О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер……………… ГР.ВАРНА,
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 10.12.2015год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Савакова ЧНД№ 1624/2015год.по описа на
ВОС за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция второ подред пред
ВОС и е образувано по жалба от Д.М.М. ,чрез адв. М. М. срещу постановление за
прекратяване на ДП№436/2010година по описа на Второ РП Варна , с което Апелативен
съд Варна е върнал делото за допълнително разследване с дадени допълнителни
указания с оглед установяване дали не се касае за престъпление по чл. 116 ал.1
във вр. с чл. 18 от НК .
Жалбата е подадена в срока по
чл.243 от НПК и е допустима за разглеждане.
Досъдебното
производство е било образувано
срещу Неизвестен извършител за
това, че на 17.03.2010 г. в гр.Варна,
подпомогнал или склонил Д.М. към самоубийство и е последвало опит за
такова - престъпление по чл.127, ал.1 от НК като първоначално ДП е наблюдавано от РП-Варна. Впоследствие след, разпореждане на АП - Варна
разследването по досъдебното производство
е продължило „с оглед събиране на данни евентулно за извършено престъпление по
чл. 116 ал.1 вр. чл. 18 от НК”.
С постановление от 26.02.2014г. ВОП е прекратила наказателното
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. Срещу това постановление е била подадена жалба от пострадалия до ОС
Варна.
С
определение по по
ЧНД № 310/14 г. по описа на ОС-Варна от
съдът е отменил постановлението на ВОП от 26.02.2014 г. за прекратяване
на наказателното производство и е върнал делото но ВОП с указание за извършване
на допълнителни процесуално-следствени действия.
В резултат
на подаден частен протест срещу определението на ВОС, последното е било
ревизирано от АС-Варна. С определение по ВЧНД № 101/14г. по
описа на АС-Варна от 09.04.2014 г., въззивният съд е приел, че протестът е
частично основателен, но е потвърдил определението на ВОС като обаче е
редуцирал писмените указания на ВОС е посочил кои от тях намира за
законосъобразни и допустими.
През 2010 г. Д.М. бил ученик в 11 клас в 04
Езикова гимназия «Ф.Ж.К. - Варна. Той живеел в гр.Варна ул. Силистра бл. 2 вх.А ет.8 ап.22 като родителите му работели в гр.Девня и се
връщали в семейното жилище през почивните дни на всяка седмица. На 17.03.2010г. около 03.00 часа,
св.М.М., живущ ***, пуснал котката си да се разходи и около 03.30 часа излязъл
да я прибере. Минал през
прохода, който се намирал между бл.2 и бл.4 на ул. Силистра
и през него се излизало на поляната зад
двата блока. Там, на
около 5.00 метра от стълбището на
прохода намерил в безпомощно състояние св.Д.М.. Обадил се веднага на органите на
полицията, след което на място дошъл екип на Бърза помощ който отвел пострадалия в МБАЛ «Св.Анна» Варна за
лечение. До 10.04.2010г. св. Д.М. е бил на лечение
в отделение по Реанимация, след което е бил преведен за лечение в клиниката по „Ортопедия и травматология”
при МБАЛ „Св. Анна- Варна” АД.
От приложената медицинска докуменатация /л.45
том2/, в доклада от клиничен преглед и подготовка за анестезия от
21.03.2010г. е отразено , „че пациента е в съзнание, без спомен за
предшестващите операции, като ще се транспортира до операционна зала...”. На л.120,том 2 , в листа
за наблюдение на болния е отразено, че на 06.04.2010г. е извършен консулт от д-р Мерджанова, психиатър. Същата е
отразила следната констатация относно пациента : „..
