РЕШЕНИЕ
№ 112/ 07.04.2020год. гр.
Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на 05.03.2020год. / пети пети
март през две хиляди и двадесета година / в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове : Кристиан Петров
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 47
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1471/15.10.2019год., постановено по
гр.дело № 03118/2019год. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявеният
от М.В.П. *** против "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.София иск за
признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на "Кридт Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.София сумата от 1 369.95лева, представляваща неплатена
главница по договор за потребителски кредит
***, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и сумата от
36.39лева, представляваща дължима държавна такса, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.05.2016год. до окончателното й изплащане, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009год. по ч.гр.дело №
1790/2009год. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 2549/2017год.
на ЧСИ А.В. на основание изтекла погасителна давност.
Със същото решение е признато за установено по
исковете, предявени от М.В.П. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
гр.София, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 254.68лева, представляваща лихва за периода от 30.04.2008год.
до 28.11.2008год., сумата от 194.72 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 30.05.2007 год.- 21.05.2009год., както и законната
лихва върху главницата за периода 15.07.2009
год. до 13.05.2016 год., за които суми е издаден изпълнителен лист от
31.08.2009 год. по ч.гр.дело № 1790/2009год. на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.дело № 2549/2017год. на ЧСИ А.В. на основание изтекла
погасителна давност.
С решението си съдът е осъдил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.София да заплати на М.П. разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размер на 114.85 лева, съобразно уважената част от исковете,
както и е осъдил М.П. да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД разноски по делото в размер на 225.95 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете.
М.П. е обжалвал решението, в отхвърлителната му част,
като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и предявеният от него
иск да бъде уважен.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД, в който се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал насрещна жалба срещу
решението, в частта му, в която искът по чл.439 от ГПК е уважен. В насрещната
жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната му
част и е направено искане за отхвъляне на предявение иск като неоснователен.
Писмен отговор е постъпилил от М.П., в който са
изложени доводи за неоснователност на насрещната жалба и е направено искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД част.
И двете страни претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.439 от ГПК.
М.В.П. е поискал да бъде признато за установено по
отношение на "Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр.София, че не дължи
следните суми: 1 369.95 лев– главница по договор за кредит ***, сключен между ищеца и `“БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 254.68лева, представляваща лихва за периода от
30.04.2008год. до 28.11.2008год., сумата от 194.72 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 30.05.2007год. до 21.05.2009год., и сумата от
36.93лева, представляваща дължима държавна такса, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
15.07.2009год. до окончателното изплащане, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 31.08.2009год. по ч.гр.дело № 1790/2009год. на ПРС, въз основа на който
е образувано изп.дело № 2549/2017год. на
ЧСИ А.В., поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство.
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр.София
изразява становище за неоснователен на предявения иск, тъй като не е изтекъл
предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Поддържа, че давността е
прекъсвана многократно с извършвани в хода на изпълнителното производство
валидни изпълнителни действия. Счита, че
изпълнително дело № 2549/2017год. на ЧСИ А.В. е образувано правилно и
законосъобразно и че е взискател на ищеца съгласно договор за цесия сключен с „БНП
Париба Пърсънълс Файненс“ ЕАД на 15.05.2015год.
За да отхвърли иска за главницата и
съдебните разноски районният съд е приел, че същите се погасяват с изтичане на
петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и
че същата не е изтекла към образуване на новото изп.дело № 2549/2017год.. Респективно,
към този момент е изтекла погасителната давност по отношение вземането за
лихва, за което е приложима кратката погасителна давност по чл.11, б.“ В“ от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното
в жалбата.
Жалбоподателите твърдят, че решението
на ПРС е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Установено по делото е следното:
На 31.08.2009г. по ч. гр.д. № 1790/2009год. по описа
на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.София- „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ ЕАД гр.София за сумите, за които е предявен
настоящият иск.
Въз основа на изпълнителния лист на 27.10.2009год. е
образувано изп. д. № 641/2009год. по описа на ЧСИ А.В.. На 25.11.2009год. на
ищеца –длъжник по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение, която той е получил лично на 23.10.2010година. По молба на
взискателя, на 09.01.2012год. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като запорното съобщение е
получено на 17.01.2012год.
Върху изпълнителния лист е положен печат, от който е
видно че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК
и е посочено, че последното изпълнително действие е извършено на 09.01.2012год.
С молба вх.№ 11573/24.08.2015год., „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде
конституиран като взискател в качеството му на цесионер по сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия
от 15.05.2015год.
С цитирания договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
гр.София е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ„ ЕАД гр.София свои вземания,
сред които и процесното такова, произтичащо от сключен между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София договор за потребителски кредит ***.“ Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ„ ЕАД гр.София е
упълномощено да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания. Налице са данни
за изпращане на настоящия ищец на уведомление за извършената цесия, което не му
е връчено. Известието за доставянето му е върнато с отбелязване за
несъществуващ адрес.
С отговора на исковата молба е представено
извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015год.,
договор за кредит, уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано
до ищеца, както и известие за доставяне.
На
08.12.2017год. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД гр. София
и приложен изп.лист от 31.08.2009год. е образувано против ищеца изп.дело №
2549/2017год. по описа на ЧСИ А.В..
На 16.05.2018год. по искане,
направено с молбата на взискателя от 08.12.2017год., е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от
работодателя на длъжника на 18.05.2018год.
На 21.05.2018год. е получена от ищеца
покана за доброволно изпълнение, а на 05.03.2019год. и по повод молба на
взискателя от 28.01.2019год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
в „Райфайзенбанк/България/ `ЕАД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и
Банка ДСК ЕАД.
