В случая застрахователят прави отстъпка от изискванията му за установяване
на вредите срещу ограничаване на отговорността си без да изключва изплащането на
обезщетение при реализирано събитие. Клаузата е формулирана ясно и цели избягване на
умишленото или при явна небрежност имущество на застрахования. В КЗ липсва норма,
която отнема правото на застрахователя да определи с договора обхвата на покритите
рискове /арг. чл.343 КЗ/. В посочените случаи, застрахователят е приел с процесната клауза
на т.14 от ОУ, че застрахованият е освободен от каквото и да е доказване като може да
представи единствено писмена декларация по образец. Застрахованият е приел по своя
преценка да сключи договора, при ясни клаузи и при информираност относно приложимите
ОУ като с оглед пазарните механизми е могъл да избира между различни застрахователни
продукти. Съдът намира, че липсва основание цитираната клауза да бъде преценена като
неравноправна, съотв. нищожна.
От анализа на предвидените в чл.143, т.1-т.19 ЗЗП текстове се налага извод, че не е
налице нито една от хипотезите на разпоредбата. Клаузата не създава възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и не го поставя в по-
неравностойно положение. Предвиденият в нея лимит не е забранен от КЗ.
Застрахователната сума /лимит на отговорността/ е договорената между страните или
определена в нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността по полицата съгласно чл.346 КЗ. Този
лимит за разлика от гражданската отговорност, при този вид застраховане е допустим и
зависи от договарянето. Допълнително следва да се посочи, че коментираната клауза не
създава задължение за увредения да представя документи или изпълнява други условия,
8
които обективно не би могъл да набави/изпълни. Липсата на изискване за съставяне на
нарочни документи не освобождава застрахования от задължението да докаже механизма на
настъпване на вредите и техния вид. В разрез с възраженията за неравноправност на
клаузата, съдът цени и представените доказателства за изплатени по същата полица
предходни две щети като процесната се явява трета поред. В случая са налице
предпоставките за приложение на т.14 от Общите условия, които ограничават отговорността
на застрахователя. Тъй като обезщетението, определена съгласно договора и ОУ, е
изплатено на застрахования, предявеният иск за разликата, макар частичен, се явява
неоснователен.
Поради достигане до различни изводи от тези на първата инстанция, решението
следва да бъде отменено и постановено друго в посочения по-горе смисъл като предявеният
частичен иск бъде отхвърлен.
Съобразно този изход, в полза на застрахователя се дължат разноските за двете
инстанции на основание чл.78, ал.3 ГПК в установения по делото размер от 325 лева за
въззивна инстанция и 300 лева за първа инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №1651/12.11.2021г., постановено по ГД №7260/2021г.
на 31 състав на ВРС като вместо това ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Б., ЕГН **********, Варна срещу ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, осъдителен иск за сумата от 10 лева,
частичен иск от общо в размер на 1 245.68 лева, дължими по реализирано застрахователно
събитие на 27.03.2021г. и представляващо застрахователно обезщетение по застраховка
Каско +, за увредения л.а. Шкода Октавия с ДК №********, ведно със законните лихви
върху претенцията от завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл.405
и чл.409 КЗ.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, сторените за производството разноски за
две инстанции в размер на 325 лева –а въззивна инстанция и 300 лева за първа инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10