Чувства се тревожен, понякога отчаян, безпокои се, че няма да оздравее...”. На
17.04.2010г. е бил извършен
втори консулт от д-р Мерджанова, като в
медицинската документация същата е отразила : „Все още няма спомен за преживяното, но и не иска да си
спомня.... данни за ретроградна амнезия”. След
стабилизиране на здравословното състояние на св. Д.М.,
същият е бил разпитан на 03.09.2010г. в
качеството на свидетел /пострадал/ в жилището, в присъствието на родителите му М. М. и Красимира Караджова. В тези показания, св. Д.М. е заявил, че няма никакви спомени относно случилото се на
17.03.2010г. Последните му спомени били от дата 08.03.2010г., когато със свои съученици е ходил до магазин,
намиращ зад паметника на българо-съветската дружба. До там
били стигнали с джип на негов съученик, след което
са го оставили с автомобила до завод „Дружба”. В показанията си от
03.09.2010г. св.Д.М. посочва, също така,
че „ ... После в рамките на около месец не се сещам
за нищо. Следващият ми спомен е от един ден в началото на месец април, когато лекуващият ми лекар ме попита дали се сещам
как се казвам и желая ли да ме посети съученик...Тогава ми стана ясно, че нещо
сериозно се е случило , защото здравословно не бях добре...В последствие майка ми
разказа, че съм намерен в безпомощно
състояние пред блока на ул. „Силистра”.Пак повтарям ,че
за съжаление нямам никакви спомени
какво е ставало в периода от 09.03. 2010г. до началото на месец април 2010г.”.
Предвид горните показания по делото са били разпитани
множество свидетели.
В показанията си св.Москов посочва че около
02.00часа-02.30часа е чул шум -тътен като от падане на нещо тежко, но не
излязъл да провери от какво шума, като един час по - късно намерил св.Д.М. на поляната зад блока.
От докладна
записка /л.188/, след проведени беседи с живущи от бл.2 вх.А, никой от тях не е чул шум въпросната нощ ,както и не е посочил други съмнителни обстоятелства, които да са му
направили впечатление.
Разпитана в качеството на свидетел Н.К. - лекар ординатор
към ЦСПМ - Варна посочва ,че
когато отишла на място с екип на Бърза помощ намерила св.Д.М. по корем,с лице към земята, в състояние
на кома със самостоятелно дишане, нормална сърдечна дейност и ниско
кръвно налягане, много премръзнал. В показанията си св.К. не посочва, че на местопроизшествието не е правила коментари
относно механизма на получаване на установените от нея първоначални наранявания, нито относно
облеклото (дрехите) на пострадалия.
Разпитана в качеството на свидетел Н.Г.
- класна ръководителка на св. Д.М.
почва, че последния било много умен, но със затворен характер, като въпреки това, нормално общувал със съучениците си. В
показанията си заявява, че св.М. поддържал по
близки отношения със св.С. П. - негов съученик. Не й е
правило впечатление св.П. и св.Я.А също
съученик на св.М. да се държат по - особено с последния.
Разпитана в качеството на свидетел А.К посочва, че е учила в 04ЕГ
-Варна като били съученици от един клас с Е.Б.
Посочва, че се познавала със св.П. от съседния клас но не си спомняла дали св.М. бил от същия
клас, както и че
го познавала само по физиономия и не е поддържала каквито и да било отношения с последния.
Разпитан в качеството на свидетел Е.Б
посочва, че е учил в 04ЕГ -Варна като били съученици от един клас с А.К.
Посочва, че познавал само по физиономия св.М. и не е поддържал близки или приятелски отношения с последния.
Разпитан
в качеството на свидетел С. П. посочва, че е учил в един клас със св.М., като през петте години на обучение
в гимназията е поддържал добри отношения
с последния. Никога не е посещавал дома му, но е ходил до входа на блока, в
който живеел св.М.. Според св.П.,
св.М. бил затворен характер , не особено общителен , като поддържал близки
отношения с друг свой съученик - св.Я.А.
В показанията си заявява, че познава св.А.К и св.Е.Б, но не е поддържал близки отношения с тях.
В показанията си, на зададени конкретни въпроси от водещия
разследването, св.П. категорично заявява, че
няма нищо общо със случилото се със св.М.,
както и че нито го е отвличал нито го и хвърлял от високо или участвал в такова деяние заедно със
св.А., св.К. и св.Бояджиев. Разпитан в
качеството на свидетел Я.А посочва, че е учил в един клас със св.М., като през петте години на обучение в гимназията е
поддържал приятелски отношения с последния. Никога не е посещавал
дома му, но е ходил до блока , в който
живеел св.М.. Св.А. заявява, че е поддържал близки отношения с друг свой съученик - св.С. П.. В
показанията си св.А. категорично заявява,
че няма нищо общо със случилото се със св.М..
