РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. К., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500090 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 65/19.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1291/2022 г. по описа на Районен
съд – К., е отменено като незаконосъобразно наложеното на К. Д. Д. на длъжност „старши
учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. К., със Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на
ДГ „М.Г.“ П.С., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
С решението ответникът ДГ „М.Г.“ е осъден да заплати на ищцата К. Д. Д. сумата от
420 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – К.
държавна такса в размер на 50 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ДГ „М.Г.“, гр. К.,
който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и като необосновано. С въззивната си жалба същият оспорва правните
изводи на решаващият съд за основателността на предявения иск с правно основание чл. 357
от КТ. Излага доводи за провеждане на дисциплинарното производство при спазване
разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ, в следствие на което е
наложено на ищцата дисциплинарното наказание за осъщественото от нея нарушение,
изразяващо се в „преждевременно напускане на работното й място на 18.07.2022 г.“. Твърди
се в този смисъл, че посочените в Заповед № 269/12.09.2022 г. нарушения на длъжностната
характеристика и Правилника за дейността на ДГ „М.Г.“, гр. К. не представляват
самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а потвърждават извършеното на
18.07.2022 г. нарушение „преждевременно напускане на работа“, вменено като задължение
на въззиваемата именно в трудовия й договор, в длъжностна й характеристика и в
правилника за дейността на детската градина. Твърди също, че издадената заповед съдържа
необходимите реквизити, даващи информация за фактическата обстановка, обстоятелствата
за извършеното дисциплинарно нарушение и последиците от него – 15 деца на възраст
между 5 и 6 г. оставени без надзор, за да присъства тяхната учителка в качеството й на
секретар на синдикална организация към ДГ „М.Г.“, гр. К. на протест пред детската
1
градина, организиран от родители на децата. Излага и съображения, че решението е
неправилно и досежно формираните от първоинстанционния съд доводи, че наложеното на
въззиваемата дисциплинарно наказание не отговаряло по тежест на извършеното
нарушение. Счита Заповед № 269/12.09.2022 г. за законосъобразна. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.357 от КТ бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, а Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД
Директор на ДГ „М.Г.“, като законосъобразна, да бъде потвърдена. Претендира разноски и
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въпреки дадената й възможност, не е постъпил писмен
отговор на жалба от въззиваемата К. Д. Д..
В съдебно заседание, въззивникът ДГ„М.Г.“, гр. К., чрез процесуалния си представител
адв.М.К., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Представя списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата К. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.
Д.Д., оспорва предявената въззивна жалба. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:
Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така
очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо ,а за да се произнесе относно неговата
правилност, съобрази следното :
Районен съд – К. е сезиран с разглеждане на иск с правно основание чл. 357 от КТ, във
вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено на ищцата К. Д. Д. със Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД
Директор на ДГ. „М.Г.“, гр .К..
От фактическа страна по делото не е спорно, а и видно от приложеното по делото копие
от личното трудово досие на ищцата, между страните съществува безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което същата заема длъжността „старши учител“ в ДГ „М.Г.“,
гр. К. и е и „секретар“ на синдикалната организация на СБУ към КНСБ.
С процесната Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“ П.С.,
на основание чл.188, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл.ІІ, т.3, предл.І, т.7, т.10, предл.ІІ и
ІV от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
От прочита на заповедта се установява, че наказанието е било наложено за това, че на
18.07.2022 г. ищцата напуснала преждевременно работното си място, като оставила 15 броя
деца на възраст между 5 и 6 години без контрол, за да участва в протест, организиран пред
ДГ „М.Г.“, гр. К., и който протест бил медийно отразен. Установява се също, че съгласно
действащите през учебната 2021/2022г. за детската градина норми на Правилника за
дейността / чл.145, ал.1 и ал.3/ и на Правилника за вътрешния трудов ред
/чл.4,чл.6,чл.8,чл.47/, детската градина работи на петдневна работна седмица от 06.00 часа
до 18.00 часа, а работещите в нея учители са с трудова заетост в рамките, предвидени от КТ
от 8 часа дневно. Съгласно утвърден график и заповед на ИД директор, за периода от
01.06.22 г. до 22.08.22 г., ищцата Д. била І смяна на работа с работно време от 07.00 ч.до
13.00 часа, като учител на сборна 3-та А и 4-та групи, съставена от деца на възраст между 5
и 6 години; на процесната дата в сборната група имало 15 деца; като учител в тази детска
2
градина същата била задължена да спазва установената трудова дисциплина и да изпълнява
работата, за която се е уговорила с трудовия си договор- да се явява навреме на работа и да
бъде на работното си място до края на работното си време, като го използва за изпълнение
на възложените й задачи; като учител в тази детска градина същата е била задължена да
осигурява необходимите условия за безопасност на децата във всеки един момент от престоя
им в детската градина и не е имала право да оставя същите без контрол под какъвто и да е
предлог. Заповедта е с дата 12.09.2022 г. и е връчена на служителя Д. при отказ, оформен с
подписите на двама свидетели.
