РЕШЕНИЕ
Номер 23102.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500445 по описа за 2020 година
С решение № 38/23.03.2020г., постановено по гр.д. № 536/2019г. по описа на
Радомирския районен съд е осъден К. Б. Т. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, гр. С. сумата от 767.20 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" във връзка с
щета № ***, по повод настъпило ПТП на *** г. в ***, в района на ***, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 26.06.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата от уважения размер
от 767.20 лева до пълния предявен размер от 768.61 лева, като неоснователен и недоказан.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението в частта му, с която искът е
уважен, от адв. С. – особен представител на К. Б. Т. , в която се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по иска.
Въззиваемото дружество е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 500 КЗ.
Ищецът,” Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, гр. С., твърди, че на *** г., около 22:50
часа ответникът е управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ***. В района на ***
в посока към *** навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил странично движещото
се МПС, марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, при което е реализирал ПТП и нанесъл
материални щети. Сочи, че автомобилът марка „Рено“, модел „Клио“ бил застрахован при
ищеца по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а другият автомобил
бил застрахован в ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Каско”. При станалото ПТП по л.а.
„Ауди“ са нанесени щети по задна лява врата, заден калник, джанта – лява, броня – задна,
1
предпазна кора на автомобила отдолу. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №
*** г., в който е посочен механизмът на ПТП и щетите по МПС. Сочи, че за станалото ПТП
вината била на ответника, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
странично движещото се насреща МПС, като и виновно се отклонил от проверка на алкохол.
На ***г. увреденото лице подало уведомление до ЗК „Лев Инс“ АД за настъпило
застрахователно събитие, като му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
743.61 лева.
От своя страна ЗК „Лев Инс“ АД е встъпило в правата на своя застрахован и е
предявило претенция срещу ищцовото дружество с писмо от *** г. за сумата в размер на
768.61 лева, от които 743.61 лева за възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение и 25.00 лева ликвидационни разноски по щетата. Ищецът е признал
предявената претенция и е одобрил да се изплатят на ЗК „Лев Инс“ обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 768.61 лева. С писмо изх. № 05832 от
01.11.2018 г. до ЗК „Лев Инс“ АД относно уреждане на взаимни регресни претенции чрез
прихващане било установено, че ищецът дължи на ЗК „Лев Инс“ сума в размер на 5.52 лева,
като сумата била платена на 01.11.2018 г. по сметка на другия застраховател.
До ответника била изпратена регресна покана от 18.12.2018 г. за възстановяване на
заплатеното застрахователно обезщетение по регистрираната щета, която не е получена,
като към датата на предявяване на иска ответникът не е предприел действия за погасяване
на задължението.
Ответникът, представляван от назначения му особен представител, е оспорил иска.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства за сключена застраховка „Каско“ от
увреденото лице, като и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение не е
депозирано от самото увредено лице, а от друго такова. Сочи, че няма писмено уведомление
от застрахования поради което неоснователно и незаконосъобразно застрахователят е
образувал преписка по застрахователна щета, като и ищецът неоснователно е изплатил
процесното обезщетение. Твърди че соченото от ищеца не кореспондира с обстоятелствата
на ПТП, тъй като на място са били и двата автомобила, протокола бил съставен на мястото
на ПТП и бил подписан от двамата участници.
В обжалваното решение районният съд е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по предявения иск, като относно размера на
исковата претенция, съдът, е уважил същата за сумата от 767.20 лв., вземайки предвид
заключението на вещото лице.
Във въззивната жалба се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране
регресната отговорност на ответника по иска, като изрично се сочи, че се поддържат и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Твърди се, че искът не е доказан по
размер.
Жалбата е неоснователна.
Видно от протокол за ПТП №*** г., на *** г., в 22:50 часа, в *** срещу ***, път *** е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Рено-Клио“ с ДК № ***,
управляван от ответника и лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***. Мястото на ПТП е
посетено от служители на РУ - Р.. Посочено е, че управляваният от ответника автомобил е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил странично правилно движещия се л.а.
„Ауди А4“, с рег. № ***, като е реализирал ПТП. Вследствие на ПТП-то по л.а. „Ауди А4“
са настъпили материални щети, изразяващи се в деформирана задна лява врата, деформиран
заден ляв калник, ожулена задна лява джанта и ожулена задна броня в ляво.