В хода на разследването са разпитани следните съученици
на св.М. -М.З., Д.Д., Г.Д., П.Г., Т. П.а, С.А. и М.С.. В показанията си тези свидетели
посочват, че св.М. е бил добър ученик, спокоен ,
приятен човек, сериозен, вглъбен, срамежлив и
по скоро затворен тип характер, не много общителен. В
показанията си, част от съучениците посочват, че е поддържал по - близки отношения със св.П. и св.А., а друга част от съучениците не знаят с кого
е бил приятел. В показанията си съучениците на св.М. заявяват,
че не са виждали последния да разговаря или да е бил в компанията на св.А.К и св.Е.Б. Всички заявяват, че нямат касателство с инцидента на св.М.,
нито знаят какво точно е станало въпросната нощ.
Указанията, дадени от АС Варна са били изпълнени
са в хода на допълнителното разследване – установен е размера на покривната
площадка на блока чрез нов оглед при който да се
направят замервания; извършени са разпити на близки роднини и съседи за
установяване на отношенията между родители и дете; назначена е допълнителна
експертиза дали получените увреждания на
М. са в резултат на едно падане от високо или има такива, които да не са в резултат от падане ,а от
друг механизъм; възможно ли е да са получени при няколко падания от значително
по-малка височина - такава каквато сочи М., може ли да бъде направена такава
засилка, каквато твърди експертизата, че е необходима, за да бъде намерено
тялото на такова отстояние от блока; изследван е въпроса за чуждото тяло в
стомаха на М.; да се извърши нов оглед на блока, пространството около него,
вътрешността на блока- стълбището, подпокривното пространство като се изготвят
различни видове фотоснимки – ориентиращи, обзорни, възлови. Освен тези
задължителни указания на съда, в хода на дораследването са изпълнени и
допълнителните указания на наблюдаващия прокурор да се установи дали някое от
лицата, с които е комуникирал Д.М. чрез „Скайп” си спомня какво е било съдържанието на
„двусмислната фраза на английски език”, написана от М. встрани на профила му
преди инцидента, за която споменава св.Даниел Д. Д. в разпита си на л.45,т.1 от
ДП.
С оглед установяване на характера на пострадалия и семейните му
взаимоотношения с родители и близки, са били разпитани родини на пострадалия Д.М..
В показанията си те определят св. М. като тих, необщителен, не споделящ лични
неща. Относно душевното му състояние,
споделят, че при последната им срещата в семеен имот през лятото на
2009г. им направило впечатление, че Д.М. отговарял със закъснение на техни
въпроси, бил е разсеян, малко отнесен. Тогава баща му споделил , че една вечер
намерил сина си качен на последния етаж на вилата, гледайки небето. Последният
етаж на този фамилен имот бил недостроен, без покрив. Близките му споделят, че
любимия жанр на св. М. били филми за извънземни, вампири, прекарвал основно времето си пред компютъра.
В показанията си свидетелите
потвърждават заявеното от К.К.-М, че сестра й Ж.С. е болна от шизофрения. Поради
това й заболяване, Стоянова не е разпитана по делото. От показанията на роднините на св.М. е било установено също
така ,че отношенията с родителите му били добри, не са имали проблеми, но той рядко се виждал с тях, поради
обстоятелството, че те работели в друг град. Всяко лято семейството правело
туристически обиколки на страната. Разпитаните съседи на М. не са дали никаква допълнителна
информация, предвид обстоятелството ,че никой от тях не е общувал с него.
Разпитаните съседи са заявили, че никой от тях не е чул нещо необичайно, както
в деня на инцидента, така и преди него както и че не са забелязвали да е бил
посещаван от други хора, освен от родителите му. Не са чували шум от хора ,
музика, идващи от жилището, в което живее пострадалият.
В протокола за оглед на местопроизшествие от 17.03.2010г. са описани
следи (два елипсовидни отвора) - елипсовиден отвор в тревната площ, в пръстта с
дълбочина 11см в задната си част, широчина в най-широката си част 13см и
дължина 26см, както и намерения на разстояние от 16см в ляво друг елипсовиден
отвор с размери дълбочина 9см, ширина 12см и дължина 26см са били изготвени фотоснимки. Следите не са
били иззети посредством отливки, като липсват и образци за сравнение, поради
което не е било извършено изследване. На приложения по делото фотоалбум се
вижда, че въпросните следи са от обувки, разположени успоредно на разстояние
една от друга 16см в частта на пръстите,
като в областта на петите има дълбочина в пръстта - съответно 11см и 9см.
В показанията си св. Н.С. /
л.61 ,том4/ посочва, че на 17.03.2010г. след болницата е отишъл до блока на Д.М.
