гр.Хасково, 03.07.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №570 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.1
и чл.144 от АПК.
Постъпило е искане от пълномощника на жалбоподателя за
изменение на постановеното Решение №246/31.03.2023г. в частта на разноските. Твърди
се, че необосновано бил редуциран размера на отговорността на ответника за
разноски. Излага съображения, че при определяне на разноските липсва анализ на
степента фактическа и правна сложност на
спора, а освен това редукцията била допустима при заключение за минимална
фактическа и правна сложност. Обемът на доказателствата бил над 4500 страници,
вземанията били претендирани на три основания, а спорът бил разширен с три
самостоятелни основания за нищожност. Сочи се и обема на осъществената защита,
както и процесуалните действия от страна на представителя на жалбоподателя в
посока оценяване на професионалната защита. Заплатеното възнаграждение
надвишавало минималния размер само с 25%, което не било съществено. Неправилно
било посочено като задължено лице ОДОП вместо НАП. В допълнително становище се твърди, че съдът не е сезиран с
възражение за прекомерност, като се оспорва представителната власт на ответната
страна, а съдът служебно не можел да редуцира разноските. Излагат се и
допълнителни съображения и анализ на естеството на представителството като
правно явление. Иска се вместо
Д ОДОП за разноските да бъде осъдена НАП, както и размерът на възнаграждението
да бъде присъден в пълен размер от 60 000,00 лева и ДДС върху тази сума от
12 000,00 лева.
Ответната страна взема становище, като счита искането за
изменение за неоснователно. Определеният размер съответствал на съответната
разпоредба от Наредба №1/09.07.2004г. Доводите при оспорването били свързани
единствено по отношение нищожността. Нямало несъответствие между размера на
възнагражеднието и фактическата и правна сложност на спора и обема на защитата.
Съобразено било направеното от ответната страна възражение. Превишение с 25%
било съществено, а искането за присъждане на ДДС било необосновано с оглед
пар.2а от Наредба №1/2004г., нямало доказателства, че представителят бил
регистрирано лице по ЗДДС. Допълнително се оспорва допустимостта на искането,
тъй като било просрочено към 26.04.2023г. Възражение за прекомерност било
изложено в с.з. от 06.01.2023г.. Независимо, че страна по делата се явявал
Директор Дирекция ОДОП, то пълномощните на юрисконсултите се подписвали от
Директор НАП съгласно чл.12, ал.1 от ЗНАП, като било създадено особено
процесуално представителство.
Съдът, като обсъди искането и събраните по делото
доказателства, счита искането за неоснователно.
Искането за допълване на решението е подадено от надлежна
страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е обжалваем и
съобщението за него е получено от жалбоподателя – на посочения съдебен адрес,
от представляващия адвокат, на 19.04.2023г., а на 10.04.2023г. е депозирано
искането, което поради изложеното е процесуално допустимо.
С постановеното решение
съдът е уважил жалбата, като е прогласил за
нищожен по жалба на ЕТ Т.Д.Ж., действащ с фирма „Т.Ж.“***, ЕИК *********,
Ревизионен акт №Р-16002621001716-091-001 от 11.03.2022г., издаден от длъжностни
лица при ТД на НАП - Пловдив, частично потвърден и частично изменен с Решение
№201/13.05.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика Пловдив при ЦУ на НАП, като е осъдил НАП София, ДОДОП Пловдив да
заплати адв.възнаграждение в размер на 48 436,18 лева. При определяне на
размера на възнаграждението съдът е взел предвид възражението от ответната
страна за прекомерност направено в с.з. 06.01.2023г., както и е отчел
фактическата и правна сложност на конкретното дело - не са събрани допълнително
доказателства, оттеглени възражения след извършена проверка в с.з, но е отчетен
и материалният интерес на стойност 1 585 745,29 лева. Доколкото няма
доказателства за регистрация на представляващия адвокат по ЗДДС, то не
определен размер на ДДС при определяне на дължимото възнаграждение. При
определяне на фактическата и правна сложност се отчита, че е обсъждано
единствено възражението, касаещо нищожност на акта, като минимумът за
адвокатско възнаграждение, определен в Наредба №1/2014г., е именно отразяващия
в значителна степен и правната, и фактическа сложност, в настоящото
производство.
С оглед така
установеното и поради крайния извод по съществото на спора не е спорно, че са
дължими разноските в процеса, но е спорен дължимият размер на
адв.възнаграждение. Съдът счита, че в случая има определен материален интерес, но
с оглед установената правна и фактическа страна на спора, то възнаграждението,
което се търси, се явава прекомерно и следва да бъде уважено възражението за
прекомерност. Ответната страна следва да заплати разноски в различен от
търсения размер, но в съотносим към съответния материален интерес и към
минимално определения в наредбата. В този смисъл няма основание за изменение на
решението в частта на постановените разноски и искането на жалбоподателя следва
да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Т.Д.Ж.,
действащ с фирма „Т.Ж.“***, ЕИК *********, за изменение на постановеното Решение
№246/31.03.2023г. в частта на разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: