Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С решение № 655 от 22.07.2010 г. по АНД № 20/2010 г. В. районен съд е признал Я. Е. Н. - роден на 17.09.1957 г. в гр. Т., живущ в гр. Т., ул. С. П. № 37, бълг. Гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, собственик на „Ян – Я. Н.” – гр. Т., ЕГН * за невинен в това, че на 21.03.2009 г. около 09.40 часа в град Т. на ул. А.К. с посока Т. к. "Ч." между жилищни блокове с № 75 и № 77 да не е спазил разпоредбите на чл. 35 ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните, чл. 172 т. 2 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност и чл. 187 ал. 1 т. 3 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като е допуснал собственото му куче порода „Р.” с име „Б.” на 5-годишна възраст да напусне двора на къщата му в гр. Т. на ул. С. П. № 37 и то да е нападнало и нахапало М. Н. С. от гр. Т., с което да е причинил на същата по непредпазливост средна телесна повреда: голяма разкъсно-контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег, обхващащ видимата част на главата и част от окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на лицето и разкъсно-контузни рани и увреждане на дясната ръка, които са се усложнили с контрактура и намален обем на движенията, довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период, по-голям от 1 месец, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 133 предл. 2 от НК. Отнетото като веществено доказателство куче, порода „Р.” с име „Б.” е постановено да бъде върнато на собственика му Я. Е. Н., след влизане на присъдата в сила ,а направените по делото разноски в размер на 246 лв. остават за сметка на държавата. Против това решение е постъпил протест от Т. районна прокуратура, в който се твърди, че то е неправилно, като се излагат мотиви, в които се твърди, че неправилно съдът е приел в решението си, че липсвали от обективна страна основният елемент на престъплението – изпълнителното деяние, действие или бездействие. Именно бездействието на Н. е предизвикал състава на деянието и той като собственик на кучето носи отговорността за неговите действия. В решението си съдът неправилно насочва вината върху св. Магеров. Не са обсъждани всички свидетелски показания – тези на д-р С. Ц. - М.. Счита, решението за неправилно, завоалирано, необективно и тенденциозно предвид факта, че адвокат на Н. е В.М. – дългогодишен съдия в Апелативен съдия В. Т.. Затова моли съдът да отмени това решение и вместо него да постанови ново, в което да осъди административно Я. Н. от гр. Т. по текста на предявеното му от РП-Т. и дознанието по обвинение по НК. В съдебно заседание представителят на В. поддържа този протест без частта, в която се твърди за давление на адвоката на привлеченото лице при постановяване на съдебния акт. Против тази присъда е постъпила жалба и от адв. М., в качеството й на пълномощник на Я. Н.. Същата твърди, че оспорва решението само в частта относно мотивите, в които съдът е приел, че на пострадалата С. е причинена средна телесна повреда. Тези изводи на съда се твърди, че са необосновани и в противоречие с доказателствата е и приложената медицинска документация по делото и констатираните увреждания в обстоятелствената част на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р К., поради което моли съда да измени мотивите към решението в тази част и да се приеме, че телесните увреждания на пострадалата не представляват средна телесна повреда, като се излагат мотиви за твърденията. Великотърновският окръжен съд като взе предвид депозирания протест на Тревненска районна прокуратура и жалбата на Я. Н., подадена чрез неговия пълномощник, съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 ал. 1 от НПК, като намира за установено следното: При извършване на реда по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК съдът констатира, че на досъдебното производство и в хода на съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановеното решение на това основание. С оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на решението се налага обсъµдане на събраните по делото доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка: Привлеченият Я. Е. Н. е от гр. Т.. Същият живее на ул. С. П. № 37. В домът, в който живее едновременно това е и седалище и производствено помещение на регистрираната от него фирма „Ян-Я. Н.”, в която като осъществява търговска дейност, като се занимава и с производство на шивашки изделия. Тъй като домът му и фирмено-производствените помещения са на един адрес, дворът му бил заграден с ограда, плътна зидария на около един метър, над която до към 2 метра височина били поставени здраво заварени плътно един до друг метални профили. За да се влезе в този двор било възможно от две места, т.