и е видял, следите в земята, които според него
най-вероятно били от обувките на Д.. Свидетелят ги описва като дълбоки следи
в земята от обувки или крака.
Във връзка с изготвянето на допълнителната СМЕ са били разпитани
лекуващи лекари на св. М.. В показанията
си д-р Н., който работи като асистент в Катедра по “ Протететична дентална
медицина” – Варна е заявил, че св. М. е станал негов пациент няколко месеца
след 17.03.10г., т.е. след изписването му от болничното заведение. Относно 45 и
46 зъби, намиращи се долу в дясно / т.е. 5 и 6 зъби / същите били
периондотитни, с възпаление на нерва, с паднали пломби, както и на останалите
му зъби. Повечето му зъби били в лошо състояние , поради лоша хигиена. Д-р Н. изградил индиректно 45 и 46 долу в дясно
зъби. Професионалното мнение на д-р Н. е , че предвид разположението на тези
зъби в устата , не е възможен такъв
локализиран удар по тях, вследствие на който да падне пломба или вследствие на
удар да падне пломба без да се фрактурира зъба. Д-р Н., сочи че по време на престоя си в
МБАЛ” Св. Анна-Варна”АД, зъбите на св. М. са
били лекувани от д-р Златарова.
От показанията на д-р М. Н.а –
Златарова е било установено, че през
м.06.10г. тя е посетила за първи път св. М. в болничната му стая в клиниката по
ортопедия. Била е извикана по спешност от неговите родители, тъй като го болял
зъб. Същият бил заварен в лежащо, неподвижно положение, поради което не е имало
възможност да се направи снимки на зъба му или на цялата уста. При извършеният
преглед, д-р Н.а – Златарова
установила, че св. М. има възпаление на нерва на 46 зъб, долу в дясно,
като зъбът е бил разяден, а не травмиран. Д-р Н.а - Златарова провела
спешно кореново лечение на този зъб с
последваща временна пломба. Пациента
имал и други кариеси, като цяло зъбите му били развалени, като относно 45 зъб свидетелката
не си спомня в какво състояние е бил, тъй като не го е лекувала. Д-р Камен Н. е изготвил на
25.10.10г. стоматологична експертиза,
приложена на лист 176, том 2 от кориците на делото, с цел изясняване на зъбния
статус на св. М. , липсвал ли е негов зъб или пломба.
Във връзка със записаното на л.43 /гръб/ в предоставена от
МБАЛ” Св. Анна –Варна”АД медицинската документация , а именно “ ... Обектът има данни да е от пломба на зъб ..от
45 и 46 зъб..” д-р
П. Л.П. е бил разпитан в качеството на свидетел. На д-р П. Л.П.
са били предявени и диск съдържащ записи от скенер на Д.М. от 18.03.10г.
и от 19.10.10г. След нов техен преглед д-р Леонидов е заявил, че е убеден ,че
вижда чуждо метално тяло, чийто вид не може да посочи. Обяснява че под “ обект “ е имал в предвид ,че е някакво чуждо тяло , а не е куршум. Д-р Леонидов не можел да твърди със сигурност
,че този обект е пломба , тъй
като не го е виждал, нито пипал.
Видно и от
показанията на д-р Х.Г., участвал при извършената на 19.03.10г. операция на корема на св.М. не
е било открито чуждо тяло в коремната
кухина на пациента или в органите в нея.
Вещите лица, след обстоен и
цялостен преглед на всички материали по делото, включително и допълнително
събраните медицински документи и свидетелски показания, са дали заключение, че няма данни за прясно
избит зъб в устната кухина на Д.М. или за липсваща пломба. Установеното
рентгенопозитивно парче в зоната на коремната кухина видно от размерите и
формата му не би могло да бъде амалгамена пломба, като най-вероятно това парче метал е
било полепнало по тялото на пострадалия при съприкосновението със земната
повърхност.
Твърденията на Д.М./ последващи/, че
с пистолет е бил изстрелян зъба му ( като първоначално говори и за произведен
изстрел, при който той е захапал със зъби изстреляния куршум) не могат да бъдат
подкрепени нито от научна гледна точка, нито от житейска гледна точка.
