№ 3
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100103083 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са предявени от П. К. Я., ЕГН: **********, с
адрес ***, срещу „Стойков строй“ ЕООД, ЕИК:***, седалище ***, искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67 от ЗС, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът не притежава
правото на строеж за гаражи №2-10, за апартаменти №1-5, №8-13 и №16-17
и за тавански складове №1-6, от предстоящата за построяване жилищна
сграда в ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, р-н Приморски, м.С., което право
му е учредено с договор за взаимно учредяване на право на строеж,
обективиран в НА №16 от 06.12.2007г., том 5, рег. №13847, н.д. №731/2007г.
на н-с Св. Димова, в който обектите са индивидуализицани в цялост, поради
погасяването на правото по давност поради неупражняване в срока по чл.67
от ЗС.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна,
р-н Приморски, м.С., въз основа на покупко-продажба, отразена в НА
№40/23.02.2021г., том 1, рег. №2306 по н.д. №33/2021г. на н-с при ВРС, по по
която сделка продавач е тогавашният едноличен собственик на земята – С. Б.
П..
Твърди още, че в полза на ответното дружество е било учредено
правото на строеж върху горния терен, при следните обстоятелства: На
06.07.2007г. С. П. Б., пак като собственик към онзи момент, е продал на
„Стойков строй“ ЕООД 38.70кв. м. ид. части от земята. На същата дата
двамата сключили „предварителен договор“ за строеж на жилищна сграда с
възложител С. Б. и изпълнител „Стойков строй“ ЕООД, срещу задължение за
1
прехвърляне право на собственост върху част от обектите в сградата след
като бъде завършена. На 06.12.2007г. С. Б. и „Стойков строй“ ЕООД, като
съсобственици към онзи момент, си учредили взаимно право на строеж за
обекти от предстояща за построяване жилищна сграда с договор, обективиран
в НА №16/06.12.2007г., том 5, рег. №13847, н.д. №731/2007г. на н-с Св.
Димова. На 04.02.2009г. било издадено разрешение за строежа на бъдещата
сграда. На 06.04.2009г. С. П. продал на „Стойков строй“ ЕООД още 476 кв.м.
ид. части от терена. Така към този момент „Стойков строй“ ЕООД е
притежавал общо 514.70кв.м. ид. ч. от земята, както и правото на строеж за
отделни обекти, учредено му с договора от 06.12.2007г.
Съгласно договореното в „предварителен договор“ за строеж на
жилищна сграда срещу задължение за прехвърляне право на собственост
върху част от обектите в сградата след като бъде завършена от 06.07.2007г.,
срокът да бъде завършено строителството бил 24 месеца от получаване на
разрешението (т.е. 04.02.2009г.), поради което и заради пълното
неизпълнение на задължението за строителство срокът изтекъл на
04.02.2011г.
Същевременно за задължения на „Стойков строй“ ЕООД собствеността
му върху общо 514.70кв.м. ид. части от исковия терен била изнесена на
продан и с влязло в сила на 12.09.2013г. постановление за възлагане на ЧСИ
частите били придобити от купувача от проданта - съсобственика С. П.. С
това към 12.09.2013г. С. П. отново притежавал 100% от правото на
собственост върху терена, а „Стойков строй“ ЕООД останал суперфициар на
основание договора за взаимно учредяване на право на строеж, обективиран в
НА №16 от 06.12.2007г., том 5, рег. №13847, н.д. №731/2007г.
И тъй като строителство така и не започнало и не било реализирано, с
изтичане на петгодишния срок по чл.67 от ЗС от загубата на собствеността на
терена от „Стойков строй“ ЕООД, тоест на 12.09.2018г., правото му на строеж
в имота било погасено по давност.
С оглед на изложеното, собствеността на ищцата върху терена и факта
на формално вписана суперфиция в полза на ответното дружество се моли за
установяване липсата на ограниченото вещно право на „Стойков строй“
ЕООД върху исковите обекти.
Моли се за уважаване на иска и за съдебни разноски.
В о.с.з. ищцата поддържа твърденията и исковете си и отправя молба за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
На ответника е връчено редовно, по правилата на ГПК, съобщението по
чл.131 – 133 от ГПК с приложенията и указанията на съда, както и призовката
за о.с.з. за разглеждане на делото. Въпреки това той не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в о.с.з., не е
изразил писмено становище или каквото и да било правно валидно становище
по делото на никакъв етап от неговото разглеждане пред съда.
2
За да се произнесе по съществото на производството съдът взе предвид,
че ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в законоустановения
срок; не се е явил и не е изпратил представител за никое от откритите съдебни
заседания, за които е редовно призован; не е отправил искане за гледане на
делото в неговото остсъствие; не е взел отношение по исковия спор с писмена
молба или по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото
на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в о.с.з. А от представените по делото доказателства може да
се направи напълно обосновен извод за вероятна основателност на
предявения иск.
С оглед на изложеното и с оглед отправената от ищеца молбата съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради
което следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
Следва да се отбележи за яснота, че характерът на исковете не променя
приложимостта на чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, защото липсва законова забрана
за постановяване на неприсъствено решение по такива искове (каквато е
налице например при брачни искове, при искове по чл.74 ТЗ и други).
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца следа да се присъдят и сторените от него разноски в
производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Доколкото по делото няма
представен списък по чл.80 от ГПК съдът следва да присъди доказано
платените адв. хонорар и държавна такса за разглеждане на делото, или общо
сумата от 6402.40лв. за разноски.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищцата П. К. Я.,
ЕГН**********, с адрес ***, че ответникът „Стойков строй“ ЕООД,
ЕИК***, седалище ***, не притежава правото на строеж за гаражи №2-10,
за апартаменти №1-5, №8-13 и №16-17 и за тавански складове №1-6, от
предстоящата за построяване жилищна сграда в ПИ №*** по КК и КР на гр.
Варна, р-н Приморски, м.С., което право му е учредено с договор за взаимно
учредяване право на строеж, обективиран в НА №16 от 06.12.2007г., том 5,
рег. №13847, н.д. №731/2007г. на н-с Св. Димова, в който обектите са
индивидуализицани в цялост, поради погасяването на правото по давност
поради неупражняване в законовия срок, на правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК вр. чл.67 от ЗС и чл.238-239 от ГПК.
ОСЪЖДА „Стойков строй“ ЕООД, ЕИК***, да плати на П. К. Я.,
ЕГН**********, сумата общо 6402.40лв. – сторени разноски в
производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4