Установява се в съдебното производство, че дисциплинарното производство е започнало
по реда на чл.193 от КТ с писмо- искане, връчено на служителката на 31.08.2022 г., при
отказ, оформен с подписите на двама свидетели, за даване на обяснения във връзка с
извършено от нея дисциплинарно нарушение на 18.07.2022г., изразяващо се в
преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в
длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността и на Правилника
за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ за учебната 2021/2022 г.
В дадения тридневен срок, а именно на 01.09.2022 г., е подадено от служителката Д.
обяснение, в което същата изтъква, че не е извършила дисциплинарно нарушение на
18.07.22 г. и не е напускала преждевременно работа на тази дата, че е изпълнявала точно и
съвестно трудовите си задължения, че е спазила посочените в искането правила на
Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ и
задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика. Ищцата Д. е обяснила и, че
на процесната дата -18.07.2022 г. пред детската градина е бил организиран протест от
родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил
подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната й организация, и бил
отразен в местните и национални медии.
За да постанови обжалвания в производството съдебен акт, първоинстанционният съд,
като е обсъдил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 и
чл.194,ал.1 от КТ и че процесната Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на
ДГ „М.Г., гр. К., не съдържа времето на извършване на нарушението, и че същата е
немотивирана с оглед изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като
несъдържаща цялостно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е
извършено дисциплинарното нарушение и последиците от същото, е приел, че следва да
отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи. Съобразявайки изложеното до
тук, счита, че работодателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
задължение преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на
служителя, и да събере и оцени посочените от него доказателства. Определено в казуса
работодателят е поискал писмени обяснения от служителя-старши учител Д. за извършено
от нея на 18.07.2022г. преждевременно напускане на работа, квалифицирано от него като
неизпълнение на трудовите й задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, в
Правилника за дейността и в Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ за учебната
2021/2022г. Безспорно служителката е дала писмени обяснения, разбира се с оглед на своето
възприятие за поведението си на 18.07.22 г., че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си
задължения, че е спазила правилата на Правилника за дейността и на Правилника за
вътрешния трудов ред на градината и задълженията си, предвидени в длъжностната й
характеристика, като изрично е посочила и доказателства за организиран пред детската
градина протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който
протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната организация,
и бил отразен в местните и национални медии. А че тези доказателства са били събрани и
оценени от работодателя, се установява от процесната заповед, в която изрично е посочено,
че именно за да участва в протест, организиран пред ДГ „М.Г.“, гр. К., който бил и медийно
отразен, служителката Д. е напуснала преждевременно работното си място, като оставила 15
броя деца на възраст между 5 и 6 години без контрол. Казаното до тук обуславя и
3
мотивираност на процесната заповед, в частност и досежно описание на фактическата
обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, а и
относно последиците от същото. И изводът на решаващия съд за нарушение на сроковете по
чл. 194 1 от КТ, е неправилен. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година
от извършването им. В случая дори да се приеме, че моментът на откриване на нарушението
е възможно най-ранната дата-денят на осъществяването му -18.07.2022г., с оглед и
медийното отразяване на процесния протест, на който учителката Д. е присъствала, бъдейки
извън своята сборна група в детската градина, то законовият двумесечен срок е спазен, тъй
като заповедта е издадена на 12.09.2022 г. Или, казано в обобщение, въззивният съд намира,
че в производството е неприложима разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, при която съдът
може да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
А за да разгледа същият по същество, въззивния съд съобрази и следното:
От прочита на приобщения по делото Правилник за дейността в ДГ „М.Г.“ за учебната
2021/2022г., се установява, че с разпоредбата на чл.145, ал.1 и ал.3 от същия, е вменено
задължението на детските учителки да осигуряват необходимите условия за безопасност на
децата във всеки един момент от престоя им в детската градина, както и императивното
задължение да не се оставят децата без контрол под какъвто и да е предлог.
От прочита и на приобщения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на ДГ
„М.Г.“ за учебната 2021/2022г., се установява, че с разпоредбата на чл.4, чл.6, чл.47, т.2 от
същия, са вменени задълженията на учителите да работят със заетост, регламентирана в КТ
от 8 часа дневно, за първа смяна през времето от 07.00 до 13.00 часа, а за втора смяна от
12.00 до 18.00 часа, като в рамките на така установеното им работно време те са длъжни да
бъдат в детската градина, както и че същите са длъжни да се явяват навреме на работа и да
бъдат на работното си място до края на работното си време.
От прочита на приобщената към приетото по делото лично трудово досие на
служителката Д. длъжностна характеристика, се установява, че нейно задължение в
качеството й на „старши учител“ е да носи отговорност за опазване живота и здравето на
децата по време на учебно-възпитателния процес и при други учебни форми и дейности в
детската градина.
По делото е разпитан свидетелят И.Р.Ю., родител на дете в 4 Б група, с учители К. Д. и
Л.С.. От показанията му се установява, че на 18.07.2022г. пред ДГ„ М.Г.“, гр. К., между
08.30 часа и 09.10 часа се провел протест, организиран от родители на децата.
Уведомлението за протеста било входирано в Община К. от родителя С.Ф.. Установява се,
че на тази дата свидетелят оставил детето си в 08.35 часа в групата му, настанена на втория
етаж на детската градина, като в този момент при децата била Ц./за която не посочва каква
длъжност изпълнява/, а на коридора на втория етаж видял медицинската сестра на яслената
група Й.. През това време свидетелят установява, че учителката К. Д. била извън сградата
на детската градина, и престоят й там, според него продължил 10-15 минути.
По делото е разпитан и свидетелят Л.Б.С., детска учителка в ДГ „М.Г.“, гр. К.. От
показанията й се установява, че на 18.07.2022г. пред ДГ„ М.Г.“, гр. К. имало протест,
организиран от родители на деца от градината, недоволни от назначената като временно
изпълняващ длъжността директор П.С., която в този ден не била на работа. Родителите
поискали разговор със синдикалните членове на градината, поради което тя и ищцата Д.
излезли от детската градина в около 08.30 часа, като преди това събрали в стаята на
сборната група на свидетелката и децата от сборната група на Д., а да се грижи за тях,
докато дойде лелята / помощник- възпитател Ц./, свидетелката помолила майката на дете от
групата и медицинска сестра на яслената група в градината Й. Е. да остане в общата група.
Свидетелката твърди, че не помни колко време с Д. са били извън сградата на детската
градина.
По делото е разпитан и свидетелят А.Н.П., медицинска сестра в ДГ „М.Г.“, гр. К.. От
показанията й се установява, че на 18.07.2022г. пред детската градина имало протест,
4
организиран от родители на деца в градината. Установява също, че в този ден, към 08.15
часа покрай нея на входа на детската градина, където свидетелката приемала пристигащите
на градина деца, минали ищцата- учителка К. Д. и свидетелката-учителка Л.С., и същите
напуснали сградата на градина, запътвайки се към улицата извън детската градина. След
08.30 часа се качила да види на кого същите са оставили децата от сборните си групи и
установила, че помощник -възпитателя Ц.С. била там и била събрала групите и на двете
учителки в една от стаите. Заявява, че работещите в детската градина отговаряли за здравето
на децата и никой нямал право да напуска работното си място без знанието и разрешението
на директора. Когато им се налагало да напуснат сградата на градината, трябвало да поискат
разрешение от директора, който определял кой да стои при децата на същата позиция.
По делото е разпитана и свидетелката Ц.С., помощник -възпитател в ДГ „М.Г.“, гр. К.,
която установява, че в задълженията й се включва обгрижването на децата и тяхното
възпитание в хранителни и хигиенни навици, и че изпълняваната от нея длъжност няма
педагогически функции. На 18.07.2022 г. свидетелката била първа смяна на работа, като в
периода след 08.00 часа, когато се прибрала в сградата на детската градина след измитане на
двора й, чула глас „К., хайде!“ и разбрала, че учителката К. Д. напуснала групата си. След
проверка установила, че децата и в двете сборни групи на учителките Д. и Б., били оставени
сами. Медицинската сестра на яслата- Й. също оставила дъщеричката си в групата и отишла
на работното си място. Свидетелката събрала децата в по-голямата занималня, която била
на групата на учителката Б., за да им даде закуска и да има възможност да наблюдава всички
деца. Свидетелката установява, че и медицинската сестра А.П. на два пъти дошла, за да
види кой се грижи за оставените деца, след като забелязала, че учителките К. Д. и Л.С.
напуснали сградата на детската градина. Едва след закуската, когато свидетелката се
наложило по изключение да започне и занимания на децата, в около 09.10 -09.15 часа, в
стаята влязла учителката Б., а след нея и учителката Д..
Констатирайки изложеното, въззивният съд намира оспорената в настоящото
производство Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К., с
която е наложено на ищцата в първоинстанционното производство, въззиваема в
настоящото, К. Д. Д., на длъжност „старши учител“ в същата детска градина,
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за законосъобразна. Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В този аспект, съдът намира,
че заповедта е издадена от компетентно длъжностно лице, налице е очертаване на
относимите към констатираната дисциплинарна простъпка обективни признаци на
нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който е
постановено. Както вече беше посочено, въззивната инстанция не споделя изводите на
районния съд, че заповедта не изпълнява изискванията за форма, тъй като не било посочено
кога е извършено нарушението. В случая се касае не за конкретен момент на извършване на
нарушението, а за съответен период от време, а нарушението се изразява в действие, водещо
до нарушаване на вменени с длъжностната характеристика и действащите в детската
градина правила задължения – старшата учителка да бъде на работното си място до края на
работното си време и да не оставят поверените й деца без контрол под какъвто и да е
предлог. А от съдържанието на процесната заповед се установява, че ищцата в
първоинстанционното производство, въззиваема в настоящото К. Д. Д., на длъжност
„старши учител“ в същата детска градина, именно за да участва в сочения и от самата нея и
от събраните свидетелски показания протест, организиран от родители пред ДГ „М.Г.“, гр.
К., медийно отразен, е напуснала преждевременно работното си място, като оставила 15
броя деца на възраст между 5 и 6 години без контрол. От анализа на събраните и обсъдени в
предходни абзаци свидетелски показания, безспорно се установява фактът на
осъществяване на процесното дисциплинарно нарушение, а именно, че на 18.07.2022г. към
08.15 часа старшата учителка К. Д. и свидетелката-учителка Л.С. напуснали сградата на
градина, запътвайки се към улицата извън детската градина, където до около 09.10-09.15
часа участвала в протест, организиран от родители, като през това време децата от сборната
5
група на Д. били оставени без неин контрол. Със самото напускане, учителката е
осъществила дисциплинарното нарушение /независимо от това дали някой друг, и то по не
регламентиран ред, е осъществил все пак наблюдение над децата/, и това се явява
достатъчно условие за ангажиране на дисциплинарната отговорност на учителката Д..
Съдът счита, че наложеното наказание е съобразено и с критериите, които се вземат
предвид при определяне на дисциплинарното наказание, визирани в разпоредбата на чл.189,
ал.1 от КТ, като така определеното наказание съответства на тежестта на извършеното,
защото дисциплинарната простъпка се явява осъществена, както беше казано с факта на
напускане на учителката на сборната й група, съставена от деца на възраст между 5 и 6
години, от този момент за тях е настъпил риска да бъдат без контрол на учител.
По изложените дотук съображения, настоящият състав намира първоинстанционното
решение за неправилно, с оглед на което същото следва да бъде отменено изцяло, вместо
което следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният от ищцата Д. иск с
правно основание чл.357 от КТ за признаване на Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от
ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К., с която й е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” за незаконосъобразна, бъде отхвърлен.
При този изход на делото, се следват разноските на въззивника така, както са поискани,
но и извършването им се доказва, а именно в размер на 1 325 лв., от които 25 лв.- заплатена
държавна такса за въззивното производство, 800 лв. –адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 500 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Относно дължимата се за първоинстанционното производство държавна
такса, е приложима разпоредбата на чл.359 от КТ.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65/19.02.2023г., постановено по гр. д. № 1291/2022г. по описа на
К. районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Д. на длъжност „старши учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. К.,
иск с правно основание чл.357 от КТ за признаване на Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена
от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, за незаконосъобразна и за нейната отмяна.
ОСЪЖДА К. Д. Д., с ЕГН **********, гр. К., кв.“Б.“, ул.“5.“ № **, да заплати на ДГ
„М.Г.“, с ЕИК *********, гр. К., ул. „Д.“ №*, сумата в размер на 1 325 лв., от които 25 лв.-
заплатена държавна такса за въззивното производство, 800 лв. –адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство и 500 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6