№ 651
гр. Варна , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500223 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба от С. В. К., чрез назначения от съда особен представител
адв.П.Н. – ВАК, срещу решение № 260962 от 30.10.2020г., постановено по гражданско дело №
17578 по описа за 2019 г. на 9-ти състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът, на основание
чл.132, ал.1, т.1 СК е лишен от родителски права по отношение на детето В.С.В..
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита се, че,
съдът не е взел предвид всички факти и доказателства по делото. Неправилно и в противоречие на
константната съдебна практика, съдът е приел, че след като бащата страда от тежка психоза, то той
с поведението си, което е следствие от заболяването е лишил детето от дължимата родителска
грижа и създава опасност за неговите права и интереси. Излага, че от доказателствата по делото се
установява, че въззивникът се намира в психиатрично заведение за период от повече от едно
година, преди предявяване на иска, поради което същият не представлява пряка опасност за
живота и здравето на детето и то не се намира в риск. Детето не е живяло заедно с бащата повече
от пет години, липсва връзка между тях, поради което и поведението на въззивника не
представлява риск за възпитанието на детето. Въззивникът не полага грижи за детето, тъй като
страда от психиатрично заболяване и е настанен за продължителен период от време на лечение.
Твърди се, че болестта на бащата се явява основна пречка от субективен характер, която го поставя
в невъзможност да полага грижи за детето.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявения иск се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемата страна - Г. М. И. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба в срока,
предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържа становище за неоснователност на жалбата като моли
1
решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП – Варна, редовно уведомена, не изразява становище и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Контролиращата страна ВОП, редовно призована, чрез прокурор М.С., поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищцата Г.И. твърди, че ответника С. В. К. не полага грижи за детето си
В., р. на 23.01.2010г. От 2010г. С.К. е диагностициран със заболяване на психиката - параноидна
шизофрения и през периода след това е бил многократно хоспитализиран, но след изписване от
лечебното заведение спирал да приема медикаменти. В следствие на това бил агресивен,
обяснявал на детето, че „Бог му казва, че не трябва да яде и да се лекува“, че „Бог му казва да
изгони дявола от детето“; поставял ръка на корема на детето и казвал, че ще изгони дявола от там;
наричал детето „Луцифер“, „Дявол“, събуждал го през нощта, за да „убие Дявола в него“, казвал
му, че ще го вземе в рая, защото там е хубаво. В резултат детето започнало да изпитва страх от
баща си и отказвало да говори с него. Твърди се още, че ответникът не спазва лекарствената
терапия, поради което е опасен за детето. Грижите за детето са поети и се изпълняват от ищцата.
Поради сериозното си заболяване бащата не работи и не дава средства за издръжка на детето.
Ответникът, чрез назначения особен представител – адв.Н., оспорва иска като
неоснователен. Излага, че няма регистрирани случаи за проявена агресия от страна на бащата към
детето и той не представлява опасност за здравето и правилното развитие на детето. Оспорва
твърденията, че бащата не може да се грижи за себе си.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверение за раждане /л.22 от делото на ВРС/ родители
на детето В.С.В., ЕГН ********** са Г. М. И. и С. В. К..
Видно от приложените по делото медицински документи- епикризи, информационни карти
за болнично лечение/л.6-л.21 от делото на ВРС/ С. В. К. страда от психични нарушения, в
следствие на приемане на различни психоактивни лекарства и алкохол. В периода 2010г. – 2018г.
същият е бил хоспитализиран и лекуван в различни клинични заведения в България, Полша и
Германия. Даиагностициран е с „параноидно шизофрения“. В медицинските документи е
посочено, че при престоя си в медицинските заведения е бил напрегнат, неспокоен, агресивен към
семейството, дезориентиран, говори небивалици и има слухови халюцинации. Посочено е също, че
не проявява критичност към усещанията си. К. е бил хоспитализиран и в ДПБ-Кравуна в отделение
за зависимости и се е водил на диспансерен отчет; не приемал предписаните лекарства,
злоупотребявал с алкохол и марихуана; станал агресивен, конфликтен, гневен негативистичен и
некритичен към заболяването си.
От приетото от първоинстонционния съд заключение на СПЕ е установено, че първите
данни за заболяването на ответника са от 2010г. Първоначално същият е страдал от психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ. Поставена е
окончателна диагноза „параноидна шизофрения“. Като причина вещото лице сочи наличие на
вероятна генетична предразположеност и дългогодишен прием на ПАЗ – наркотични и алкохол.
Според вещото лице съществува риск за детето при непълно овладяване на психозата и
персистиране на психотични симптоми, които могат да доведат до опасно поведение на К., по
налудни мотиви. Според експерта отношението на детето спрямо бащата се владее основно от
страхови и тревожни изживявания, свързани с агресивното, неадекватно и непредсказуемо
поведение на бащата. Детето се страхува от директен контакт са баща си. Съгласно дадените от
вещото лице обяснения в съдебно заседание, в случая става въпрос за изключително тежка
психоза, протичаща трудно и резистентно, като симптомите са много трудни за овладяване.