е. през два входа. Единият представлява метална портална врата с широчина около 4 м., а вторият вход бил страничен и имал метална врата, монтирана в оградата и граничен с друг имот на Н., в който живеело лице, за което той се грижел. И двете врати се заключвали. Н. притежавал куче порода „Р.”, черно на цвят, на име „Б.” – родено на 16.02.2004 г. Това куче той държал на двора на къщата на посочения по-горе адрес, където имало къщичка за кучето, приспособление за връзване и което куче той използвал като пазач през нощта и в почивните дни, тъй като през деня част от помещенията се използвали за производствени, поради което кучето той връзвал. Обстоятелството, че е собственик на кучето се потвърждава от приложените в ДП писмени доказателства – паспорт на кучето, от който е видно, че той редовно го ваксинирал и за него били извършени всички медицински манипулации, които са били необходими за отглеждане на същото. По делото е разпитан в качеството си на свидетел и ветеринарният лекар, който е обслужвал кучето, а именно д-р М. М. и който е заявил, че за кучето се грижат добре. На 21.03.2009 г. свидетелят С. М., за който се твърди, че имал ключове от двете входни врати на имота на привлечения Н. и който се твърди, че бил сключил граждански договор с него, през зимния период да пали парното му при повикване, въпреки, че последният, който е приложен на л.90 от ДП е за период от 01.01. до 31.03.2009 г. и от който е видно, че е сключен на 31.03.2009 г., т.е. след изтичане на срока за действие и след датата 21.03.2009г., когато е извършено ухапванията от кучето на Н. върху пострадалата М. С. и според който договор срещу минимално месечно възнаграждение от 240 лв. за трите месеца се задължил да извършва възлагане на обща работа при фирмата на привлечения. Бил инструктиран – записан последен в книгата за инструктажи и следвало според свидетелските му показания да пали парното в имота. На 21.03.2009 г. св. М.отишъл до къщата на Н., по негови показания – да си вземе забравените от предния ден цигари. Влязъл в двора през по-голямата външна врата и си взел цигарите от помещението, в което се намирало парното. След това си тръгнал и излязъл от другата по-малка врата, която му предоставяла достъп до съседния имот. Твърди се, че и за двете врати имал ключ. При влизането си в имота, той видял, че кучето е пуснато на двора. Когато отварял втората врата към съседния имот, кучето успяло да мине покрай него, влезнало в имота и тъй като било свободно пуснато, М. се върнал за да вземе със себе си повода за връзване. Докато извършвал това действие, кучето успяло да излезе от входната врата на втория имот, която се оказала отворена и се озовало на улицата. М. тръгнал с повода да го търси, като се движел по алеята до ЖП линията. Когато го наближил, то избягало по посока на ул. „В.”, след което кучето пресякло тази улица, минало по алеята между блоковете и се отправило по посока на ул. „А.К.” в гр. Т.. По същото време около 09.30 – 09.40 ч., св. М. Н. С. вървяла по левия тротоар на ул. „А.К.”, в посока Т. к. "Ч.". Същата била тръгнала на пазар. Тя била видяна от свид. Д. Т., която работела в близкото фото и стояла на улицата да пуши цигара и пие кафе. Кучето било видяно, както и свид. М. от свидетелката Т. К., която този ден и час премитала през магазина, в който работела. В този момент и двете свидетелки К. и Т. видели, че кучето нападнало и ухапало М. С., която се намирала между жилищните кооперации, намиращи се срещу кафене „С.” гр. Т.. То я захапало първоначално под лявата плешка, след това я блъснало в гръб, тя политнала и паднала по очи на тротоара. Тя не могла да възприеме какво точно става с нея, но чула ръмжене и разбрала, че е нападната от куче. Кучето я захапало по главата, дясната ръка и гърба. Опитала се да се прикрие с качулката на шубата си и започнала да вика за помощ. Когато се опитала да предпази главата си с дясната ръка, кучето я ухапало по пръстите на същата. Усетила и множество ухапвания по темето на главата и няколко по дясната ръка и гърба. При някои от виковете кучето преставало да я хапе, но след това отново продължавало. На помощ й се притекли св. Т. и св. Н., който пиел кафе в кафене „С.” в гр. Т.. За да защити М. С., св.Н. се принудил да извади от един кош за боклук вътрешната метална част и с него ударил кучето по гърба. Принудил се да му нанесе няколко удара, докато то се отдръпне от пострадалата М. С. В това време св. С. М. успял да хване кучето и да го върже с кучешкия повод. Дошла полиция, линейка на ЦСМП – Т.. При постъпване в болницата пострадалата М. Н. С. , видно от историята й на заболяване № 820 е престояла: от 21.03.12009 г. и е изписана на 30.03.2009 г., видно от окончателната епикриза, приложена на лист 85 с диагноза: Вулнус морзум /канис/ регио париеталис капитис – скалп, вулнери лацеро-контузум дигиторум манус декс. ек скапули декс. Издадено й е медицинско удостоверение от заключението на което се установява, че тя е получила голяма разкъсно-контузна рана на площ от 11 см в диаметър, тип скалп, обработена хирургически с многобройни наложени единични хирургични шевове. Наличие на дъговидна рана в областта на лявата плешка и още две пунктиформени рани, едната от които в близост със задната