Известно е ,че за да бъде произведен изстрел
е необходима начална скорост на куршума, начална кинетична енергия. Барутния
заряд, намиращ се в гилзата е източникът на енергия за произвеждане на изстрел,
като такава функция няма как да поеме
човешкия зъб или пломба. Извън
човешките способности е да бъде захапан със зъби изстрелян
куршум, имайки предвид, че
началната скорост на патроните е в порядъка на 224 м/s до 440 м/s. в зависимост от
техния вид.
От заключението на вещите лица в назначената
допълнителна комплексна СМЕ, на 17.03.2010г. Д.М.М. е получил съчетана травма , състояща се от
следните увреждания –
компресионно деформиран / L5 /, т.е. многофрагментно счупване на тялото и
дъгите на пети поясен прешлен / L5 / с
окъслечни костни фрагменти в гръбначно мозъчния канал, т.нар. взривна фрактура
на прешлена; гръдна травма – ограничен кръвоизлив и въздух в лява и дясна
гръдна половина към основата , контузионни огнища в белите дробове; коремна
травма – тежка контузия с некроза на дебелото черво, кръв в коремната кухина;
счупване на диафиза на лъчевата кост на дясната ръка, охлузни рани на дясна
предмишница, множество счупвания на костите на подбедрицата на ляв / открито
счупване / и десен крак, черепно-мозъчна травма , повърхностни рани по главата
, носа, сътресение на мозъка, лекостепенен мозъчен оток, коматозно състояние,
клинични данни за тежък травматичен оток.Всички горепосочени травматични
увреждания, са били получени по механизма на действието на тъпи , твърди
предмети, като не са били констатирани увреждания ,които да са в резултат на
действието на остри или огнестрелни оръжия. Съгласно заключението на вещите лица ,в медицинската документация, не са били описани
увреждания, които да са с характеристики на отделно причинени травми от
предмети с ограничена удряща повърхност, каквито се получават при нанасяне на
побой.
Още първата
тройна СМЕ е дала отговор на този въпрос / лист 63, том1 /, основавайки се на
морфологичните особености на всички описани счупвания, като при съвкупната им преценка,
са описвали механизма на получаването им, а именно - падане
от значителна височина върху долните крайници, силно сгъване на гръбначния стълб в поясния отдел,
последващ удар на дясната половина
на тялото и десния горен крайник в подлежащата повърхност.
В медицинската документация и материалите
по дознанието не са били
установени травматични увреждания, които не биха могли да бъдат обяснени с този
механизъм. Горното заключение е било потвърдено и от заключението
на назначената СМБЕ, в която вещите лица са посочили следното
:
Всички травматични увреждания добре
отговарят да са получени по механизма на падане от голяма височина. Локализацията на
уврежданията сочи, че падането е било във
вертикално положение на тялото с краката надолу. Първоначалният
контакт със земната повърхност се е получил
при изпънати със стегната мускулатура долни крайници, като падането е било върху петите на двата крака,
с последващо тежко аксиално натоварване на пети - поясен прешлен и падане
напред върху изпъната със стегната мускулатура
дясна ръка и последващо удряне на главата във земната повърхност. Така описаните увреждания
/изпънати крака и дясна ръка, стягане на мускулатурата при съприкосновението със земната повърхност
дават основание да се приеме, че в момента на получаване на травмите Д.М. е бил
в съзнание. Тялото на М. е паднало от височина 25,35м , на разстояние
6,75м. Това е възможно
единствено и само при условие, че тялото е имало начална хоризонтална скорост V = 10,69км/ч, пресметната
по формула. За да се достигне тази
скорост на жертвата е било необходимо време за ускоряване (за засилване) / приблизително 2 секунди, и
свободна дължина около
З м.
В
резултат на това може да се приеме, че без първоначално засилване и скачане,
тялото на Д.М. не би могло да се озове на мястото където е намерено. Това
разстояние не може да се постигне при отскок от място, „претъркалване" на неподвижно тяло от посочената височина или
блъскане на пострадалия, без да е
налице първоначална скорост постигната от самия него.
При извършените последващи процесуално-следствени
действия – оглед на покривното пространство , е било
установено, че покривната площадка на
жилищен бл.2, находящ се на ул.” Силистра” посока изток-запад е с дължина 10,70 метра., която е достатъчна за засилване / 3метра
дължина каквато дава предходната
СМБЕ / при скок. При
огледа на покривното пространство на 02.09.14г. са
били установени висящи кабели, на разстояние от около 1,5м., като свободната
дължина от тях до края на покрива е била 5метра, която също е достатъчна за
постигане на скорост на засилване от
10,69км/ч.
В
заключенията си вещите лица в тези експертизи посочват, че травматичните
увреждания на св.Д.М. са получени от падане от високо и не би могло да се приеме че са получени по начина описан в
показанията на пострадалия. Не са били констатирани увреждания ,които да са в резултат на действието на остри
или огнестрелни оръжия.
След
връщането на делото във фазата на досъдебното производство въз основа на Определение № 66
/09.04.2014г. АС- Варна е било назначено и ВТИ на оптичния диск, съдържащ
информация, изведена от твърдия диск на компютърната конфигурация “ ТАС” на Д.М.. При извършеното изследване са били намерени
и качени на хартиен носител следните текстове -
“Green Day – American Idiot”, намиращ
се подпапка “ Rock n Metal” / “
Music”, съдържащ се във втори логически дял “ D “ е бил създаден на
02.08.2007г. в 06.11часа и тогава е бил последният му преглед, а текстовия документ във файл “ Lyric .txt”,
намиращ се в подпапка “ Personal / “My Documents” съдържащ се във втори
логически дял “ D “ е бил създаден на
17.03.2010г. в 00.57часа, като тогава е бил и самия
последен преглед. Текстовият документ е преведен от английски
език на български език и превода е приложен по делото. Текстовете на песните са мрачни, засягат темите за самотата и
смъртта.
Следва да се отбележи, че при извършеното
изследване на компютърната конфигурация “ ТАС” в ИКТ- МВР - София вещите лица
са установили, че персоналният компютър е останал включен до около 18.00часа на
18.03.2010г., а след това е бил включен на 29.03.2010г. за
около 2 часа между 18.30часа и 20.30часа. На 29.03.2010г.
е била стартирана програма “ RECOVER 4 ALL-
PROFESSIONAL.EXE”, бил е създаден файлов
архив с наименование “Dimitar Minchev. rar.”, като архив
с такова име не е бил намерен върху твърдия диск при извършеното изследване,
поради което вещите лица допускат, че такъв файлов архив е бил записан върху
външен носител. Освен написаният на английски език текстови
документ/чийто превод е приложен по делото/ и прегледа на музикални файлове,
липсва друга информация от 2010година, вкл. и
от 16 / 17.03.2010г. , като се предполага, че именно тя е била изтеглена и
записана на външен носител , изтрита от твърдия диск ,
поради което не може да бъде изследвана.
Компютърната конфигурация
е била предадена от бащата на Д.М. за нуждите на разследване на 09.09.2010г. с протокол за дброволно
предаване.
В хода на цялостното и допълнителното разследване не
са събрани каквито и да било доказателства, които да обосноват извод за
извършено престъпление по чл. 116 ал.1 вр. чл. 18
от НК или друго от общ характер.
Съдът
няма да обсъжда оценките на пълномощника на постр. относно начина на водене на
разследването ,тъй като не е съгласен с твърденията за едностранчивост при
положение ,че са назначени необходимите множество експертизи даващи обективен
отговор на поставените въпроси за които и прокурорът и съдът нямат специални
знания. Именно от медицинските документи и експертизи и свидетелските показания
и извършените допълнително следствени действия основаващи изводите за обективните факти и съдът стига до извода ,че
пострадалия се е намирал в особено психическо състояние на самота ,което е
довело до съответните тежки последици.А че
това състояние не е било инцидентно говорят другите гласни доказателства
,както и намерените в компютъра му стихове.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват сочените в жалбата
възражения. В хода на разследването са били извършени необходимите действия по
събирането на доказателства и установяване на действително случилото се на
въпросната дата, което не налага извършването на допълнителни такива и връщане
делото за доразследване. Не са допуснати и нарушения на процесуалните правила.
Поради това
съдът счита за правилни и обосновани изводите на представителя на ВОП, че не са
налице доказателства за извършено престъпление по чл.116 вр. с чл.18 ал.1 от НК
и наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1
т.1 от НПК .
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.5, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на ВОП за прекратяване на наказателното производство от
17.11.2015година по ДП № 436 / 2010г. по описа на Второ РУП на МВР при ОД на МВР гр. Варна.
Препис от определението да се изпрати на страните:
1.ВОП
2.Д.М.М. ***.и на пълномощника му
3.адв. М. М. /на адр. в жалбата/
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Варна в седемдневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: