О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Перник, 26.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданска колегия, в закрито заседание на 26.11.2019 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 804 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М.Г.
– в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на В.И.Г., с
ЕГН: **********,***, офис 13Б, против
Решение № 1473 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8500 по описа на РС П. за 2018 г., в
частта с която по предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ООД с адрес:
гр. *** представляван от
М. Д. Д. и Н. Т. С. срещу В.И.Г. искове по
реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 07.11.2014 г. и
Приложение № 1 от 10.08.2017 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, сумата 800 лева, представляваща главница по
Договор за кредит Бяла карта № 492089 от 13.01.2017 г., сумата от 67,20 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 06.04.2017 г.,
сумата от 85,33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 800 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
31.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 2825 от 01.06.2018 г. по ч.г.д. № 03710 по описа на РС Перник за 2018
г.
В жалбата са
развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се нищожност на договора за цесия, на който ищецът основава правата си, тъй като с него се договарят
бъдещи вземания, т.е. поради липса на предмет, доколкото договорът за цесия
предхожда възникването на процесните вземания, произхождащи от договор за
кредит от 13.01.2017 г., сключен близо две години след подписване на рамковия
договор. Твърди се, че цесията не била надлежно съобщена на длъжника, преди образуване на съдебното производство; съобщаване
липсва и след образуването му, доколкото ответникът се представлява от
особен представител. Като основание за недължимост на сумата за договорна лихва, се твърди,
че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК и на осн. чл. 23 ЗПК ответникът евентуално би дължал връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с
иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е
подал отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и
за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат уважени. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното
производство).
Във въззивната
жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се
в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест
и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК (т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С въззивната жалба и
отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото,
така както е посочено в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.01.2020 г. от 09.45
часа, за когато да се призоват страните на
посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.