На основание чл.458 от ГПК, Нацонална
агенция по приходите е конституирана като присъединен взискател по делото.
При така установеното, въззивният съд
намира, че неправилно районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ответникът
няма качеството на кредитор.
Изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена против ищеца на
основание чл. 410 от ГПК. Предвид липсата на данни за момента на влизането и в
сила, съдът приема че най-късният момент за това е датата, предхождаща датата
на издаване на изпълнителния лист или 30.08.2009год. Това е и моментът, от
който започва да тече срока на погасителна давност относно вземанията, посочени
в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Вземането по изпълнителния лист е относно
главница по представен потребителски паричен кредит, мораторна и законна лихва.
По отношение на главницата се прилага общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а по отношение на вземанията за лихва- специалната тригодишна давност по
по чл.111, б.“В„ от ГПК. Приложимостта на общата петгодишна давност касателно главницата
се определя от това, че при кредита е касае за едно единно плащане, разсрочено
по волята на страните, а не за периодични плащания по смисъла на чл.11, б.“ В“ от ЗЗД.
От датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение - 31.08.2009год.
до образуване на първото изпълнително дело- 27.10.2009год.. не е изминал
петгодишен период, респ. тригодишен период, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление №
3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство на 27.10.2009год. давността за процесните вземания е прекъсната
на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото на
изпълнителното производство по изп.дело № 641/2009год.. относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД като
действието на това спиране е
преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е
станало по силата на закона на 09.01.2014год. С прекратяване на изпълнителното
производство е преустановено спирането на давността и от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г.
на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването
му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е
и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.
Новото
изпълнително дело е образувано на
08.12.2017год., поради което по отношение на него намира приложение на т.10 от
ТР № 2 по т.д.№ 2/13год. на ОСГТК на ВКС. Доколкото в молбата за образуването му
е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и извършване на опис на имущество на длъжника, то започналата да тече
на 09.01.2014год. погасителна давност е прекъсната, но само и единствено по
отношение на вземането за главницата и съд.разноски. Както се посочи по-горе, по
правилото на чл.111 б. „в” ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с тригодишна
давност и от прекъсването й на основание чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова
давност, равняваща се на първоначалната такава. В случая от 09.01.2014год.. са изтекли повече от три
години, поради което вземането за лихви се явява погасено по давност както
правилно е приел и районния съд .
Давността по
отношение на главницата е прекъсната на 08.12.2017год., от който момент е
започнала да тече нова давност, която многократно е прекъсвана с наложените на
16.05.2018год. и на 05.03.2019год. запори върху трудовото възнаграждение и банковите
сметки на длъжника. Между наложените запори, както и между последния наложен
такъв на 05.03.2019год. до датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК и
приключване на съдебното дирене в производството пред районния съд, давностният
срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл, поради което и вземането за главницата не е
погасено по давност и е дължимо.
Неоснователно се твърди, че образуването на изп.дело № 2549/12017год. не
е довело до прекъсване на давността, тъй като е образувано неправилно и по
молба на дружество - „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което не е активно
легитимирано по изпълнителния титул .
Процесуалната легитимация на страните по изпълнението
се определя от субективните предели на
изпълнителния лист. Той определя кой е кредиторът и кой длъжникът като правилото е, че взискател може да бъде
само лицето, което изпълнителния лист
сочи като кредитор по вземането и длъжник- само лицето, което изпълнителният
лист сочи ато длъжник. По отношение на взискателя това правило намира
изключение в нормата на чл. 429, ал.1 от
ГПК, където са посочени хипотезите на правоприемство в изпълнителния лист след издаването му. При
тях надлежна страна, в случая взискател, в изпълнителния процес е субект, който
не фигурира в изпълнителния лист, но притежава надлежна процесуална
легитимация. Едни от тези субекти са частните правоприемници, какъвто се явява и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД,
предвид сключения с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия. Като
титулър на прехвърленото през 2015год.
вземане против ищеца М.П., „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД се явява негов кредитор
и като такъв законосъоразно е упражнил правото си за образуване на
изпълнителното производство против длъжника /по агумент на чл.429 от ГПК във
вр. с чл.426 от ГПК /.
Действително, с молбата за образуване на изпълнителното производство от 08.12.2017год.
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е представил договора за цесия от
15.05.2015год., макар и да се е позовал на него, обосновавайки правото си да се
ползва от издадения в полза на цедента „БНП Париба Файненс„ ЕАД изпънителен
лист от 31.08.2009год. Този пропуск не е констатиран от съдебния изпълнител при
подаване на молбата и същата не е оставена без движение на основание чл. 426,
ал.4 от ГПК във връзка с чл. 129 от ГПК. Този пропуск обаче е поправен в
течение производството по изпълнителното дело, тъй като с молба вх.№
19559/17.09.2019год. договорът за цесия е представен. В тази хипотеза, предвид
липсата на изрична нормативна уредба и по аргумент на на чл. 129, ал.5 от ГПК,
поправената молба по чл. 426, ал.1 от ГПК се смята за редовна от датата на
подаването й.
Гореизложеното налага извод, че изпълнително дело №
2549/2017год. е образувано от легитимиран взискател, поради което образуването
му е породило своите правните последици, а именно прекъсване на започнала да
тече в полза на длъжника погасителна давност.
Достигайки до същия извод относно дължимостта на
вземането по процесния изпълнителен лист, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, а именно
неоснователността на подадените и от двете страни въззивни жалби, разноските не
следва да им се присъждат, като същите
останат, така както са направени от тях.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1471/15.10.2019год.,
постановено по гр.дело № 03118/2019год. по описа на Районен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: