№ 33
гр. София, 29.04.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600033 по описа за 2022 година
и с участието на прокурора полк. Нивелин Начев
образувано по частен протест на прокурор от ВОП-Пловдив, срещу
определение № 6/21.04.2022 година по чнд № 63/2022 г. на ВС – Пловдив.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 вр. ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд – Пловдив е оставил
без уважение искането на основание чл. 64, ал. 1 НПК на военен прокурор от
ВОП-Пловдив за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо лицето ефрейтор Г. С. И. от в. ф. ......... – гр. К. за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1 от НК, като е
взел спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“.
Срещу определение № 6/21.04.2022 г. по чнд № 63/2022 г. на ВС –
Пловдив е постъпил протест от прокурор от ВОП – Пловдив, с който се иска
определението на съда с което е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“ да бъде отменено, и спрямо ефрейтор И. да бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В протеста се сочи, че са налице основанията на чл. 63 НПК за взимане
на най-тежката мярка за неотклонение с оглед престъпленията за които му е
повдигнато обвинение. Посочва се, че от събраните до момента доказателства
може да се направи предположение, че ефрейтор И. е извършил тези
престъпления. Приема се протеста, че е налице опасността ако И. не бъде
задържан, той да се укрие или да извърши друго престъпление.
В съдебно заседание прокуратурата поддържа протеста на ВОП –
1
Пловдив и иска вземане на мярка „задържане под стража“ спрямо обвиняемия
И., като бъде отменено определението на Пловдивския военен съд.
В съдебно заседание защитника на обвиняемия адв. Д. М. от АК – С.З.
иска определението на ВС – Пловдив да бъде потвърдено. Сочи се, че това е
най-подходящата мярка за неотклонение спрямо ефрейтор И., тъй като
същият е с постоянен адрес, не е осъждан, грижи се за три дъщери /една от
който непълнолетна и две малолетни/. Отделно се изтъква, че няма опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Изтъква се, че
се касае за случайно деяние при което обвиняемия не е имал за цел да
застреля пострадалия А. П. Л., а само да го сплаши.
Обвиняемия И. поддържа казаното от защитника си и иска
определението на ВС – Пловдив да бъде потвърдено, а протеста да не бъде
уважаван. Сочи, че само той се грижи за трите си деца, а майка им има
психически проблеми.
Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите по
досъдебното производство, изложените от страните доводи и
първоинстанционния съдебен акт, намери за установено следното:
Протеста е подаден в срок чрез съда постановил първоинстанционния
съдебен акт и е процесуално допустим.
Досъдебното производство № 18-Рп/2022 г. по описа на ВОП – Пловдив
е било образувано от разследващ орган по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на
20.04.2022 г. за престъпление по чл. 115 от НК.
С постановление от 21.04.2022 г. спрямо обвиняемия ефрейтор Г. С. И.
от в. ф. ......... – К. са повдигнати обвинения:
По чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 от НК за това, че на ....2022 г.
около 23.30 часа, в местността «К.» в землището на с. Е., общ. К., обл. С.З. в
постройка изградена до козарник умишлено умъртвил другиго – А. П. Л., ЕГН
********** от гр. К. като деянието е извършено по начин и със средство
опасно за живота на мнозина /чрез употреба на самоделно оръжие,
наподобяващо пистолет с надпис върху металната част ....... мм/, а така също и
по:
По чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на ....2022 г. около 23.30 часа, в
местността «К.» в землището на с. Е., общ. К., обл. С.З. в постройка изградена
до козарник, държал самоделно оръжие наподобяващо пистолет с надпис
върху металната част ....... мм., представляващо огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да е има затова надлежно
разрешение – по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
При разпита си на досъдебното производство обвиняемия И. сочи, че е
прострелял пострадалия А. Л. след спречкване помежду им, но това е било
случайно, тъй като целта му е била да го сплаши и да стреля над главата му, а
2
в момента на изстрела Л. се е изправил и бил уцелен в главата от куршума в
следствие на което починал. За И. случилото се било случайно, в състояние
на афект и неизбежна отбрана.
В съдебно заседание пред Пловдивския военен съд обвиняемия също
сочи, че не е искал да гръмне пострадалия, а само да го сплаши, като не
отрича, че го е прострелял. Подробно описва как се е снабдил със самоделния
пистолет и че сам го е преправил на боен.
Първоинстанционният съд е взел мярка за неотклонение „домашен
арест“ спрямо обвиняемия И. /като не е уважил искането на прокуратурата за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като е приел,
че в конкретния случай не съществува реална опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши друго престъпление, няма данни за обвиняемия за
други водени срещу него досъдебни производства, същия е с чисто съдебно
минало, има постоянен адрес и се грижи за трите си деца.
Въззивната инстанция счита, че протеста на прокуратурата срещу
определението на ВС – Пловдив е основателен и следва да бъде уважен.
Налице са основанията на чл. 63 НПК за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия И.. Това е така, тъй като от
материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че
същия е извършил престъпленията за които му е повдигнато обвинение. За
първото престъпление /по чл. 116 и др. от НК/ закона предвижда наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна, а за второто престъпление /по чл. 339, ал. 1 и др. НК/
лишаване от свобода от 2 до 8 години.
Това е така, тъй като обвиняемия И. в обясненията си не отрича
прострелването като единствено бяга от умисъла за него. Сам е предал на
органите на разследването самоделния пистолет с който е застрелял А. Л. и
незаконно притежаваните боеприпаси касаещи второто обвинение. Това е
видно от протокола за претърсване и изземване приложен в досъдебното
производство, папка 1, л. 24 до 27 като процесуалното следствено действие е
одобрено от съд. По делото са разпитани свидетели, които сочат
съпричастността на обвиняемия към смъртта на пострадалия. Очевидеца на
прострелването свидетелката К. Г. Ж. /живееща с ... на съпружески начала и
имаща три деца от него/ посочва подробно как е протекъл инцидента. В
нейните показания /л. 17-18 от ДП, папка № 2/ не се говори за произвеждане
на изстрел в посока стена и над главата на пострадалия. Напротив същата
сочи как обвиняемия се е върнал в постройката където се случва всичко и
където били останали само тя и пострадалия А.. След като му била отворена
вратата обвиняемия влязъл вътре заканил се на А., че ще го убие с насочен
срещу него пистолет и в един момент го гръмнал в главата от педя
разстояние. Свидетелите Б. Б., С. М., Г. А. /ДП, папка № 2, л. 13 до 16/ също
сочат в показанията си, как обвиняемия е присъствал на събирането в
3
постройката, където е станал инцидента след което той си е тръгнал, а в
последствие когато компанията /без К. и А./ си е тръгнала са го видели как се
връща с автомобила си, като ги попитал „ония още ли са там“ и било ясно че
се връща при жена си и пострадалия.
Видно от заключението на приложената в съдебно заседание СМЕ на
труп № 76/2022 г. е че причина за смъртта на А. Л. е огнестрелно нараняване
на главата причинило тежко увреждане на мозъка, като смъртта е настъпила в
кратък период от време и е била неизбежна. Входната рана е в областта на
лявата вежда, дистанцията на изстрела е от упор. Огнестрелното нараняване в
областта на главата е в причинна връзка със смъртта и е причинено от
огнестрелно оръжие с патрон чиито проектил е с диаметър 5-6 мм.
От друга страна с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 НПК е
налице реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление доколкото това се презюмира от чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК
доколкото И. е привлечен за обвиняем за престъпление по чл. 116 от НК за
което се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода
или друго по тежко наказание.
С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че са налице
основанията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия ефрейтор Г.И., като определението на Пловдивския
военен съд, с което му е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ следва
да бъде отменено, а протеста на ВОП – Пловдив уважен.
Факта, че обвиняемия не е осъждан и има постоянен адрес и три малки
деца не е основание за взимане на по-лека мярка за неотклонение. Касае се за
престъпление /това по чл. 116 от НК/ с изключително висока степен на
обществена опасност и съдът счита, че най адекватната мярка за
неотклонение в този случай спрямо обвиняемия би била най-тежката –
„задържане под стража“.
Ето защо и на основание чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, Военно-апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6/21.04.2022 г. на ВС – Пловдив по чнд №
63/2022 г.
УВАЖАВА протеста на ВОП – Пловдив от 26.04.2022 г. и
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия
ефрейтор Г. С. И. от в.ф. ......... - гр. К., ЕГН ********** по ДП № 18-Рп/2022
г. по описа на РС „Военна полиция“ – гр. Пловдив.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на
4
Регионална дирекция „ОХРАНА“ гр. София и Началника на „Следствен
арест“ гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 42 за сведение и изпълнение, и за
организиране на транспортирането му в Следствен арест – гр. С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5