Продължителната употреба на психоактивни вещества е довела до сериозни дефицити в
2
родителската годност на С.К.. Експерта е категоричен, че бащата е опасен за детето, доколкото
поведението му е налудно мотивирано.
ДСП Варна е дала становище, че в интерес на детето е молбата с правно основание чл.132
СК да бъде уважена.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид. Т.Б. / без родство със страните/и
Н.Г. /майка на ищцата и баба на детето В., чиито показания, съдът цени в съответствие с
останалите доказателства по делото при условията на чл.172 ГПК/, се установява, че детето се
отглежда от майката. То изпитва страх от баща сиу, който го наричал „дявол“ и посягал да го удря,
удрял го и му се карал. Свид. Г. заявява, че в случаите, когато е вземала детето от дома на
родителите му поради влошаване на състоянието на бащата, то е било неспокойно и агресивно.
Детето не желаело да разговаря с баща си, дори по телефон, защото той му говорел глупости и го
наричал „дявол“. Бащата заплашвал да нарани детето и казвал, че в детето се е вселил дявол; искал
да води детето в църквата, която той посещава.
Свидетелката Г. заявява, че бащата никога не е работил, не е полагал грижи за детето и не е давал
средства за издръжката му.
По така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.132, ал.1, т.1 СК.
В изпълнение на задълженията, вменени с разпоредбата на чл.269 и чл.270 ГПК, въззивният
съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо, съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е
постановено от родово компетентен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.125 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи
за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира
възгледите му и осигурява образованието му, с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие като метод на възпитание. Като
санкция за неизпълнението на родителския дълг, с оглед всестранната защита на интересите на
детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.1 и т.2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен
от родителски права. Изрично посочените основания за това са в особено тежки случаи, в които
поведението на родителя представлява опасност за личността здравето и възпитанието или
имуществото на детето, както и когато без основателна причина трайно родителят да не е полагал
грижи за детето, както и да не му дава издръжка. Настоящият въззивен състав намира, че
събраните по делото доказателства, установяват наличието на основанието по чл.132, ал.1, т.1 СК,
поради следните мотиви:
Безспорно установено е от писмените и гласни доказателства по делото, че ответникът страда
от тежко психическо заболяване от 2010г. и в периода до 2018г. многократно е бил настаняван за
лечение в специализирани болнични заведения. Същият има сериозни дефицити в родителския
капацитет и годност, в следствие на заболяването и липсата на критичност към състоянието си.
През този период и към момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнявал
вменените от закона задължения като родител, в интерес на детето. От доказателствата по делото
се установява, че с поведението си ответникът е застрашил физическия, психическия и душевен
интегритет на детето.
Независимо от обстоятелството, че е налице обективна причина за това фактическо
състояние и поведение на ответника– психично заболяване, същото поставя детето в риск. Това
трайно поведение и състояние на ответника, обусловено от заболяването на практика лишава
детето от родителска грижа и представлява опасност за нормалното му физическо, нравствено и
социално развитие. Поведението на бащата не само влияе негативно върху възпитанието и
развитието на детето, но и създава пречки относно живота и отношенията му в училище и други
социални среди и ситуации, в които се изисква съгласие или разрешение от двамата родители. От
данните по делото се установява, че в течение на годините заболяването на ответника се
задълбочава, като е довело до сериозни дефицити, включително и в родителската годност, поради
3
което настоящият състав на съда намира, че макар това поведение на бащата да се дължи на
обективна причина, осуетяваща наличието на обичайните и дължими отношения между родител и
дете, се налага извода, че са осъществени предпоставките на иска по чл.132, ал.1, т.1 СК-
поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето,
като случаят е особено тежък.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.132, ал.1,т.1 СК следва да се
уважи.
Императивната разпоредба на чл.134 СК предвижда при лишаване на родителя от права, да
бъдат определени мерки относно личните отношения между родителя и детето и издръжка за
децата.
Дължимата от бащата издръжка в полза на детето е определена, като решението в тази част
не е оспорено.
На основание чл.134, т.2 СК, съдът е определил подходящи мерки относно режима на
личните отношения между лишения от права родител и детето, като е съобразил възрастта на
детето, тежкото здравословно състояние на бащата и настъпилото отчуждение между тях.
Предвид съвпадането на изводите на настоящия състав на съда, с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въззиваемата страна не е отправила искане за разноски, поради което и
съда не присъжда такива.
Съдът определя възнаграждение в размер на 300лв. на особения представител на
въззивника – адв. П.Й. Н., които да се изплатят от бюджета на съда.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът С. В. К. следва да
бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сумата от 300лв.,
представляваща направени разноски за възнаграждение за особен представител, пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260962/30.10.2020г. постановено по г.д.№17578/2019г. на
ВРС
ОСЪЖДА С. В. К. ЕГН **********, гр.Добрич, ж.к.“Балчик“, бл.66, вх.Б, ет.3, ап.8 да
заплати по сметка на ВОС, в полза на Бюджета на съдебната власт сумата от 300лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на назначен от съда особен представител,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4