мишечна линия и втората върху лявата раменна става. Наличие на разкъсно-контузна рана на средната фаланга на четвърти пръст и две разкъсно-контузни рани на основната фаланга на втори пръст на дясната ръка и групирани наранявания по гърба на дясната длан, както и охлузване по радикалната повърхност на дясната гривнена става. Меките тъкани на пръстите и дясната длан са уточни и кръвонаседнали. Всички описани рани са обработени хирургически, а тези на четвърти и втори пръст са и с наложени шевове. Получените увреждания, според лекаря, издал удостоверението могат да са причинени по време и начин, който съобщава пострадалото лице, а именно нахапвания от куче. Голямата разкъсно-контузна рана в теменната област на главата с неравни краища и наложени многобройни шевове в последствие се твърди, че ще доведе до образуване на цикатрикс, който обективно би загрубявал външния вид на пострадалата и с оглед това травматично увреждане предвид обема, тежестта и евентуалните последици да се прецени като обезобразяване на лицето. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза след като първоначалното лечение на лицето е приключило и която експертиза е взела предвид приложената като писмено доказателство експертиза и съдебно-медицинско удостоверение. Тя е стигнала до извод, че голямата разкъсно-контузна рана, която оформя скалп на главата на пострадалата е с неравни ръбове, както по-късно след зарастването ще се образува голям цикатрикс /ръбец , белег/. Този белег е на видимата част на главата, засяга и част от окосмяването, което го прави естетически значим, особено предвид възрастта и пола на пострадалата и той може да се приеме като обезобразяване на лицето, което по своята същност от правна гледна точка е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания без този, посочен по-горе са довели само до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приема се срок за възстановяване, ако травматичните увреждания не доведат до усложнения, за около един месец. Белезите от по-големите рани ще си личат години наред и само благодарение на бързата лекарска намеса, което своевременно е предотвратило възпалителни усложнения от инфекции на раните, които често възникват при ухапване.Заключението е компетентно, обосновано и се възприема от съда. По делото е изслушано и заключение от съдебно-ветеринарно-медицинска експертиза, според което кучето, собственост на Н. е порода „Р.” с всички характерни за породата белези. То не е боледувало, редовно ваксинирано и нравът му, като порода е слабо флегматичен с бързи реакции при заплаха. Агресивно поведение може да се провокира при заплаха над животното, силен страх и дразнене на същото. В констативно-съобразителната част вещото лице е посочило, че силен страх изпитван от човека стоящ срещу кучето, може да предизвика агресивното му поведение. Но от данните по делото не се установява кучето да е провокирано от пострадалата. По-скоро то я е приело като плячка. Според експерта, това куче не представлява опасност при нормално отглеждане, съобразно чл. 172 и чл. 177 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, но представлява опасност, когато е свободно, извън мястото за отглеждане.Според тези текстове от ЗВМД всеки собственик на домашни любимци е длъжен да взема мерки животните в случая кучето от порода „Р.” да не създава опасност за хора или други животни, да не се извежда без повод и намордник.Последните задължения са били отбелязани и в Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни- домашни любимци и селскостопански животни на територията на Община Т., която е приета с решение №76 от 01.06.2005г. на Общински съвет – Т.. По делото е разпитана в качеството си на свидетел д-р С. Ц. – М., която е стоматолог и която в показанията си свидетелства, че кучето имало опасно поведение, хвърляло се върху телената мрежа, ако някой премине покрай оградата на имота на Н.. Свидетелят С. М. твърди, че той имал за задължение при работата си да пали парното при повикване в работен ден, но този ден 21.03.2009 г. бил събота – неработен и е отишъл в имота само, за да си вземи цигарите, които е забравил предишния ден.В работния си ден е следвало преди да пристъпи към палене на парното, да върже кучето, тъй като през нощта то стояло развързано в двора. В неработния ден той нямал подобно задължение, но кучето използвало момента, в който той отворил вратата, да излезе от имота, промъкнало се покрай него и излезнало от нея и през съседния имот, излезнало на улицата. За това на св. М. му съставили АУАН № 172 от 21.03.2009 г. и му било издадено НП с глоба от 100 лв., което НП било отменено с решение №45 от 08.06.2009г. по НАХД №38/2009г. на Т. районен съд е отменено. При тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна от всички доказателствени средства събрани по делото , които са непротиворечиви взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно фактите и обстоятелствата, релевантни за съставомерността на деянието, въззивният съд счита, че въз основа на тях може да се направи един единствен възможен и логически извод, а именно, че привлеченият Я. Е. Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 133, предл. 2 във вр. с чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно от обективна страна се установява, че на 21.03.2009 г. в гр. Т. посредством собственото си куче порода „Р.” на име „Б.”, привлеченият Я. Е. Н. е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М. Н. С. от гр. Т. голяма разкъсно-контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег, обхващащ видимата част на главата и част от окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на лицето и разкъсно-контузни рани и увреждане на дясната ръка, които са се усложнили с контрактура и намален обем на движенията, довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период, по-голям от 1 месец . Неоснователна е жалбата на привлеченият, че не се касаело за следна телесна повреда.Видно от събраните писмени медицински доказателства и изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че кучето многократно е ръфало пострадалата по главата , по ръцете и по тялото – продължило повече от 5 минути.В резултат на което част от главата и била оставена само на скалп, като раната продължавала и по лицето.Пострадала е жена и липсата на част от скалпа и естетически я е обезобразило, а и самата тя твърди, че в тази част на главата няма чувствителност.Обезобразяването в случая е на лицето е регламентирано в чл.129, ал.2 от НК , като средна телесна повреда поради което неоснователна е жалбата на привлеченият, че в мотивите си първата съдебна инстанция е приела, че се касае за средна телесна повреда и като такава същата се оставя без уважение. В случая съставомерният резултат е постигнат чрез кучето, собственост на привлечения, за което той имал правното и житейско задължение да го отглежда съобразно характеристиката на природата му и да го държи под контрол с оглед показания от него нрав. Като не е вързал кучето по начин да не напуска самоволно двора на къщата му и не е предприел всички необходими мерки по контрол над животното, привлеченият осъществил деяÝие, изразено във форма на бездействие, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Неоснователни са възраженията на привлечения, че кучето напуснало двора му, тъй като св.М. отворил една от вратите, за да излезе от двора. Това куче се е намирало в двора на къщата на привлечения, свободно пуснато от привлечения и св.М. е отворил вратата, за да напусне двора, а не да пусне кучето за разходка. Както св.М. твърди „Като отворих вратата, кучето също мина до крака ми и отиде в съседа” покрай него и излезнало през отворената врата. Ако това куче беше вързано отварянето на малката врата при съседния имот от св.М. не би представлявала проблем за привлечения. От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на небрежност по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК – привлеченият Н. не е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, не е предвиждал неговите обществено опасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективният признат на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност, а те са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт. В конкретния случай, това е Законът за защита на животните, Законът за ветеринарно-медицинската дейност и Наредбата на Община Т.. Тези правила очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне обществено опасния резултат и ако той беше спазил всички тези правила, то би следвало да се изключи небрежността и изобщо вината. В конкретния случай обаче, деецът не е проявил дължимата грижа към собственото си куче порода „Р.” на име „Б.”. Това е куче, което според експертизата е 40 кг., голямо и което е изключително силно, ловко и издръжливо. То не се бои от противници и при единоборство се бори с настървение. Има здрава захапка и силен боен дух. Затова е предпочитано за домашен пазач, каквато и дейност е изпълнявало в дома на дееца. И не случайно „Р.ите” са забранени в някои Американски щати и Европейски страни. Ветеринарно-медицинската експертиза е посочила кога това куче напада. Агресивното му поведение може да се провокира при заплаха над животното, дразнене – обстоятелства, които не са констатирани в конкретния случай и силен страх, изпитван от човека срещу него. Експертизата твърди, че кучето е възприело пострадалата като плячка и след като то не е отглеждано съобразно Закона за ветеринарно-медицинската дейност, кучето представлява опасност, когато е свободно, извън мястото за отглеждане. Св.Ч. от хората бил чувал, че Н. пуска кучето свободно, то заставало на оградата и лае постоянно.Свидетелката д-р Ц. твърди, че има поглед върху начина на отглеждане на това куче, тъй като често преминавала покрай имота на привлечения.Кучето се хвърляло по оградата, лаело със страхотна сила, като се качвало на оградата и си подавало главата, което било много стресиращо.