Представеният протокол за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и
като такъв по силата на чл. 179, ал.1 от ГПК се ползва с материална доказателствена сила
относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими към механизма на
ПТП: местоположението на МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС,
характера и вида на нанесените щети, като спрямо тези факти протоколът за ПТП се ползва
с материална доказателствена сила, неопровергана по делото. Същевременно протоколът е
2
подписан от ответника без възражения, от което и следва, че той се е съгласил с описаните в
него обстоятелства. Констатациите, съдържащи се в протокола за ПТП не са опровергани в
хода на производството, а същевременно същите се потвърждават и от заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза.
Въз основа на представения протокол следва извод, че по делото е установено, че в
резултат на противоправното поведение на ответника като водач на МПС са причинени
описаните в протокола увреждания.
От приложените доказателства е видно, че към датата на ПТП за лекия автомобил
„Рено-Клио“ с ДК *** е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с ищцовото дружество .
По делото е представена и застрахователна полица № ***, от която е видно, че за лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *** е имало сключен застрахователен
договор със ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Каско”.
На ***г. до „Лев Инс” АД е подадено уведомление за настъпило застрахователно
събитие. Видно от уведомлението същото изхожда от водача на автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № *** – А. С. Е. в качеството му на представител на собственика, от
което и следва, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че застрахователят не е бил
надлежно уведомен. Задължението на застрахования, произтичащо от разпоредбата на чл.
403 КЗ да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, не изключва
възможността същият да упълномощи друго лице да стори това, какъвто е и настоящия
случай. При липса на изрична уредба, са приложими общите правила на чл. 36 и сл. ЗЗД и
доколкото за упълномощаването не е предвидена специална форма, то същото може да бъде
и устно. Друг е въпросът, че само по себе си неуведомяването в срок на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие, само по себе си не освобождава застрахователя от
задължението му да заплати застрахователно обезщетение, освен ако не са налице
предпоставките на чл. 403, ал.4 КЗ. Т.е. дори и застрахованият да не бе уведомил надлежно
застрахователя, то платеното от последния не е недължимо.
Установено по делото е, че с преводно нареждане от *** г. сумата от 743.61 лева е
изплатена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на собственика на лекия автомобил марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ***.
Застрахователят по имуществената застраховка с плащането на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност, претендирайки от последния за
възстановяване изплатеното застрахователно обезщетение. От своя страна ищецът е
признал вземането, като след извършено прихващане е заплатил на „Лев Инс” сумата от 5,52
лв.
Съгласно чл. 500 ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя, отговорен за
вредата и има вземане срещу причинителя на вредите за изплатеното застрахователно
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски. Такова право за застрахователя възниква
не във всички случаи на изплатено обезщетение, а само при наличие на хипотезите,
визирани в чл. 500 КЗ. Според чл. 500, ал.1, т.1 КЗ такова право за застрахователя е налице,
когато виновният водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол,, какъвто е и
настоящият случай, тъй като в приложения протокол за ПТП изрично е отбелязано, че
жалбоподателят е отказал да му бъде направена проба за употреба на алкохол.
Предвид горното следва извод, че исковата претенция е доказана по своето основание.
В тежест на ищеца в настоящето производство е да установи размера на причинените
вреди, доколкото определеният такъв по образуваната при застрахователя щета, не обвързва
ответника по делото. В тази връзка по делото е приета съдебно- техническа експертиза,
видно от която общата сума за труд и материали, необходима за пълното възстановяване на
автомобила „Ауди“ е в размер на 742,20 лв. Ответникът не е провел насрещно доказване, с
което да опровергае констатациите на експертизата, поради което и съдът счита, че при
3
постановяване на решението си следва да вземе предвид приетото заключение на вещото
лице.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че на основание чл. 500 от КЗ
ответникът по иска дължи на ищеца платеното застрахователно обезщетение, както и
направените разноски за определянето му, които възлизат на 25 лв. или общо 767, 20 лв., за
колкото и е уважен предявеният иск.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на насрещната страна направените за
въззивното производство разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/23.03.2020г., постановено по гр.д. № 536/2019г. по
описа на Радомирския районен съд.
Осъжда К. Б. Т. с ЕГН ********** от *** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, гр. С. сумата от 400 лв., представляващи направени разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4