РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500591 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: Б. Д. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. Д.Д. от САК
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260731 от 21.06.2021 г., постановено по гр. дело № 5121 /2017
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като незаконосъобразно
и се моли същото да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд е
постановил решението си, като е уважил предявените искове, без обаче по делото да е бил
доказан главният факт, от който произтича правоотношението между ищеца и ответника, а
именно, че последният е титуляр на вещно право на собственост или ползване върху
топлоснабдения имот. Напротив, по делото било прието писмено доказателство, с което се
установяло, че ответникът няма качеството битов потребител на топлинна енергия, а такива
потребители били третите лица – помагачи, признати за собственици, които реално ползвали
имота.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили
отговори на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
1
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията изложени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано не изпраща
представител
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Доколкото ищецът не е страна в производството по гр.д. № 939 по описа за 2019 г.
на ВКС, IV ГО, спрямо него не било установено, че сделката, по силата на която ответникът
е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, е нищожна, поради което е приел, че
за процесния период страните по делото са се намирали в договорни отношения за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
По делото било безспорно, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. е на стойност 1435,30 лв.
С оглед на което приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница
спрямо ответника в претендирания размер.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 3671/2017г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е подаден установителния иск.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Основните доводи в жалбата са, че неправилно първоинстанционният съд бил
интерпретирал доказателствата по делото, като приел, че ответника е титуляр на вещното
право на собственост или ползване върху топлоснабдения имот. От представеното по делото
като писмено доказателство Решение № 10 /13.02.2020г. по гр.д № 939 / 2019г. на ВКС IV
г.о. се установявало, че имота е собственост на трети лица помагачи Ю. М. И. и Д. С. М.. В
случая без значение било, че „Топлофикация Перник“ АД не участвала в спора за
собственост между въззивника и трети лица, тъй като имено за установяване собствеността
2
върху процесния имот производството по делото било спряно до приключването на
съдебния спор, поради което след приключването му следвало да бъде зачетено в настоящия
спор, което водело до неоснователност на предявения иск спрямо ответника Б.Е..
Основния спор по делото, че страните са страни по смисъла на чл. 150 от ЗЕ във
връзка с неформален договор за доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден
обект. При разглеждане на правния спор касаещ установяване на дължимост от страна на
ищеца на процесната сума спрямо ответното дружество е безусловно необходимо на общо
основание въз основа на допустимите по ГПК доказателства по делото да се установи, на
първо място наличието на облигационна връзка между страните по смисъла на чл. 150 от ЗЕ,
а именно ответника да е собственик или носител на ограничено вещно право на
присъединения към топлопреносната мрежата имот.
Касателно настоящия случай, както правилно е установил и първоинстанционният
съд от представения по делото заверен препис на Нотариален акт № **, том *, рег. № ***,
дело № 60 от 2010 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен
на *** г. ответникът Б.Е. е придобил собствеността върху топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ***, с адрес: ***.
От представеното по делото Решение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 939 по описа за
2019 г. на ВКС, IV г.о., се установява, че е признато за установено в отношенията между Д.
С. М., Ю. М. И. и Б. Д. Е., че Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 60 от 2010 г. е
нищожен, като привиден прикриващ действителните купувачи по договора и на осн. чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД е прието за установено по отношение на Д. С. М., Ю. М. И. и Б. Д. Е., че по
Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 60 от 2010 г. действителните купувачи са Д.
С. М., Ю. М. И..
В правната теория и съдебната практика се приема, че при абсолютната и при
относителната симулация привидната сделка се сключва тъкмо, за да внуши у третите лица
убеждението, че присъщите й правни последици са възникнали в патримониума на страните,
и в частност на приобретателя. Както убедително изтъква Т., В., Гражданско право, цит.
съч., с. 264, тази част от волеизявлението, която се отнася до привидността, остава
достояние само на страните; тя не достига до третите лица. Без този елемент привидната
сделка престава да бъде такава. По тази причина законодателят е взел мерки да ограничи
действието на привидността спрямо третите добросъвестни лица, които не знаят, че
праводателят им е придобил само привидно правата си, а в действителност не ги притежава,
а така и по отношение на добросъвестните кредитори на това лице, които са наложили запор
и възбрана. Според Ц., цит. съч., с. 178, третите лица в хипотезата на симулация имат двояко
положение – в едната група трети лица са тези, които могат да черпят права от сделката, а
така и да искат разкриване на симулация и другата група – т.нар. далечни трети лица –
penitus extranei. Израз на тези мерки е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, която гласи, че
правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити
след вписването на иска за установяване на привидността, а според ал. 3 на чл. 17 ЗЗД това
правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение,
които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася. Оправдание за
допустимостта на подобно отклонение от принципа ‘nemo plus juris ad alium transferre potest
quam ipse habet’ се осланя на идеята за защита на сигурността на гражданския и търговския
оборот. Друго възможно обяснение за съществуване правилата на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД е
нуждата от защита интереса на доверието на добросъвестния приобретател (принципът за
защита на интереса на доверието), който се е осланял на един външно видим обективен факт
(сключената сделка, за която не знае, че е симулативна).
С оглед на изложеното и в продължение на защита на третите лица в хипотезата на
симулацията е и цитирана практика на върховния касационен съд в обжалваното
първоинстанционно решение, а именно Решение № 60086/15.06.2021 по дело № 3629/2020 г.
на ВКС, I г.о. съгласно което „не е допустимо съдът да приеме, че е доказана нищожност
на договор въз основа на установена нищожност на този договор по друго дело, решението
3
по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящето дело.
Решението по това предходно дело не може да се ползва и като доказателство за
юридическите факти, проявяването на които е обусловило нищожността“. С оглед на
което и правилно първоинстанционният съд не зачел въз основа представеното и прието,
като писмено доказателство Решение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 939 по описа за 2019 г. на
ВКС, IV г.о., че ответникът не е собственик на процесния топлоснабден имот спрямо ищеца
„Топлофикация – Перник“ АД, поради което и правилно е уважил предявената искова
претенция.
За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че въз основа на постановеното
между страните по симулативната сделка Решение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 939 по описа
за 2019 г. на ВКС, IV г.о., ако симулативния купувач, счита че е изпълнил едно чуждо
задължение може да претендира възстановяване на недължимо платеното от признатия за
действителен купувач, с оглед правилото че никой не може да се обогатява без основание за
чужда сметка (nemo auditur propriam turpitudinem allegans).
Следователно жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното
решението следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените
в хода на въззивното производства, разноски. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на
въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на Б. Д. ЕВЛ..
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260731 / 21.06.2021 г. по гр.д. № 5121 / 2017 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Б. Д. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 100.00 лв. / сто лева / сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО се постанови при участието на Ю. М. И., ЕГН **********, и Д. С.
М., ЕГН **********, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника Б. Д. Е.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4