Тя твърди, че при всяко преминаване от там се страхува, майки с колички много се притесняват и минавайки от там много се стряскат и отскачат от улицата.След като кучето е плашело преминаващите хора по улицата дори когато е било пуснато в двора то явно е било със зъл нрав и е следвало привлеченият да вземе мерки това куче да не напуска своеволно дома му, което той не е сторил. Това отклонение от дължимото поведение поражда у него задължение да предвиди и предотврати престъпния резултат. За престъплението по чл.133, предл. 2 във вр. с чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК извършено от привлечения Н., което е непредпазливо се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Привлеченият е осъждан по чл.129 от НК, но е реабилитиран, т.е. към датата на извършеното се счита неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди. Следователно налице са предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК, които имат задължителен характер и съдът трябва да приложи тази разпоредба, т.е. след като го признае за виновен по това обвинение да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание „глоба”. При определяне размера на адм. наказание глоба следва да бъде отчетено обстоятелството, че опасността от привлечения не е висока, както и че същият, макар и да е едноличен търговец не е представил доказателства, от които да е видно, че има голям доход, поради което Окръжният съд намира за справедливо да определи административното наказание глоба в размер на 1000 лв. При тази фактическа и правна обстановка протестът се явява основателен, поради което решението на Районен съд В. Т. следва да бъде отменено и привлеченият Я. Е. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, след което му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78А НК глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.189, ал.3 от НК привлеченият следва да заплати направените разноски по делото в размер на 246 лв. по сметка на ВТОС. Веществените доказателства по делото посочени в постановлението от 26.11.2009г. на РП-Т. е само един брой куче порода „Р.” с име „Б.” р.на 16.02.2004г., собственост на привлечения Я. Е. Н. и което според това постановление е намира в приют за кучета към Община Г..Същото обаче с приемно-предавателен протокол от 21.12.2009г.е предадено на собственика му – привлеченият Я. Е. Н. за съхранение и отглеждане, на отговорно пазене до приключване на делото в съдебна фаза и поизнасяне от съда .Този протокол е подписан от районен прокурор, управителя на приюта за бездомни животни към Община Г. и привлеченият Н..От събраните доказателства се установява, че кучето е нахапало М.С.в резултат на което и е причинила горе посочените травматични увреждания, т.е показало е зъл нрав, който е опасен за намиращите се около него лица.Затова кучето се отнема от собственика в полза на държавата, като се предава на Приюта за бездомни животни намиращ се към Община Г., който след като го иззема от собственика да се разпореди с него съобразно обстоятелството, че се касае за зло куче опасно за заобикалящите. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 655 от 22.07.2010 г. по АНД № 20/2010 г. В. районен съд, вместо което постановява: ПРИЗНАВА Я. Е. Н. - роден на 17.09.1957 г. в гр. Т., живущ в гр. Т., ул. С. П. № 37, бълг. Гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, собственик на „Я. – Я. Н.” – гр. Т., ЕГН * за виновен в това, че на 21.03.2009 г. около 09.40 часа в град Т. на ул. А.К. с посока Т. к. "Ч." между жилищни блокове с № 75 и № 77 е допуснал собственото му куче порода „Р.” с име „Б.” на 5-годишна възраст да напусне двора на къщата му в гр. Т. на ул. С. П. № 37 и то да е нападнало и нахапало М. Н. С. от гр. Т., с което да е причинил на същата по непредпазливост средна телесна повреда: голяма разкъсно-контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег, обхващащ видимата част на главата и част от окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на лицето и разкъсно-контузни рани и увреждане на дясната ръка, които са се усложнили с контрактура и намален обем на движенията, довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период, по-голям от 1 месец – престъпление по чл.133, предл. 2 във вр. с чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл.78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000/хиляда/ лева. ОСЪЖДА Я. Е. Н. да заплати по сметка на ВТОС направените по делото разноски в размер на 246/двеста четиридесет и шест/ лева. ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: посочени в постановлението от 26.11.2009г. на РП-Т. е само един брой куче порода „Р.” с име „Б.” р.16.02.2004г. собственост на привлечения Я. Е. Н. се отнема от собственика в полза на държавата, като се предава на Приюта за бездомни животни намиращ се към Община Г., който след като го иззема от собственика да се разпореди с него съобразно обстоятелството, че се касае за зло куче опасно за заобикалящите. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |